№ 781
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Диана Василева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТР.А
в присъствието на прокурора М. В. З.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100605919 по описа за 2025 година
Производството е по глава XXI НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРС срещу определение от
03.06.2025 г., постановено по нчд № 5485/2025 г. по описа на СРС, НО, 107
състав, в частта, в която първият съд е оставил без уважение искането на
прокуратурата да се увеличи с 6 /шест/ месеца, на основание чл. 24 НК,
определеното на осъдения А. Б. Р., при условията на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23,
ал. 1 НК, едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2
/две/ години.
В протеста се излагат подробни съображения на несъгласие с мотивите
на първоинстанционното определение и се моли за неговото изменение, като
се увеличи с 6 /шест/ месеца, на основание чл. 24 НК, определеното на
осъдения А. Б. Р. едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 2 /две/ години. Твърди се, че определението на първия съд в
протестираната му част е неправилно и незаконосъобразно, т.к. с него не би се
постигнала, както специалната, така и генералната превенция на наказанието.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен
1
състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на
нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
По делото пред въззивната инстанция е приета и приложена актуална
справка за съдимост за осъдения Р..
Представителят на СГП поддържа протеста и счита, че протестираното
определение е неправилно. Прокурорът намира, че по отношение на
осъденото лице са налице основанията за приложение на чл. 24 НК и по
подробно изложените в протеста мотиви моли да бъде отменено
определението на първия съд.
Пред въззивния съд - адвокат В., служебен защитник на осъдения Р.
оспорва протеста на прокурора и моли да бъде оставен без уважение. Твърди,
че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 24 НК
за увеличаване на определеното на нейния подзащитен наказание с 6 /шест/
месеца. Намира определението на първия съд в протестираната му част за
правилно, защото дори и престъплението да е извършено в условията на опА.
рецидив, то счита, че не е налице висока степен на обществена опасност на
групираните деяния. Моли съда да има предвид, че осъденият е баща на дете,
което е родено 2022 г., поради което моли да не се прилага разпоредбата на чл.
24 НК и същият да излежи двете години, постановени от СРС.
Осъденият А. Р. поддържа казаното от своя адвокат. Твърди, че по
делото няма писмени доказателства за това, че е баща, защото през 2022 г. е
претърпял операция, а след това се е възстановявал четири месеца, а после е
продължил да се лекува в къщи. Заявява, че след лечението си не е успял да
припознае детето, защото е почнал работа. Твърди, че е припознал 2023 г.
детето и оттогава с него и майка му живеят заедно, но сега е в затвора и не
могат да живеят заедно.
В правото си на дуплика, прокурорът посочва, че по делото липсват
доказателства за здравословното състояние на осъдения, както и
доказателства, че е баща. Счита, че протеста на СРП е абсолютно основателен,
защото осъденият е осъждан многократно, поради което и с оглед
последователността на извършената от него престъпна деятелност, броят,
характера и степента на обществена опасност на деянията, личността му,
както и с оглед краткия период на извършване на всички деяния, се явява
основателно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК.
2
В своята последна дума, предоставена на основание чл. 333, ал. 2 НПК
на осъдения Р., същият моли да не се уважава искането на прокурора, за да
може да излезе по-скоро от затвора и да се грижи за детето си. Посочва, че
последно е бил осъден 2024 г.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло
правилността на атакуваното определение в съответствие с разпоредбата на
чл. 314 НПК намира, че същото следва да бъде ревизирано, а протеста на
прокурора при СРП уважен, като основателен по следните съображения:
Въззивната съдебна инстанция, при извършената собствена проверка на
атакувания съдебен акт, констатира, че в частта, в която е извършено
групиране на престъпленията, за които на осъдения А. Р. е определено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е правилно. Правилно
първият съд е констатирал, че в случая на групиране подлежат само две от
осъжданията на осъдения Р. и по отношение на тях са налице основанията и
предпоставките за приложение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал.
1 НК или това са престъпленията, за които по нохд № 15139/2024 г. по описа
на СРС, НО, 1 състав и по нохд № 16095/2024 г. по описа на СРС, НО, 107
състав са му наложени наказания „лишаване от свобода“. Това е така, защото
деянията по всяко едно от двете посочени наказателни производства е
извършено от осъдения Р. преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях. Същите се намират помежду си в реална съвкупност и подлежат на
групиране или така, както е процедирал първия съд, поради което и не може
да бъде упрекнат в неправилно приложение на материалния закон, в тази част
от постановения от него съдебен акт. При така изложеното законосъобразно
първия съд е определил на осъдения А. Р. едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години измежду наложените му
наказания по нохд № 15139/2024 г. по описа на СРС, НО, 1 състав и по нохд №
16095/2024 г. по описа на СРС, НО, 107 състав. Правилно е решението на
първия съд да определи първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, при който осъденият Р. да изтърпи така определеното му
едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години.
Независимо от правилното приложение на материално правните норми
3
на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, въззивният съдебен състав намира, че
първият съд неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 24 НК по
отношение на осъдения Р., поради което и първоинстанционното определение
в протестираната му част се явява незаконосъобразно. Вярно е, че
приложението на института за увеличение на наложеното на осъдено лице
наказание най-много с ½ е изцяло в дискрецията на компетентния решаващ
този въпрос съд, но в конкретния случай въззивният съд счита, че са налице
всички основания за уважаване искането на държавното обвинение за
приложение на разпоредбата на чл. 24 НК спрямо осъдения Р.. За да бъде
приложена разпоредбата на чл. 24 НК следва да се установи, че извършените
от осъдения престъпления са от общ характер и наложените за тях наказания
са от един и същи вид, а от друга страна и да се прецени, че същите не са
изиграли своята възпираща, превантивна, предупредителна и въздействаща
над осъденото лице роля, така че същия да преустанови извършването на
престъпления. Съдът е длъжен, когато е налице съвкупност от престъпления,
да прецени дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност,
време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността
на подсъдимия и на деянията да се увеличи определеното едно общо най-
тежко наказание по реда на чл. 24 НПК.
В конкретния случай и съобразявайки данните за съдебното минало на
осъдения Р., изводими от приложената по делото справка за съдимост е видно,
че същият макар и на една сравнително млада възраст вече е осъждан общо 14
пъти за различни по вид и характер умишлени престъпления от общ характер.
Тези му осъждания датират в периода от 25.09.2014 г. до 30.01.2025 г. Вярно е,
че част от престъпленията, за които на осъдения Р. е наложено, в посочения
период, наказание „лишаване от свобода“ са извършени от него като
непълнолетен или това са 9 /девет/ от тях, които обаче след извършено им
групиране, по реда на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, е изтърпял в
поправителен дом, при общ режим. Независимо от тяхното ефективно
изтърпяване, то е видно, че изтърпяването на тези наказания не са довели до
поправянето на осъдения Р., защото той не е преустановил извършването на
престъпления, а напротив продължил е да реализира като пълнолетно лице
престъпна деятелност, от различен вид и интензитет на обществена опасност
или такава свързана с престъпления по чл. 144, ал. 3 НК, чл. 198 НК, чл. 196
НК и чл. 270 НК. От справката за съдимост на осъдения Р. се установява, че
4
наложените му наказания, за извършените от него престъпления като
пълнолетно лице, отново са били изтърпявани ефективно, поради което се
налага закономерния извод, че с тяхното изтърпяване не са постигнати целите
на наказанието по чл. 36 НК, т.к. е продължил да извършва престъпления с по-
висока степен на обществена опасност, последното от които е извършено от
него на 16.01.2024 г., а присъдата за същото е влязла в законна сила на
30.01.2025 г. В конкретния случай, първият съд е игнорирал и факта, че
именно групираните наказания по включените в съвкупността наказателни
производства са извършени и при условията на опА. рецидив от осъдения Р.,
които данни на свой ред налагат необходимостта от приложение на
разпоредбата на чл. 24 НК, за да се въздейства максимално рестриктивно на
осъденото лице и то да преустанови извършването на престъпления.
Посочените до момента данни за осъдения Р. го определят категорично като
лице със значително вече завишена степен на обществена опасност, защото
при него се е формирала една трайна престъпна нагласа. Това е така и защото
осъденият Р. има определено некритично отношение към собственото си
поведение, неспазва установения в страната законов ред и продължава
престъпната си дейност, независимо от ефективното изтърпените наказания,
които са му наложени, които данни говорят отново, че е лице с трайно
установени престъпни навици и начин на живот, насочен към извършване на
престъпления, като по този начин демонстрира явното си неуважение към
обществото.
Ето защо, Софийски градски съд намира за основателен протеста на
държавното обвинение и счита за необходимо да се увеличи с 6 /шест/ месеца,
на основание чл. 24 НК, наложеното на осъдения Р. едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, определено му по
реда на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК. Въззивният съд намира, че
така увеличеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и
6 /шест/ месеца не се явява несъразмерно тежко, а напротив – същото е
занижено предвид броя и тежестта на престъпленията, за които е понесъл
наказателна отговорност осъдения Р., както и е съобразено с възможността,
дадена от законодателя, определеното едно общо най-тежко наказание да бъде
увеличено до една втора, с което се цели поправянето на дееца. Това
увеличение се обуславя на следващо място, както от степента на обществена
опасност на осъдения Р., така и на трайно установеното при него незачитане
5
на установения в страната правов ред, поради което и приложението на
института на увеличение на наказанието се явява единствен и необходим
способ за постигане на специалната превенция на наказанието спрямо Р..
Въззивният съд не може да се съгласи с извода на първата съдебна инстанция,
а и със становището на защитата на осъдения Р., че същият не е лице със
висока степен на обществена опасност, защото данните за съдебното минало
на осъдения определено водят до изводи, различни от тези на защитата и
първия съд или до извода, до който стигна и въззивния съд.
Въззивният съд намира, че така увеличеното, по реда на чл. 24 НК,
наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца
следва да бъде изтърпяно от осъдения А. Р. при първоначален „Строг“ режим
на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС.
На последно място, въззивният съд намира, че от размера на
увеличеното за изтърпяване наказание „лишаване от свобода” в размер на 2
/две/ години и 6 /шест/ месеца следва да се зачете, на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 НК, времето, през което осъдения Р. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” и задържането му по ЗМВР, както и на основание чл.
25, ал. 2 НК се приспадне времето, през което същият е търпял наказание по
наказателните производства, включени в процесната съвкупност.
По изложените съображения, въззивният съд намира протеста на
прокурор при СРП не само за допустим, но и за основателен и като такъв
следва да бъде уважен, а определението на първия съд в частта, в която е
оставено без уважение искането на прокурора за приложението на
разпоредбата на чл. 24 НК отменено. В останалата част определението на
първия съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1
НПК и на основание чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.06.2025 г., постановено по нчд №
5485/2025 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, в частта, в която е оставено
без уважение искане на СРП за приложение на разпоредбата на чл. 24 НК
6
по отношение на осъдения А. Б. Р. и вместо него постановява:
На основание чл. 24 НК УВЕЛИЧАВА с 6 /шест/ месеца определеното
на осъдения А. Б. Р. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 /две/ години и ОПРЕДЕЛЯ на същият за изтърпяване наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца .
На основание чл. 57, ал. 1 т. 2, б. „б“ ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
увеличеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от за срок от 2 (две)
години и 6 (шест) месеца да бъде изтърпяно от осъдения А. Б. Р. при
първоначален „Строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК ЗАЧИТА, от размера на
увеличеното наказание, времето, през което осъденият А. Б. Р. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, както и задържането му по ЗМВР по
включените в процесната съвкупност наказателните производства.
На основание чл. 25, ал. 2 НК ПРИСПАДА, от размера на увеличеното
наказание, времето, през което осъденият А. Б. Р. е търпял наказание по
включените в процесната съвкупност наказателните производства.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7