Р
Е Ш Е
Н И Е № 11/1.2.2023
г.
гр. Ямбол, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря В.Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 318 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
на основание чл.128а АПК по предявен от И.Н.Р.
иск за прогласяване на нищожност на определение № 683/05.04.2021 г. постановено
по адм. дело №423/2021 г. по опис на Административен
съд-гр.Бургас.
Твърди се, че посоченото
определение е нищожно, тъй като производството е разгледано от некомпетентния
да го разгледа съд-Административен съд-Бургас и същото е следвало да бъде
разгледано от тричленен състав на Върховния административен съд, за който довод
се сочи практика на 5членни състави на ВАС по аналогични на настоящия казуси, а
именно Определения №№1460/16.02.2022 г. по адм. д. №
211/2022 г., № 7242/15.06.2021 г. по адм. д. №
5566/2021 г. и № 6177/ 27.05.2020 г. по адм. д. №
3150/2020 г. всички на ВАС.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован се явява като подържа претенцията си и искането
за присъждане на разноски лично и чрез назначения му процесуален представител адв.А. ***, като допълнително са депозирани писмена защита
и писмени бележки.
В съдебно заседание за ответната
страна се явява ст.юрисконсулт Г., който оспорва претенцията като неоснователна
с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по съображения посочени в писмен отговор.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Административно дело №
1849/2020 г. по описа на Административен съд-гр.Бургас е образувано по реда на
чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) по жалба от лишения от свобода И.Н.Р. против Заповед БС № 163/27.08.2020
г. на Началника на Затвора Бургас, с която на основание становище от гл.
инспектор М. В.-заместник-началника по режимно-охранителната дейност (ЗНРОД),
гл.инспектор Н.С.-началник на сектор социални дейности и възпитателна работа
(„СДВР“) и инспектор-психолог Ж.Я. е продължил „СПЕЦИАЛНИЯТ“ режим на
изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И.Н.Р., като в
заповедта е указано, че наказанието ще се изтърпява при „СПЕЦИАЛЕН“ режим в
постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност.
Във връзка с така
депозираната жалба, с Разпореждане № 3544/08.09.2020 г. на съдията-докладчик по
делото, жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя да
отстрани констатирани от съда нередовности, като
внесе държавна такса в размер на 10 лева в седемдневен срок от датата на
съобщаването, съгласно чл.87, ал.1 АПК. Дадени са указания, в същия срок да се
представят доказателства за внесена държавна такса, като изрично е указано, че
при неизпълнение на горното, на основание чл.158, ал.3 АПК, жалбата ще бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
По повод постановеното
разпореждане, по делото е постъпила молба с вх. № 9955/13.11.2020 г. от
жалбоподателя, в която същия е формулирал искане за бъде освободен от заплащане
на указаната от съда държавна такса, като в подкрепа на това искане е заявил
конкретни доводи. Във връзка с така депозираната молба и след изискване на
информация от Началника на Затвора Бургас относно получаваните от жалбоподателя
доходи, с Разпореждане № 4696/26.11.2020 г. съдът е отхвърлил искането на Р. за
освобождаване от дължимата държавна такса по адм. дело
№ 1849/2020 г. по описа на Административен съд-гр.Бургас. В посоченото
разпореждане отново е указано на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер
на 10 лева в седемдневен срок от датата на съобщаването по сметка на
Административен съд-гр.Бургас, като в същия срок следва да представи документ,
удостоверяващ плащането. Отново е указано, че при неизпълнение на горното, на
основание чл.158, ал.3 АПК, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото-прекратено.
Последното разпореждане е
получено лично от И.Н.Р. на 01.12.2020 г., като
указания срок (08.12.2020г. включително) същия не е отстранил посочените
нередовности по жалбата и не е представил документ за
платена държавна такса.
Предвид посоченото и поради неотстраняване
на нередовността по смисъла на чл.87,
ал.1 във връзка с чл.86, т. 3 АПК и на основание чл.158, ал.3 АПК с Определение
№ 129/20.01.2021 г. Административен съд-гр.Бургас оставил без разглеждане
жалбата на И.Н.Р. против Заповед БС № 163/ 27.08.2020 г. на Началника на
Затвора Бургас и е прекратил производството по Административно дело № 1849/2020
г. по описа на Административен съд-гр.Бургас.
С Определение №
683/05.04.2021 г. постановено по адм. дело № 423/2021
г. по опис на Административен съд-гр.Бургас, тричленен съдебен състав на Административен
съд-гр.Бургас е оставил без разглеждане жалбата на И.Н.Р., изтърпяващ наказание
доживотен затвор без замяна в Затвора гр.Бургас против Определение №129/20.01.2021
г. по адм.д. №1849 по описа за 2020 г. на Административен
съд-гр.Бургас и е прекратил производството по административно дело № 423 по
описа за 2021 г. на Административен съд-гр.Бургас.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от
страна, притежаваща активна процесуална легитимация, но разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.128а, ал.1 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които
преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от
административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се
подават безсрочно пред съответния административен съд.
В съответствие с това
и заявената претенция предмет на атакуване пред Административен съд Ямбол е Определение
№ 683/05.04.2021 г. по адм. дело № 423/2021 г. на
Административен съд-гр.Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на И.Н.Р.
против Определение №129/20.01.2021 г. по адм.д. №1849/2020
г. на БАС и е прекратено производството по административно дело № 423/2021 г.
на АС-гр.Бургас.
В
настоящото производство е допустимо да се разглеждат само основанията водещи до
нищожност на атакувания акт, поради което трябва същия да бъде засегнат от
толкова съществен порок, който да е пречка за пораждане на целените правни
последици.
Необходимо
е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на съдебния акт,
а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване
на административнопроизводствените правила, да не
противоречи на материалноправните разпоредби и да
съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на съдебния акт и е основание за отменянето му.
Административноправното
законодателство не съдържа изрично указание за установяване на стабилен
критерий за разграничаването на нищожните и унищожаемите
актове. Такъв критерий се извежда от теорията-това е качествено различната
степен на порочност на едните и другите актове, която обуславя и различната по
вид недействителност. За да е законосъобразен един акт, той трябва да отговаря
на всички посочени по-горе критерии.
Нарушаването
на което и да е от тези изисквания води до недействителност на съдебния акт.
Дали обаче актът ще е нищожен или унищожаем, зависи
от степента на порочност. В административното право един и същи порок може да
води до нищожност или до унищожаемост.
При
преценката дали един акт е нищожен се преценява основно дали е издаден от
компетентен орган. Изискването за компетентност на определен орган е нормативно
признатата способност на този орган да издава определени актове или да решава
определен кръг въпроси. Липсата на който и да е вид компетентност - материална,
териториална или по степен, води до нищожност на издадения акт.
В
действащото българско законодателство няма легално определение на понятието
нищожен съдебен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на съдебния акт.
В зависимост от степента на допуснатия от съдебния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - акта се отменя като незаконосъобразен.
Доколкото в Административнопроцесуалния кодекс не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на актовете, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на съдебния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, следва да се отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на съдебните актове, теорията е изградила критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
АПК
не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва
правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени
компетентността на органа, издал процесното
определение, като нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган.
В
настоящия случай Определение № 683/05.04.2021 г. по адм.
дело №423/2021 г. на Административен съд-гр.Бургас е постановено от надлежен
съдебен състав в рамките на законовите му правомощия, и който състав притежава
компетентност в трите й изискуеми аспекта - материална, териториална и по
степен.
Съгласно
чл.198, ал.1 ЗИНЗС след изтърпяване на една година от наказанието началникът на
затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, като
ал.2 предвижда заповедта да подлежи на оспорване по реда на АПК в 14-дневен
срок от връчването й чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
Доколкото
предмет на оспорване пред Административен съд-гр.Бургас е била, атакуваната от лишения от свобода
И.Н.Р., Заповед БС № 163/27.08.2020 г. на Началника на Затвора Бургас, с която
на основание становище от гл. инспектор М. В.-заместник-началника по
режимно-охранителната дейност (ЗНРОД), гл.инспектор Н.С.-началник на сектор
социални дейности и възпитателна работа („СДВР“) и инспектор-психолог Ж.Я. е
продължил „СПЕЦИАЛНИЯТ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание на лишения
от свобода И.Н.Р., като в заповедта е указано, че наказанието ще се изтърпява
при „СПЕЦИАЛЕН“ режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена
сигурност, то производството е образувано на основание чл.198, ал.2 ЗИНЗС.
По
силата на чл.198, ал.3 ЗИНЗС постановените от административния съд определения
и разпореждания в производството по ал.2 подлежат на обжалване по реда на глава
тринадесета от АПК пред тричленен съдебен състав на същия съд и определението
на съда е окончателно.
Ето
защо не е налице твърдяната липса на компетентност на съдебния състав за
разглеждане на жалбата против Определение №129/20.01.2021 г. по адм.д. №1849/2020 г. на БАС, водеща на това основание до
нищожност на постановеното в тази връзка определение № 683/05.04.2021 г. по адм. дело №423/2021 г. на тричленен съдебен състав на
Административен съд-гр.Бургас.
Доводи
в подкрепа тезата на ищеца не могат да се извлекат и от цитираната от него
съдебна практика, в която изрично се посочва, че компетентен да се произнесе е
тричленен състав на Върховен административен съд, когато твърденията в частната
жалба не са свързани с основното производство по ЗИНЗС, а касаят инцидентно
такова, което се развива паралелно с началното-например производство по
предоставяне на правна помощ, когато претендираните
вреди не могат да се квалифицират като вреди в резултат от визираните в чл.3 от ЗИНЗС действия, бездействия или други обстоятелства или предявеният иск за
вреди, настъпили при изпълнение на наказанието не е насочен срещу специализиран
орган по изпълнение на наказанието.
Разглежданата
хипотеза не попада в нито една от изброените, а е регламентирана в специалните
разпоредби на чл.197 и сл. ЗИНЗС, където в чл.198, ал.3 ЗИНЗС изрично е уредена
компетентността на тричленен съдебен състав на същия съд да се произнесе при
обжалване на постановените от административния съд определения и разпореждания
в производството по чл.198, ал.2 ЗИНЗС.
Развилият
се понастоящем процес е свързан единствено и само с основното производство и
няма основание за отклонение от предвидения в ЗИНЗС инстанционен
контрол.
Ето
защо след като съдебния състав постановил атакуваното определение притежава
необходимата компетентност не може да се приеме, че е налице нищожност, поради
липса на тази предпоставка.
Друг
критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта
на съдебните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата
незаконосъобразност при издаването им. Преценката за незаконосъобразност, в
смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания
порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при
липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени
всяко едно от останалите изисквания за законосъобразност на административния
акт, както са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК, и в случай че се
констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и
тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна
да обоснове извод за нищожност.
Порокът
във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно
основание за валидно действие на съдебния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма
(нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока.
Процесното определение е
постановено от тричленен съдебен състав на същия съд при спазване на предвидената
в АПК форма - в писмен вид и съдържа датата и мястото на постановяването му;
посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора,
когато той е взел участие в делото; номера на делото, по което се постановява
решението; номера и датата на административния акт и наименованието на органа,
който го издава; имената, съответно наименованието, на страните; какво
постановява съдът; в тежест на кого се
възлагат разноските; подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок,
като към него съдът е изложил мотиви, в които е посочил становищата на
страните, фактите по делото и правните изводи на съда, като акта е подписан от
съдиите, взели участие в постановяването му.
Следователно
не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта
на това основание.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила
са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на
административно- производствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение.
Ето
защо наведените от оспорващия доводи за допуснати процесуални нарушения не
водят до извода за нищожност на атакуваната заповед, след като е безспорно ясно
волеизявлението на съдебния състав.
Поради
това в настоящия случай не се установяват нарушения на процесуалните правила,
които да са основания за нищожност.
На
свой ред нарушенията на материалния закон касаят правилността на съдебния акт,
а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание
само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на
основание на нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материално правна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би
довело до нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на съдебния
акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно
липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма;
когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Иначе казано – съдебният акт е нищожен поради противоречие с материалния
закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма, така че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при
описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на съдебния
акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият
случай не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води
до толкова тежък порок.
Посочени
са както материалноправните предпоставки за издаване
на акта, така и приложимите законови норми, поради което и в случая ще е налице
незаконосъобразност, но не и нищожност на въпросното определение и в тази
връзка са несъстоятелни доводите на ищеца.
Посоченото
налага извода, че не е налице противоречие с материалноправни
разпоредби, което по тежестта си да е от степен водеща до нищожност на
постановения и оспорен съдебен акт.
Разгледано
самостоятелно несъответствието с целта на закона или така нареченото превратно
упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на
закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в съдебния акт.
Доколкото
посочените предпоставки не са налице, то не може да се приеме, че акта е
нищожен и на това основание.
За
пълнота следва да се посочи, че отказа на съда да освободи жалбоподателя от
държавна такса е подлежал на самостоятелно оспорване и не е предмет на
разглеждане нито в настоящото производство, нито в това приключило със съдебния
акт, чиято нищожност се претендира. Освен това е ирелеватно
както освобождаването от задължение за заплащане на държавна такса по други
съдебни производства, така и наличието на финансови средства, т.к. всеки процес
се развива самостоятелно и независимо от останалите.
Ето
защо определение № 683/05.04.2021 г. постановено по адм.
дело №423/2021 г. по опис на Административен съд-гр.Бургас е постановена от
компетентен съдебен състав, в съответната форма и на основание действащите законови
разпоредби и не
е нищожни, поради което искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на делото и съобразно заявеното искане
следва на основание чл.143, ал.3 АПК да бъде осъден ищецът да заплати на ответната
страната направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, като се
отхвърли искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения на основание чл.128а АПК от И.Н.Р. с адрес *** ИСК за прогласяване на нищожност на определение № 683/05.04.2021 г.
постановено по адм. дело №423/2021 г. по опис на
Административен съд-гр.Бургас.
ОТХВЪРЛЯ искането
на И.Н.Р. с адрес *** за присъждане на
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И.Н.Р. с адрес *** да
заплати на Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София направените
по делото разноски в размер на 100 (сто)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, като ищецът да се
уведоми лично и чрез процесуалния му представител адв.К.А. ***.
СЪДИЯ: /п/ не се чете