№ 298
гр. София , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
Прокурор:Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600787 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава 33 НПК.
Образувано е по искане на адв. Г. У. като защитник на осъдената М. В. Д. за
възобновяване на нохд № 105/2019 на РС Ботевград и внохд № 621/2019 на Окръжен
съд София, за отмяна на постановените по тях присъда и решение, оправдаване на
осъдената, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът
релевира касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1 НПК – допуснати от
съдилищата нарушения на материалния и процесуален закон. Навежда доводи за
неправилно приложение на Наредба № 1/2017 за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /загл.
изм. ДВ бр. 81/2018/, /наричана за краткост Наредбата/ както и за пренебрегване от
въззивния съд на писмени доказателства и на аргументи на въззивната жалба, че
осъдената не е била водач на МПС и че надлежният ред на Наредба № 1/2017 не бил
спазен.
В съдебно заседание защитникът поддържа искането. Акцентира, че няма друг
ред, по който да се приеме концентрация на алкохол в кръвта от предвидения в
цитираната наредба. Счита, че разпоредбите на чл. 15, ал. 6 и 7 от Наредбата не са
приложими. Решаващите съдилища неправилно приели, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта бил този по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата.
1
Осъдената в лична защита се присъединява към защитника си.
Представителят на САП счита, че липсват основания за възобновяване на
делото.
Осъдената в право на последна дума заявява, че желае делото да се възобнови.
Софийски апелативен съд, като съобрази материалите по делото и доводите на
страните прие следното:
Искането е подадено в срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на
разглеждане по реда на глава 33 НПК, поради което е допустимо за разглеждане.
По същество е основателно по част от съображенията – тези за нарушаване на
материалния закон.
С присъда № 20 от 27.06.2019г. Ботевградският районен съд, Наказателна
колегия, първи съдебен състав, по нохд № 105/2019, признал подс. М. Д. за виновна в
това, че на 12.08.2018г. в гр. Б., на ул. „***“ в района на Църквата „Св. Възнесение
Господне“ с посока към кръстовището с ул. „Стамен Панчев“ управлявала МПС – лек
автомобил марка „Тойота“ , модел РАВ 4, с рег. № *** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство – Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер – ARDM 0177, по чл. 6, ал. 3 от
Наредба № 1/2017 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, в
сила от 29.09.2017 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
На основание чл. 54 НК съдът наложил на подс. М. Д. наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал 1 НК
отложил за срок от три години.
Наложил и наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишил подс. Д. от право да
управлява МПС за срок от една година.
С решение от 13.01.2020г. Софийски окръжен съд, трети въззивен състав, по
внохд № 621/2019 потвърдил присъдата изцяло.
По оплакванията за нарушение на процесуален закон:
Макар заели втората част на искането, тези оплаквания следва да се разгледат на
първо място, доколкото предпоставят въпроса за правилното приложение на
материалния закон. Проверката на настоящия съд разкрива неоснователност на
възраженията.
2
На първо място, защитникът релевира оплаквания от отказ на въззивния съд да
уважи доказателствени искания направени с жалбата.
Поначало съображения от доказателствено естество нямат отношение към
процесуалната законосъобразност на присъдата/решението, освен ако не са довели до
неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда поради дефицити на
разследването - когато то не е пълно, когато почива на негодни доказателствени
средства, или съдът е изопачил действителното съдържание на доказателствените
източници.
Доказателствените искания на защитника са били оформени като алтернативни
и само ако държавното обвинение твърди обратното, тъй като не е било спорно за
защитата, че подсъдимата Д. не е изследвана по друг начин освен чрез техническото
средство.
Съгласно обвинителните факти, а и тези приети от съдилищата, подсъдимата
след като била проверена с техническо средство „Алкотест Дрегер“, отчело 1,9 на
хиляда концентрация на алкохол в кръвта, не е била водена в медицинско заведение за
химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез кръвна проба нито е
била изследвана в структура на МВР с доказателствен анализатор. На подсъдимата
само бил съставен акт за административно нарушение и съставен талон за изследване
по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/2017, в който собственоръчно била вписала, че приема
показанията на техническото средство.
Така описания ред прокурорът е приел и за надлежен в случая, като се е позовал
на нормата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата, че установяване с доказателствен анализатор и
химическо изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на
техническото средство. На лицето в тези случаи не се и връчва талон за изследване. До
тези факти прокурорът е свел своите твърдения относно провеждани спрямо
подсъдимата изследвания. Настъпване на факти различни от тези не заявява.
Окръжният съд е оставил без уважение искане на защитника за събиране на
писмено доказателство - справка от ЦСМП – гр. Б. относно медицинско изследване на
подсъдимата, но е уважил искането относно евентуално изследване с доказателствен
анализатор. Впоследствие съдът е ревизирал определението си за допускане на това
доказателство, като приел, че по този въпрос са събрани достатъчно доказателства и
било вън от съмнение, че за проверка на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимата Д. доказателствен анализатор не бил използван, поради което и отменил
определението за изискване на съответен писмен отговор от началника на РУ
Ботевград.
С отказа на окръжния съд да събира доказателства по факти, отрицателни по
своя характер, т.е. такива, които прокурорът не е заявявал да са настъпвали и не се
позовава на такива, не е допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимата,
нито делото е решено при доказателствен дефицит.
3
Също така, доколкото се касае за строго предвиден ред на Наредбата за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта, само позитивните факти, тези
които са имали материално изражение като част от фактическия състав на този ред,
биха имали значение за предмета на делото. Отрицателните факти - че не са
провеждани и други изследвания, хипотетични, макар и предвидени в Наредбата, в
този случай не попадат в стриктния предмет на доказване, или най-малкото такова
доказване не се явява необходимо.
Съдилищата не са допуснали съществени процесуални нарушения и поради
това, че по факта за следвания ред за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта и как точно подсъдимата е била подложена на изследване /в случая – само с
техническо средство „Алкотест Дрегер“/, са събрали свидетелски показания,
установили са, че проверката е спряла до използването на техническото средство,
въпросът за установяване на употребата на алкохол и концентрацията му с това е бил
изчерпан и нови доказателства - чрез специални писмени запитвания до съответните
компетентни органи за ненастъпването на факти обратни на установените, т.е. за
доказване на обратното на позитивно доказаното, при ясно и безспорно установена
фактическа обстановка, от която е видно, че такива факти не са настъпвали, не се е
явявало необходимо.
С определение в съдебно заседание окръжният съд е назначил нарочна
комплексна съдебно-медицинска и химична експертиза, която да даде заключение за
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата М. Д. съобразно отчетените
показания на апарата „Алкотест Дрегер“ и възможната допустима грешка и отклонение
на концентрацията в издишания въздух.
От мотивите на решението на окръжния съд става ясна причината да назначи
експертизата, а именно - че редът за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. Д. не бил спазен, поради което и съдът се е ориентирал към паралелно
и автономно доказване. А редът на Наредбата не бил спазен, защото не било
достатъчно подсъдимата само да се съгласи с резултатите на техническото средство,
като това съгласие дори е и ирелевантно, а е било необходимо да бъде отведена до
медицинско заведение за химическо изследване на кръвта – хипотеза на чл. 7, ал.1 от
Наредба № 1/2017.
Експертизата е обосновала, че апаратите „Алкотест Дрегер“, притежавали
измервателен обхват за алкохолна концентрация в кръвта от 0 до 6 промила. Като се
отчетял фактът, че според указанието за работа с „Алкотест Дрегер 7510“ грешката
/отклонението/ било 2 процента от измерената стойност, в конкретния случай
концентрацията на алкохол в кръвта била 1,9 - 2,9 промила, т.е. 1,9 +- 0,06 промила.
При това изчисление стойностите на алкохол в кръвта по време на проверката на
лицето можели да варират от 1,84 на хиляда като минимална стойност до 1,96 на
хиляда като максимална стойност.
Окръжният съд чрез експертизата е пристъпил към своеобразно заместително
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Приел е в решението, че към
4
целта на Наредбата /за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/ бил
насочен и наказателният процес с оглед основното начало за установяване на
обективната истина и нормата на чл. 14, ал. 2 НПК, че никое от доказателствата или
средствата за установяване на обективната истина не би могло да се ползва с
предварително определена сила.
На практика експертизата нито е била назначена, нито реално е проведена като
собствено изследване различно от това, което апаратът „Алкотест Дрегер“ е показал, а
такова изследване е и обективно невъзможно. Новото, което експертизата е показала и
различно от това, което се е знаело вече от показанията на апарата „Алкотест Дрегер“,
е била само степента на фабрично заложеното техническо отклонение на този апарат,
респективно – вариациите на величините в измерената концентрация.
Правилно окръжният съд е отбелязал в решението си, че в НПК няма забрани
или правила за доказването на факти само по определен ред или само със строго
предвидени способи и средства. Съдът е свободен на общо основание да събира всички
предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства в изпълнение на задачата
да разкрие обективната истина. Това поначало е така.
Окръжният съд обаче е допуснал смесване на два съвсем различни въпроса.
Първият - по отношение на свободата на способите и средствата на доказване в
наказателния процес, при която съдът не е ограничен от доказателствени зависимости
и формалистични правила за отнапред установена сила на доказателствени източници
и вторият - въпросът за „надлежния ред“ по смисъла на чл. 343б, ал.1 НК, като
елемент от обективната страна на подлежащия на доказване фактически състав на
престъплението – а именно това дали е бил спазен съответният „надлежен ред“
предвиден в закона – Наредба № 1/2017, като единствен, по който се установява годно
и законосъобразно една специфична величина - концентрацията на алкохол в кръвта на
водач на МПС.
Окръжният съд е показал неправилно разбиране на закона, тъй като
концентрацията на алкохол в кръвта се установява единствено по „надлежен ред“ – по
реда съответната специална Наредба, не и на НПК.
Още повече, че назначената от него експертиза дори и не установява
концентрация на алкохол в кръвта, а само описва техническите свойства на апарата
„Алкотест Дрегер“, цитира неговите показания и показва вариации според процента
техническо отклонение. Това вероятно обяснява и защо окръжният съд изобщо не е
обсъдил значението на експертизата като конкретно доказване, нито е съобразявал
съдържанието й.
Следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика, въведените в
Наредбата за средствата да измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/приета с ПМС № 239/24.10.2003г./, изисквания относно техническите характеристики
на анализаторите за алкохол в дъха, със съответните заложени технически отклонения,
касаят само експлоатационната им годност и са напълно ирелевантни към реда за
5
определяне на алкохолната концентрация на проверяваните лица. Недопустимо е
нормативните изисквания за годността на техническото средство да се ползват при
определяне на стойностите на алкохолната концентрация, която се измерва с помощта
на тези средства, тъй като се касае за различни по вид параметри, към които са
приложими и различни законови критерии. /Р. № 16/15.05.2019, по н.д. № 1204/18 III
н.о. ВКС/.
Следователно, техническите отклонения заложени в апарата „Алкотест Дрегер“
са ирелевантни към въпроса за конкретната измерена концентрация на алкохол в
кръвта и по никакъв начин не могат да служат за установяването й. Макар и това да не
се явява същественият въпрос по делото, а такъв е въпросът - установена ли е
процесната концентрация на алкохол по надлежен ред, т.е. за съставомерността на
деянието по чл. 343б, ал.1 НК.
Процедурната същност на изследването за концентрация на алкохол в кръвта
остава такава само в рамките на производството по Наредба № 1/2017, но като елемент
от обвинителната претенция за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК добива изцяло
материално естество на вече настъпил и установяем в неговата непроменимост факт,
който по никакъв начин не би могъл да се замести или повтори. Той само подлежи на
преценка от съда за съответствие със закона.
Назначената от окръжния съд експертиза само онагледява и илюстрира разума
на тези съображения, поради което си остава израз на грешната преценка на съда за
действителното й значение.
Независимо от така допуснатата експертиза, която съдът само формално е
съобразил като „втори“ „надлежен“ ред, заместващ нарушения такъв по Наредба №
1/2017, не се касае за грешно съставено вътрешно убеждение на съда поради ползване
на негодни доказателства или доказателствени средства, налагащо връщане на делото
на съда за ново разглеждане. Това е така, доколкото експертизата не се отразява и
въззивният съд не е съставил различен извод от този и на първостепенния съд за
начина по който е протекла проверката на подсъдимата, съответно и за начина, по
който е бил спазен редът на Наредба №1/2017., който именно е и същинският факт на
доказване като обективен признак на престъпния състав. С довода по заместване на
материалния факт на неспазената процедура по Наредба № 1/2017 чрез назначената
експертиза и съставените въз основа на това правни изводи съдът е показал само
грешно разбиране на материалния закон.
А иначе, релевантните факти от значение за правилното решаване на делото са
били надлежно установени, въз основа на вярно оценени доказателства. А това са
фактите на управление от подс. Д. на МПС, на проведено спрямо нея изследване с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ показало концентрация 1,9 на хиляда, на
съставен акт за административно нарушение и съставен талон за медицинско
изследване, в който тя вписала, че е съгласна с показанията на апарата „Алкотест
Дрегер“.
6
Настоящата инстанция съобрази установената съдебна практика относно
значението на специалния надлежен ред що се отнася до установяването на величините
на концентрацията на алкохол в кръвта, а именно – Решение № 46/16.02.1999г., по н.д.
№ 443/1998 на III н.о. ВКС, съгласно което „изземването, съхраняването и
изследването на кръвните проби с наличие на алкохол в кръвта на водачите на МПС
следва да се извърши по реда, предвиден в Наредба № 9/80. Нарушаването на този ред
не може да обоснове отговорността на водачите по чл. 343б, ал. 1 НК.“ ВКС е обърнал
внимание в решението си на това, че точното определяне на величината на алкохол в
кръвта на дееца е от съществено значение за характера на отговорността на дееца и че
тя следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства…,
както и че не е налице способ да се установи действителното фактическо състояние на
концентрацията на процесния алкохол към момент извън самата контролна процедура,
в това число – съдебното производство.
Също и според Решение № 34/01.03.2019 по н.д. № 105/19 III ВКС „…
изискуемият от чл. 343б, НК надлежен ред за установяване на употребата на алкохол
от водачите на МПС се съдържа не в НПК, а в специалното законодателство по
приложението на ЗДвП. Това важи както за първоначалното констатиране на употреба
на алкохол с техническо средство, така и за реда за изземване, изследване и
съхраняване на кръвните проби.“
Следователно, константна е съдебната практика, че установяване
концентрацията на алкохол в кръвта не може да стане по ред различен от специалния,
този на специалното законодателство по съответната Наредба, не и НПК.
Пред решаващите съдилища защитата е развивала съображения за неучастие на
подс. Д. в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. НК въобще, тъй
като не е управлявала автомобила. Такива специални доводи защитникът пред
настоящата инстанция не развива. Само възразява срещу липсата на отговори от страна
на решаващите съдилища на защитни аргументи, макар без конкретика, от която да
стане ясно в какво точно са сгрешили съдилищата, когато са приели, че подсъдимата е
управлявала автомобила. При това настоящата инстанция няма основание да излага
съображения по въпроса разглеждан като правилност на изграждане на вътрешното
убеждение на съдилищата основано на вярна оценка на доказателствата. Само за
пълнота ще посочи, че решаващите съдилища са дали мотивиран и убедителен отговор
защо приемат, че подс. Д. е управлявала автомобила и в тази част мотивите им не
страдат от непълнота.
Съдилищата са изложили и волята си по приложението на специалния ред за
установяване на употреба и концентрация на алкохол в кръвта по смисъла на Наредба
№1/2017, т.е. относно приложения материален закон. Искателят релевира оплаквания,
че съдилищата не са обсъждали защитните доводи за правилното приложение на
закона и посочена съдебна практика. Това, дори и така, що се отнася специално до
първостепенния съд, не е с характер на съществено процесуално нарушение.
Съдилищата ясно са показали защо и как прилагат закона, макар действително
първостепенният съд да е оставил без внимание материалноправните аргументи на
7
защитата, очевидно не ги е приел да имат значение за промяна на волята му да
приложи закона, приложен като цяло с лаконични мотиви.
По оплакванията за нарушение на материалния закон:
Оплакванията са основателни.
Както присъдата, така и решението, макар при правилно установени фактически
положения, са постановени в разрез с материалния закон. Деянието на подс. Д. е
несъставомерно по смисъла на НК, тъй като изискуемата концентрация на алкохол в
кръвта по чл. 343б, ал. 1 НК не е установена по надлежен ред.
Верен е доводът на защитника, че първоинстационният съд неправилно е счел за
приложима нормата на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1/2017, а тя била неприложима, тъй
като при концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда установена чрез
техническо средство, какъвто бил настоящият случай, няма значение дали водачът е
съгласен с показанията на техническото средство.
Действително, за да постанови присъдата си, Районният съд Ботевград се е
съгласил с обвинителната теза, че приложимата разпоредба от Наредба № 1/2017 в
настоящия случай, в който подсъдимата била проверена само с техническо средство,
отчело концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,9 на хиляда и които
показания на техническото средство подсъдимата приела чрез собственоръчно
вписване в талон за медицинско изследване, е тази по чл. 6, ал. 3 от цитираната
Наредба. Както прокурорът, така и първоинстанционният съд са споделили
разбирането, че това е достатъчно за установяване по надлежен ред на концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимата.
Действително Наредба № 1/2017 създава ред в нормата на чл. 6, ал. 3 вр. ал. 1,
при който, ако водачът е съгласен с показанията на техническото средство за
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, по-нататъшно изследване, с други
методи /доказателствен анализатор или химическо изследване на кръвна проба/ не се
провежда.
Нормата на чл. 6, ал. 3 вр. ал. 1 от Наредбата обаче не следва да се тълкува
изолирано от тази на чл. 7, ал.1 от Наредбата.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като продължение на реда на чл. 6, ал. 3:
„Когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, полицейски орган отвежда лицето до мястото на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване“.
Систематичното тълкуване на двете норми разкрива, че съгласието на водача с
показанията на техническото средство е правнозначимо не при всякакви стойности на
8
техническото средство над 0,5 на хиляда, а само при тези до 1,2 на хиляда.
Ако първоинстанционният съд бе тълкувал и приложил закона правилно, щеше
да стигне до извод, че при показана от техническото средство концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда, водачът непременно се отвежда от органите на МВР за
химическо изследване на кръвта или за изследване с доказателствен анализатор. В този
случай само показанията на техническото средство не биха могли да се ползват, тъй
като приложението на техническото средство не изчерпва реда. Само се явява
междинен негов етап, при това индикативен, предпоставящ следващия и без
самостоятелно значение за крайния материален резултат.
Нещо повече, когато техническото средство показва висока
/наказателносъставомерна/ концентрация на алкохол в кръвта – над 1,2 на хиляда,
законодателят изобщо не е предвидил възможност водачът да се съгласява или не с
резултата. Такова съгласие е ирелевантно. Облекченият ред на установяване чрез
съгласие е предвиден само за по-леките случаи, с по-ниска степен на обществена
опасност - тези с по-ниска концентрация на алкохол в кръвта – до 1,2 на хиляда, в това
число - за административните нарушения на управление на МПС в такова състояние.
Софийски окръжен съд правилно се е съгласил със съответните възражения на
защитника, че редът на установяване на концентрация на алкохол в кръвта в случая не
е бил спазен, тъй като приложимата норма не е чл. 6, ал. 3, вр. ал. 1 от Наредбата, а
този на чл. 7, ал. 1 от Наредбата. /според редакцията на Наредбата към момента на
деянието съгласно изм. ДВ бр. 61/28.07.2017/
Неправилно обаче е приел, че съставомерната концентрация на алкохол в кръвта
би могла да се установи по ред различен от предвидения в Наредбата и който ред в
случая е бил нарушен изцяло и съществено.
Същевременно не е налице и хипотеза, в която да могат да се приемат
показанията само на техническото средство. Такива три хипотези законът урежда в
нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата. Те са свързани с укоримо поведение на водача,
когато отказва да получи талон за изследване, когато не се яви в определения срок на
посоченото място или откаже изследване. В настоящия случай значение има
последната хипотеза – отказ на водача да даде кръв за изследване. Тогава употребата
на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство.
ВКС е имал повод да обоснове, че с тази регламентация законодателят е
„гарантирал равенството на гражданите пред закона“ като поставя „юридическа
преграда пред възможни фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването
на обективната истина“ /Р. № 428/11.11.2013 н.д.№ 1435/2013 III н.о. ВКС/ както и че
„волята на законодателя е била да уреди такива житейски ситуации, при които водачът
поради своето недобросъвестно поведение би се опитал да осуети установяването на
употребата на алкохол“ / Р. № 355/02.10.2015 н.д. № 915/2015 I н.о. ВКС/
Да се приемат показанията на техническото средство извън описаните хипотези
9
на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, обаче е недопустимо, веднъж поради това, че не се явява
надлежният ред, и втори път – че би довело до недопустимо разширително тълкуване
на наказателния закон. /в този смисъл Р. № 355/02.10.2015 н.д. № 915/2015 I н.о. ВКС/
Основателен е доводът на защитата, че в случая съгласието на подс. Д. с
показанията на техническото средство не означава автоматичен отказ от медицинско
изследване, самият той удостоверяван по специален ред. Съгласието не се приравнява
на никоя хипотеза от предвидените по чл. 6, ал. 9 от Наредбата. Тя не е, нито
предполага да е, отказ от химическо изследване оформян по чл. 15, ал. 7 от Наредбата
от съответния медицинския специалист по чл. 12, ал.1 в амбулаторния журнал на
лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал.2, като се удостоверява с подписа на
изследваното лице. Аналогичен ред, но за пробите с доказателствения анализатор е в
предвиден и в нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата.
Установените от съдилищата факти не показват отказ на водачката Д. от
съдействие, още по – малко - противодействие, така че да се санкционира с признаване
на показанията на техническото средство по реда на чл. 6, ал. 9 от Наредбата.
Напротив, осъдената Д. е извършила това, за което е била поканена от
контролните органи, нито повече, нито по-малко. А то е да бъде проверена с
техническо средство, както и да впише в талона дали е съгласна с показанията на
техническото средство. Това да не се отведе за медицинско химическо
изследване/изследване с доказателствен анализатор се явява решение на самите
контролни органи. Т.е. неизвършването на по-нататъшно изследването на осъдената Д.
се е дължало единствено на бездействието на полицейските органи, вероятно поради
специфики на използваната бланка за медицински талон, Приложение № 1 към чл. 4,
ал. 3, според която „в случай, че лицето приеме показанията на техническото средство
или теста, останалата част от талона за изследване не се попълва и на лицето не се
връчва екземпляр от него“.
В подобен смисъл – на неспазен ред, дори в по – лека форма, когато водачът
само е бил лишен от възможността да направи повторно изследване на кръвна проба
при оспорване на първото, /камо ли когато химическо изследване не е правено изобщо/
и оттук – извод за несъставомерност на деянието, е Решение № 67 от 28.03.2016г. по
н.д. № 1/2016, Н.К. II н.о. на ВКС.
За това, че дори при компрометирано химическо изследване, /още повече когато
такова изобщо не е провеждано/ показателите на техническото средство пак не могат
да се използват, тъй като няма съответно виновно поведение на водача е и Р. № 335 от
02.10.2015г. по н.д. № 915/2015, I н.о. ВКС.
Доколкото не е налице хипотеза на изключение от общия ред по смисъла на чл.
6, ал. 9 от Наредбата, липсва основание, на което резултатите от техническото средство
да могат да бъдат признати и зачетени въобще за обосноваване на престъпния състав
по чл. 343б, ал. 1 НК.
10
Деянието на подсъдимата Д. е несъставомерно по смисъла на чл. 343б, ал. 1
НК. Надлежният ред по Наредба № 1/2017 не е бил спазен изцяло, довело до това да не
е установена концентрация на алкохол в кръвта по безспорния, надлежен и дължим по
смисъла на специалното законодателство начин. Този факт не позволява позитивен
отговор и на въпроса дали деянието не се явява административно нарушение по
състава на чл. 174, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 5 ЗДвП за управление на МПС в пияно
състояние.
Критерий за квалификация на деянието по управление на МПС в пияно
състояние като престъпление и като административно нарушение е съответната
концентрация на алкохол в кръвта на водача. Когато тя е до 1,2 на хиляда, в случаите
на липса на предходно осъждане на дееца по чл. 343б, ал. 1 НК - деянието се явява
административно нарушение, а когато е над 1,2 на хиляда - престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК. Волята на законодателя е да диференцира отговорността на дееца в
зависимост от степента на опасност на извършеното деяние според степента на
алкохолно опиянение. Несъмнено, по - високата степен на опиянение означава и по-
висока степен на опасност на деянието.
За установяване на концентрацията на алкохол в кръвта като обективен признак
както от състава на престъплението, така и на административното нарушение обаче,
изискване на закона е да е спазен надлежният ред по Наредба № 1/2017. Този ред в
случая е изцяло и съществено нарушен и за двете хипотези.
При условие че техническото средство е показвало концентрация на алкохол над
1,2 на хиляда и осъдената е имала добросъвестно поведение, концентрацията е била
установима чрез химическо и медицинско изследване или доказателствен анализатор с
отвеждане на водача до медицинско заведение или до мястото на изследване с
доказателствен анализатор за тази цел от полицейските органи - хипотеза на чл. 7, ал. 1
от Наредбата. Такова отвеждане няма, и съответно - изследвания не са провеждани.
Съответно не е налице и хипотезата на чл. 6, ал. 3 вр. ал. 1 от Наредбата за
приемане показанията на техническото средство. Редът е приложим само за случаи, в
които техническото средство показва концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 до 1,2
на хиляда. В случаите, когато техническото средство показва концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда, /както е понастоящем/ и без значение отношението на
водача към този факт, той задължително се отвежда за друго изследване – химическо
или чрез доказателствен анализатор. Показанията на техническото средство в този
случай изгубват правно значение, освен при виновно последващо поведение на дееца
да откаже химическо изследване или такова с доказателствен анализатор. Ако такова
укоримо поведение липсва, не е налице съответен елемент от фактическия състав на
реда по чл. 6, ал. 9 вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата, следователно той е неприложим.
Концентрацията на алкохол в кръвта, доколкото като показана от техническото
средство е възлизала на над 1,2 на хиляда, е била неустановима и по реда на
приложената от прокурора и първостепенния съд норма на чл. 6, ал. 3 от Наредба №
1/2017, тъй като изобщо не попада в тази хипотеза на закона. С доводите за заместване
11
на специалния ред на Наредбата пък чрез доказване по НПК, второинстанционният съд
и теоретично не е обосновал спазен надлежен ред, какъвто в процесния случай и няма.
В заключение - концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата Д. не е била
установена по надлежния ред както за определяне на деянието като престъпление, така
и като административно правонарушение.
При тези съображения, не са налице основанията за ангажиране нито на
наказателна по смисъла на чл. 303 НПК, нито на административно-наказателна
отговорност на осъдената по смисъла на чл. 305, ал. 6 НПК вр. чл. 301, ал. 4 НПК и чл.
425, ал.1 т. 3 НПК, /въведени с измененията на НПК от ДВ бр. 63/2017, в сила от
05.11.2017г./, доколкото съдилищата следва да се произнесат и дали извършеното
деяние съставлява административно нарушение.
С изложеното се обосновава основанието на чл. 425, ал.1, т. 2 НПК вр. чл. 24,
ал.1, т. 1, пр. 2 НПК за осъществяване на правомощията на настоящата инстанция да
приложи правилно материалния закон като оправдае подсъдимата по обвинението в
рамките на установените фактически положения по влязлата в сила присъда.
Ето защо и на основание чл. 425, ал.1, т. 2 вр. чл. 24, ал.1, т. 1, пр. 2 НПК,
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 621/2019 на Софийски окръжен съд, трети въззивен
състав.
ОТМЕНЯ Решение от 13.01.2020г. на Софийски окръжен съд, трети въззивен
състав, постановено по внохд № 621/2019.
ОТМЕНЯ присъда № 20 от 27.06.2019г. на Ботевградският районен съд,
Наказателна колегия, първи съдебен състав, по нохд № 105/2019 и вместо нея:
ПРИЗНАВА подс. М. В. Д. за НЕВИНОВНА в това на 12.08.2018г. в гр. Б., на
ул. „***“ в района на Църквата „Св. Възнесение Господне“ с посока към кръстовището
с ул. „Стамен Панчев“ да е управлявала МПС – лек автомобил марка „Тойота“ ,
модел РАВ 4, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда – 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство –
Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер – ARDM 0177, по чл. 6, ал. 3 от Наредба №
1/2017 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, в сила от 29.09.2017,
поради което и на основание чл. 304 НПК Я ОПРАВДАВА по обвинението за
12
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13