№ 121698
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20241110150044 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК
Заявителят претендира да му се дължи вземане за услуги в размер на сумите от
440,03лева (четиристотин и четиридесет лева и 03 стотинки), представляваща неплатени
дължими такси , 787,86лева (седемстотин осемдесет и седем лева и 86 стотинки),
представляваща неустойка, определена в чл. 6, ал. 2 от Договора за кредит, според който
неустойката е определена в размер, като се дължи разсрочена и е инкорпорирана в
месечната погасителна вноски, при подписване на договора.
Правната норма на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК задължава съда да разгледа заявлението и
издаде заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК следи дали искането не се
основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС
/Решение № 4/2009 г. по т.д. № ***/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. №
****/2007 г., определение № 877 по т.д. № ***/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение – чл. 8, ал. 2, чл. 9.
Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор
на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съдът намира, че изброените в допълнителното споразумение допълнителни
такси по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
1
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Поради гореизложеното съдът намира, че посоченото допълнително
възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма,
поради което се явява недължимо.
От друга страна, включването на допълнителна неустойка, определена по размер
в договора, която се инкорпорира в погасителната вноска изначално, преди да е налице
неизпълнение, по своя характер представлява допълнително плащане, дължимо от
ищеца, като същото се отразява и на ГПР, макар формално да не е включено в него. На
основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което
основателно се явява възражението на ищеца за недействителност на уговорката за
възнаграждение за 787,86лева (седемстотин осемдесет и седем лева и 86 стотинки),
представляваща неустойка, определена в чл. 6, ал. 2 от Договора за кредит, поради
противоречие с императивна правна норма
Наред с горното, съдът счита, че не следва да се издава заповед по отношение
на искането в частност неустойка в размер по- голям от самата главница, доколкото по
този начин определена неустойката губи своята обезпечителна функция и се превръща
в средство за неоснователно обогатяване.
С оглед съображенията по - горе, съдът намира, че подаденото заявление, за
претендираните вземания за суми за допълнителни услуги в размер 440,03лева
(четиристотин и четиридесет лева и 03 стотинки), представляваща неплатени дължими
такси , 787,86лева (седемстотин осемдесет и седем лева и 86 стотинки), представляваща
неустойка, определена в чл. 6, ал. 2 от Договора за кредит, не отговаря на изискванията на
чл. 410, ал. 2, във вр. чл 411, ал. 2, т. 3 , ГПК, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и
т. 3 ГПК следва да бъде отхвърлено в тази част. За останалата част от претендираното в
заявлението следва да е издаде заповед за изпълнение на парично задължение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Oтхвърля частично искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за
сумите от 440,03лева (четиристотин и четиридесет лева и 03 стотинки), представляваща
неплатени дължими такси , 787,86лева (седемстотин осемдесет и седем лева и 86 стотинки),
представляваща неустойка.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3