О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 22.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 63 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу решение № 4578/28.10.2019
г., постановено по гр.дело № 5854/2019 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на К.И.В. сумата от 10 лева, представляваща частичен иск от
сумата в размер на 43.49 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата 1 887.45 лева – дължимо застрахователно обезщетение, като е
присъдил в полза на ищеца и сторените по делото разноски.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е недопустимо или, евентуално, неправилно поради нарушение
на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Според
жалбоподателя, решението е недопустимо, тъй като в производството по гр.д. №
6098/2017 г. по описа на ВРС, между същите страни и на същото основание е
постановено влязло в сила съдебно решение, с което на ищеца е присъдена
законната лихва считано от датата на предявяване на иска. Счита, че след като
ищеца е посочил именно тази начална дата за претендираната лихва, предявяване
на нов иск за законна лихва от по-ранна дата – тази на настъпване на
застрахователното събитие – върху същата главница е недопустимо. Жалбоподателят
сочи, че не е изпаднал в забава, тъй като ответникът не му е предоставил
банкова сметка ***е. Счита, че многократното предявяване на частични искове е в
нарушение на принципа на добросъвестността, закрепен в чл. 3 от ГПК. Според
въззивника, съдът неправилно е приел, че приложимият материален закон е
разпоредбата на чл. 429 от КЗ, отнасяща се до общата доброволна застраховка
„Гражданска отговорност“, а не чл. 497, ал. 1 от КЗ, която е специална като уреждаща
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Съответно, поддържа, че съдът погрешно е определил периода, за който се дължи
законна лихва, и нейния размер. Счита, че съдът неправилно е отказал да
разпореди лично явяване на ищеца, за да отговори на поставени от ответника
въпроси. Отправя до съда искане за обезсилване, евентуално, отмяна на съдебния
акт с отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че застрахователният договор е сключен при
действието на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), но
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната
отговорност на причинителя на вредата, поради което обезщетението за забава се
дължи от застрахователя от датата на увреждане, така както е дължимо и от
делинквента. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на
разноски.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез процесуален
представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради
което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Искането на
въззивника, за допускане на лично явяване на ищеца за отговор на поставени
въпроси по реда на чл. 176 от ГПК следва да се остави без уважение, тъй като
ВРС не е допуснал процесуално нарушение като е отхвърлил това доказателствено
искане. Не са налице предпоставките за допускане на доказателства във
въззивното производство, визирани в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Поставените
въпроси са неотносими към предмета на спора, тъй като не касаят обема на
представителната власт на пълномощника Д.И.И., а само извършени плащания на
суми, различни от претендираните в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД срещу решение № 4578/28.10.2019 г., постановено по гр.дело № 5854/2019 г. по
описа на РС – Варна, с което „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, е осъдено да заплати на К.И.В., ЕГН **********,
с адрес: *** 17 сумата от 10 (десет) лева, представляваща частичен иск от
сумата в размер на 43.49 лева (четиридесет и три лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за забава за сумата в размер на 1 887,45
лева – дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 31.01.2017г.
застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
BG/30/116002243580, от която както следва: 8,91 лв. върху сумата от
1 887.45 лева за периода 31.01.2017г. до 16.02.2017г. и 34,58 лв. върху
сумата от 1 536.91 лева, за периода от 17.02.2017г. до 08.05.2017г. – ден преди
датата на депозиране на исковата молба по гр.д. № 6089/2017г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника, за допускане
на лично явяване на К.И.В. за отговор на поставени въпроси по реда на чл. 176
от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 63/2020 год. на ВОС за 26.02.2020 год. от 13,30 ч., за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.