Решение по дело №10414/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/24.07.2019 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 10414 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н.В.С., ЕГН ********** с адрес ***«- срещу «-, ЕИК - със седалище и адрес на управление:*** обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 128 КТ вр. чл. 150 КТ, чл. 128 КТ вр. чл. 261 КТ, чл. 128 КТ вр. чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1 КТ вр. чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и / или добавки към нея чл. 86 ЗЗД както следва:

- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2280 лева, представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения, дължими за периода м.07.2015 г. до м.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 608,12 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30число на месеца следващ този, в който положен труда/ до 02.07.2018 г., формирани, както следва: за м.07.2015г. трудово възнаграждение в размер на 380 лева и обезщетение за забава в размер на 109,41 лева за периода 01.09.2015г. до 02.07.2018г.; за м.08.2015г. трудово възнаграждение в размер на 380лева и обезщетение за забава в размер на 106,23 лева за периода 01.10.2015г. до 02.07.2018г.; за м.09.2015г. трудово възнаграждение в размер на 380лева и обезщетение за забава в размер на 102,95 лева за периода 01.11.2015г. до 02.07.2018г.; за м.10.2015г. трудово възнаграждение в размер на 380 лева и обезщетение за забава в размер на 99,78 лева за периода 01.12.2015г. до 02.07.2018г.; за м.11.2015г. трудово възнаграждение в размер на 380лева и обезщетение за забава в размер на 96,51 лева за периода 01.01.2016 г. до 02.07.2018г.; за м.12.2015г. трудово възнаграждение в размер на 380лева и обезщетение за забава в размер на 93,23 лева за периода 01.02.2016г. до 02.07.2018г.;

-за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 92,00 лева, представляваща сбор от обезщетения за неплатено брутно трудово възнаграждение за положен нощен труд, за периода м.07.2015г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 24,57 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /1- во число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/ до 02.07.2018г., формирани, както следва: за м.07.2015г. обезщетение в размер на 16 лева и обезщетение за забава в размер на 4,60 лева за периода 01.09.2015г. до 02.07.2018г.;за м.08.2015г. обезщетение в размер на 16,00 лева и обезщетение за забава в размер на 4,47 лева за периода 01.10.2015г. до 02.07.2018г.; за м.09.2015г. обезщетение в размер на 16лева и обезщетение за забава в размер на 3,80 лева за периода 01.11.2015г. до 02.07.2018г.; за м.10.2015г. обезщетение в размер на 14лева и обезщетение за забава в размер на 4,20 лева за периода 01.12.2015г. до 02.07.2018г.; за м.11.2015г. обезщетение в размер на 16,00 лева и обезщетение за забава в размер 4,06 лева за периода 01.01.2016г. до 02.07.2018г.; за м.12.2015г. обезщетение в размер на 14.00 лева и обезщетение за забава в размер на 3,44 лева за периода 01.02.2016г. до 02.07.2018г.;

-за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 286,09 лева, представляваща сбор от неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.07.2015г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 0 3.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 76,62 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30- о число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането/ до 02.07.2018г., формирани, както следва: до датата на подаване на исковата молба, формирани, както следва: за м.07.2015г. трудово възнаграждение в размер на 36,57 лева и обезщетение за забава в размер на 10,54 лева за периода 01.09.2015г. до 02.07.2018г.; за м.08.2015г. трудово възнаграждение в размер на 77,78 лева и обезщетение за забава в размер на 21,77 лева за периода 01.10.2015г. до 02.07.2018г.; за м.09.2015г. трудово възнаграждение в размер на 18,86 лева и обезщетение за забава в размер на 5,11 лева за периода 01.11.2015г. до 02.07.2018г.; за м.10.2015г. трудово възнаграждение в размер на 56,24 лева и обезщетение за забава в размер на 14,79 лв лева за периода 01.12.2015г. до 02.07.2018г.; за м.11.2015г. трудово възнаграждение в размер на 77,78лева и обезщетение за забава в размер на 19,78 лева за периода 01.01.2016 г. до 02.07.2018г.; за м.12.2015г. трудово възнаграждение в размер на 18,86 лева и обезщетение за забава в размер на 4,63 лева за периода 01.02.2016г. до 02.07.2018г.;

-за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 108,57 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници за м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03,07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 26,72 лева, представляваща обезщетениe за забава върху дължимото възнаграждение, за периода 01.02.2016г. до 02.07.2018г.

- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 184,00 лева, представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода за периода м.07.2015г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 49,15 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията до 02.07.2018г., формирани, както следва: за м.07.2015г. в размер на 32лева и обезщетение за забава в размер на 9,21 лева за периода 01.07.2015г. до 02.07.2018г.; за м.08.2015г. в размер на 32 лева и обезщетение за забава в размер на 8,95 лева за периода 01.08.2015г. до 02.07.2018г.; за м.09.2015г. в размер на 28 лева и обезщетение за забава в размер на 7,59 лева за периода 01.09.2015г. до 02.07.2018г.; за м.10.2015г. в размер на 32 лева и обезщетение за забава в размер на 8,40 лева за периода 01.10.2015г. до 02.07.2018г.; за м.11.2015г. в размер на 32 лева и обезщетение за забава в размер на 8,13 лева за периода 01.11.2015г. до 02.07.2018г.; за м.12.2015г. в размер на 28 лева и обезщетение за забава в размер на 6,87 лева за периода 01.12.2015г. до 02.07.2018г.;

- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 95,76 лева, представляваща сбор от допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа, придобит трудов стаж и професионален опит, дължими за периода за периода м.07.2015г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 49,15 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30число на месеца следващ този, в който положен труда/ до 02.07.2018г., формирани, както следва: за м.07.2015г. доп. трудово възнаграждение в размер на 15,96 лева и обезщетение за забава в размер на 9,21 лева за периода 01.09.2015г. до 02.07.2018г.; за м.08.2015г. доп. трудово възнаграждение в размер на 15,96 лева и обезщетение за забава в размер на 8,95 лева за периода 01.010.2015г. до 02.07.2018г.; за м.09.2015г. доп. трудово възнаграждение в размер на 15,96 лева и обезщетение за забава в размер на 7,59 лева за периода 01.11.2015г. до 02.07.2018г.; за м.10.2015г. доп. трудово възнаграждение в размер на 15,96 лева и обезщетение за забава в размер на 8,40 лева за периода 01.12.2015г. до 02.07.2018г.; за м.11.2015г. доп. трудово възнаграждение в размер на 15,96 лева обезщетение за забава в размер на 8,13 лева за периода 01.01.2016 г. до 02.07.2018г.; за м.12.2015г. трудово възнаграждение в размер на 15,96 лева и обезщетение за забава в размер на 6,87 лева за периода 01.02.2016 г. до 02.07.2018г.;

В исковата молба, ищецът, чрез адв. Петьо Тодоров твърди, че е полагал труд при ответника на длъжност „охранител” по трудов договор от 23.06.2011 г. и с основно месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Твърди се, че ищецът работил по график, на 12 часов работен ден при месечно сумарно изчисление на полагания труд. Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си по заплащане на дължимото трудово възнаграждение за периода м.07.2015г. до м.12.2015г. Доколкото ищецът е работил на смени, при месечно сумарно изчисляване на работното време, твърди да му се дължи допълнително и възнаграждение за положения извънреден и нощен труд в този период, както и такова за работа през официални празници, за храна в размер на 2 лева на всяка смяна, както и допълнително възнаграждение за прослужен стаж и професионален опит. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е ангажирал писмен отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуален представител на ответното дружество не се явява и не изразява становище.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства приема следното от фактическа страна:

От представенaтa по делото справка от Националната агенция по приходите за актуалното състояние на всички трудови договори за лицето Н.В.С./ л. 9/ може да се направи извод за съществуващото между „- и Н.В.С., трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 23.06.2011г., прекратен на 05.04.2016г., по силата на което ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „охрана”.

По делото е допуснато изготвянето на съдебно –счетоводна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и е неоспорено от страните.

Съдът е задължил ответника да представи ведомости за заплати на ищеца, документи за изплатени/неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, документи за внесени осигуровки и данъци за сметка на работника, план график за дежурствата в обекта, книга за ежедневен инструктаж, книга за предаване и приемане на охраняемия обект, на който е работил ищеца за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г., заповед за труд по чл.121 от КТ, на осн. чл. 190, ал. 1 ГПК, като му е указал, че при неизпълнение в срок, съдът ще приеме за доказани онези факти, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно, че че служителят е полагал труд на смени, както и че е полагал нощен, извънреден труд и труд през официални празници на посочените от него дати в рамките на заявения в исковата молба период, както и че е начислил и сумата от по 2 лв. на ден за безплатна храна, на осн. чл. 161 ГПК. Така, доколкото ответникът не е представил исканите документи съдът на осн. чл. 161 ГПК приема за доказани горните факти.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По исковете по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на основно трудово възнаграждение и по чл.86 от ЗЗД

По делото се установява от представената на л. 9 справка от НАП за трудовите договори на ищеца, че последният е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжост „охранител” за процесния период. Отново от справка от масивите на НАП и съгл. заключението попуснатата ССчЕ се установява, че уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 380 лева.

Ответникът не е твърдял и не е представил доказателства за заплатено на работника трудово възнаграждение, поради което съдът приема, че такова се дължи на ищеца за процесния период. По отношение размера на задължението, съдът кредитира заключението на експертизата и намира, че на страната се следва сумата от 2280,00 лева за периода от м. 05.2015 до м.12.2015 г. Лихвата за забава следва да се изчисли върху брутните възнаграждения и общия ѝ размер възлиза на 635,08 лева (изчислен с публично достъпен лихвен калкулатор), но съгласно диспозитивното начало на страната следва да се присъди претендирани яразмер на 608,12 лева за периода от 01.09.2015г. до 02.07.2018г., начислено считано от падежа на всяко от задълженията /30 число на месеца следващ този, в който положен труда/.

Относно това какво възнаграждение в брутен размер или в нетна стойност се дължи на ищеца, съдът посочва, че по силата на чл.272, ал.1, т.3 и т. 4 КТ работодателят има задължението, предвидено в чл. 42, ал.5 ЗДДФЛ и чл. 6 от КСО да удържа от работника/ служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието, че задължението му към работника или служителя е в размера на остатъка от нетната (чистата) сума за получаване. Когато по исков ред се търси неизплатеното от работодателя трудово възнаграждение, е допустимо присъждане както на брутното трудово възнаграждение, включващо дължимите данъци и осигуровки, така и на чистото възнаграждение-без тези удръжки, но и при двете разрешения работникът или служителят не може да получи реално частта от брутното трудово възнаграждение, която съставлява дължимите от него ДОД и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато данъкът и осигурителните вноски са включени в присъдената сума, т.к. същите са публични държавни вземания (чл.162,ал.2,т.1 ДОПК), а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й се от длъжника (работодателя) публични вземания (чл.458 ГПК). Поради това съдебният изпълнител при събиране на присъдено брутно трудово възнаграждение е длъжен да отдели сумите за заплащане на тези публични задължения. В този смисъл решение № 166/25.02.2010 г. по гр.д. № 220/2009 г. по описа на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при постановяване на с В настоящия случай, ищецът не претендира нито брутния, нито нетния размер на трудовото възнаграждение, а основното месечно трудово възнаграждение, уговорено в трудовия договор.

Доколкото е ответникът е създал пречки на експерта по ССчЕ, като е отказал да даде информация дали е заплатил дължимите данъци и осигуровки на работника и предвид, че претенцията на ищеца е за основно трудово възнгарждение, съдът намира, че следва да присъди остатъка от размера на неизплатеното основно възнаграждение за периода. В този смисъл предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По иска по чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд и по чл.86 от ЗЗД

Съгласно чл. 261 КТ положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните, но не по- малко от размерите определени от МС.

Работодателят не е оспорил изложените в исковата молба твърдения, че работникът Н.С. е полагал нощен труд за времето от месец 01.07.2015г. до 31.12.2015г. С оглед представените графици за дежурствата и предвид неоказаното съдействие за изясняване на фактите от значение за спора, на осн. чл. 161 ГПК, съдът приема претенцията за доказана, и присъжда сумата от 92,00 лева. По отношение размера на обезщетението за забава за периода съдът кредитира заключението по ССчЕ и присъжда сумата от 24,57 лева.