№ 2566
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507077 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435, АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника Л. М. Ц., ЕГН **********,
гр.София, ж.к. „*******, против действие на ЧСИ - Х., с рег. № 863, с район
на действие СГС, по изп.д. № 20218630403384 изразяващо се в налагането на
запор върху банкова сметка на длъжника в „Ю.Б.“ АД. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на така описаните действия, доколкото е
нарушена разпоредбата на член 446а ал. 2 от ГПК, с оглед
несеквестируемостта на сумите по сметката.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, редовно уведомен на
21.06.2022 г., не е депозирал възражение в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20218630403384
- С.Х., с рег. № 851, с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3
ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и
редовността на подадената жалба, намира следното:
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице,
в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл.435, ал.2
ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.
Изпълнително дело № 20218630403384 е образувано на 08.12.2021
1
г. по молба с вх. № 65755/08.12.2021 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез
пълномощника си юрк. Михаела Петкова, въз основа на Изпълнителен лист от
08.11.2021 г., издаден от СРС по гр. дело № 61843/2020 г. , срещу длъжника
Л. М. Ц. за събиране на следните суми: 1 699.00 лв., представляваща стойност
на доставена в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и незаплатена
топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот - апартамент № 65,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* с аб. № 189488 /инсталация **********/
и сумата от 25,39 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху
сумите от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (10.12.2018 г.)
до окончателното плащане, както и сумата от 275,68 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия за времето от 15.09.2018 г. до
01.12.2020 г.
По делото са изпратени запорни съобщения до две банки (вкл.
„Юробанк България“ АД), за налагане на запори на банкови сметки и
банкови касетки, както и запорно съобщение до НОИ за налагане на запор на
получавана пенсия.
В запорните съобщения до банките изрично е включен текста: „Запорът
да не се счита наложен върху суми по банковите сметки на длъжника,
постъпващи от Националния осигурителен институт или имащи характера на
трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на
суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в банката в период,
предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране.”
В резултат на наложения запор в „Ю.Б.“АД, по изпълнителното дело са
постъпили две суми, които суми са преведени към взискателя за погасяване
на задълженията и към ЧСИ за такси и разноски. Постъпилите суми са
следните: на 26.05.2022 г. постъпва сумата от 1 964.71 лева, а на 06.06.2022 г.
- 490.21 лева, или общо 2 454.92 лева.
На 04.07.2022 г. е подадена жалба с вх. № 42259 срещу действията на
ЧСИ С.Х., въз основа на която е образувано настоящото дело.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА предвид следното:
По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм.
ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.
485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 446а ал. 2 ГПК, запорното съобщение
не поражда действие по отношение на помощи и обезщетения по ал. 1 изцяло,
както и спрямо пенсията до размер на минималната работна заплата, освен
ако задължението е за издръжка.
В конкретният случай, съдебния изпълнител е изпратил запорно
2
съобщение до „Ю.Б.“АД за налагане на запор върху разкрити от длъжника
банкови сметки.
От „Ю.Б.“АД е постъпил отговор, че към момента няма наличности в
сметката и има наложени предишни запори.
В конкретният случай жалбоподателката твърди, че в запорираната
банкова сметка постъпва пенсията й, поради което е нарушена нормата на чл.
446а ал. 2 ГПК. По делото няма данни за пълния размер и произхода на
сумите, постъпвали по запорираната банковата сметка на длъжника, поради
което не може да се направи извод дали сумите по сметката са изцяло или
частично несеквестируеми, респективно каква част е секвестируемата,
доколкото по сметката могат да постъпят суми и с произход, различен от
този, визиран в чл. 446 ГПК. Освен бланкетните указания към банката,
изпълняваща запора на разпоредбите за несквестируемостта, изложени в
запорно съобщение, ЧСИ следва, след като изиска и получи информация от
банката за постъпилите суми по сметката на длъжника, за произхода на
паричните средства по нея, да съобрази ограничението на член 446а, ал. 2 от
ГПК. Едва тогава ЧСИ може да изиска изпълнение от банката, като посочи
изрично и с точен размер каква да бъде удръжката. Това задължение на
съдебния изпълнител е изрично уредено в разпоредбата на член 446а, ал. 5 от
ГПК и неизпълнението му представлява нарушение на процесуалните
правила. Доколкото в конкретният случай е наложен запор върху банковата
сметка на длъжника, без да са спазени горепосочените разпоредби, то
наложеният запор се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен, освен ако пенсията не надвишава минималната работна заплата –
обстоятелство, за което ЧСИ не е събрал доказателства и липсват данни по
делото, като не могат да бъдат споделени доводите му в мотивите по чл. 436
ал.3 от ГПК, че това е отговорност на банката. Крайната преценка за
несеквестируемост е изцяло на ЧСИ и негово задължение съгласно чл.435
ал.5 от ГПК да уведоми банката за частта, което следва да бъде превеждана,
след като събере данни за това.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПО жалба на длъжника Л. М. Ц., ЕГН **********, гр.
София, ж.к.“*******, действие на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, с район на
действие СГС, по изп.д. № 20218630403384 изразяващо се в налагането на
запор върху банкова сметка на длъжника в „Ю.Б.“ АД в частта до размера на
минималната пенсия с оглед чл.446 ал.2 вр.ал.4 и 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4