О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
20.12.2021 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският
|
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
20.12. |
година |
2021 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||
|
|
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
административно
дело |
номер |
359 |
по описа
за |
2021 |
година |
||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.215, ал.1, във вр. с чл.156, ал.5 от Закона
за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба от главния
архитект на община Момчилград – Ю. А. Н., против Заповед №ДК-11-К-6 от
29.11.2021 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която, на
основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, е отменено, като незаконосъобразно, Разрешение
за строеж №42 от 10.11.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград,
на основание чл.148, ал.2, чл.152, ал.1 от ЗУТ и в условията на чл.147, ал.1,
т. 1 от ЗУТ, за строеж:
„Дейности
свързани с изкопи и насипи”, находящ се ПИ с
идентификатор *** (УПИ **, кв.** по плана на град Момчилград) по КККР на град
Момчилград, община Момчилград, област Кърджали, одобрени със Заповед
РД-18-275/03.05.2019 год. на изпълнителния директор на АГКК и по ПУП, одобрен
със Заповед №87 от 15.03.2011 год. на кмета на община Момчилград.”.
В жалбата се твърди, че единственият
мотив за издаването на Заповед № ДК-11-К-6/29.11.2021 год. на началника на
РДНСК - Кърджали за отмяна на Разрешение за строеж №42/10.11.2021 год. на
главния архитект на община Момчилград е, че „изкопи и насипи с дълбочина или
височина над 1 м. и с площ 30 кв.м.”, попадат в изключението на чл.147, ал.1,
т.1 от ЗУТ и с оглед на което за изпълнението им е необходимо да се одобрят
инвестиционни проекти и да се издаде разрешение за строеж въз основа на тях и
че мотивът е обоснован с факта, че в преписката по издаването на строителното
разрешение няма представени съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, на
които да е извършена оценка за съответствието им с основните изисквания към
строежите на основание чл. 42, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Твърди се също, че в
издадената Заповед №ДК-11-К-6 от 29.11.2021 год. на началника на РДНСК -
Кърджали не ставало ясно, към коя категория е следвало да се определи описаният
строеж и че мотивът в заповедта, че няма представени съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти, на които да е извършена оценка за съответствието им с
основните изисквания към строежите, на основание чл.142, ал.5 и ал.6 от ЗУТ,
обобщавал позицията на началника на РДНСК - Кърджали, че строежът, описан в
Разрешение за строеж №42/10.11.2021 год. на главния архитект на община
Момчилград следва да се определи като обект в една от хипотезите: по чл.142,
ал.6, т.1 от ЗУТ за жилищни и смесени сгради с ниско застрояване и вилни сгради
по чл.137, ал.1, т.5, буква „а”, техните реконструкции, преустройства, основни
ремонти и промяна на предназначението, както и за обектите по чл.137, ал.1,
т.5, букви „д” и „е” или по чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ като обект от първа до
пета категория по смисъла на чл.137 от ЗУТ. Според подалият жалбата главен
архитект на община Момчилград, евентуалният прочит на началника на РДНСК - Кърджали,
че строежът „Дейности свързани с изкопи и насипи”, за който е издадено
Разрешение за строеж №42 от 10.11.2021 год., е в условията на хипотезата по
чл.142, ал.6, т.1 от ЗУТ, е категорично неприложим, тъй като този строеж не
представлява нито жилищни и смесени сгради с ниско застрояване и вилни сгради
по чл.137, ал.1, т.5, буква „а” от ЗУТ, нито физическа инфраструктура за
разполагане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в
урбанизирани територии с ниско застрояване по чл.137, ал.1, т.5, буква „д” от ЗУТ, а по отношение вторият аргумент в мотивите - че няма представени
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, на които да е извършена оценка за
съответствието им с основните изисквания към строежите, на основание чл.142, ал.5
и ал.6 от ЗУТ, счита, че също е недостатъчно мотивирана, както и категорично
неприложима, тъй като това означава, че строежът „Дейности свързани с изкопи и
насипи” следва да се определи най-малко като пета категория строеж по смисъла
на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10 от Наредба №1 от 30 юли 2003 год. за
номенклатурата на видовете строежи. В жалбата са развити подробни доводи в тази
насока, като са цитирани текстовете на чл.137, ал.1 т.5 от ЗУТ и на чл.10 от
издадената от министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба №1
от 30 юли 2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. предназначението на
строежите от тази категория. Според подалият жалбата главен архитект на община
Момчилград, видимо и категорично сред всичките подробно описани видове строежи
в чл.10 от Наредба №1 от 30 юли 2003 год. за номенклатурата на видовете
строежи, не попадат изкопи и насипи с дълбочина или височина над 1 м. и с площ
над 30 кв.м. и че същият прочит на Закона за устройство на територията и на
Наредба №1 от 30 юли 2003 год. за номенклатурата на видовете строежи е приложим
и за останалите обекти, описани в чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, съответно като
обекти от първа, втора, трета или четвърта категория по смисъла на чл.137 от ЗУТ, като сочи, че настоящата теза е развита конкретно за пета категория при
потенциалното определяне на строежа, свързан с изкопи и насипи с дълбочина или
височина над 1 м. и с площ над 30 кв.м., като най-близка до шеста и съответно,
мотивът на началника на РДНСК - Кърджали, че изкопи и насипи с дълбочина или
височина над 1 м и с площ над 30 кв.м., попадат в изключението на чл.147, ал.1,
т.1 от ЗУТ, е крайно необоснован, т.к. подобен текст в чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ
няма. По-нататък в жалбата, главният архитект на община Момчилград излага мотиви
в защита на тезата му да издаде разрешението за строеж, свързано с изкопи и
насипи с дълбочина или височина над 1 м. и с площ над 30 кв.м. и да го определи
като строеж шеста категория.
30
кв.” са шеста категория строеж, като се цитират редица текстове от ЗУТ и от Наредба
№1 от 30 юли 2003 год. за номенклатурата на видовете строежи, като същият
счита, че се предполага, че законодателят не цели да обърква главните архитекти
в Република България или началниците на РДНСК, но простият прочит на цитираните
разпоредби може да обобщи, че когато изкопите и насипите са с дълбочина или
височина до 1 м. и с площ до 30 кв.м., за тях не се изисква разрешение за
строеж, а когато изкопите и насипите са с дълбочина или височина над 1 м. и с
площ над 30 кв.м., за тях се изисква разрешение за строеж, за строеж следва да
се определи категория, в случая шеста. Сочи се, че ако изкопите и насипите са с
дълбочина или височина над 1 м. и с площ над 30 кв.м. и се приеме позицията на
началника на РДНСК - Кърджали, че за същите трябва да има одобрен инвестиционен
проект по смисъла на ЗУТ, то тогава въпросните изкопи и насипи могат да бъдат
определени както като първа категория, така и като втора, така и като трета,
така и като четвърта, така и като пета, защото би било еднакво приложимо, ако се приеме, че
чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30 юли 2003 год. за номенклатурата на видовете
строежи не описват всички видове строежи по съответните им категории и са
пропуснати да се опишат и изкопи и насипи към строежите от първа, втора, трета,
четвърта или пета категория. В жалбата се сочи на следващо място, че към
заявление с Вх.№2600-364 от 03.11.2021 год. за издаване на разрешение за строеж
без одобряване на инвестиционни проекти, подадено от „***” ЕООД, ЕИК ***, е била
приложена и проектна част по част „Конструктивна” - Становище на
инженер-конструктор, с указания за изпълнението на строежа, съгласно на чл.147,
ал.2 от ЗУТ и че същото становище на инженер-конструктор с указания за
изпълнение е съгласувано, с дата 10.11.2021 год., от главния архитект на община
Момчилград, поради което обобщението на началника на РДНСК - Кърджали, че
„въпросното разрешение за строеж е незаконосъобразно издадено”, защото е без
„съгласувани и одобрени инвестиционни проекти” е подвеждащо, като се заявява, че
за издаденото разрешение за строеж няма одобрен инвестиционен проект, но има
съгласуван такъв в условията на чл.145, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗУТ. С оглед на
гореизложените мотиви, в жалбата главният архитект на община Момчилград
заявява, че в законоустановения срок оспорва като
незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадената Заповед №ДК-11-К-6 от
29.11.2021 год. на началника на РДНСК - Кърджали за отмяна на Разрешение за
строеж №42 от 10.11.2021 год. на главния архитект на община Момчилград, като моли
същата да бъде отменена.
Жалбата е била
подадена на 13.12.2021 год., чрез административния орган, чиито акт се оспорва,
регистрирана с Вх.№РС-М-544-01-106/13.12.2021 год. на РДНСК - Кърджали, до Административен
съд – Кърджали, като същата, ведно с окомплектованата административната
преписка по издаване на заповедта, са изпратени на съда със съпроводително
писмо с Изх.№РС-М-544-00-236 от 16.12.2021 год. на РДНСК - Кърджали, постъпили в
Административен съд – Кърджали на 16.12.2021 год., с Вх.№2716/16.12.2021 год. По
изпратената в съда административна преписка е налично и писмено становище от процесуалния
представител на ответника по жалбата – ст.юрк.А. М., упълномощена
от началника на ДНСК с Пълномощно Изх.№РД-7-01-923 от 28.05.2021 год. в което са
изложени доводи и съображения в насока, че жалбата е недопустима, като в
становището се иска жалбата на главния архитект на община Момчилград да бъде
оставена без разглеждане като такава.
Съдът, след като се запозна с изложеното
в жалбата и след преценка на материалите по делото, представени с изпратената
административна преписка по издаване на оспорения административен акт, достигна
до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.215,
ал.1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите за
издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в
сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по
местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл.149, ал.1, предл.I/първо/ от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр.65
от 2003 г., изм. - ДВ, бр.61 от 2007 г., изм. и доп., бр.25 от 2019 г.) регламентира,
че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова
разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в ал.2 на същия
текст, изчерпателно са посочени, кои са заинтересувани лица по ал.1 на чл.149 от ЗУТ.
Съгласно чл.149, ал.5 от ЗУТ, органите,
издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на
Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за
издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл.154, ал.5 от ЗУТ и изпращат копия от тях в 7/седем/-дневен срок от издаването им, като към
тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за проектиране, когато
такава се изисква. Съгласно чл.215, ал.5 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр.87
от 2010 г., изм., бр.101 от 2015 г., доп., бр.13 от 2017 г., изм., бр.25 от
2019 г., бр.16 от 2021 г.), в производството пред съда по дела, образувани по
повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл.156,
ал.5, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал
разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. В предходната й редакция (изм., ДВ, бр.25 от
2019 г.),
същата норма на чл.215, ал.5 от ЗУТ регламентираше, че в производството пред
съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл.156, ал.3,
се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението
за строеж, и заинтересуваните лица.
При това ново законодателно
разрешение, възприето с изменението на нормата на чл.215, ал.5 от ЗУТ,
обнародвано в ДВ, бр.25 от 26.03.2019 год.,
органът, издал разрешението за
строеж, няма право да обжалва заповедта по чл.156,
ал.3 от ЗУТ.
По отношение на главния архитект,
заповедта на началника на РДНСК, издадена в производство по чл.156, ал.5
от Закона за устройство на територията /респ., преди изменението на
закона - в производство по чл.156, ал.3 от
Закона за устройство на територията/, се явява контролен административен
акт. Като издател на контролирани в това производство индивидуални
административни актове, главният архитект няма право на административно
оспорване на процесната заповед, тъй като тя не
засяга, не нарушава, нито застрашава негови права, свободи и законни интереси в
качеството му на административен орган, а доколкото му вменява задължения, те
се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи както неговите
правомощия да издава административни актове, така и правомощията на началника
на съответната РДНСК в производството по обжалването на тези актове. Отделно от
горното, процесната заповед подлежи на обжалване по
съдебен ред от заинтересованите лица, чийто кръг е изчерпателно определен в
нормата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, като главният архитект на общината не попада между
изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал.1 от
същата разпоредба индивидуален административен акт. Преди предходното изменение
на разпоредбата на чл.215, ал.5 от ЗУТ, обн., ДВ,
бр.25 от 26.03.2019 год., в същата бе посочено изрично, че органът, издал акта
по чл.216, ал.1, има право да обжалва заповедта по чл.156, ал.3 /сега ал.5/,
което правомощие в актуалната редакция на нормата е отречено. Така, лица, които
са правно легитимирани да обжалват Заповед №ДК-11-К-6 от 29.11.2021 год.,
издадена от началника на РДНСК – Кърджали, са възложителите, посочени в
отмененото разрешение за строеж, по реда предвиден в чл.156, ал.7, във връзка с
чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Призоваването на Дирекцията за
национален строителен контрол и на органа, издал разрешението за строеж, така,
както е посочено в разпоредбата на чл.215, ал.5 от ЗУТ, не е идентично с
правото на жалба, т.е. на наличието на активна процесуална легитимация на главния
архитект на съответната община да оспорва актовете, постановени в
производството по чл.156, ал.5 от ЗУТ.
Съгласно чл.147, ал.1 от АПК,
право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито
права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за
които този акт поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и съгласно чл.120
от Конституцията на Република България, съдебното оспорване в административния
процес представлява процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и
организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод
издадени от администрацията административни актове, а не между различни
административни органи в това им качество. Посоченият принцип е залегнал и в
приложимия специален закон – Закон за устройство на територията/ЗУТ/, изрично
определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба. В този смисъл е и
трайната и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища и на
Върховния административен съд.
Предвид изложените съображения,
съдът в настоящия състав намира, че жалбата на главния архитект на община Момчилград
се явява процесуално недопустима, поради липса на активна процесуална
легитимация по отношение на оспорващия и като такава, следва да се остави без
разглеждане, а образуваното по повод същата съдебно производство следва да бъде
прекратено. Въпросът за допустимостта на жалбата, като положителна процесуална
предпоставка за разглеждането й, се следи служебно от съда и при липсата на
тази положителна процесуална предпоставка, следва посоченото по-горе
разрешение.
Ето защо, предвид
изложеното
и на основание чл.159, т.4
от АПК,
административният съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на главния архитект на
община Кърджали – Момчилград,
против Заповед №ДК-11-К-6 от 29.11.2021 год., издадена от началника на РДНСК –
Кърджали, с която, на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, е отменено като
незаконосъобразно, Разрешение за строеж №42 от 10.11.2021 год., издадено от
главния архитект на община Момчилград, на основание чл.148, ал.2, чл.152, ал.1
от ЗУТ и в условията на чл.147, ал.1, т. 1 от ЗУТ, за строеж: „Дейности свързани с изкопи и
насипи”, находящ се ПИ с идентификатор *** (УПИ **, кв.** по плана на град
Момчилград) по КККР на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали,
одобрени със Заповед №РД-18-275/03.05.2019
год. на изпълнителния директор на АГКК и по ПУП, одобрен със Заповед №87 от
15.03.2011 год. на кмета на община Момчилград.”.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №359/2021
год. по описа
на Административен съд - Кърджали.
Преписи от настоящото определение, на основание чл.138,
ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпратят на страните по делото.
Определението
може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от
съобщаването или връчването му
на страните.
С
Ъ Д И Я: