Решение по дело №287/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 271
Дата: 23 юни 2025 г. (в сила от 23 юни 2025 г.)
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20254400500287
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Плевен, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500287 по описа за 2025 година
Въззивно обжалване.
С решение № 224/20.02.2025г. постановено по гр.д.№ 4437/2024г.Плевенски
районен съд ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД,
ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, пл. ***, представлявана от Кмета Валентин Христов,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. Б., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. ***, сумата от
5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие на спъване в
плочка и падане на 29.05.2024г. на тротоар на тролейбусна спирка в
гр.Плевен, ***, както и сумата от 3400,66 /три хиляди и четиристотин лева и
шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за лечение, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание 86 ЗЗД, ОБЩИНА-ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, пл. ***, представлявана от
Кмета Валентин Христов, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. Б., ЕГН ********** от
гр.Плевен, ул. ***, сумата от 199 /сто деветдесет и девет/ лева,
представляваща лихва за забава, считано от датата на увреждането-29.05.2024
г. до 31.07.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ОБЩИНА-ПЛЕВЕН,БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, пл. ***,
1
представлявана от Кмета Валентин Христов, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. Б., ЕГН
********** от гр.Плевен, ул. ***, разноски в настоящото производство: 800
лева за адвокатско възнаграждение, 343,99 лева за държавна такса, 30 лева
депозит за явяване на свидетел, 350 лева за депозит за вещо лице.
Това решение е било съобщено на Община-Плевен на 21.02.2025г. поради
което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 07.03.2025г.
Именно на 07.03.20205г./ т.е. в последния ден от срока за въззивно
обжалване / е постъпила въззивна жалба от Община Плевен ,чрез юрк.Б. Г.
срещу решение № 224/20.02.2025г. постановено по гр.д.№ 4437/2024г. на
Плевенски районен съд .
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , има необходимото
съдържание по чл. 260 от ГПК,внесена е дължимата д.т. за въззивното
обжалване. Със жалбата не са представени нови писмени доказателства, нито
е поискано събирането на други нови доказателства пред ПлОС.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по жалбата - Д. Ц. Б.,чрез
пълномощника и адв. В. В. според който въззивната жалба е неоснователна. С
писмения отговор също така не са направени искания за събиране на нови
доказателства.Поради това, следва въззивната жалба да бъде насрочена за
разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните, чрез техните пълномощници.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че Районен съд-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и
правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба
пороци ,поради което следва да бъде потвърдено.
При това Плевенски окръжен съд намира ,че в случая са налице и условията
на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на решението на първоинстанционният съд , който е изложил
съображения по всички значими за изхода на делото фактически
обстоятелства и правни въпроси, които са били предмет на делото и са били
спорни пред РС.
Плевенски окръжен съд намира ,че следва да бъдат изложени само някои
допълнителни съображения в подкрепа на правилно установената от ПлРС
фактическа обстановка и на направените въз основа на нея правни изводи
,както и някои съображения конкретно по развитите за пръв път във
въззивната жалба оплаквания.
Във въззивната жалба се развива оплакване ,че не са били установени при
условията на главно и пълно доказване от страна на ищцата всички елементи
на фактическия състав на непозволеното увреждане –увреждащо деяние ,
вреди и причинна връзка между тях за да бъде уважен предявеният иск.
Подчертават се също така напредналата възраст на ищцата ,както и
наличието на предхождащ инцидента проблем с коляното и , които според
жалбоподателя може да са действителната причина за настъпването на
инцидента ; проявата на недостатъчно внимание от нейна страна при
2
движение в светлата част на деня ,при сухо и светло време и несъобразяването
и с релефа на градската техническа инфраструктура. Тези оплаквания съдът
възприема като възражения за това ,че инцидента спрямо Община Плевен се
явява случайно събитие или най-малкото ,че е налице съществено
съпричиняване на вредата от самата пострадала ищца.
В т.вр. следва да се посочи на жалбоподателя ,че страната ,която въвежда в
предмета на спора изключващи деликтната отговорност възражения или пък
възражения за съпричиняване , които са основание за намаляване на
отговорността, е тази върху която пада доказателствената тежест да установи
основателността на тези свои възражения ,т.е. да докаже наличието на
изключващи или намаляващи деликтната отговорност обстоятелства ,които
да се намират в причинна връзка с настъпването на вредите . Това означава да
се докаже от страна на ответника по иска за вреди ,че са налице такива
обстоятелства ,които се намесват по такъв начин в причинноследствената
верига от събития ,че или напълно прекъсват връзката между твърдяната от
ищеца първопричина за настъпването на вредите , или пък се наслагват към
тази първопричина като допълнително способстват за настъпването на
вредите.
Според Плевенски окръжен съд жалбоподателят не е успял да докаже
наличието на такива обстоятелства ,които да прекъсват причинноследствената
връзка между твърдяната от ищцата неравност на тротоара –начупена и с
неравна повърхност тротоарна плоча и настъпилото и вследствие на спъване в
тази неравна повърхност падане при което е причинена телесната повреда на
пострадалата ищца . Жалбоподателят само сочи ,че има вероятност
напредналата възраст на ищцата ,наличието на предходен проблем с коляното
и по повод на който е отивала в болница за поставяне на инжекция да са
допринесли за спъването и в тротоарната плочка с нарушена цялост , но
изобщо не е ангажирал никакви доказателства от чиято преценка да може да
се направи извод ,че тези обстоятелства действително са допринесли за
настъпването на вредата. Не е достатъчно да се обоснове само наличие на
вероятност от съпричиняване на вредата поради горните обстоятелства, но
също така ,както и по отношение на главната причина за настъпване на
вредата доказателствената тежест е на ищеца , то реципрочно
доказателствената тежест е върху ответника по иска , който навежда
възраженията за съпричиняване от пострадалата .
Иначе ,като се съобрази безспорно установеното обстоятелство ,че в
близост до автобусната спирка ,към която е отивала ищцата действително има
счупена тротоарна плочка с неравна повърхност/ приложени са и снимки от
мястото от които се вижда счупената плочка / и че именно там е паднала
ищцата и там и е била оказана помощ от свидетеля М. Н. , както и това ,че
преди този инцидент ищцата се е движила без помощни средства напълно
самостоятелно , то се налага извода ,че правилно е ангажирана отговорността
на Община Плевен , която в случая е за проявено бездействие – неизпълнение
на задължението и за поддържане в изправност на тротоарната настилка
,така че да се осигури безопасно движение на гражданите по нея. Не е налице
никакъв друг фактор ,който да се намесва в причинната връзка между
3
спъването на ищцата в счупената тротоарна плочка и настъпилото при това
падане при което е било причинено сериозното травматично увреждане-
счупване с разместване на костни фрагменти в горния край на дясната бедрена
кост в резултат на което се е наложило и оперативното поставяне на
изкуствена става.
Колкото до твърдението във въззивната жалба ,че отразеното в
представената по делото медицинска епикриза за лечение на травма в областта
на дясна тазобедрена става нямало отношение досежно отговорността на
Община Плевен ,доколкото не било възможно от нея да се установи
механизма и мястото на настъпване на инцидента ,то следва да се отбележи
,че тази епикриза е преценявана заедно с останалите доказателства по делото ,
а именно свидетелските показания от които може да се направи извод ,че
именно в резултат на това падане се е получило счупването на дясната
бедрена кост на ищцата ,каквото не е било налице преди това. В т.см. съдът
възприема и показанията конкретно на свидетеля М. Н. ,който сочи ,че след
падането „тя не може да си стъпи на крака . Той се беше обърнал .“ ,както и
че „предположих ,че си е счупила ставата , защото аз съм с двете стави
опериран и на нея ,като и видях крака как се беше обърнал на другата страна
,стана ми ясно ..“ От тези свидетелски показания , заедно с посочената
медицинска епикриза , интерпретирана в експертното заключение на в.л. д-р
П.Тотев става достатъчно ясно какъв е механизма на настъпване на вредата и
че той отговаря на изложеното в исковата молба.
Пред Плевенски окръжен съд не са ангажирани никакви нови доказателства
,които да обосноват различен извод относно причината и механизма на
настъпване на вредата , както и да набележат други фактори , които да се
намесват в установената причинноследствена връзка между накърнената
тротоарна настилка и вредния резултат и които да изключват или намаляват
отговорността на Община Плевен за тази вреда.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на РС-Плевен следва да бъде потвърдено .
С оглед този изход на делото ,следва въззивникът Община Плевен да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни
разноски за тази инстанция,които според представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателствата за тяхното извършване са в размер на 800лв. Съдът
намира възражението на Община Плевен за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна за неоснователно ,като се
има предвид общата цена на предявените искове , която е 8 599 лв. на която
база обичайното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2 т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията на адвокатите би
следвало да е в размер на 1159 ,90 лв., а в случая договореното е значително по
–ниско – 800лв.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280,
ал. 3 т.1 от ГПК ,тъй като всеки от трите иска – за имуществени , за
неимуществени вреди и за мораторна лихва е с цена до 5000лв.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 224/20.02.2025г. ,постановено
по гр.д.№ 4437/2024г.на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА-ПЛЕВЕН,БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Плевен, пл. ***, представлявана от Кмета Валентин
Христов, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. Б., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. ***,
разноски за въззивното производство в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5