РЕШЕНИЕ
№ 13923
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110100815 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 25.06.2020 г.,
подадена от „И. А.“ ООД срещу „Р. Е. А. Х.“ ЕООД, Г. К. Д. и „Н. б. к.“ ЕООД, с която
са предявени срещу ответниците, при условията на пасивно субективно съединяване,
главни осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу ответника „Р. Е. А. Х.“ ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
04.11.2019 г. между него, в качеството му на приобретател, и ответниците, в
качеството им на посредници, е бил сключен договор за депозит, по силата на който
ищецът заплатил на ответниците депозит в размер на 3000 евро. Твърди, че със
заплатената от него сума той потвърдил желанието си в негова ползва да бъде
учредено право на строеж върху посочените в договора недвижими имоти. Поддържа,
че съгласно чл. 5 от договора, страните са се съгласили, че извършването на каквито и
да било нарушения на задълженията на посредника до момента на сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на имотите в полза на приобретателя,
както и ако някое от декларираните от посредника обстоятелства, изброени в раздел II,
чл. 4 от договора, се окаже частично или изцяло невярно, това ще се счита за
съществено неизпълнение на договора от страна на посредника, в качеството му на
представител на собствениците на имотите. Излага доводи, че при наличието на
посочените хипотези, приобретателят имал право да откаже да закупи имота, да
развали договора с писмено уведомление без да дава допълнителен срок за изпълнение
и да получи от посредника изплатения от него депозит в пълен размер в рамките на
седемдневен срок от получаване на уведомлението за разваляне на договора. Твърди,
че посредникът е декларирал, че продавачите са единствени собственици на
уговорените имоти и няма никакви правни и фактически пречки за надлежното
1
прехвърляне на собствеността. Поддържа, че съгласно чл. 6 от договора, страните са се
съгласили, в случай че собствениците неоснователно откажат да сключат
предварителен договор за учредяване на право на строеж върху имотите,
приобретателят има право да развали договора чрез писмено уведомление до
посредника без да предоставя допълнителен срок за изпълнение, както и да получи
изплатения по договора депозит в пълен размер. Навежда доводи, че в изпълнение на
задълженията си по чл. 9 от договора, „И. А.“ ООД е платило на посредниците сума в
размер на 3000 евро, като договорът служел за удостоверяване на плащането на
сумата. Твърди, че съгласно чл. 10 от договора страните са се съгласили, че
приобретателят следвало да сключи предварителни договори с всички собственици на
имотите в срок до 30.11.2019 г. Сочи, че на 30.11.2019 г. между „И. А.“ ООД и
собствениците на имотите, описани в договора за депозит, в присъствието на
посредниците по договора, до подписване на предварителни договори за учредяване
на право на строеж не се е стигнало изцяло по вина на ответниците. Твърди, че на
проведената среща не са се явили част от съсобствениците, а именно: В. К. М., М. К.
Т., В. К. М., Л. К. К., Н. Г. Д. и съпругата му, както и съпругата на Й. Т. Д.. Поддържа,
че неявяването на всички собственици на имотите за сключване на предварителен
договор за учредяване на право на строеж е неоснователен отказ от сключване на
предварителен договор на основание чл. 6 от договора за депозит. Освен това, излага
доводи, че посредникът е нарушил клаузите на чл. 3 и чл. 4 от договора, като не е
представил всички необходими документи за сключването на предварителен договор,
изискуеми от нотариус за изповядване на сделката. Твърди, че тези действия имат
характера на съществено нарушение на задълженията на посредника, съгласно чл. 5 от
договора. Сочи, че на 03.12.2019 г., на електронната поща на посочения адрес за
кореспонденция в договора е отправил уведомление до „Р. Е. А. Х.“ ЕООД за
разваляне на договора на основание чл. 5 и чл. 6 от договора, като е поискал връщане
на депозита в пълен размер в 7-дневен срок. Твърди, че ответниците са потвърдили
получаването на посоченото уведомление. При водената помежду им електронна
кореспонденция ответниците отказали да изплатят претендирания депозит. Поддържа,
че ответниците са солидарно отговорни, тъй като са поели общи и еднакви задължения
за извършване на посредничество за сключване на предварителен договор за
учредяване на право на строеж, като в случая са били налице всички белези на пасивна
солидарност от страна на ответниците, а именно: една и съща дължима престация или
задължения с един и същ предмет към приобретателя по договора, както и наличие на
множество от облигационни връзки между приобретателя и всеки един от
посредниците, с правопораждащо основание сключения договор. Излага доводи, че
освен изложеното, задълженията на ответниците по договора са неделими, поради
което и отговорността им следва да бъде солидарна. В тази връзка, моли съда да осъди
ответниците, при условията на солидарната им отговорност, да заплатят в полза на „И.
А.“ ООД сумата от 5867,49 лв., представляваща левова равностойност на заплатения от
ищеца депозит по процесния договор от 04.11.2019 г., в размер на 3000 евро, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 42,38 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за периода от 16.12.2019 г. до датата на исковата молба –
10.01.2020 г. При условията на евентуалност, в случай че бъде установено, че
ответниците не са солидарно задължени за погасяването на дълга, моли съда да осъди
ответника Р. Е. А. Х.“ ЕООД за заплащането на процесните вземания. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Т., са подали отговор на исковата
2
молба. Оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Потвърждават, че на 04.11.2019 г. между страните е бил сключен договор за депозит,
както и че ищецът е заплатил сума в размер на 3000 евро в изпълнение на договора.
Оспорват твърдението, че на проведената на 30.11.2019 г. среща между страните, до
подписване на предварителни договори за учредяване на право на строеж не се е
стигнало изцяло по вина на посредниците. Твърдят, че на 30.11.2019 г. между страните
и част от собствениците е била проведена среща, обусловена от обстоятелството, че
ищецът е променил офертата към собствениците на имота, като вместо да получат
обезщетение в размер на 25% от разгърната застроена площ на сградата, която е
следвало да бъде построена, същият е намалил обезщетението на 22%. Налице били и
други промени в офертата, доколкото ищецът предложил на собствениците да предаде
полагащите им се самостоятелни обекти от сградата в незавършен вид вместо
първоначално уговореното. Поддържат, че съгласно условията на договора,
параметрите, въз основа на които страните по делото са се споразумели да водят
преговорите са били различни, а именно - 25% обезщетение от разгърнатата застроена
площ на сградата и апартаменти, които са завършени „до ключ“. Оспорват твърдението
на ищеца, че на 30.11.2019 г. не са се явили лично или чрез надлежно упълномощени
представители всички собственици. Твърдят, че В. М. и М. Т. са били представлявани
от М. Д. И., а В. К. М. и Л. К. К. са били представлявани от К. К., както и че Й. Т. Д. е
представлявал съпругата си, а семейство Дочеви са били представлявани от дъщеря си
С. Н. Д.. Твърдят, че още преди срещата посредниците са уведомили собствениците,
че има промяна в предложението на ищеца и срещата е била организирана, за да бъде
коментирано промененото предложение. На 24.11.2019 г. М. И., в качеството си на
представител на "Н. б. к.“ ЕООД, била изпратила на адвоката на ищеца проект на
предварителен договор за учредяване на право на строеж и задължение за построяване
на жилищна сграда. Твърдят, че на изпратения проект не са получили никакъв отговор
от страна на ищеца, нито от неговия адвокат. Оспорват твърдението, че са нарушили
чл. 3 и чл. 4 от договора. Поддържат,че съгласно чл. 3 от договора посредникът се
задължавал да предостави на приобретателя копия от всички документи, необходими,
изискуеми от нотариус за изповядване на сделка или подписване на предварителен
договор за учредяване на право на строеж на имотите. Твърдят, че за подписване на
предварителен договор за учредяване на право на строеж и задължение за построяване
на жилищна сграда е достатъчна писмена форма и между страните не е имало
уговорка да бъдат удостоверявани верността на подписите и съдържанието от
нотариус. Сочат, че всички изискуеми от нотариус документи за изповядване на
сделка се предават на нотариуса и купувачите в кратък срок преди осъществяването на
съответната сделка, за да бъдат актуални. Твърдят, че описаните документи се
предават на нотариус, а не на приобретателя при подписване на предварителен
договор. Поддържат, че не са получили списък с изискуеми документи нито от
адвоката на ищеца, нито от нотариус. Твърдят, че с имейл от 02.11.2019 г. на ищеца са
били изпратени както документите за собственост, така и скиците на имотите.
Поддържат, че преди изпращане на уведомлението за прекратяване на договора за
депозит на 03.12.2019 г. в 19:07:17 часа, в 12:25:17 часа ищецът е получил електронно
съобщение от „Р. Е. А. Х.“ ЕООД, с което е било отправено уведомление до ищеца, че
на основание чл. 8 от договора за депозит е прекратен. Твърдят, че съгласно чл. 8 от
договора, в случай, че приобретателят неоснователно откаже да сключи предварителен
договор за учредяване право на строеж на имотите, съгласно предвидените в договора
параметри, същият губи платения по договора депозит. Поддържат, че отказът от
сключване на договор при първоначално уговорените условия от страна на ищеца е
3
причината за прекратяване на правоотношението, а не неспазването техните
задължения. Ответниците твърдят, че са изпълнили задълженията си по договора и са
оказали съдействие за неговото сключване. Оспорват твърдението на ищеца относно
наличието на солидарна отговорност помежду им. Твърдят, че получената сума е
разпределена поравно между ответниците и всеки отговаря за сумата, която е получил.
Сочат, че в договора липсва уговорена солидарна отговорност между ответниците.
Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени при условията на пасивно субективно
съединяване обективно кумулативно съединени главни осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност
срещу ответника „Р. Е. А. Х.“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От изложените фактически твърдения, следва че в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно
отношение по сключен с ответниците договор за депозит от 04.11.2019 г., действието
на който е било прекратено по силата на изпратено до ответниците уведомление за
разваляне на договора, съответно че в изпълнение на договорните си задължения
ищецът е заплатил сумата от 3000 евро в полза на ответниците, представляваща
депозит по договора, която подлежи на връщане от ответнциите, при условията на
солидарната им отговорност за погасяване на дълга, доколкото е отпаднало
основанието за разместване на имуществени блага по повод изплащането на
процесното вземане.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат
наличието на основания за задържане на процесното вземане, респ. погасяването на
дълга.
Изложените фактически твърдения дават основания на съда да приеме, че в
отношенията между страните не е спорно, че на 04.11.2019 г. помежду им е бил
сключен договор за депозит, по силата на който ищецът, в качеството му на
приобретател се е задължил да заплати на посредниците депозит, за да потвърди
сериозното си желание да му бъде учредено право на строеж върху описаните в
договора имоти, съответно че ищецът е изпълнил задължението си за изплащане на
сумата от 3000 евро, както и че действието на договорното правоотношение помежду
им е било прекратено.
Спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали действието на
сключения помежду им договор е било прекратено по вина на ответниците, съответно
дали са налице основания за връщане на получената от ищеца сума в размер на 3000
евро, представляваща депозит по договора, доколкото е отпаднало основанието за
разместване на имуществени блага.
Видно от приетия като писмено доказателство договор за депозит от 04.11.2019
г. е, че между И. А.“ ООД, в качеството му на приобретател, и ответниците - „Р. Е. А.
Х.“ ЕООД, Г. К. Д. и „Н. б. к.“ ЕООД, в качеството им на посредници, е бил сключен
договор, по силата на който приобретателят се е задължил да заплати на посредниците
сума в размер на 3000 евро, за да потвърди сериозното си желание да му бъде
учредено чрез нотариално заверен договор право на строеж върху описаните в
4
договора недвижими имоти, а посредниците от своя страна са се задължили да спрат
да предлагат имотите и да водят преговори с други лица. От съдържанието на
договора се установява, че между страните е било постигнато съгласие и желанието на
приобретателя е било ответниците да посредничат за сключването на договор между
приобретателя и собствениците на имотите.
Видно от преамбюла на договора е, че ответниците в качеството им на
посредници, са представители на собствениците на следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 68134.4358.34, находящ се в гр. С., ул. 339, № 4 с
площ от 249 кв.м., съгласно скица № 15-57879 от 10.02.2017 г., издадена от АГКК,
поземлен имот с идентификатор 68134.4358.29, находящ се в гр. С., ул. 339, № 4 с
площ от 384 кв.м., съгласно скица № 15-65786 от 28.01.2018 г, издадена от АГКК, и
поземлен имот с идентификатор 681.4358.24, находящ се в гр. С., ул. „Г. Д.“ № 102 с
площ от 358 кв.м. От представения по делото Нотариален акт № 48, том XXV, дело №
3992/1995 г. се установява, че Н. Г. Д. и Й. Т. Д. са били признати за собственици по
делба и давностно владение върху недвижим имот- дворно място с площ от 367 кв.м.,
находящо се в гр. С., ул. „Г. Д.“ № 102, съставляващо парцел V-324, заедно с
построеното в него едноетажна жилищна сграда с площ от около 60 кв.м.
Според чл. 6 от процесния договор, в случай че собтвениците неоснователно
откажат да сключат предварителен договор за учредяване право на строеж на имота,
приобретателят има право да развали договора чрез писмено уведомление до
посредника, без да предоставя допълнителен срок за изпълнение и да получи от
посредника изплатения от приобретателя депозит в пълен размер в7-дневен срок от
получаване на уведомлението за разваляне на договора. Съгласно чл. 10 от процесния
договор, страните се съгласяват приобретателят да сключи предварителни договори с
всички собственици на имота в срок до 30.11.2019 г., считано от датата на подписване
на настоящия договор. Ако не бъде допуснато обединение от компетентни за това
органи на поземлен имот с идентификатор 68134.4358.34, поземлен имот с
идентификатор 68134.4358.29 и поземлен имот с идентификатор 68134.4358.24, няма
необходимата инфраструктура и не може да бъде издадена виза за проектиране или
приобретателят не подпише предварителни договори с всички собственици по вина на
собствениците, посредникът е длъжен да върне платения депозит в 7-дневен срок от
изтичане на срока по т. 9 от договора.
Видно от клаузата на чл. 8 от договора е, че в случай че приобретателят
неоснователно откаже да сключи предварителен договор за учредяване на право на
строеж на имота съгласно предвидените в този договор параметри, при условие, че
собствениците са изправна страна, посредникът има право да развали настоящия
договор и да задържи изплатения от приобретателя депозит. Видно от чл. 17 от
договора, страните са се съгласили кореспонденцията между тях да се води по
посочените в договора електронни адреси, а именно за „Р. Е. А. Х.“ ЕООД на
електронен адрес ......................, за Г. К. Д. на електронен адрес .............., за „Н. б. к.“
ЕООД на електронен адрес .....................
От приложените по делото писмени доказателства относно водената между
страните електронна кореспонденция се установява, че на 03.12.2019 г. ответникът „Р.
Е. А. Х.“ ЕООД е изпратил имейл на електронен адрес: ......................, с който заявява, че
договорът е бил сключен със срок до 30.11.2019 г., и на основание чл. 8 от договора,
същият бил прекратен, а финансовите отношения между страните уредени. На
03.12.2019 г. процесуалният представител на ищеца е изпратил имейл на адрес
......................, с който заявил, че декларираните в чл. 4 от договора обстоятелства за
5
неверни, като в изпратения от Р. Е. А. Х.“ ЕООД проект на предварителен договор не
са били включени всички собственици, а на състоялата се на 30.11.2019 г. среща не са
присъствали част от собствениците, с оглед на което, разваля договора, поради
неизпълнение на задълженията на посредниците и претендира връщането на
заплатения депозит в пълен размер в рамките на 7-дневен срок.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В. М., К. К., П. С. и С. А.. Показанията на всички свидетели са относими
към предмета на делото и следва да бъдат кредитирани, като съдът прецени тези на П.
С. по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същият е съдружник в ищцовото дружество.
Показанията на разпитаните свидетели В. М. и К. К. са относими към делото и
следва да бъдат кредитирани. Двамата заявяват, макар и да не помнят точната дата на
състоялата се среща са присъствали на първата среща с потенциалния инвеститор,
като същата била единствената на която са присъствали. По думи на свидетеля В. М.,
срещата продължила около 10 минути, като били обсъждани въпроси относно
състоянието на апартаментите, които следвало да бъдат предадени на собствениците.
Споделя, че собствениците искали същите да бъдат завършени до ключ, но ищецът
казал само на замазка.
От показанията на свидетеля К. К. се установява, че същият не е собственик на
имота, а е присъствал на срещата с инвеститора като представител на съпругата си. По
думи на свидетеля, същият е присъствал на срещата с инвеститора, за да се запознаят
и да намерят общ език. Сочи, че са били коментирани проценти, като инвеститорът
предложил 25% обезщетение, но без да бъде завършено, а ако ще завършва докрая да
се намали на 22%. Споделя, че за техния имот са имали инвеститор, който е щял да
строи, но в името на съседите за бъдещо обединяване и разширяване се съгласил да
присъства на тази среща. Изразява мнение, че на всяка една подобна среща първо се
водил пазарлък. Заявява, че не е отишъл на срещата за подписване на предварителен
договор, както и че той никога не е имал пълномощно да подписва съпругата си и
нейната сестра. Споделя, че не е бил уведомен, че трябва да се подписва договор на
тази среща, както и че на него никога не му е бил предоставен проект на
предварителен договор. Споделя, че В. К., който е собственик на съседния имот, не е
присъствал на тази среща. Други собственици, сред които З. Д. и Д. Д., също не
присъствали на срещата, като там била дъщерята на последната. Твърди, че са били
предоставени копия от нотариални актове предварително, както и скици на имотите.
Данъчни оценки не били предоставяни.
Показанията на двамата свидетели са обективни, логични и непротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира, с изключение на показанията на К. К. в частта, в
която заявява, че на ищеца са били предоставени всички документи, доколкото същото
представлява субективно заключение на свидетеля. Отделно от това същият сочи, че
удостоверение за данъчна оценка не е била предоставена.
От показанията на свидетеля П. С. се установява, че на проведената на
30.11.2019 г. среща същият е отишъл с нагласата за сключване на договор, но на
срещата не са присъствали всички собственици. Обстоятелството, че на срещата от
30.11.2019 г. не са присъствали всички собственици се потвърждава и от свидетеля К.
К., доколкото същият заявява, че е присъствал на процесната среща като представител
на своята съпруга и сестра , но без да е бил упълномощен да подписва договор.
Свидетелят П. С. сочи, че са били проведени разговори, като собствениците заявили,
че ще си помислят, но повече не са се обадили. На проведената среща един от
присъстващите е заявил, че има и друг строител. Това обстоятелство се потвърждава и
6
от показанията на свидетеля К. К.. По думи на свидетеля П. С. причината
предварителен договор да не бъде подписан е, че на срещата не са присъствали
всички собственици, а присъстващите искали да си помислят. При преценка на
показанията на П. С. съдът съобрази възможната заинтересованост от изхода на
делото, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения,
съдът не намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си
вътрешно убеждение.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят С. А., заявява, че е присъствал на
проведената на 30.11.2019 г. среща, както и че са отишли за сключване на
предварителен договор. Заявява, че са били изненадани, че около една трета от
собствениците ги няма. Присъстващите собственици започнали да говорят за различни
неща, като това, че имали и други клиенти и чакали те какво ще предложат като
проценти, но не и за подписване на предварителен договор. Сочи, че собствениците
не са били с нагласа да се подписва договор. Един от присъстващите не е имал
пълномощно от жена си, а другият бил заявил, че искал да се видят, да се запознаят, да
обсъдят нещата. Изразява становище, че това е следвало вече да бъде уговорено с
брокерите. Твърди, че процентът който са предложили е бил 25% и апартаменти,
завършени по БДС и повече не са го променяли. Това е било съобщено и на брокерите.
Един от присъстващите бил заявил, че не му е бил предоставен договор, за да се
запознае с него. Твърди, че собствениците не са били информирани за договор. Съдът
кредитира показанията на свидетеля С. А., доколкото същите са обективни, логични и
непротиворечиви, с изключение в частта относно нагласата на собствениците,
доколкото свидетелят изразява свое субективно виждане.
Видно от чл. 3 от Раздел II на договора, посредникът се задължава да
предостави на приобретателя копия от всички документи, изискуеми от нотариус за
изповядване на сделка или за подписване на предварителен договор. От текста на чл. 3
се установява, че посредниците са поели задължение именно към приобретателя да му
предоставят необходимите документи. В този смисъл неоснователно е твърдението на
ответниците, че същите не са поели задължение към ищеца да му предоставят
необходимите документи, както и че същите е следвало да бъдат предоставени на
нотариус, каквато е била практиката.
Видно от чл. 10 от Раздел IV на договора, страните са се съгласили
приобретателят да сключи предварителни договори с всички собственици на
описаните в договора имоти в срок до 30.11.2019 г.
От събраните в хода на делото не се установи по безспорен начин, че
ответниците са предоставили на ищеца списък на собствениците, както и документи,
удостоверяващи правото на собственост на всеки един от тях. Следва да бъде
съобразено, че по делото не са представени доказателства относно лицата, които са
собственици на посочените в процесния договор недвижими имоти, както и че същите
са били предоставени на ищеца. При това положение, не може да бъде установено по
категоричен начин, че всички собственици са присъствали на срещата от 30.11.2019 г.
Нещо повече, показанията на всички свидетели, разпитани в съдебно заседание, са в
обратна насока, а именно, че на срещата не са присъствали всички собственици.
Отделно от това, посредниците са представлявали собствениците, поради което е
следвало да предоставят документите, удостоверяващи собствеността на всеки един от
собствениците, за да легитимират страните пред инвеститора, както изискват
правилата на търговската практика.
Относно твърдението на ответниците, че до постигането на предварителен
7
договор не се е стигнало поради вина на ищеца, който е променил първоначално
зададените в договора параметри, съдът намира същите за недоказани. Съгласно чл.
16 от Раздел VII на подписания между страните договор, всички изменения по
договора се извършват по взаимно съгласие на страните, извършено под формата на
писмен анекс към договора. В настоящия случай, такъв анекс не е представен по
делото.
От събраните в хода на делото писмени доказателства- кореспонденцията
между страните, се установява, че на 03.12.2019 г. ответникът „Р. Е. А. Х.“ ЕООД е
изпратил имейл на ищеца, с който уведомява последния, че собствениците не са
съгласни на предложеното от ищеца намаляване на обезщетението от 25% на 22 %,
направено от ищеца на 30.11.2019 г., не от по-ранна дата. Отделно от това от събраните
в хода на делото доказателства се установи, че част от присъстващите на срещата от
30.11.2019 г. изобщо не са били запознати с текста на предварителния договор. На
следващо място, недоказано остана твърдението на ответниците, че причина за
провеждането на срещата от 30.11.2019 г. е било обстоятелството, че ищцовото
дружество е променило офертата към собствениците на имота от обезщетение в
размер на 25 % от разгърната застроена площ на сградата на 22 %.
От събраните в хода на делото гласни доказателства се установи, че 30.11.2019
г. съдружник в ищцовото дружество е направил предложение в тази насока, но не и че
е било направено подобно предложение преди датата на срещата.
С оглед изложеното, съдът намира, че вина за несключването на предварителен
договор за учредяване на право на строеж имат ответниците, които не са положили
дължимата грижа своевременно да уведомят всички собственици за проекта на
предварителния договор, не са осигурили присъствието на всички собственици лично
или чрез представител на срещата от 30.11.2019 г., както и не са представили на ищеца
необходимите документи за сключването на договора за учредяване на право на
строеж. В този смисъл, съдът намира, че ответниците не са изпълнили надлежно
уговорените в договора задължения.
С имейл от 03.12.2019 г. ищецът е уведомил ответниците, че разваля договора,
считано от 04.11.2019 г. поради виновно неизпълнение от страна на ответниците, както
и че ответниците следва да му възстановят платения от него депозит в пълен размер в
7-дневен срок. Съдът намира, че с посоченият имейл е налице покана от страна на
ищеца, доколкото не е спорно между страните, че ответниците са получили този
имейл. Съдът намира възражението на ответниците, че не дължат възстановяване на
сумата, доколкото договорът между страните бил сключен в срок до 30.11.2019 и след
изтичането му всички финансови отношения между страните били уредени, за
неоснователно. Действително договорът от 04.11.2019 г. е бил сключен в срок до
30.11.2019 г., с изтичането на този срок обаче се погасяват задълженията на
ответниците по договора, но не и възможността на бъде ангажирана отговорността им
поради неизпълнение. Отделно от това ответниците не могат да черпят права от
собственото си неправомерно поведение.
Следва да бъде съобразено, че не са налице основания за прилагане на чл. 8 от
договора, съгласно който, в случай че приобретателят неоснователно откаже да
сключи предварителен договор за учредяване на право на строеж на имота съгласно
предвидените в този договор параметри, при условие, че собствениците са изправна
страна, посредникът има право да развали настоящия договор и да задържи изплатения
от приобретателя депозит, доколкото по делото не се установи, че собствениците на
имотите, респ. посредниците са били изправна страна по правоотношението.
От изложеното се налага изводът, че не са налице основания за задържане от
8
страна на ответниците на получената от ответника сума в размер на 3000 евро,
представляваща депозит по процесния договор.
Относно вида отговорност на ответниците, съдът намира, че е налице
солидарна отговорност помежду им. Солидарната отговорност е налице във всички
случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото
си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички
длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за
всички случаи, когато е налице пасивна солидарност. Следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 304 ТЗ, съгласно която лицата, които при сключване на търговска
сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не
следва друго. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец,
която е свързана с упражняваното от него занятие, като според ал. 2, търговски са и
сделките по чл. 1, ал. 1, т. 4 (търговско представителство и посредничество),
независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В този смисъл без правно
значение е обстоятелството, че ответницата Г. К. Д. е действала в лично качество при
сключване на договора, доколкото същата е поела задължения за осъществаване на
посредничиство по търговска сделка. Видно от договора, тримата ответниците са
посочени заедно като посредници по правоотношението. От съдържанието на
договора се установява, че не са посочени какви задължения поема всеки един от
ответниците, а тримата общо в качеството им на посредник по договора. От клаузите,
предвиждащи отговорността на посредника, се установява, че същата е уговорена не
поотделно за всеки един от ответниците, а при неизпълнение на задължението на
посредника, в каквото общо качество са обединени тримата ответници.
По отношение на левовата равностойност на претенцията за главница за
заплатения от ищеца депозит в размер на 3000 евро, съдът, на основание чл. 162 ГПК,
с помощта на онлайн валутен калкулатор, изчислява същата в размер на 5867,49 лв.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основания за осъждане на ответниците, при условията на солидарната им отговорност,
за възстановяване на ищеца на стойността на заплатения по договора депозит с левова
равностойност от 5867,49 лв., получен на отпаднало правно основание, доколкото
правоотношението между страните по процесния договор за депозит е било
прекратено и не са налице основания за задържане на процесното вземане, поради
което искането на ищеца следва да бъде уважено в пълен размер.
По повод претенциите на ищеца за изплащане от страна на ответниците, при
условията на солидарност, на мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата за периода от 16.12.2019 г. до датата на исковата молба – 10.01.2020 г.,
следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Безспорно в отношенията между страните е, че с имейл от 03.12.2019 г. ищецът е
уведомил ответниците, че разваля процесния договор поради виновно неизпълнение
от страна на ответниците, както и че същите следва да му възстановят платения от
него депозит в пълен размер в 7-дневен срок. В тази връзка, настоящият съдебен
състав счита, че падежът за възстановяване на процесното вземане за главницата е
настъпил на 11.12.2019 г., поради което считано от 12.12.2019 г. ответниците са
изпаднали в забава, която обосновава правния интерес на ищеца относно търсеното
акцесорно вземане за лихва за забава. Съдът, на основание чл. 162 ГПК, с помощта на
онлайн лихвен калкулатор, изчислява размера на търсеното мораторно обезщетение,
дължимо за процесния период - 16.12.2019 г.– 10.01.2020 г.,, което възлиза на 42,38 лв.,
9
поради което искането на ищеца следва да бъде уважено в пълен размер.
Основателността на предявените главни искове обуславя липсата на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане и произнасяне по предявените при
условията на евентуалност обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника „Р. Е.
А. Х.“ ЕООД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ищецът е сторил разноски, както
следва: държавна такса в размер на 288,96 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 1500 лева с ДДС, сторени в настоящото производство, както и извършени в
обезпечителното производство разноски, както следва: държавна такса в размер на
41,30 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева с ДДС, такси за
образуване на обезпечително изпълнително дело, справки и налагане на запори в
размер на 198,57 лева.
С Определение № 305130/18.12.2019 г.по гр.д. № 73544/2019 г. на СРС, 173
състав, в полза на ищеца е било допуснато обезпечение на бъдещи искове. С
Определение № 39180/12.02.2020 г. по гр.д. № 73544/2019 на СРС, 173 състав,
допуснатото обезпечение е било отменено, поради непредявяване на исковете в
определения от съда срок. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване
на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно,
разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода
на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково
производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване
или отхвърляне. В този смисъл, доколкото бъдещият иск, за обезпечаване на което е
било допуснато обезпечение по гр.д. № 73544/2019 г. на СРС, 173 състав, не е бил
предявен в указания то съда срок, което е било основание за отмяна на допуснатото
обезпечение, не може да бъде прието, че сторените в производството по гр.д. №
73544/2019 г. на СРС, 173 състав разноски, следва да бъдат присъдени в настоящото
производство. Искане за присъждане на разноски по допуснатото в хода на
настоящото обезпечение не е направено, поради което и не следва да бъдат
присъждани.
В проведеното открито съдебно заседание на 27.09.2021 г. ответниците са
обективирали възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно.
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, предмета и цената на
предявените искове, извършените действия по процесуално представителство и
защита, както и проведените две на брой съдебни заседание с участието на
процесуалния представител на ищеца, се налага изводът, че размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Следва да бъде
съобразен фактът, че ищецът не е ангажирал доказателства удостоверяващи
регистрацията на процесуалния му представител по реда на ЗДДС във връзка с
претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
първоинстанционното производство в размер на 1500 лева с ДДС. В тази връзка,
стойността на начисленото ДДС не следва да бъде възлагана в тежест на ответниците,
10
поради което съдът счита че разноските за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, които следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца са в размер на 1200 лв.
Следва да бъде взето предвид, че с влязло в сила Решение № 4263/28.07.2023 г.
по възз.гр.д. № 12904/2022 г. по описа на СГС, ГО, II-Ж с-в, съдът е обезсилил
Решение № 20225635/28.12.2021 г., постановено по настоящото дело и е върнал
същото за ново разглеждане от друг състав, поради което настоящият съдебен състав
дължи произнасяне и по отношение на отговорността за разноски в производството по
чл. 258 ГПК пред СГС. Извършените от ищеца разходи в хода на производството пред
СГС възлизат на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на
които ответниците са релевирали възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира
за основателно. При съобразяване на извършените от процесуалния представител на
ищеца действия по представителство и защита в хода на въззивното производството
по делото, както и проведеното едно на брой открито съдебно заседание, в което не е
взел участие, съдът счита, че дължимото адвокатско възнагражение пред въззивната
инстанция следва да бъде определено съобразно правилата на чл. 9 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 9 от
Наредбата, за изготвяне на отговор по въззивна жалба, без процесуално
представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или
8, но не по-малко от 400 лв. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че
дължимото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция възлиза на 606,76 лв.
С оглед гореизложеното, следва че дължимите в полза на ищеца разноски са на
обща стойност от 2095,72 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответниците съобразно отговорността им за погасяване на дълга, в размер на 1/3 част
от същия.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р. Е. А. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „М.“ № 9, ет. 1, „Н. б. к.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Х. Б.“ № 42, вх. „А“, ап. 10, и Г. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Н. г.“ № 14, вх. „Б“, ет. 5, ап. 21, да заплатят на „И. А.“ ООД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „О. к.“ № 62, ап. 173, при
условията на солидарност, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, сумата от 5867,49
лв., представляваща левова равностойност на получената от ответниците на отпаднало
правно основание сума в размер на 3000 евро във връзка със заплатен от ищеца
депозит по сключения с ответниците договор за депозит от 04.11.2019 г., действието на
който е било прекратено, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
11
молба – 10.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Р. Е. А. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „М.“ № 9, ет. 1, „Н. б. к.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Х. Б.“ № 42, вх. „А“, ап. 10, и Г. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Н. г.“ № 14, вх. „Б“, ет. 5, ап. 21, да заплатят на „И. А.“ ООД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „О. к.“ № 62, ап. 173, при
условията на солидарност, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 42,38 лв.,
представляваща дължимото мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата за периода от 16.12.2019 г. до 10.01.2020 г.
ОСЪЖДА Р. Е. А. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „М.“ № 9, ет. 1, да заплати на „И. А.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „О. к.“ № 62, ап. 173, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 698,57 лв., представляваща 1/3 част от стойността на извършените от ищеца
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Н. б. к.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Х. Б.“ № 42, вх. „А“, ап. 10, да заплати на „И. А.“ ООД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „О. к.“ № 62, ап. 173, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 698,57 лв., представляваща 1/3 част от стойността на извършените от
ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Н. г.“ № 14, вх. „Б“, ет.
5, ап. 21, да заплати на „И. А.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „О. к.“ № 62, ап. 173, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 698,57 лв.,
представляваща 1/3 част от стойността на извършените от ищеца разноски по
делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12