№ 351
гр. Русе , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520200643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №19-1085-003841/20.01.2020г., издадено от
Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против Н. ИВ. СТ., с ЕГН-**********, за
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 20 лв., на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от Н.И., чрез адв.Д.Р. /упълномощен/,
която е допустима като подадена в законоустановеният срок. В нея се твърди, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли
съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител,
който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не
релевира становище по същата.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателката Н.С. е собственик на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № Р
5131 РН. На 29.11.2019 г. на С. бил съставен АУАН бл.№374161, с който била
обвинена да е извършила административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от
ЗДвП.Актът бил съставен от св.Кр.Д.- служител на Сектор „ПП“ ОДМВР Русе, след
подаден сигнал от св.Д.П., който твърдял, че е налице нарушение на правилата за
1
движение. На жалб.С. били вменени като неправомерни действия паркирането в
активна лента за движение на паркинг на магазин „Лидл“ в гр.Русе, по ул.“Майор
Атанас Узунов“, като по този начин се затруднявало свободното придвижване на
автомобили и пешеходци.АУАН бил предявен, подписан с възражения и лично
връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с
наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.Пред въззивния съд
жалб.С. твърди, че е налице неправилно приложение на закона, тъй като не се касае до
път, отворен за обществено ползване, а паркинг-частна собственост.Също така се
излагат съображения, че действията на водача били разрешени от охраната на
търговския обект.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 19- 1085-003841/29.11.2019 г., декларация по
чл.188 от ЗДвП, сигнал до Сектор ПП ОДМВР Русе, справка за извършена проверка по
преписка, справка за нарушител, справка от „Лидл“.Приетото за установено се доказва
и от показанията на св.Кр.Д.- актосъставител и тези на св.П.П., които следва да бъдат
кредитирани изцяло като кореспондиращи с писмения доказателствен материал.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Съдът намира, че в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до извод за необоснованост и
незаконосъобразност на процесното НП – нарушение по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН.Налице е и неправилно приложение на закона от страна на наказващия орган.
Видно от съдържанието на акта, както и на НП, на жал б. С. е вменено
административно нарушение по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, според който : „Престоят и
паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал.“. В обстоятелствената част на НП е посочено, че автомобила е
паркиран от жалбоподателката „в активна лента на движение, като така се
затруднява свободното придвижване на автомобили и пешеходци“. Очевидно е
налице противоречие между описание на обстоятелствена част на нарушение и правна
квалификация, като така посочената правна квалификация е неотносима към
твърдяните обстоятелства.
Освен това по делото е изискана справка от „ЛИДЛ България ЕООД енд КО“КД,
от която е видно, че имотът /магазин и прилежащ към него паркинг/ са собственост на
„ЛИДЛ“, съгласно вписан договор в Агенцията по вписванията – гр.Русе. В
информацията се казва, че паркинга е предназначен за клиенти на магазина, но
практически е невъзможно да се отграничи от кои лица се ползва във всеки един
момент, т.к. ако се заплати от което е и да е лице, водач на автомобил, то това лице
може да престоява времево съгласно заплатената почасова такса на входа.
2
Паркоместата /паркинга/ са обозначени с пиктограма с бяла буква „Р“ на син фон. На
този паркинг били очертани 102 паркоместа с маркировка М13, съгласно чл.65, т.4
ППЗДвП. Липсва информация за наличие на пътни ленти и по специална организация
на движението, както и забранителни знаци, да се спира/паркира извън тези очертани
паркоместа. От горепосоченото следва извода, че паркинга собственост на „ЛИДЛ“ не
е път, отворен за обществено ползване и в частност- пътна лента, част от такъв път, а
единствено е достъпен за обществено ползване за периода от 1 час преди отваряне на
магазина „ЛИДЛ“, до 1 час след затваряне на магазина съобразно работното му време и
ако се заплати затова съответна такса на автоматизирания пропусквателен режим тип
„бариера“. Конкретно е следвало да се съобрази обстоятелството, че се касае до
паркинг на търговска верига, който изначало и по принцип е отворен за ползване от
клиенти на магазина.Няма спор, че е възможно осъществяване на нарушение и на
такава площ, но това нарушение не може да бъде от вида на описаното- неспазване на
правила за паркиране на път /съответно- в активна пътна лента/.Ако тук се установи
друго нарушение на правилата за паркиране, кореспондиращо с изброените в чл.98 от
ЗДвП фактически обстоятелства, е следвало то да бъде описано /при наличие на
потвърждаващи го доказателства/ и санкционирано.Конкретно по делото
жалбоподателката е наказана за нарушение, което не е осъществила, тъй като не се
установява да е паркирала на платно за движение в активна лента на същото.
При така изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.
Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, както за процесуално представителство
пред Адм. съд - Русе за предходното си явяване на касационна инстанция, така и при
новото разглеждане на делото от въззивната инстанция. Съдът обаче счита, че дори и
адвоката да оказва безплатна правна помощ на страната по реда на чл.38 от ЗА, това не
го освобождава от задължението от сключване на договор за правна помощ и
съдействие. Такъв не е представен, а в представеното пълномощно е записано, че за
оказаната правна помощ по това производство е заплатена сума от 300 лв. от
жалбоподателката и това пълномощно важи за всички инстанции. Заявяването в ход по
същество както пред касационната, така и при повторното разглеждане на делото, че
съда следва да определи аднокаско възнаграждания при условията на чл.38 от ЗА не е
достатъчно. Необходимо е между страната и адвоката да е сключен договор за правна
помощ и съдействие, в който като начин на плащане да е отразено, че се касае за
безплатна правна помощ по някоя от хипотезите на чл.38 от ЗА. Това случая не е
направено, поради което съдът не следва да определя такова възнаграждение
С оглед изхода на делото съдът намира, че единствено направените от жалб.С.
разноски по пълномощно от 09.10.2020г., възлизащи на 300 лв. за адвокатски хонорар,
следва да й бъдат присъдени.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1085-003841/20.01.2020г., издадено
от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против Н. ИВ. СТ., с ЕГН-**********,
с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на Н. ИВ. СТ., с ЕГН-**********, сумата
от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63,
3
ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Русе, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4