Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Горна
Оряховица, 11.12.2020г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VIII-ми състав, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
като разгледа гр. дело № 275 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по чл.247 ГПК – поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение, образувано по инициатива на страна по делото и
производство
по реда чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските.
Ответникът по
делото е поискал от съда да поправи допуснана в решение № 358/09.11.2020 г., по
настоящото гр. д. очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението
вместо датата „17.01.2018 г.“ да се чете „17.01.2019 г.“.
Действително
исковата молба по настоящето дело е входирана в Районен съд гр. Русе на
17.01.2019 г., от която дата се иска и присъждането на законната лихва върху
главницата, а не както е посочено в решението – датата 17.01.2018 г.
Констатираното несъответствие
не касае изводите на съда от фактическа и правна страна при произнасянето по предявения
иск, тоест налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена
по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Ето защо
поправката следва да бъде допусната на основание
чл.247, ал.1, пр. второ от ГПК.
На следващо място
ответникът е поискал да се допълни решението в частта за разноските, като му бъдат
присъдени такива, с оглед отхвърления главен иск на ищеца.
В срока за
отговор насрещната страна е взела становище, че молбата за допълване на
решението в частта за разноските е неоснователна, т.к. въпреки че е отхвърлен
главният иск, то е уважен евентуалния, в който случай разноски за ответната
страна не се присъждат.
По отношение на това
искане съдът намира следното:
Исковата молба е
предявена при главен и в случай на отхвърлянето му – евентуален иск. Главният
иск за присъждане на паричната равностойност на процесния лек автомобил, е бил
отхвърлен, но е уважен предявеният при условията на евентуалност иск за
заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща част от общото вземане за
неустойка, уговорена в т. 9. 6 от сключения между страните договор за отдаване
под наем на лек автомобил. Съдът намира,
че след като е отхвърлен главният иск, но е уважен този предявен при условията
на евентуалност, то за ответната страна разноски не се дължат. Съдебната
практика приема, че отговорността за разноски се преценява с оглед
основателността на предявената претенция срещу ответника – предявена по главен
иск или по съединен евентуален. В случай, че главният иск бъде отхвърлен,
тогава отговорността за разноски по делото се определя от изхода по евентуалния
иск. Когато между същите страни са предявени евентуално съединени искове държавната
такса е една, едно и също е адвокатското възнаграждение, какъвто е случая по
настоящото дело. В този смисъл е и цитираното от насрещната страна - определение
№ 477/04.11.2016 г. по гр. д. № 1218/2016 г. на ВКС.
Ето защо
искането за допълване на решението в частта за разноските следва да се остави
без уважение.
РЕШИ:
ДОПУСКА на
основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №358 от 09.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 275/2020г. по описа на ГОРС, 8 с-в, като на страница осма
от решението, на ред 15, вместо „17.01.2018 г.“ да се чете „17.01.2019 г.”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 262111 от
25.11.2020г. на Г.Й.Г., ЕГН ********** ***, чрез адв. Л. И. от ВТАК за изменение
на постановеното по делото решение №358 от 09.11.2020г., постановено по гр.д. №
275/2020г. по описа на ГОРС в частта за разноските.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: