Р Е
Ш Е Н И Е
№ 26 11.10.2022 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Русе, четвърти състав, на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело № 219 по описа за 2022
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 46, ал. 5, изречение второ от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на С.С.С., ЕГН **********, с адрес *** чрез адвокат К.Д.,***,
служебен адрес гр. Русе, ул. „Любен Каравелов“ № 8 против Заповед №
РД-01-1267/13.05.2022 г. на заместник – кмета на Община Русе. С обжалваната
заповед на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и т. 9; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 31,
ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията
и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с
жилища - общинска собственост (Наредба № 6) е наредено прекратяване на наемното
правоотношение между Община Русе и жалбоподателя (включително членовете на
неговото домакинство) за общински жилищен имот с административен адрес гр. Русе,
ж.к. „*****“ бл. ****, вх.4, ет. 2, ап. 3;
състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и изба, актуван с Акт за
частна общинска собственост № 3341/27.12.1999 г. Със заповедта е определен
едномесечен срок от датата на връчване на заповедта за доброволно освобождаване
на жилището. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна. В
последното по делото съдебно заседание С. не се явява; представлява се от
надлежно упълномощената адв. К.Д.,***, която поддържа жалбата на основания,
изложени в нея и претендират разноски.
Ответникът
– кмет на Община Русе се представлява в процеса от младши експерт М.Л.Ч., лице
с висше юридическо образование и правоспособност, надлежно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Представя писмени бележки.
Заинтересованите
страни С.С.С.; С.С.С. и Р.С.С., всички с адрес ***, редовно уведомени, не се
явяват и не се представляват. Постъпило е Становище вх. № 3609/09.09.2022 г. от
тримата заинтересовани, в което сочат на нарушения на процедурата за
конституирането им като заинтересовани страни, тъй като административният орган
не е изпълнил задължението си да им съобщи лично обжалваната заповед. Твърди
се,, че след като само съдът ги е конституирал като заинтересовани страни в
нарушение на императивна норма на закона, техните права и интереси са нарушени.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В
обжалваната заповед е посочено, че жилищен имот, находящ се на административен
адрес гр.
Русе, ж.к. „****“,
бл. ***,
вх. 4, ет. 2, ап. 3 е общинска собственост, и се състои от
три стаи, кухня, сервизни помещения и изба; с обща площ 93,40 кв. м. Същият е
актуван с Акт за общинска собственост № 3341/27.12.1999 г., като по делото този
акт не е представен с административната преписка. Между страните няма спор, че
жилището е общинска собственост. Посоченият имот фигурира в Списък № 1
„Общински жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“.
Видно от съдържанието на представения по делото Анекс
към Договор за отдаване под наем на жилищен имот № 3206/09.03.2020 г.,
първоначално С. и членовете на неговото семейство са настанени в посоченото
жилище с Настанителна заповед № РД-01-559/28.02.2020 г. на кмета на Община
Русе, като е сключен Договор за отдаване под наем на жилищен имот № 3206/24.11.2009
г. за срок от две години. В продължение на години жилището е ползвано от
семейството на С., като са издавани и други заповеди и договори в тази връзка.
Последната заповед от този вид е Заповед № РД-01-559/28.02.2020 г. на кмета на
Община Русе, с която за срок от две години в процесното жилище са настанени С.С.С.
и членовете на домакинството му: С.С.С. – съпруга, С.С.С. – дъщеря (пълнолетна)
и Р.С.С. – син (пълнолетен). Към тази заповед е сключен вече цитирания от съда
Анекс № 3206/09.03.2020 г.
Поради изтичане срока на договора за наем, със
Заявление вх. № Н-141/ 17.03.2022 г. С. е сезирал директора на ОП „Управление на общински имоти“ при Община Русе, че
представя заявление - декларация за издаване на настанителна заповед, заедно с писмени
доказателства относно това дали семейството/домакинството му отговаря на
условията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6, като желае същите да бъдат докладвани
на заседание на Комисията по чл. 6 от същата наредба за вземане на решение. Към
това заявление са приложени, както следва:
- Заявление от 15.03.2022 г. –
бланка до кмета на Община Русе за издаване на настанителна заповед
- Декларация (без дата) – С. е
декларирал семейно положение женен, като за себе си, съпругата си и двете
си деца е посочил, че работят на свободна практика. Посочил е, че не
притежава жилищни и вилни имоти, включително не притежава идеални части от
тях; не са отчуждавали недвижими имоти и/или части от тях; не притежават
моторни превозни средства, освен „Фолксваген 207“.
Отбелязано е още, че семейството разполага с доход от 2 400 лева общо на
месец от стопанска дейност или среден месечен брутен доход на член от
семейството в размер на 600 лева.
- Четири удостоверения, издадени
от ТД на НАП Варна, че за С. и членовете на неговото семейство няма данни
за осигуряване на лицата за периода 01.01.2021 г. – 31.01.2022 г., като
данните са актуални към средата на март 2022 г.
- Фискални бонове за заплащане на
ползване на услуги на „В и К“ ООД Русе и лихви към тях, както и справка за
дължими и платени суми на посоченото дружество.
Върху бланката на заявлението, в частта относно заключението от
проучването, извършено от служителите в отдел „Общински имоти“ при Община Русе са
направени няколко отбелязвания, както следва:
- По данни от Агенцията по вписванията
– справка № 559532/10.05.2021 г., С.С. е дарила 1/6 част от имот с
административен адрес гр. Русе, жк „****. 109, вх. 1, ет. 5, ап. 15.
Също така С.С. е осъществила покупко-продажба на 5/6 ид. ч. от недвижим
имот, разположен в с. Голямо Враново, общ. Сливо поле.
- По данни на отдел „Местни
данъци и такси“ С.С. притежава автомобил „Мерцедес“ от 2007 г., а Р.С. –
два автомобила: „Фолксваген“ от 2007 г. и „Фиат“ от 1994 г.
- Относно плащанията към „В и К“
ООД Русе има задължения за семейството на стойност 689,62 лева за имот на
адрес гр. Русе, бл. „***х. Б,
ет. 4.
В Община Русе е постъпил
анонимен сигнал, че С.С.С. и семейството му трайно пребивават зад граница, като
живеят и работят в чужбина и в този смисъл не използват трайно общинското
жилище, в което са настанени. Административният орган е решил да извърши
проверка в тази насока, тъй като е от значение дали семейството обитава
жилището и дали са налице прекратителните основания, визирани в чл. 31, ал. 1,
т. 8 от Наредба № 6 и в чл. 25. ал. 1, т. 7 от договора за наем.
След
направено запитване с писмо изх. № 71/15.03.2022 г., в ОП
„Управление на общински имоти“ е получено писмо вх. № 303/24.03.2022
г. от ОД на МВР, с което е предоставена информация с данни за регистрираните в
автоматизираната информационна система на МВР задгранични пътувания на
членовете на семейството на С. за периода от 01.01.2020 г. до 18.03.2022 г.,
както следва:
|
име |
излизане
от страната |
влизане в
страната |
|
С.С.С. |
няма данни |
ГКПП
Аерогара Варна 07.03.2020 г.; 12:31 ч. |
|
|
ГКПП
Аерогара Варна 14.03.2020 г.; 04:20 ч. |
ГКПП Русе
Дунав мост 26.01.2022 г.; 14:43 ч. |
|
|
ГКПП Русе
Дунав мост 08.02.2022 г.; 13:32 ч. |
ГКПП
Аерогара Варна 11.03.2022 г.; 20:31 ч. |
|
С.С.С. |
ГКПП Аерогара Варна
25.08.2020 г.; 18:31 ч. |
ГКПП
Аерогара Варна 10.04.2021 г.; 01:01 ч. |
|
|
ГКПП
Аерогара Варна 16.04.2021 г.; 17:59 ч. |
ГКПП
Аерогара Варна 11.03.2022 г.; 20:31 ч. |
|
С.С.С. |
ГКПП
Аерогара Варна 25.08.2020 г.; 18:31 ч. |
ГКПП
Аерогара Варна 20.04.2021 г.; 13:32 ч. |
|
|
ГКПП
Аерогара Варна 26.04.2021 г.; 18:25 ч. |
ГКПП
Аерогара София 30.09.2021 г.; 20:58 ч. |
|
|
ГКПП
Аерогара София 13.10.2021 г.; 20:12 ч. |
няма данни |
|
Р.С.С. |
ГКПП Русе
Дунав мост 01.08.2020 г.; 12:02 ч. |
ГКПП
Аерогара Варна 30.09.2020 г.; 01:24 ч. |
|
|
ГКПП Русе
Дунав мост 02.11.2020 г.; 03:18 ч. |
ГКПП
Аерогара Варна 04.11.2020 г.;18:59 ч. |
|
|
ГКПП
Аерогара София 12.01.2021 г.; 16:31 ч. |
ГКПП
Аерогара София 19.01.2021 г.; 23:22 ч. |
|
|
ГКПП
Аерогара София 19.02.2021 г.; 16:24 ч. |
ГКПП
Аерогара София 21.02.2021 г.; 21:00 ч. |
|
|
ГКПП Русе
Дунав мост 12.07.2021 г.; 06:44 ч. |
ГКПП
Аерогара София 01.09.2021 г.; 20:55 ч. |
|
|
ГКПП
Капитан Андреево шосе 04.11.2021 г.; 09:46 ч. |
ГКПП
Капитан Андреево шосе 05.11.2021 г.; 04:25 ч. |
|
|
ГКПП
Аерогара Варна 21.01.2022 г.; 13:33 ч. |
ГКПП Русе
Дунав мост 26.01.2022 г.; 14:43 ч. |
В писмото изрично е посочено, че пълнотата
на информацията за задграничните пътувалия след 01.01.2007 г. не е гарантирана,
поради осъществяването на минимален граничен паспортно-визов контрол за
граждани и МПС на Европейския съюз, ползващи се от Общностното право на
свободно движение.
С Докладна записка от 25.03.2022 г., началник отдел
„Домоуправление“, ОП УОбИ е информирал директора на предприятието относно
заявлението на С.; статуса на жилището; извършената проверка за пътуванията на
членовете на семейството в чужбина и резултатите от нея. Прието е за доказано,
че С.С., С.С. и С.С. са отсъствали повече от три месеца последователно, поради
което наемното правоотношение с тях следва да се прекрати, а спрямо Р.С., за
когото не е установено нарушение – наемното правоотношение да се продължи, като
същият бъде пренастанен за срок не повече от 1 година в общинско жилище, което
отговаря на нормите на чл. 22, ал. 1 от Наредба № 6.
Видно от препис-извлечение от Протокол № 5/28.03.2022
г. от заседание на комисията по чл. 6 от Наредба № 6, подаденото от С. заявление
е разгледано (т. 5.3.). Посочени са адреса на жилището; лицата, които обитават
същото; направената справка за задгранични пътувания на Сачеви; като е прието
решение поради наличие на основание по чл. 25, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 да не
се продължава наемното правоотношение с домакинството на С. и то да бъде
прекратено по предвидения в закона ред. Във връзка с така приетото решение
следва да се отбележи, че един от членовете на комисията е гласувал въздържал
се.
Посоченото решение на комисията е изпратено до С. с
писмо изх. № 94С-7041-2/01.04.2022 г., с което той е уведомен и за факта, че на
основание чл. 26 от АПК започва административно производство по прекратяване на
наемното правоотношение между неговото домакинство и Община Русе. С. е уведомен
за срока, в който административното производство ще приключи, предоставено му е
копие от решението на комисията и му е дадена възможност в 7-дневен срок да
направи възражение и ангажира доказателства. На 04.04.2022 г. е поставено
уведомление до С. по реда на чл. 18, ал. 9 от АПК, като писмото е връчено на
11.04.2022 г.
В отговор на писмото, С. е представил становище вх. №
374/18.04.2022 г., в което сочи, че за неговите и тези на членовете на
семейството му пътувания в чужбина са налице уважителни причини. Посочва, че
неговото здравословно състояние е влошено, като ангажира доказателства в тази
насока и по тази причина се е наложило лечение в чужбина, като лечението е
непрекъснато. Отново по същата причина, членове на семейството му са го
придружавали в чужбина, за да бъде обслужван от тях в болницата, като сочи, че
„Моята
съпруга и моята дъщеря бяха до мен в тези тежки моменти, които бяха особено
трудни за мен не само здравословно, но и
психически и са ми оказвали физическа и морална подкрепа, също са ме обгрижвали
в болницата в чужбина“. Счита, че това са важни условия, поради които се е
налагало да отсъства. Като доказателство на твърденията си, С. е представил
следните писмени документи:
ü Епикриза на С.С.С.,
издадена от МБАЛ Русе АД, от която се установява, че С. е изписан на 02.02.2009
г.
ü Епикриза на С.
Сашков С., издадена от МБАЛ Русе АД, от която се установява, че С. е
изписан на 18.02.2009 г.
ü Епикриза на С.
Сашков С., издадена от МБАЛ Русе АД, от която се установява, че С. е
изписан на 16.09.2011 г.
ü Епикриза на С.
Сашков С., издадена от МБАЛ Русе АД, от която се установява, че С. е
изписан на 27.09.2011 г.
ü Удостоверение
за тежко хронично заболяване съгл. § 62 от SGB V /социалния кодекс/ от
14.3.2019 г., издадено от Здравноосигурителната каса в Хамбург – копие на
немски език и превод на български език.
В
административната преписка е представено извлечение от Протокол № 6/28.04.2022
г. от заседание на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6, като в т. 5.10. е
разгледано отново заявлението на С. за продължаване на договора за наем на
общинско жилище. Комисията е обсъдила становището на С., като е достигнала до
извод, че жилището не се използва за задоволяване на жилищни нужди, поради
което отново е потвърдила взетото на 28.03.2022 г. решение за прекратяване на
наемното правоотношение с цялото домакинство на С..
В резултат на
проведеното административно производство, кметът на Община Русе е постановил
обжалваната Заповед № РД-01-1267/13.05.2022 г. за прекратяване на наемното
правоотношение с всички членове на домакинството на С., а именно: С.С.С.; С.С.С.,
С.С.С. и Р.С.С.. В мотивната част са описани детайлно реализираните
административнопроцесуални действия; събраните доказателства; възраженията на С.;
причините, поради които неговото домакинство не е с установени жилищни нужди. Административният
акт е връчен на С. на 18.05.2022 г. лично, като за целта е съставен Протокол.
Недоволен от
така постановената заповед, С. обжалва същата с доводи за незаконосъобразност.
Сочи се, че неправилно административният орган е приел, че С. е извършил
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6, изразяващо се в неползване на
предоставения му жилищен имот за повече от три месеца без уважителни причини.
Счита, че позоваването на анонимен сигнал, на база на който е извършена проверка
е порок на заповедта, обуславящ нейната нищожност, предвид факта, че
административният орган не е съобразил нормата на чл. 107, ал. 4 от АПК. Релевира
възражение за немотивираност на обжалваната заповед във връзка с факта, че
изводите за продължителното пребиваване на членовете на домакинството му в
чужбина се базират на непълни справки, получени от ОД МВР Русе. Според
жалбоподателя липсват мотиви и относно твърдението на органа, че не са налице
уважителни причини за излизането му извън страната. Счита, че синът му Р.С. е
дискриминиран. Сочи, че лекият автомобилна на дъщеря му е с действителна дата
на регистрация 2007 г., а не както е посочено 2017 г. Иска от съда да отмени
атакуваната заповед. Заповедта е връчена на С. на 18.05.2022 г., видно от
представения протокол.
С Определение от 13.06.2022 г. съдията -
докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.
Указал е на жалбоподателя, че на
основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 154 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, в негова тежест е да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Съдът е дал указания на ответника, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е
на административния орган.
В съдебно заседание на
07.07.2022 г. С. е представил като доказателство извлечение от „Енерго-Про“ към
27.06.2022 г., от което се установява, че ежемесечно в този имот се е ползвала
електрическа енергия и с което иска да
докаже, че той и неговото семейство са обитавали жилището, ползвали са
електроенергия и са били там. Данните са за периода от 08.06.2021 г. до 27.06.2022 г., като се установяват 7
прекъсвания на ползването на електроенергия.
В същото съдебно заседание
като свидетел е разпитан синът на С.. Р.С. сочи, че баща му живее, където е посочено по лична
карта и никога не е живял на друго място, нито в България, нито в чужбина. Той
живее „вкъщи, където живея
аз, майка ми и сестра ми“. Според С.-син, неговия баща е
напускал страната поради здравословни причини, не е живял в чужбина, като понякога
е излизал за седмица, понякога за месец защото е болен от диабет от преди 10-12
години и е ходил в чужбина да се лекува, тъй като там има по-добро лечение,
което е за него. Посочва, че баща му работи в България. Синът дава показания,
че е строител и майстор, работи на частно, няма трудов договор. Сестра му не
работи, тя има малко дете на 7 месеца и си е в къщи, защото е разделена със
съпруга й. Майка му в момента е безработна, но не може да каже дали е
регистрирана в Бюрото по труда. Относно периода от края на 2019 година,
семейство Сачеви са напускали страната, те имат роднини в чужбина и са ходили
при тях, но посочва, че са отсъствали от страната за около седмица, не си
спомня да сме отсъствали повече от месец. Посочва още, че са излизали от страната, но
справките, които са предоставени са неточни, защото там пише, че баща му е
отсъствал от 2 години, но това не е вярно. Твърди, че неговия баща работи, но
поради здравословни причини не може да работи всеки ден и по тази причина отива
на работа заедно със сина си. В периода 2020 г. - 2022 г., по време на
пандемията от COVID 19, е пътувал в чужбина с ПСР тест, спазвал е всички
ограничения за карантиниране. Отопляват се в жилището с газ и имат газова печка
- печка, в която има газова бутилка, която е ръчно свързана с печката. Газовата
бутилка се зарежда с газ в газстанция. Жилището не е с централизирано
газоснабдяване. За процесния период от
2019 година до сега не е здравно осигурен и не може да каже дали майка му и
сестра му са здравно осигурени.
По искане на ответната
страна съдът, с Определение от 26.07.2022 г. допусна извършването на
съдебно-техническа експертиза, извършена от електроинженер. Според експерта,
обитаваното процесно жилище има широка амплитуда на потребление на
електроенергия, като от изготвената справка от „ЕРП Север“ се установява от
минимално изразходени киловати (kWh) до нормално
потребление. В периода май 2019 г. - май 2022 г. вещото лице е установило 14
прекъсвания на електрозахранването поради неплащане в срок на фактурите. Изразява
предположение, че причина за тези колебания в консумацията на електроенергия и
временно прекъсване се дължат на отсъствието на обитателите от жилището или в
обитаването му, но не в този състав изброен като брой живущи. От приложените към
експертизата справки може да се направи извод за периодите, в които
електрозахранването е било прекъсване и с каква продължителност същото не е
било възстановено. В съдебно заседание на 28.09.2022 г. експертът посочва, че
не е имало период, в който въобще не е употребявана енергия, почти на нула не е
имало. Има месеци, в които според справката средно на човек за месец се пада по
9,5 kWh като това е количество електроенергия, необходимо за работа на
телевизор, тунер, от този вид електроуреди. Бойлера харчи средно 2 kWh - 3 kWh,
нормалното време за подготвяне за къпане е 2 часа, т.е. от 4 до 6 kWh един
бойлер е готов за експлоатация за един човек, за еднократно ползване.
Потреблението дори на един хладилник, само от камерата е 272 kWh, като твърди,
че дори и само хладилник да бъде включен, потреблението е много повече. Вещото лице разяснява, че установените 14
прекъсвания в електрозахранването се дължат на незаплатената консумирана
електроенергия, а след заплащане на същата, ползването се възстановява в
рамките на 24 часа. Посочва още, че заключението му се основава на база
справките за потребление. Никой не може да задължи никого за ползването на
определено количество ток, но цифрите говорят друго, че жилището не е обитавано
с дни, месеци. Ако се съобрази и друго, че се получава и един голям период от
прекъсването на тока до плащане. Няма как да се съобрази с бита на семейството,
всеки си има начин на живот и той е изготвил експертизата въз основа на самите
числа по справката. Твърди, че по изразходваните киловати е достигнал до
извода, че жилището не се обитава. Ако имат друг източник на енергия такъв,
какъвто да отмени електроенергията, но предполага, че обитателите имат мобилни
телефони и за тях не може да се използва друг източник.
По искане на ответника,
отново с Определение от 26.07.2022 г. съдът допусна издаване на съдебни
удостоверения, с които той да се снабди с други такива от Регионална здравна
инспекция (РЗИ) – Русе относно боледуване от COVID 19; тестване за посоченото
заболяване и карантиниране във връзка със същото на членовете на домакинството
на С., с цел да се докаже дали същите са пребивавали в чужбина. Ответникът е
представил писма-отговори, както следва:
Ø Писмо
вх. № 32-05-209/4/29.08.2022 г. за С.С.С. – не е регистриран като заболял от
COVID 19; регистрирани са 4 теста (посочени по вид, дати и място на провеждане).
Лицето е карантинирано за периода 26.01.2022 г. (влязло в страната през ГКПП
Русе Дунав мост) – 04.02.2022 г. на адрес гр. Русе, ул. „**** №1, вх. 4, като е представено Предписание
№ 220126/765830 и Писмено удостоверяване за съобщено предписание. Причината за
карантиниране е, че С. пристига от червена рискова зона в страната, като е
придружаван от лице, различно от членовете на семейството му. Не са налични данни
за карантиниране в чужбина.
Ø Писмо
вх. № 32-05-209/5/29.08.2022 г. за С.С.С. – не е регистрирана като заболяла от COVID
19; регистрирани са 4 теста (посочени по вид, дати и място на провеждане). Не
са налични данни за карантиниране в чужбина.
Ø Писмо
вх. № 32-05-209/6/29.08.2022 г. за С.С.С. – не е регистрирана като заболяла от
COVID 19; регистрирани са 3 теста (посочени по вид, дати и място на провеждане).
Не са налични данни за карантиниране в чужбина.
В предоставения от съда
срок, ответникът е ангажирал писмени бележки вх. № 3927/03.10.2022 г. чрез
процесуалния си представител, в които излага подробни доводи относно
законосъобразността на обжалваната заповед. Разгледани са подробно възраженията
на жалбоподателя, като се излагат факти и обстоятелства, които ги оборват.
Посочват се правните основания, на база които е издадена заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение със С. и неговото домакинство, като се
оспорва оплакването, че заповедта е базирана само на данни за отсъствието на
членовете на семейството на С.. Разгледани са подробно всички основания, на
база на които е достигнато до извод, че домакинството на С. не отговаря на изискванията
да заема общинско жилище.
При така изложените факти,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По
изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но
неоснователна по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от
твърденията на жалбоподателя.
Не е
спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от
компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и
такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, според
който наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед. Процесната настанителна заповед е издадена от кмета на
общината, а оспорената заповед е подписана от заместник - кмет на Община Русе,
надлежно упълномощен със Заповед № РД-01-1243/12.05.2022 г. на кмета на Община
Русе. Ответникът е ангажирал доказателства относно действителното отсъствие на
кмета на общината, като с молба вх. № 2581/14.06.2022 г.. е представил
уведомление до председателя на Общински съвет – Русе, че ще отсъства на
12.05.2022 г. поради платен годишен отпуск. Между страните не се спори, че
заповедта е издадена от компетентен орган.
Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по
отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален
административен акт. Заповедта съдържа както правните основания, така и
фактическите основания за неговото издаване. По същество те представляват
юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото
от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа
на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и
на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразност на акта. В него са включени констатации за фактическото
положение и отношенията между страните. Посочените фактически обстоятелства се
обхващат от нормите на чл. 46, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС
и чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 8; както и чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6,
както и чл. 25, ал 1, т. 7 от Договор № 3206/24.11.2009 г., определени от
органа като приложимите за случая правни основания за издаване на акта. С оглед
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
В жалбата се прави възражение, че заповедта
не е мотивирана по няколко причини: позоваването на анонимен сигнал;
използването на непълна информация относно влизането и напускането на страната
от членовете на домакинството; изясняване на понятието уважителни причини.
Съдът счита, че посочените причини се отнасят до материалната законосъобразност
на заповедта, а не до наличието на мотиви в същата.
При постановяването на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, макар такива да се сочат от процесуалния представител
на жалбоподателя в последното по делото съдебно заседание. Установява се, че
административното производство е започнало по искане на С., с подаване на
заявление на 15.03.2022 г. за издаване на заповед за настаняване в общинско
жилище, както и с ангажиране на необходимите доказателства в тази насока.
Правилно е становището на ответника, изразено в писмените му бележки, че за
него не е налице задължение да уведоми С. за започване на производството, след
като самия той е инициирал производството. На всеки етап от административното
производство след неговото начало С. е надлежно уведомяван за предприетите
действия и му е предоставена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства.
Процесуалният представител на С. е направил
изявление в съдебно заседание на 28.09.2022 г., че е налице нарушение на
административно производствените правила, изразяващо се в ненадлежното
конституиране на заинтересованите лица, което според адв. Д. е задължение на
административният орган, а не на съда и с така реализираното конституиране се „злепоставят
техните интереси“, поради което делото е следвало да бъде
върнато на административния орган. Съдът намира за необходимо да отбележи, че направеното
възражение е недопустимо, тъй като адв. Д. е надлежно упълномощена да представлява
единствено и само жалбоподателя – С.С.С., но не и заинтересованите страни.
Последните са пълнолетни лица, имат право самостоятелно да предявят жалба или
да направят възражение в случай, че считат, че правата им са нарушени, при това
са били надлежно уведомени за съдебно заседание, на което не са се явили.
Недопустимо е процесуалният представител на жалбоподателя, без надлежно
упълномощаване, да защитава чужди права и законни интереси.
Друго възражение в тази насока е твърдението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице нарушение на
правилата на административното производство, изразяващо се във факта, че след
като заповедта за настаняване засяга всички членове на домакинството на С., то
и обжалваната заповед трябва да е издадена спрямо всички тях, което според адв.
Д. не е сторено. Видно от диспозитивната част на заповедта, въведеното
възражение е несъстоятелно. Компетентният административен орган е разпоредил
прекратяване на наемното правоотношение с всички членове на домакинството: С.С.С.,
С.С.С., С.С.С. и Р.С.С.. Отделно от това, в хода на административното производство
са събирани доказателства относно всички посочени лица, а не само за
жалбоподателя С..
Процесуалният
представител на С. твърди в съдебно заседание, че с представянето от страна на
ответника на Списък на крайнонуждаещи се граждани, които подлежат на
настаняване под наем в общински жилища през 2022 година „… съвсем
тенденциозно се отнася към жалбоподателя да освободи едно жилище, което е близо
90 кв. и изцяло е ремонтирано с пари на жалбоподателя и при това положение явно
някой цели да се настани в едно добро жилище, без да прави каквито и да било
разходи и затова административния орган е и бързал да издаде заповедта, за да
може да угоди някого. Направихме възражение за задържане на жилището до
възстановяване на разходите по ремонта, но който и да го вземе ние ще
претендираме към общината иск.“ Относимо и основателно е възражението на
ответника, че административният орган не е запознат в какво състояние е
общинското жилище и не може поради тази причина да прекрати наемното
правоотношение. Съдът намира за необходимо да отбележи, че жалбоподателят
смесва производството по обжалване на заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение и това по предявяване на иск за обезщетение, като при това не е съобразил
нормата на чл. 17 от договора за наем, съгласно който Чл. 17. През времетраенето на този договор. НАЕМАТЕЛЯТ
е длъжен да извършва за своя сметка и със свои средства текущите ремонти на
повредите в резултат на обикновена употреба /чл.231 от ЗЗД/ като боядисване на
стените, таваните и помещенията, пребоядисване на вратите, прозорците и
подовете, подмяна на кранове, брави, електрически ключове, контакти, фасунги,
почистване на комини, както и възстановяване на всички виновно причинени
повреди от него или лицата, за които отговаря.
Обратно на твърдението на адв. Д. като
процесуален представител на С., че „…административният
орган не си е свършил работата и иска да изгони едно семейство… Административният
орган не си е свършил работата, не си е изпълнил задълженията и е издал един
незаконосъобразен акт.“ съдът приема, че
административният орган е извършил необходимите проверки и е събрал относимите
доказателства, от които да достигне до извод за необходимост от прекратяване на
наемното правоотношение със Сачеви.
В този смисъл съдът не установи нарушения на
административно производствените правила, които да са самостоятелно основание
за отмяната на административния акт.
Настоящият съдебен състав приема, че издадената
заповед е съответна на материалния закон, като релевираните в жалбата възражения
в тази насока са неоснователни.
Основанията,
на които се прекратява наемно правоотношение за нает общински имот са подробно,
но неизчерпателно установени в чл. 46, ал. 1 от ЗОС. По тази причина, същите са
доразвити в чл. 31 от Наредба № 6. За да достигне до извод за необходимост от
прекратяване на наемното правоотношение с членовете на домакинството на Сачеви,
административният орган се е позовал на следните норми:
#
чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС - отпадане на условията за настаняване на наемателя в
общинско жилище;
#
чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС - други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, като последната разпоредба предвижда, че
условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под
наем в жилищата по чл. 43 и чл.
45 се определят с наредба на общинския
съвет;
#
чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 - отпадане на
условията по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище;
#
чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 - неползване
на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от 3
месеца, без уважителни причини.
Не е спорно, че срокът за настаняване на Сачеви е
изтекъл, тъй като в противен случай жалбоподателят не би подал заявление за
сключване на нов анекс към договора за настаняване и за издаване на нова
настанителна заповед.
Независимо,
че в заповедта са изложени и факти и обстоятелства и кореспондиращите им правни
основания за отпадане на условията за настаняване в общинско жилище и за
деклариране на неверни обстоятелства, на практика както в жалбата, така и в съдебно
заседание (чрез процесуалния си представител) се спори само относно фактите,
свързани с това дали жилището е било постоянно обитавано или е имало периоди, в
които в продължение на повече от три месеца то не е било обитавано от членове
на домакинството на С..
Съдът намира, че следва да разгледа поотделно двете
групи основания, наличието на които обуславя прекратяване на наемното
правоотношение на С..
Първата
група обстоятелства се отнасят до факти, предвидени като прекратителни
основания в чл. 31 от Наредба № 6.
Административният орган се е позовал на чл. 31, т. 6 от Наредба № 6,
съгласно която наемното отношение се прекратява при отпадане на условията по
чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище. В мотивната част на
заповедта е посочено, че настанените лица не отговарят на условието по „чл. 3, чл.
1, т. 5 от Наредба № 6“. Съдът приема, че е допусната техническа грешка при
изписване на правната норма и текстът следва да се чете като чл. 3, ал. 1, т. 5
от Наредба № 6, според която Право да
кандидатстват за настаняване под наем в
жилища, предназначени за отдаване под наем имат граждани и техните
семейства/домакинства, които отговарят едновременно на следните условия: 5. не
притежават повече от едно моторно превозно средство, с
изключение на тези, собственост на инвалиди, ползващи преференции при внос на
леки автомобили, земеделски земи и гори повече от 20 дка и други недвижими нежилищни имоти; Лицата отговарят на изискването
ако моторното превозно средство е с дата на първа регистрация над 10 години
преди подаване на заявлението. От служебно направените проверки се
установява, че домакинството разполага с три автомобила – един на дъщерята и
два на сина. В случая, без значение е коя е годината на производството на
автомобил „Мерцедес“, собственост на С.С. – 2007 г. или 2017 г., поради броя на
автомобилите. Въпреки твърденията за наличие на влошено здравословно състояние,
С. не е ангажирал доказателства за инвалидност, което да позволи домакинството
да разполага с повече от един автомобил. В този смисъл нарушаването на
условието, въведено с чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 е достатъчно, за да
бъде прекратено наемното правоотношение.
Макар да не е посочено изрично в заповедта,
от изложените факти съдът счита, че е налице и прекратителното основание по чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 -
декларирани неверни обстоятелства в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6. Това
е така, защото в посочената декларация С. е вписал само един автомобил, докато
домакинството разполага с три такива.
При наличието на вече посоченото
основание от чл. 31 – ал. 1, т. 6 на Наредба № 6, на практика е изпълнена и
законовата разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС - отпадане на условията за настаняване на наемателя в
общинско жилище. Дори само наличието на едно неизпълнено условие е достатъчно,
за да е налице основание за прекратяване на наемното правоотношение.
Към втората група основания съдът
причислява тези, които са свързани с твърденията, че жилището, предоставено под
наем на С., не е обитавано в продължение на повече от три месеца и не се ползва
за задоволяване на жилищни нужди. Именно тук са и всички възражения на
жалбоподателя. Административният орган твърди, че от събраните в хода на
проверката доказателства е достигнал до извод, че е налице основанието по чл.
31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 - неползване
на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от 3
месеца, без уважителни причини, като е направена връзка с изискването
на чл. 25, ал. 1, т. 7 от договора за наем – Наемните отношения се прекратяват поради използването на жилището не по
предназначение, включително и в случаите, когато наемателят оставя общинският
имот необитаем поради напускане на града за повече от 3 месеца или нарушава разпоредбата
на чл. 12 от този договор.
Жалбоподателят
протестира, че проверката дали е обитавал редовно жилището е направена във
връзка с анонимен сигнал, като се позовава на нормата на 107, ал. 4 от АПК,
съгласно която Сигнали
могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на
държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или
нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени
интереси, права или законни интереси на други лица. Твърди, че „Сигналът не е средство за защита на лични права, свободи
или законни интереси и срещу граждани. Освен това се отнася да анонимен сигнал
,с който са ми нарушение гражданските ми
права“ (оригинален правопис). По
тази причина С. счита, че заповедта следва да бъде обявена от съда за нищожна.
Съдът намира твърдението за несъстоятелно. Поводът, по който е извършена
проверката за периода на обитаване на жилището от членовете на домакинството на
Сачеви е без значение, тъй като съгласно чл. 5, ал. 5 от Наредба № 6 Общинско
предприятие "Управление на общински имоти" и комисията по чл. 6 може
да изискват допълнително документи за установяване на сочените в декларацията
обстоятелства, да събират служебно такива, както и да извършват проверки по
настоящ адрес на заявителя. Когато следва да се представят допълнително
документи, на заявителя се определя срок, съобразен със сроковете за издаването
им. Следователно,
дали проверката е във връзка с подадения сигнал или по друг повод, тя е
нормативно установена и посочените органи могат да събират служебно информация.
Друго възражение на жалбоподателя е, че неправилно
административният орган се е позовал на информацията, предоставена му от ОД МВР
Русе за влизанията и излизанията от страната, тъй като тя била непълна. Съдът е
съгласен, че информацията е непълна, но това не означава, че при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод,
че жилището не е било обитавано.
На първо място, относно влизането и напускането на страната
следва да се преценят твърденията на жалбоподателя за неговото влошено
състояние, като самият той сочи в становището си от 18.04.2022 г. до
административният орган, че „Видно от
представените писмени документи „Удостоверение за тежко хронично заболяване,
съгласно параграф 62 от SGB V /Социалния кодекс/, на Здравноосигурителната каса
в Хамбург, като осигурено лице съм на лечение в чужбина поради заболяване, за
което се изисква непрекъснато медицинско лечение“. От така
записаната фраза се установят множество факти за С., а именно:
*
С. пребивава непрекъснато
в чужбина поради наложителността и неперкъснатостта на медицинското му лечение,
следователно не живее в общинското жилище.
*
Пребиваването в чужбина
поради непрекъснатостта на лечението означава, че от 14.03.2019 г. (датата на
издаване на удостоверението), С. е непрекъснато в чужбина, включително до
момента на първото съдебно заседание на 07.07.2022 г., когато се яви лично в
съдебна зала, т.е. не е ползвал общинското жилище. Отрицанието на факта, че С.
е ползвал лечение като здравноосигурено лице в Германия, направен от
процесуалния представител на С. в съдебно заседание на 28.09.2022 г.
противоречи на изявлението на С., направено лично от него в писмена форма на
18.04.2022 г.
*
С. е здравноосигурено
лице в чужбина, което предполага извършване на стопанска дейност и получаване
на доходи – в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6 е посочил доходи от други
дейности, а не от трудови.
*
С. е придружаван от
съпругата си и/или дъщеря си при това пребиваване в чужбина, т.е. те също не
използват общинското жилище в тези продължителни периоди.
*
Съпругата и дъщерята на С.
са посочени като лица на свободна практика, неосигурени, поради което е неясно
как и с какви средства (при деклариран средномесечен брутен доход на член от
домакинството в размер на 600 лева) същите са пребивавали продължителни периоди
в чужбина.
*
С. не е посочил конкретни
доказателства за пребиваване в медицински болнични заведения в процесния период.
*
Представените епикризи от
МБАЛ Русе АД са от 2009 г. и 2011 г. и на практика нямат отношение към
процесния период.
*
Ангажираните от жалбоподателя доказателства относно
здравословното му състояние не доказват някаква специална необходимост, която
налага оставането му в общинско жилище заедно с цялото му домакинство,
независимо от продължителността на обитаването на същото.
На второ място,
възраженията, че справката от ОД МВР е непълна, не са опровергани по никакъв
начин от жалбоподателя, въпреки че съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните. Напротив, видно от представените справки, в доста периоди се
установява съвпадение относно факта, че членовете на домакинството на С. са
били едновременно в чужбина. Самият С. писмено е посочил, че е бил в чужбина „в един некратък период“.
На трето място, от
представената справка относно карантинирането на С. на 26.01.2022 г. се
установява, че С. е пребивавал на адрес в страната, различен от този на
общинското жилище и следователно не пребивава в него. Това опровергава и
твърдението на С.-син, че баща му не е живял никъде другаде.
На следващо място от заключението
на вещото лице – електроинженер безспорно се установява, че за определени
периоди от време жилището не е обитавано, като този извод се базира на
изразходваното количество електроенергия и на многобройните прекъсвания на
захранването, като впоследствие заплащанията са доста по-късно във времето.
Лишено от всякаква житейска логика е изявлението на процесуалния представител
на жалбоподателя, направено в съдебно
заседание, че „…това е семейство, на
което бита е по-различен от този на средно статистическия българин и не може да
се прави извод, колко енергия била потребявана…“ Не беше посочено, в какво се изразява по-различния бит на
домакинството на С., при условие, че вещото лице разгледа достатъчно много
варианти, при които може да се постигне това свръхминималистично потребление на
електроенергия. Съдът не счита, че домакинството на С. следва да се разглежда
като такова с различен бит поради липса на доказателства в тази насока и поради
факта, че би се достигнало до дискриминация на членовете на домакинството по
различни признаци.
Съдът не цени показанията
на свидетеля Р.С., поради факта, че са вътрешно противоречиви и поради факта,
че самият той е заинтересована страна. При преценка на останалите
доказателства, твърденията на С. – син за свободно многократно пътуване в
чужбина в периода 2020 г. – 2021 г., в условията на световна пандемия и
последиците от същата, остават недоказани. Действително, от справката,
представена от ОД МВР не се установява същият да е отсъствал повече от 3 месеца
от страната, но за него е налице първото прекратително основание – той е
собственик на два автомобила, като само единият от тях е деклариран в
декларацията по чл. 26 от Наредба № 6.
Не на последно място
следва да се разгледа и възражението в жалбата относно позоваването от страна
на административния орган на нормите на чл. 142, ал. 2 от ГПК и чл. 139, ал. 1
от АПК, както и на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за
насърчаване на заетостта относно понятието уважителни причини. Съдът приема, че
ответникът се е опитал да даде пример кои причини следва да се приемат за
уважителни относно продължителното необитаване на общинско жилище, без не е
приложил тези норми директно. Макар в Наредба № 6, лицата, настанени в общински
жилища да нямат задължение да уведомяват наемодателя за отсъствието си, те са
длъжни, по аргумент на противното и съгласно чл. 25, ал. 1, т. 7 от договора за
наем, във всеки един момент да могат да докажат обитаването на жилищния имот.
В жалбата до съда е
въведено следното оплакване: “С
обжалваната заповед е дискриминиран синът ми Р.С.С. , който също е включен в
настанителната заповед и действа в негова полза“. За съда остава неясно по какъв признак С. – син е
дискриминиран с обжалваната заповед, тъй като вече беше посочено, че същият не
отговаря на изискването относно притежаването на автомобил – разпоредбата от
Наредба № 6 изисква един автомобил, докато при служебната проверка на
декларираните от С. – баща данни е установено от отдел „Местни данъци и такси“,
че С.-син притежава два автомобила и в домакинството му заедно с родителите и
сестра му има още един автомобил.
Съдът не
установи нарушение на целта на закона. Оспореният акт е съобразен с целта на
закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в
общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни
нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги
задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния
пазар. Целта на Наредба № 6 е да охранява интересите на най-уязвимите групи
граждани, които не притежават никакви имоти и чиито доходи са под визирания в
същия подзаконов нормативен акт минимум. Както ЗОС в частта относно наемните
правоотношения, така и Наредба № 6 имат за цел справедливо и адекватно установяване
на жилищните нужди на населението и разпределението на общинския жилищен фонд
между лица с установени жилищни нужди. Административният орган надлежно е
доказал, че членовете на домакинството на С., включително и самият жалбоподател,
не са сред тези лица, поради което правилно
е постановил заповед за прекратяване на наемното правоотношение. В този смисъл,
твърдението в жалбата, че издадената заповед се основава само на анонимни
сигнали, е неоснователно.
В тази
връзка задължително следва да се добави, че няма противоречие и с чл. 8,
ал. 1 от Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС), чиято разпоредба гарантира правото на жилище. Защита
по чл. 8 от ЕКЗПЧОС би
могъл да търси наемател, който е изряден спрямо наемодателя си и стриктно
спазва установените нормативни разпоредби и отговаря на определените условия за
настаняване в общинско жилище, тъй като никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение. Съдът достига до заключение, че предприетото от
административния орган прекратяване на договора е насочено към постигане на
легитимна цел и е пропорционално.
В обобщение,
налага се извод за законосъобразност на обжалвания акт, поради което обжалването
като неоснователно следва да се отхвърли.
По
делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Ответникът
е представляван в процеса от в процеса от младши експерт М.Л.Ч., лице с висше
юридическо образование и правоспособност, надлежно упълномощена. Този вид
процесуално представителство, по силата на чл. 32, т. 3, изречение второ от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК, е приравнено на процесуално представителство от
юрисконсулт.
Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на Община Русе следва да се присъди сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе, ІV-ти състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.С.С., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ж.к. „****“ бл. ***, вх. 4, ет. 2, ап. 3 чрез адвокат К.Д.,
АК - Русе, служебен адрес гр. Русе, ул. „Любен Каравелов“ № 8 против Заповед №
РД-01-1267/13.05.2022 г. на заместник – кмета на Община Русе.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН ********** да заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: