р е ш е н и е
№ /03.07.2020г.
гр. Плевен,03.07.2020 г.
в името
на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Велислава Трифонова и в присъствието на
прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №128 по описа
на съда за 2020г.,на основание данните по делото
и закона ,съобрази
следното:
Производство
по чл.336 ГПК.
Иск с
правно основание чл. 5 ЗЛС за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила е искова молба
от И.Ш.,прокурор в Окръжна прокуратура Плевен,в която е посочено,че е постъпил
сигнал от Н.А.А. *** е сезирана с искане по чл.336 ал.1 ГПК за поставяне под
запрещение на Д.Й.Ч. ,ЕГН ********** *** се,че съгласно представените към
сигнала ЕР на ТЕЛК Ловеч№146/16.11.1985г.,епикриза от 22.05.2005г.на УМБАЛ
Плевен ЕАД-Токсикологично отделение Плевен, етапна епикриза от 27.01.2006г.от
д-р Л.П. гр.С., епикриза от 26.10.2019г.на МБАЛ –Белене е установено,че Д.Ч. е с окончателна
диагноза-органична халюциноза,умерена умствена изостаналост ,значително
нарушение на поведението,изискващо грижи и лечение.Изложени са доводи,че
заболяването и здравословното състояние на Д.Ч. не й позволяват да взема
самостоятелни решения и да извършва правно валидни действия и същата не е в
състояние сама да се грижи за своите работи,което налага да бъде поставена под
запрещение и да се учреди настойнически съвет,който да защитава правата и
законните й интереси.В заключение моли съда на основание чл.336 ал.1 ГПК да
постанови решение,с което Д.Й.Ч. *** да бъде поставена под пълно запрещение.В
съдебното заседание на 23.06.2020г.на което бе даден ход по
същество,представителят на ОП Плевен прокурор Иво Радев поддържа така
предявения иск,като изразява становище,че са събрани достатъчно доказателства
,обуславящи извода за основателност на молбата на ОП,поради което моли съда да постанови решение,с което Д.Ч.
да бъде поставена под пълно запрещение.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от
ответницата Д.Й.Ч..
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за
установено следното :
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен от ОП Плевен иск
с правно осн.чл.5 ал.1 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответницата
Д.Ч. под пълно запрещение. Искът е
родово подсъден на Плевенски Окръжен съд като първа инстанция с оглед чл.104т.1 ГПК.Съгласно чл.336 ал.1 ГПК,прокурорът може да предяви иск за
поставяне на едно лице под пълно запрещение, поради което искът е допустим.
Безспорно от представеното ЕР на ТЕЛК
от спец.псих.ТЕЛК Ловеч №1880 от 16.11.1985г.
се установява,че на Д.Й.Ч. е призната инвалидност втора група,пожизнено ,с дата
на инвалидизирането ***г.т.е от датата на раждане с диагноза лека
олигофрения/дебилност/ и олигофрения тежка степен дебилност,като според
мотивите на същото решение умственото недоразвитие не е позволило училищно
обучение дори в помощно училище и усвояване на елементарна професионална
квалификация, което я прави нетрудоспособна за професионален път пожизнено.
От представената епикриза от „МБАЛ-Плевен“ЕАД-Токсикологично отделение се
установява,че ответницата Ч. е постъпила за лечение за периода от
20.01.2005г.до 22.01.2005г,след опит за самоубийство-самоотравяне в дома
си,като са посочени и следните придружаващи заболявания:епилепсия,ХСБ-ІІ ст.,
умерена умствена изостаналост.В същата е посочено,че Ч. се води на учет в ОПКИ
от 1972г.Съгласно етапна епикриза от ИПСМП-Неврология гр.Свищов от 27.01.2006г.при
Д.Ч. са установени Grand mal припадъци с малки
припадъци.От представената последна епикриза е видно,че за периода от
26.09.2019г.до 26.10.2019г.ответницата е била на лечение в „МБАЛ Белене“ЕООД
гр.Белене, с окончателна диагноза-органична халюциноза, умерена умствена
изостаналост,значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли ответницата Д.Ч. от психично заболяване или от душевна болест
по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи, налице ли са предпоставките за поставянето й под пълно
или ограничено запрещение.
За изясняване на спорните по делото въпроси бяха събрани гласни
доказателства,бе назначена и психиатрична експертиза.
В съдебното заседание на 26.05.2020г.съгласно изискването на чл.337 ал.1 ГПК и за да добие непосредствени впечатления,ответницата бе изслушана от
съда.Същата отговори на някои от
зададените й въпроси,като посочи името си Д.Ч.,заяви ,че е на 54 години,че за
нея се грижат майка й и Н.,посочи и името на майка си М.Ч..Ответницата заяви,че
много години е била в болница,не чува,не помни,не приказва,сама се къпе и ходи
до тоалетна,като не може да пазарува и познава някои от парите.ВЛ А. й показа
банкноти от по 10лв.и 20лв., които тя разпозна,но не можа да отговори на въпроса
колко е сбора от двете банкноти.
От показанията на свидетелката Н.А.
–втора братовчедка на ответницата ,която е депозирала и сигнала до ОП Плевен,се
установява,че Д. е преболедувала менингит
,ходила е на училище в Долни Дъбник ,но без резултат и следващите години е
живяла със семейството си,а понастоящем живее само с майка си.Свидетелката
посочи,че Д. се разхожда в града,знае къде живее,като се движи по точно
определен маршрут и всяка неделя ходи на църква,че вкъщи може да си вземе
храна,но не може да я приготви,нито да пазарува,сама ползва баня и тоалетна.Същата
установява,че преди Д. е имала проблем с
входната врата на блока,не е можела да я отключва и заключва,поради което е
била изнервена,започнала е да буйства,което е наложило да бъде хоспитализирана
в психиатрично отделение.Свидетелката
посочва, че Д. познава хората,знае някои
неща за тях,а именно кои са ,от къде са,
разпознава близките си, вкл.родителите и сестрата на свидетелката ,но е
свикнала да бъде с майка си и трябва да има човек,който да се грижи за
нея.Същата посочи,че с Д. са израснали заедно и тя самата я разбира,когато
говори ,но при разговор с чужди хора не чува добре ,което я дразни изнервя.От
показанията на свидетелката се установява,че Д. и майка й живеят в центъра на
гр.Белене и ответницата понякога се движи сама,но минава по точно определен
маршрут,говори си сама,че в близост до тях има магазин и понякога я пращат да
купи хляб ,но с точни пари,че може да извършва елементарни дейности,но в
присъствието на майка си,като не може да чете и пише,нито да смята.
От заключението на психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ д-р А.А.,което не е оспорено от страните и
като компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че Д.Ч. се
води на учет в Диспансерно психиатрично отделение гр.Плевен от 1973г.с данни за
изоставане в психомоторно развитие,не добре развит говор и неспособност за
придобиване на знания и умения,че е провеждано лечение без особен
резултат.Съгласно експертизата ответницата е започнала училище за деца с
умствена изостаналост в гр.Долни Дъбник
,като още първата година повторила класа,а през 1979 г.е изд.удостоверение от
Детски психиатричен кабинет гр.Плевен,че не подлежи на обучение,.Посочено е,че през
1980 г.при пореден преглед е отбелязано,че речта все още е недоразвита,не
познава всички букви,не може да извършва аритметични действия и при проведено
психологично изследване е дадено заключение,че се касае за умерена умствена
изостаналост.От заключението се установява,че на 2-годишна възраст Д.
преболедувала от менингит,като менингитът е инфекциозно заболяване,засягащо
обвивките на главния мозък и не рядко
впоследствие се наблюдават двигателни,ментални или други увреждания,вкл.и
прояви на епилептична болест,както е в конкретния случай.Посочва се,че
настъпилите увреждания имат органичен характер със засягане на различни
участъци на централната нервна система ,чиито последствия са неразвит
говор,умствено изоставане и наличие на епилептично огнище.Съгласно заключението
Д.Ч. страда от умерена умствена изостаналост/по старата класификация-тежка
степен на дебилност/,както и от епилептична болест-големи и малки припадъци ,като умствената изостаналост представлява
слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС.Становището на ВЛ е,че в тази степен на изразеност в съчетание с
липсащо училищно образование правят ответницата неспособна сама да се грижи за своите работи,респ.да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи,да прави мисловен анализ и синтез на факти и събития и
др.обстоятелства,както и да взема разумни решения,поради което следва да й бъде
призната пълна недееспособност и да бъде поставена под пълно запрещение.В този
смисъл са и дадените устни обяснения на ВЛ в съдебното заседание на 23.06.2020г.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,които
кореспондират помежду си ,а и на база непосредствените си впечатления ,съдът приема,че
са налице предпоставките на чл.5 ЗЛС. Установен е медицинският критерий-наличие
на заболяване- умерена умствена изостаналост,покриващо критериите за слабоумие
по смисъла на чл.5 ЗЛС. Налице е и юридическият критерий-невъзможност на
ответницата да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи,както и сама да се грижи за своите
работи.Искът е основателен, доказан и следва да бъде уважен,като на основание чл.
5 ал.1 ЗЛС Д.Ч. следва да бъде поставена под пълно запрещение, за да се охранят в максимална степен нейните интереси.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС Д.Й.Ч. , ЕГН **********
*** под ПЪЛНО
запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 ск препис от решението след влизането му в сила
да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при
Община Белене по постоянния адрес на ответницата за
учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: