№ 6171
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110132009 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 28.01.2025 г.,
подадена от А. Н. С., починал в хода на производството, продължено с участието на
неговите наследници – Л. М. С. и Д. А. В., конституирани по делото на основание чл.
227 ГПК, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК.
С Протоколно определение от 07.03.2025 г. съдът е допуснал изменение на иска
за главница, който да се счита предявен за сумата от 8146,96 лв., вместо за сумата от
5864,17 лв., както и изменение на предявения иск относно недължимостта на
мораторно обезщетение в размер на 10 419,20 лв., който да се счита предявен за
сумата от 6157,86 лв., като е прекратил производството на основание чл. 233 ГПК за
разликата над сумата от 6157,86 лв.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че
ответното дружество счита, че са потребители на топлинна енергия, доставяна в
апартамент № 14, с адрес: гр. С., ж.к. „В.“, бл. 6, ет. 4. Излагат доводи, че
топлофикационното дружество претендира от тях заплащането на цената за топлинна
енергия, доставена в процесния имот, като оспорват дължимостта на търсените от
ответника вземания по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно
отношение с ответника, както и надлежното връчване на фактурите, чието заплащане
се иска. Считат че вземанията на дружеството за периода от месец септември 2009 г.
до месец април 2014 г. са погасени по давност. В тази връзка, молят съда да признае за
установено, че не дължат на ответника заплащането на сумите, както следва: 8146,96
лв. – главница, представляваща цената на доставената топлинна енергия в имот с
адрес: гр. С., ж.к. „В.“, бл. 6, ет. 4, ап. 14, в периода от месец септември 2009 г. до
месец април 2014 г., както и сумата от 6157,86 лв. – законна лихва за забава, начислена
върху главницата към 25.11.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва правния интерес на ищците от търсената защита. Твърди, че ищците са
1
потребители на топлинна енергия, в качеството им на наследници на А. Н. С.. Излага
съображения относно наличието на сключен с ищците договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Не оспорва, че към
датата на исковата молба процесните вземания са погасени по давност, като сочи, че
дружеството не е претендирало принудителното им заплащане. Счита, че с
поведението си не е дал повод за образуване на настоящото производство, поради
което разноските по делото не следва да бъдат възлагани в негова тежест.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК.
При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, следва че в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
защита, както и основанията освобождаващи го от отговорността за заплащане на
процесните суми в полза на ответника.
Ответникът по делото следва да докаже пълно и главно наличието на валидно
облигационно отношение с ищците, възникнало по силата на сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е доставил топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот в твърдените количества, вследствие на което за
купувачите е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена в
претендирания размер, за погасяването на която същите са изпаднали в забава, поради
което дължат мораторно обезщетение.
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството относно
погасяването по давност на процесните суми за главница и лихва за забава.
В тази връзка, на изследване в хода на делото подлежи наличието на правен
интерес от страна на ищците за предявяване на настоящите искови претенции,
доколкото посоченото представлява абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на процеса, както и обстоятелствата дали с поведението си ответникът е
дал повод за завеждане на настоящите искове.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно
от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
За установяване на потребителското качество на ищците ответникът е
представил като писмено доказателства по делото писмо с изх. № СИС19-ТД26-
40/1/13.05.2019 г. от Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, в
което е посочено че през 1996 г., въз основа на Заповед № РД-41-282/29.12.1996 г. на
кмета на Столична община, в полза на А. Н. С. било предоставено като обезщетение
срещу отчужден имот жилище – апартамент № 14, находящ се в бл. 6, вх. 1, кв. „В.“.
Представена е и Заповед № РД-41-282/29.12.1996 г., съгласно която в полза на А. С., в
обезщетение срещу отчужден имот, се предоставя апартамент № 14, находящ се в гр.
2
С., кв. 2 – „В. ш.“ – м. „В.“, бл. 6, ет. 4. Като писмено доказателство е представена и
молба – декларация, подадена от А. Н. С., с искане за откриване на партида при
дружеството за имот с адрес: гр. С., ж.к. „В.“, бл. 6, ет. 4, ап. 14, чиято автентичност не
е оспорена в хода на процеса.
При извършена съвкупна преценка на посочените писмени доказателства се
налага извод, че ищците, в качеството им на законни наследници на А. Н. С., са
клиенти на топлофикационното дружеството, доколкото имат качеството потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като са титуляри на право на
собственост по отношение на процесния топлоснабден имот. От изложеното, следва че
ищците биват ангажирани за заплащането на доставената в имота топлинна енергия
съобразно разделната им отговорност за погасяването на общия дълг.
Налице е валидно облигационно отношение по сключен между страните
договор за продажба на топлинна енергия при предварително установени от ответника
общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, като по делото не са ангажирани доказателства,
от които да бъде видно, че потребителите са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Според чл. 21, ал. 1 от Общите условия на дружеството, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок
до 30 (тридесет) дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Според ал. 5, при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1, купувачът заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия.
От приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода от месец септември 2009 г. до месец април
2014 г., дружеството е начислило цената за доставената топлинна енергия в
топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „В.“, бл. 6, ет. 4, ап. 14, в общ размер на 8146,96
лв., формирана, както следва: 5777,54 лв. за отопление и 2580,99 лв. за топла вода,
като е издало съответните фактури. От данните в експертизата се установява, че
начислената законна лихва за забава от падежа на всяко месечно задължение, считано
от 31.08.2010 г. до 25.11.2019 г., е в размер на 6157,86 лв.
Ищците са представили като писмено доказателство по делото писмо с изх. №
Г-23403/10.11.2016 г., с което дружеството е уведомило А. Н. С., че за топлофициран
имот с адрес: кв. „В.“, бл. 6, вх. 1, ап. 14, с аб. № 360288, са налице неплатени
задължения към дружеството, които към 10.11.2016 г. са на обща стойност от 16 109,17
лв., за топлинна енергия и дялово разпределение, в това число главница и лихва. С
писмо с изх. № Г-22679/13.10.2017 г. дружеството е уведомило А. Н. С., че за
топлофициран имот с адрес: кв. „В.“, бл. 6, вх. 1, ап. 14, с аб. № 360288, са налице
неплатени задължения, които към 13.10.2017 г. са на обща стойност от 18 822,82 лв., за
топлинна енергия и дялово разпределение, в това число главница и лихва. В
съдържанието на посочените писма е отправена покана за доброволно погасяване на
посочените вземания, включително чрез сключването на споразумение за разсроченото
им плащане, ведно с отправено предупреждение, че при неплащане на задължението
от страна на адресата, „Т. С.“ ЕАД ще стартира съдебни действия за събиране на
вземането си.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д.
№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, при предявен отрицателен установителен иск, ищецът
следва да докаже фактите, с които обосновава правния си интерес от иска, като в
противен случай, производството се прекратява. Неотносимо за преценка на
3
допустимостта на иска е дали вземането на ответника е погасено по давност, като на
изследване подлежи въпросът дали това вземане се претендира, дали ответникът иска
от ищеца то да бъде заплатено, което обуславя правен интерес за предявяване на иска
по чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК от страна на длъжника.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства,
настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че между страните е
налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, доставяна в имот с адрес: гр. С., ж.к. „В.“, бл. 6, ет. 4, ап. 14, притежаван в
съсобственост от ищците, като в изпълнение на задълженията си топлофикационното
дружество е доставило в имота топлинна енергия, за заплащането на която е издавало
съответните фактури, сумите по които следва да бъдат погасени от купувачите, които
са изпаднали в забава за плащането им. Видно от представените по делото писма,
подадени от „Т. С.“ ЕАД до А. Н. С. е, че дружеството е предприело извънсъдебни
действия по събиране на изискуемите вземания от купувача, като е отправило
предупреждения относно предприемането на действия по принудително изпълнение.
Посочените обстоятелства безспорно обуславят правния интерес на ищците от
търсената защита, доколкото същите твърдят, че процесните суми са недължими
поради погасяването им по давност, което обосновава допустимостта на предявените
искове.
Не е спорно в отношенията между страните, че процесните суми са погасени по
давност, като с молба с вх. № 165990/21.05.2024 г., подадена от „Т. С.“ ЕАД,
дружеството отново е извършило признание на факта, че вземанията, предмет на
настоящото производство, са погасени по давност. Ето защо съдът, счита че
претенциите на ищците са основателни, поради което следва да бъде признато за
установено, че не дължат на ответника заплащането на процесните задължения,
поради погасяването им по давност.
По разноските:
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че не е дал повод за
завеждане на настоящите искове срещу дружеството, поради което разноските по
делото не следва да бъдат възлагани в негова тежест. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките за уважаване на искането по чл.
78, ал. 2 ГПК предполагат кумулативното наличие на посочените в разпоредбата
факти. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху
страната, срещу която е постановено решението. За нейното приложение е
необходимо, освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение
да не е станал повод за образуване на делото. В настоящия случай се установи
безспорно, че ответникът е отправил до наследодателя на ищците извънсъдебна
покана за доброволно изпълнение на процесните задължения. Предвид
гореизложеното, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, като в този смисъл е и Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4112/2021 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че поканата до длъжника да изпълни свое
погасено по давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен
установителен иск, както и че сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Отделно от изложеното, следва да бъде съобразено,
че в настоящия случай ответникът не е признал иска по реда на чл. 237 ГПК, а е
4
признал единствено факта на погасяване на процесните суми по давност. В тази
връзка, не са налице основания за уважаване на искането по чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода от правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има единствено ищецът. Същият е представил по делото списък по чл. 80
ГПК, с който претендира заплащането на следните разходи: 1300 лв. – адвокатско
възнаграждение, 651,26 лв. – държавна такса, 91 лв. – доплащане на държавна такса,
както и 300 лв. за депозит за ССчЕ. Ищецът е ангажирал писмени доказателства,
удостоверяващи извършването на посочените разходи в хода на делото, поради което в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 2342,26 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че Л.
М. С., ЕГН **********, и Д. А. В., ЕГН **********, в качеството им на законни
наследници на А. Н. С., ЕГН **********, не дължат на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, сумата от
8146,96 лв., представляваща цената за доставената от ответника топлинна енергия в
имот с адрес: гр. С., ж.к. „В.“, бл. 6, ет. 4, ап. 14, в периода от месец септември 2009 г.
до месец април 2014 г., както и сумата от 6157,86 лв. – законна лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 31.08.2010 г. до 25.11.2019 г., поради
погасяването на посочените вземания по давност.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. М.
С., ЕГН **********, и Д. А. В., ЕГН **********,сумата от 2342,26 лева,
представляваща сторените от ищците разноски в производството.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5