Р Е
Ш Е Н
И Е
№7
Гр. Трън, 31.01.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ТРЪН ІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При
секретаря Г.А. като разгледа гражданско дело № 111 по описа
на ТРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
415 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от Д.Б.Б., чрез пълномощник –
юрисконсулт А.Б. срещу В.Н.К. с ЕГН **********
и адрес: ***.
Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди,
че на 04.09.2017 г. между ***, като Кредитор и В.Н.К.
като Кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит
на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или
услуги. Страните са постигнали
съгласие за финансиране на следните стоки и услуги: Домашно кино - марка: SONY; модел: SHAKE X30+SSSHAKE Х30,
1 бр.; на цена в размер от 1399,00 лева; -
Застраховка „Сигурност на плащанията"; застрахователна декларация: ***; групова полица: 5/2008;
застрахователна премия в размер на 201,46 лева. Горе изложеното се потвърждава
и от приложена
към исковата молба Фактура
**********/04.09.2017 г., издадена от ***, ведно със Служебен бон към
последната. Размерът на предоставения с този
договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на
кредита", който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 1399,00 лв. и застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията": 201,46 лв. Страните
са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита
на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент ***, като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска".
Така, общият размер на кредита е 1600,46 лв., който
включва в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията" която сума Кредитополучателят се е
задължил да заплати на Кредитора на
18 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. С подписването
на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява предоставеният му
с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя.
Така, извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя
кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни
вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1888,38 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 287,92 лв. На основание сключения
между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.03.2019 г., на 18 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 104,91 лв., при първа погасителна вноска 5.10.2017г.,
съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване
на всички задължения по кредита е 5.03.2019 г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
частот договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за
плаща не на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия
към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо
в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за сьбиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настьпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски
е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 5.01.2018 г., която дата представлява падежа на четвърта
погасителна вноска.
Въпреки липсата
на законово или
договорно задължение за
това по отношение на Кредитора,
Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост с
уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. Видно от представените по делото
доказателства, към момента на сключване на процесния договор за кредит*** е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който
небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да
бъде отпускане на кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Отпускането на кредити е банкова
дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да
упражнява тази дейност финансовата институция
следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция
извършва банкова дейност в областта на потребителското
кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответника договор за
кредит няма характера на договор за банков
кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Освен липсата на
законово или договорно задължение за кредитора по процесния договор за
кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението,
даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, също не намира приложение към настоящия случай. Аргументите в тази
насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна
изискуемост на вземания
на финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции настъпва
по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок за плащане на вноска и не е необходимо никакво
допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за
това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите
облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне
настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият
съд счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава
финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните (банките),
след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките,
наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях
лица" правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална
разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни
субекти. По сыците съображения е неприложимо към небанковите финансови институции
приетото от ВКС изрично за банките
в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на гореизложеното е практиката и на други съдилища по
отношение на небанкови финансови
институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново,
Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС-
Благоевград, Решение № 21 от 11.01.2018 г. по гр.д № 2711/2017 на PC-Ямбол). Съгласно условия
към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателя дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 6.01.2018 г. /денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда, която е в общ размер на 129,77 лева. Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 209,82 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 57
лв., главница: 152,72лв. Предвид изложеното за «Агенция за събиране на
вземания» ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен
ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.Н.К., с ЕГН **********
в деловодството на РС-ТРЪН. Съдът е уважил претенцията и по образуваното
ч.гр.д. № 210/2018 г., PC ТРЪН е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не е намерен на
заявения от него адрес, което от своя страна обуславя правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
На 23.05.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между ***, ЕИК ***и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от дата 4.09.2017 г.
между *** и В.Н.К. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ***изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Приложение № 1 от 23.05.2018 г., представляващо неразделна част от
договора за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на длъжника В.Н.К., тъй
като данните на
останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във
вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само
на съда. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от
цедента *** в качеството му на универсален правоприемник
на *** за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение
на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочна
изискуемост от страна на *** с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/СRЕХ-15252162 от 18.11.2018 г., с известие за
доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се върнало в цялост, с отбелязан резултат „непотърсена" .
Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо за цесията, ведно с
уведомление за предсрочната изисуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/CRЕХ-15252162 от 18.11.2018 г., което се върнало в цялост, с отбелязан резултат „преместен".
Ищцовото дружество за трети път изпратило уведомително писмо за цесията, ведно
с уведомление за предсрочна изискуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/СRЕХ-15252162 от 19.06.2019 г., което
не се е върнало към момента на депозиране на настоящата искова молба. И към
настоящата искова молба представт и молят да бъде връчена на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената
цесия и уведомление за предсрочната изискуемост от страна на *** с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/*** от
19.06.2019 г. Позовават се на постановените от ВКС на основание
чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I
т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението да бъде надлежно връчено по реда на
чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем
не е погасено, молят съда да приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока е Определение №
987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV
г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. В случай че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението да бъде надлежно
връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител и последният възрази относно редовността
на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба,
молят да се има предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема
връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът
приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представителство
за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след като съдът приеме,
че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба
и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения
представител не засягат редовността на връчването на ответника. С факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и
пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез
неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока
за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез
пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока
по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и
получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към
редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от
08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на
последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Предвид
изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Горното становище е
залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198
от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТН на ВКС.
Искането е съда
след като се запознае с всички доказателства по делото,
да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че
В.Н.К., с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу нея
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 210/2018 г., PC - ТРЪН, а именно: 1447,74
лв. /хиляда и четиристотин четиридесет и седем лева и седемдесет и четири
стотинки/ -представляващи главница за периода от 5.12.2017 г. до
5.03.2019 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 5.01.2018 г.; 230,82 лв. /двеста
и тридесет лева и осемдесет и две стотинки/ - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 5.12.2017 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 5.03.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по
отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 5.01.2018 г.; 129,77 лв. /сто
двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/- лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 6.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; законна
лихва върху главницата считано от
датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да им се присъдят сторените и предявени разноски по ч.гр.д. №
210/2018 г., на PC -ТРЪН.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове предявени срещу В.Н.К., с ЕГН **********,
молят съда, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови
Решение, с което да осьди В.Н.К.,
с ЕГН ********** да плати на „Агенция за сьбиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ***
следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 1447,74 лв. /хиляда и четиристотин
четиридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ -представляващи главница за периода от 5.12.2017 г. до
5.03.2019 г., поради настъпил краен
падеж; 230,82 лв. /двеста и тридесет лева и осемдесет и две стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 5.12.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
5.03.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска, 129,77 лв. /сто
двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/- лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 6.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно погасяване на дълга.
Иска се присъждането на направените съдебно-деловодни разноски и в
настоящото производство.
С особено
искане се моли съда да се произнесе по реда на чл. 238 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника
на 21.10.2019г. Едновременно с това и е разяснена възможността за
депозиране на писмен отговор и последиците от непредставянето му. Със същата и
е била разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение и
предпоставките за това.
В срока по чл.
131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника В.Н. К..
В съдебно заседание ищецът не се
явява, депозирал е чрез процесуалния си представител- юрк. И.Н. молба в която поддържа
исковата молба. Моли предявеният иск да бъде уважен. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски. Моли съда да произнесе с неприсъствено
решение.
Ответникът
е бил редовно призован за съдебно заседание проведено на 23.01.2020г. при условията на чл.44, ал. 1 от ГПК. В
съдебно заседание не се явява. С
определение в същото съдебно заседание съдът е постановил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.
Ответника не се е явил в съдебно
заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно, налице са предпоставките
на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
По делото са представени писмени
доказателства, видно от които предявеният иск е вероятно основателен.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по исковото и заповедното производства,
общо сумата от 221,17лв. , от които: 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт и
71.17 лв. държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал.
2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 415 от ГПК по отношение на В.Н.К.
с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ***, представлявано от Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт И.Н.Н., сума в размер общо на 1808.33 лв., от които: 1447,74 лв. /хиляда и четиристотин
четиридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ -представляващи главница
за периода от 5.12.2017 г. до 5.03.2019 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от дата 5.01.2018 г.; 230,82 лв. /двеста и тридесет лева и осемдесет и
две стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
5.12.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 5.03.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.
5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
5.01.2018 г.; 129,77 лв. /сто двадесет и девет лева и седемдесет и седем
стотинки/- лихва /обезщетение/ за забава за периода от 6.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателното погасяване
на дълга.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Н.К. с ЕГН ********** и адрес: ***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***,
сумата от 221,17лв., от които: 150.00
лв. възнаграждение за юрисконсулт и 71.17 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
при условията на глава 20 от ГПК в двуседмичен срок от връчването му на
страната пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: