№ 35
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500656 по описа за 2022 година
С решение № 260013 от 06.04.2022 год. по гр. дело № 514/2020 год. РС-Ботевград е
осъдил „Н.“ ЕООД, гр. П. да заплати на „Г.И.С.“ ЕООД, гр. Е. сумата 21 032,22 лева,
представляваща неизплатена цената на доставени стоки по договори за покупко-продажба
по следните фактури: № **********/12.03.2019 год., № **********/15.03.2019 год., №
*********/20.03.2019 год., № **********/27.03.2019 год., № **********/02.04.2019 год., №
**********/05.04.2019 год., № **********/11.04.2019 год., № **********/19.04.2019 год., №
**********/07.05.2019 год., № **********/10.05.2019 год. и № **********/14.05.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2020 год. до окончателното
изплащане; мораторна лихва върху главницата в общ размер от 1913,13 лева, изчислена от
датата на забавата – 14 дни от датата на издаване на всяка фактура до 13.03.2020 год., сумата
219,85 лева – лихва за забава върху главниците по фактури № **********/07.03.2019 год., №
**********/23.04.2019 год., № **********/13.02.2019 год. и № **********/26.02.2019 год.
за период от 14 дни след датата на издаване на съответната фактура до 20.06.2019 год., както
и сумата 4 657,83 лева, представляваща направените по делото разноски, по исковете с
правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
твърдението, че същото е незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Моли
1
съда да го отмени и да отхвърли изцяло предявения иск.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът твърди в исковата молба, че страните са в трайни търговски
взаимоотношения във връзка с покупко-продажба на стоки, в изпълнение на което ищецът е
продавал и доставял по поръчка на ответника стоки, подробно описани в приложените по
делото фактури при определена в тях цена. Ответникът не изпълнил задължението си за да
заплати цената на продадените стоки, като по посочените по-горе фактури незаплатената
цена на доставената стока възлиза общо на 21 032,22 лева. Претендира и законна лихва
върху тази сума в общ размер от 1913,13 лева от датата на падежа по всяка фактура до
13.03.2020 год. Сочи също така, че за продадените стоки по някои фактури е заплатена само
главницата – цената на доставените стоки, но не и мораторната лихва за забава, поради
което претендира сумата 219,85 лева – лихва за забава върху главниците по фактури №
**********/07.03.2019 год., № **********/23.04.2019 год., № **********/13.02.2019 год. и
№ **********/26.02.2019 год. за период от 14 дни след датата на издаване на съответната
фактура до 20.06.2019 год.
В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.
Твърди, че реално не са осъществени доставките на стоките по приложените към исковата
молба фактури; не са сключени твърдяните сделки за покупко-продажба. Не оспорва, че
страните са били в трайни търговски взаимоотношения от 2016 год. Ищецът доставял на
ответника опаковъчни материали и консумативи, като договорите се сключвали с предаване
на стоките, за доказване на което ищецът съставял стокова разписка, която се подписвала от
двете страни по сделката и удостоверявала, че продавачът предава, а купувачът приема
стоката, като същия ден се издавала и фактура, а двата документа се предавали
едновременно на клиента за осчетоводяване и заплащане. През м. март 2019 год. ответникът
установил, че има осчетоводени фактури на голяма стойност, издадени от ищеца, като след
проверка се оказало, че за част от тях стока не е доставена, поради което бил прекратен
трудовия договор на дружеството с лицето С.С. – експерт логистика в „Н.“ ЕООД, който
отговарял за контрола на действията по логистика и снабдяване с необходимите
консумативи за производството на дружеството, като имал задължения и да получава
доставената стока, да проверява и представя фактурите в счетоводството на дружеството.
Счита, че не дължи твърдяните суми. Моли съда да отхвърли исковете като изцяло
неоснователни.
По делото са представени посочените по-горе фактури, издадени от ищцовото
дружество, в които като доставчик на описаните в тях стоки е посочен „Г.И.С.“ ЕООД, а
като получател - „Н.“ ЕООД.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза на в.л.
Балтова от 10.02.2021 год., изготвено след извършена проверка в счетоводствата на двете
2
дружества и въз основа на приетите по делото доказателства, стоките, описани в посочените
по-горе фактури, са осчетоводени в счетоводството на ищеца – продавач и същите са
отразени по кредит с/ка 7022 „Приходи от продажби на стоки на дребно“ и кредит с/ка
45321 „Начислен ДДС за продажбите“; извършените плащания по 4 бр. фактури са
осчетоводени по дебит с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева“ и кредит с/ка 411 „Клиенти“;
всичките 15 броя фактури са включени в дневниците за продажби за съответните месеци,
като при ищеца се води задължение от ответника в размер на 21 032,22 лева. С платежно
нареждане от 28.06.2019 год. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата 4099,75 лева с
основание фактури № **********/13.02.2019 год. и № **********/26.02.2019 год. Със
заповед от 28.06.2019 год. на управителя на ответника е наредено превода в размер на
4099,75 лева да се счита за плащане по фактури **********/07.05.2019 год., №
**********/10.05.2019 год. и № **********/14.05.2019 год. и 172,87 лева лихва. В банково
извлечение от 02.07.2019 год. при ищеца е отразен превода на сумата 4 859,90 лева с
основание фактури 272 и 282. Всичките 15 бр. фактури са осчетоводени при ответника по
дебит с/ка 601 „Разходи за спомагателни материали“ и дебит с/ка 45321 „Начислен ДДС“,
както и кредит с/ка 401 “Доставчици“. Всички процесни фактури са включени в дневниците
за покупки за съответните месеци. Стоките и материалите по процесните фактури не са
заприходявани. На основание решение № 6868 от 27.12.2019 год. по гр.д. № 1259/2019 год.
по описа на БРС, на 29.02.2020 год. задължението към ищеца в размер на 21 205,09 лева е
отписано, като от този момент при ответника не се води задължение към ищеца. В
допълнително заключение от 05.03.2021 год. на в.л. Балтова е посочено, че размерът на
лихвата за забава за периода от датата на падежа на всяка от неплатените 11 бр. фактури,
посочени в исковата молба, до 13.05.2020 год., възлиза на 1913,13 лева. Размерът на лихвата
за забава за периода от датата на падежа на всяка от платените 4 броя фактури от датата на
падежа до датата на плащането възлиза на 219,85 лева.
По делото е представено определение № 6868/27.12.2019 год. по ч.гр.д. № 979/2019
год. на БРС, от което се установява, че е било образувано производство по реда на чл. 410 от
ГПК по заявление, подадено от ищеца в настоящото производство срещу „Н.“ ЕООД за
вземанията по процесните фактури, въз основа на което БРС е издал заповед за изпълнение
№ 3318/14.06.2019 год. Поради подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта,
съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на
вземането в съда. Тъй като указанията не са изпълнени, съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение, а с определение № 937/21.02.2020 год. на БРС е прекратено
производството по гр.д. № 1259/2019 год. по подадена искова молба от „Г.И.С.“ ЕООД, с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК срещу „Н.“ ЕООД, гр.
П..
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД и е допустим.
3
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството. С
определение № 6868/27.12.2019 год. по ч.гр.д. № 979/2019 год. на БРС не е отречено със
сила на пресъдено нещо правото на ищеца да получи плащане по процесните фактури.
Обстоятелството, че е обезсилена издадена заповед за изпълнение за същите суми в
производство по чл. 410 и сл. от ГПК, а образуваното производство по чл. 422 от ГПК е
прекратено, не препятства възможността заявителят да предяви осъдителни искове за
вземанията си по общия ред.
Разгледан по същество, искът е основателен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи, че между страните по делото са
сключвани договори за покупко-продажба на описаните в приложените по делото фактури
стоки. Като получател на стоката в процесните фактури е посочен ответникът по делото
„Н.“ ЕООД, като всички фактури са осчетоводени от получателя и са отразени в дневника за
покупки на ответното дружество с посочено основание – покупка на стоки, съгласно
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това без значение в
случая е дали фактурите са подписани от управителя или упълномощен представител на
ответника. Сключването на търговските сделки се подчинява на общите правила за
сключване на сделките, установени в гражданското право /чл. 13 и 14 от ЗЗД/. Необходимо
за сключване на търговската сделка е да има предложение /оферта/ и приемане на
предложението, при което в случай на съвпадане на насрещните волеизявления се счита, че
е постигнато съгласие и договорът е сключен. Видно от приложените по делото фактури и
стокови разписки, страните по делото са били в трайни търговски отношения, при които
ищецът е продавал и доставял на ответника стоки, които последният е заплащал по цени,
посочени в издаваните от продавача фактури. Според чл. 294, ал. 1 от ТЗ за
действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в
случаите, предвидени от закона. ТЗ не предвижда специална форма за сключване на договор
за търговска покупко-продажба и не е необходимо документът да е подписан от лице с
представителна власт, оправомощено да прави волеизявления от името на дружеството. С
факта на получаване на стоката от страна на ответника, респ. с осчетоводяване на фактурата
се изразява неформално /конклудентно/ съгласие за сключване на договора. Достатъчно е
стоката да е получена от дружеството – купувач, посочено в издадената фактура, съдържаща
основните реквизити, представляващи съществени елементи на договора – стока и цена. В
съдебната практика се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на търговеца
– ответник, включването й в дневника за продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
/решение № 46/2009 год. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о.; решение № 42/10 г. по т.д. №
593/2009 год. на ВКС, II т. о. и др./. Тази практика е мотивирана с това, че макар и
фактурата да не е подписана, или да е подписана от лица, за които не може да бъде
установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката или услугата, то
търговецът е узнал за техните действия по смисъла на чл. 301 от ТЗ, като това е установено
по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му. В случая това
4
изискване е спазено – фактурите са осчетоводени при ответника и са отразени в дневниците
за покупки, като по част от фактурите ответникът е извършил плащане, макар и със забава,
поради което следва да се приеме, че стоките по фактурите са получени от ответника-
купувач. След като представител на ответника по иска е отразил фактурите в счетоводните
регистри на дружеството, съответно е било ползвано правото на приспадане на данъчен
кредит то по силата на законовата презумпция, установена в чл. 301 ТЗ се налага извода, че
е налице приемане от поръчващия на фактически доставени стоки по договора, независимо
от подписването на стокова разписка или друг документ и независимо от заприходяването
на стоките в материален склад /в този смисъл решение № 138 от 17.10.2011 год. на ВКС на
РБ по т.д. № 728/2010 год. на II т.о. на ВКС на РБ и др./.
Настоящата инстанция приема, че с платежно нареждане от 28.06.2019 год.
ответникът е заплатил дължимите суми в общ размер от 4099,75 лева по фактури №
**********/13.02.2019 год. и № **********/26.02.2019 год., така както е отразено
основанието за плащане от страна на купувача. Обстоятелството, че с последваща заповед
на управителя на ответника е наредено този превод да се счита за плащане по фактури
**********/07.05.2019 год., № **********/10.05.2019 год. и № **********/14.05.2019 год.,
не отменя вече извършеното плащане на първоначално посоченото основание. По този
въпрос настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното решение.
С оглед изложеното съдът намира, че между страните по делото са сключени
договори за покупко-продажба на стоките по процесните фактури № **********/12.03.2019
год., № **********/15.03.2019 год., № *********/20.03.2019 год., № **********/27.03.2019
год., № **********/02.04.2019 год., № **********/05.04.2019 год., № **********/11.04.2019
год., № **********/19.04.2019 год., № **********/07.05.2019 год., № **********/10.05.2019
год. и № **********/14.05.2019 год., на обща стойност 21 032,22 лева, за които няма
доказателства да са заплатени от ответника като купувач. Според допълнителното
заключение от 05.03.2021 год. на в.л. Балтова размерът на лихвата за забава за периода от
датата на падежа на всяка от неплатените 11 бр. фактури, посочени в исковата молба, до
13.03.2020 год., възлиза на 1913,13 лева. Размерът на лихвата за забава за периода от датата
на падежа на всяка от платените 4 броя фактури от датата на падежа до датата на плащането
възлиза на 219,85 лева. С оглед това и предявените искове са изцяло основателни и следва
да бъдат уважени, така както са предявени, на основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 3750 лева, представляваща направени по делото разноски във
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013 от 06.04.2022 год. по гр. дело № 514/2020 год.
по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, гр. П. да заплати на „Г.И.С.“ ЕООД, гр. Е. сумата 3750 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6