РЕШЕНИЕ
Номер 100 22.05.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, касационен състав, на
десети май две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Ивайло
Йосифов
Членове: 1.
Галена Дякова
2. Диана Калоянова
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 64 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Рея кеър България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2,
представлявано от Васил Веженов Даков – управител и адрес за кореспонденция и
връчване на книжа гр. Русе, пл. „Олимпи Панов“ № 19, ет. 4, офис 17 против Решение
№ 14/06.01.2023 г., постановено по АНД № 20224520201584 по описа на Районен съд
– Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-002021/ 27.07.2022
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе. С
наказателното постановление, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ
(Наредба № 5) и на основание чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на „Рея кеър България“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание касатора се представлява от адв. Н. Б.,***,
надлежно упълномощен, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея и
претендира първоинстанционното решение да бъде отменено. Иска присъждане на разноски по представен
списък.
Ответникът - директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе се представлява в процеса от старши
юрисконсулт Павлина Стоилова – Йорданова който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и иска от съда да остави същата в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради
липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Рея кеър България“ ЕООД против
Наказателно постановление № № 18-002021/27.07.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т.
1, б. “б“ от Наредба № 5 и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Рея кеър
България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева. Санкцията е наложена за това, че работничката Л. П. И. била командирована
в Германия в периода 18.03.2022 г. –
18.09.2022 г. въз основа на допълнително споразумение от 17.03.2022 г към трудовия
договор, сключено на основание чл. 121а от КТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НАРЕДБАТА), при което дружеството
като работодател не подало в тридневен срок до ТД на НАП уведомление за
изменение на трудовия договор.
За да измени процесното
наказателно постановление на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
първоинстанционния съд е приел, че за установеното нарушение дружеството следва
да бъде санкционирано на основание чл. 414, ал. З от КТ, според която
разпоредба, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 лева до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба
в размер от 1 000 лева до 10 000 лева, за всяко отделно нарушение, а не на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, както е сторил наказващия орган. Според първата
инстанция това обстоятелство, водещо до материална незаконосъобразност на
наказателното постановление, не е основание за неговата отмяна, а само за
неговото изменение без да се нарушава забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя, като се промени основанието за налагане на имуществената санкция
от чл. 414, ал. 1 от КТ на чл. 414, ал. З от КТ.
Решението
на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав
счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка в
нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон и съответно направената преквалификация е
недопустима. Съгласно Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020
г. на ВАС районният съд като въззивна инстанция може
да измени наказателното постановление чрез преквалификация на извършеното
деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието, но като се
съобразява и със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.
Неправилно въззивната
инстанция е решила, че посоченото от административно наказващият орган
нарушение е такова по чл. 63, ал. 2 от КТ. За нарушение на тази норма
законодателят е предвидил специална разпоредба, определяща санкция – това е
нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева, за всяко
отделно нарушение.
Според чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. На практика с преквалификацията
забраната за влошаване на положението на жалбоподателя е нарушена и първата
инстанция не е изследвала основанията за прилагане на привилигерован състав,
което е съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Като
е променил основанието за налагане на санкцията, съдът на практика е отказал да
се произнесе дали са налице основания за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН или да приложи, ако са налице доказателства за прилагането на чл. 415в,
ал. 1 от КТ.
Установява се нарушение
на материалния закон.
В конкретния случай координационните
регламенти от вторичното право на Европейския съюз, както следва:
·
Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социално осигуряване (Регламент 883/2004)
·
Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност (Регламент 987/2009).
При установената
трансгранична ситуация е приложим основният принцип в посочените регламенти,
съгласно който спрямо лице, попадащо в обхвата им, е приложимо само едно
законодателство, т.е. във всеки случай лицата следва да са обхванати от
законодателството на дадена държава, но този въпрос не е разгледан в решението.
Въззивният съд не е уточнил коя хипотеза на чл. 121а от КТ е приложима. Останал
е неизяснен въпросът коя хипотеза е приложима - по чл. 107р или чл.107т, ал. 4 от КТ, и по-точно дали се касае за командироване или за изпращане на работа в
друга държава членка по искане на предприятието ползвател в различните хипотези
на чл. 12, § 1 от
Регламент № 883/2004
и чл. 14, § 2 от Регламент № 987/2009 .
Безспорно е, че съгласно
чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБАТА при командироване на работници или служители в
случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването. Тези документи са налице и се изискват
от различни нормативни актове – КТ; Наредба 5; чл. 7 от НАРЕДБАТА и чл.6а от КСО.
За да е съставомерно деянието
по чл. 414, ал. 3 от КТ се изисква да е налице нарушение на посочените
разпоредби на чл. 61, ал. 1; чл. 62 ал. 1 или ал. 3; и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от КТ, но в случая такова нарушение не е установено като извършено със съставения
АУАН. Вмененото нарушение е неспазване на чл. 3, ал. 1, т. 1б от Наредба № 5, в
частност въведената нова хипотеза за уведомяване при командироване само в
случаите на чл.121а, ал. 1, т. 1 от КТ.
С направените промени в Наредба № 5 за
работодателите се въвежда задължение да регистрират чрез подаване на
уведомление (приложение № 1
към чл. 1, ал. 1 от същата наредба) сключените допълнителни споразумения в
случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ извън тези за изменение на трудовото
правоотношение. Съгласно кодекса това са случаите на командироване на работници
или служители в рамките на предоставяне на услуги, когато български работодател
командирова работник или служител на територията на друга държава членка на ЕС,
държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария в
следните случаи: т. 1 когато командироването е за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на
услугите (при наличие на договореност); т.
2 когато командироването е в предприятие от същата група предприятия.
Тъй като условията и
редът за командироване по смисъла на чл. 121а от КТ
се уреждат с НАРЕДБАТА,
то съгласно чл. 2, ал. 1 при
командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или
служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването,
което задължително се регистрира в НАП чрез подаване на уведомление в тридневен срок от сключването на
допълнителното споразумение, но при вече регистриран сключен трудов договор
като се променя само т. 8 - основание на договора чрез допълване код 18 за
допълнително споразумение в случаите на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ.
Пропускането на срока е
нарушение на чл. 3, ал. 1, буква „б“ от Наредба № 5, но не и нарушение на чл. 62,
ал. 3 от КТ и дадената правна квалификация на нарушението по този текст от
въззивният съд и променената правна
квалификация на основанието за налагане на санкцията по чл. 414, ал. 3 от КТ противоречи на материалните основания.
По тези причини се достига до влошаване на положението на жалбоподателя.
Поради факта, че в хода
на първоинстанционното производство не е изследвано дали от така посоченото
формално нарушение са настъпили вреди и поради факта, че съществува забрана
касационната инстанция да прави нови фактически установявания, делото следва да
се върне за ново разглеждане.
Като е достигнала до
изводи, различни от изложените, първата инстанция е постановила неправилно
решение, което трябва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на съда
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14/06.01.2023 г.,
постановено по АНД № 20224520201584 по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: