Решение по дело №478/2023 на Окръжен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с глава ХХІ от
НПК.

С Решение № 71/08.02.2023г., постановено по АНД № 759/2021 г. по
описа на Районен съд-Русе, НО, 3-ти състав, е признал обвиняемата М. Г. Д.,
от гр.Русе, за ВИНОВНА в това, че на 17.09.2018 г. в гр. Русе пред Р.М. Д. –
служител в Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – гр. Русе, съзнателно се
ползвала от неистински официални документи – Удостоверение образец УП-2
с изх. № 45-2/24.01.2000г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“, Удостоверение образец УП-30 с изх. № XIV –
107/03.06.1992г., издадено от „Железопътен завод“ – гр. София и
Удостоверение образец УП-30 с изх. № 45-3/24.01.2000г., издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и Трудова книжка № 2869
от 23.08.1988г., издадена на името на М. Г. Д. от Железопътен завод „Г. Д.“,
на които е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на
други лица, а именно – длъжностни лица, заемащи длъжностите „Изготвил“,
„Главен счетоводител“, „Ръководител“ и „Директор“ в ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и в „Железопътен завод“ –
гр. София, към момента на издаване на съответните документи, а не на тези,
които действително са ги съставили, като от нея за самото им съставяне не
може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с
чл. 308, ал. 1 от НК, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК я
освободил от наказателна отговорност и й наложила административно
наказание„ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Със същото решение, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата Д. била осъдена да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Русе сумата в размер на 311,07
лв. /триста и единадесет лева и седем стотинки/, представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство, както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
както и да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Русе
сумата в размер на 903,63 /деветстотин и три и шестдесет и три стотинки/
лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство,
както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу това решение е подадена жалба от обвиняемата М. Д., чрез
защитника й – адв.М. Р., с която се иска отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго, с което обвиняемата да бъде призната за невинна по
възведеното й обвинение. В жалбата се отстоява, че по делото липсват
доказателства, които категорично да сочат, че обв.Д. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, вр.
чл.308, ал.1 от НК, като се акцентира основно върху липсата на знание у
обвиняемата за съществени елементи от състава на престъплението, а именно
кои са автори на инкриминираните документи, какви длъжности са заемали и
1

как изглеждат подписите на лицата, които са отразени като автори на
документите. В допълнение към жалбата се сочи, че от събраните по делото
доказателства било изяснено, че обвиняемата е полагала труд в обсъжданите
предприятия и получавала от там трудови възнаграждения, съответстващи на
отразеното в инкриминираните пенсионни документи, поради което следвало
да се приеме, че същите отразяват верни обстоятелства. Отстоява се, че
събраните по делото доказателства не били нито еднопосочни, нито
непротиворечиви, нито взаимно допълващи се, поради което се твърди, че
съдът неправилно е приел въз основа на тях, че деянието е осъществено както
обективна, така и от субективна страна.
Пред въззивния съд обвиняемата М. Д. се явява лично, заявява, че
поддържа жалбата и допълнението към нея, не се счита за виновна по
предявеното й обвинение и предоставя на въззивния съд преценката за
основателността на жалбата.
Прокурорът моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди
решението на районната инстанция. Намира, че доказателствата по делото
установяват по несъмнен начин авторството на деянието, както и наличието
на всички негови обективни и субективни елементи. Изтъква, че по
отношение на едно от предприятията – Железопътен завод „Г. Д.“, чиито
ръководител е сочен като издал на УП-30 с изх. № XIV – 107/03.06.1992г., са
налице доказателства за прекратяване на дейността му на дата, прехождаща
издаването на документа, поради което се налагал несъмнен извод, че
процесното удостоверение е неистинско. По отношение на подписите
положени върху част от пенсионните документи от свид.Щ. Щ., прокурорът
излага становище, че те също са неистински, тъй като свидетелят не е имал
правомощие да подписва такива документи. За субективната страна на
деянието излага, че обвиняемата е била наясно с тези обстоятелства, поради
което съзнавала, че ползва, като представя пред Отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ – гр. Русе, неистински официални документи. По тези съображения
пледира за потвърждаване на акта на първата инстанция.
Окръжен съд Русе, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение,
констатира, че са налице основания за неговата отмяна и постановяване на
ново решение, по следните съображения:
Въззивният съдебен състав установи фактическа обстановка, идентична
с тази приетата от първия съд, която е следната:
Обвиняемата М. Г. Д. е родена на **.**.****г., в гр.Русе, български
гражданин, омъжена, неосъждана, със средно образование, работи, с
ЕГН:**********.
През 2018., обв.Д. преценила, че е изпълнила законовите изисквания за
възраст и осигурителен стаж и решила да се пенсионира.
2

На 17.09.2018г., обв.Д. се явила в приемната на Отдел „Пенсии“ при ТД
на НОИ в гр. Русе и пред свид.Р. Д. - служител в Отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ - гр. Русе депозирала заявление за отпускане на пенсия, което било
регистрирано с вх. № 2113 - 17 - 1691117.09.2018 г. Към заявлението
обвиняемата приложила изискуемите документи необходими за отпускане на
пенсията. Сред тях били Трудова книжка № 2869/23.08.1988г., издадена от
Железопътен завод „Г. Д.“ – София; Удостоверение обр.УП-30 № 45-
3/24.01.2000г. от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр.
София и Удостоверение обр. УП-30 № ХІV-107/03.06.1992г. от Железопътен
завод – София и Удостоверение обр. УП-2 № 45-2/24.01.2000г. от ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София.
В така представените документи били отразени обстоятелствата, както
следва:
В трудовата книжка на името на обв.М. Д. било отразено, че в периода
от 23.08.1988г. до 31.05.1992 г. е работила в Железопътен завод „Г. Д.“ –
София като б. от 23.08.1988г. до 31.12.1989г., когато е преназначена в
Железопътен завод – София, отново като б. и трудовото й правоотношение
било прекратено на 31.05.1992г. Стажът бил заверен с обща продължителност
от 3 години, 9 месеца и 7 дни с подпис на главен счетоводител и директор и
печат на ЖПЗ „Г. Д.“ – София. Освен това за периодите 01.06.1992г. –
31.12.1996г., м. януари 1998г. и 01.01.1999г. – 31.12.1999г. в представената
трудова книжка било вписано, че Д. е работила също като б. в ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София; в
Удостоверение обр. УП-30 № ХІV-107/03.06.1992 г., издадено от
Железопътен завод – София, било вписано, че в периода 23.08.1988 г. –
31.05.1992 г. е работила в това предприятие като б.. Посочено е, че
положеният труд е от втора категория съгласно т. 15 от ПКТП, тъй като
лицето е работило с оловни бои, органични разтворители и нитроцелулозни
лакове в обособени цехове и звена. По идентичен начин, стажът и доходът на
Д. в ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София бил
отразен и в удостоверения УП-30 и УП-2 съответно № 45-3/24.01.2000г. и №
45-2/24.01.2000г. В същите било посочено, че положеният от обвиняемата
труд е втора категория по т.15 от ПКТП като са внасяни осигурителни вноски
за тази категория труд. Допълнително и в двете удостоверения било вписано,
че ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ е правоприемник
на СО „Вагоностроене“ и ДФ „Транстехника“ със заповед № 54/14.1990 г. на
МИП.
Във връзка с подаденото от обвиняемата заявление, свид.М.Г. — Н.о.
Отдел „Пенсии“ и контролните органи на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ —
гр. Русе извършили проверки на представените документи за установяване на
осигурителния стаж на Д., както и служебно установяване на стажа на
последната като самоосигуряващо се лице. В резултат на тези проверки бил
съставен констативен протокол № КВ-5-17-00487157/13.11.2018 г. от
3

контролен орган при ТП на НОИ – Русе и служебна бележка изх. № 1044-17-
129/23.10.2018 г., в които бил отразен зачетеният и незачетеният стаж на М.
Д.. По отношение на стажа на обвиняемата в Железопътен завод „Г. Д.“ –
София и в ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София
била изискана информация от осигурителния архив на НОИ, тъй като и двата
осигурителя били прекратени. С писма изх. № 1042-09-2943#1/22.11.2018 г. и
изх. № 1042-09-2945#1/20.11.2018г. от отдел „Обединен осигурителен архив“
с. Невестино при ТП на НОИ – Кюстендил било отговорено, че от
осигурителя „Рейлком“ ЕАД гр. София (като правоприемник на ЖПЗ „Г.Д.“ –
София) са приети разплащателни ведомости с приемо-предавателен протокол
№ 662/14.05.2009 г. като началната дата на документацията е от м. ноември
1994 г., поради което не може да се предостави информация за стаж на
жалбоподателката преди тази дата. Липсвала информация, дали цялата
документация на това предприятие е предадена за съхранение в НОИ. По
отношение на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“ гр. София, в отговора на отдел „Обединен осигурителен
архив“ при ТП на НОИ – Кюстендил било посочено, че документацията на
предприятието е приета с различни приемо-предавателни протоколи, като за
периодите, за които Д. е представила документи за стаж в това предприятие,
липсват данни за лицето в разплащателните ведомости. Посочено било също
така, че архива не разполага с информация за обема на документацията на
осигурителя, поради което не може да посочи, дали приетата за съхранение
документация е цялата такава.
Въз основа на получените данни бил изготвен опис на осигурителния
стаж на обв.М. Д., според който бил зачетен осигурителен стаж от 22 години,
4 месеца и 6 дни от ІІІ категория и 5 години, 6 месеца и 28 дни – от ІІ
категория или общо осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория – 29
години, 3 месеца и 26 дни. Съответно към датата на заявлението сборът от
осигурителен стаж и възраст на същата бил 84 години, 6 месеца и 5 дни.
Пенсионният орган не зачел за осигурителен стаж периодите 23.08.1988 г. –
31.05.1992 г., 01.06.1992 г. – 31.12.1996 г., 01.01.1998 г. – 31.01.1998 г. и
01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. по удостоверенията, издадени от Железопътен
завод – София и ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр.
София, поради липса на информация в първичната документация,
съхранявана в Обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ –
Кюстендил. Поради това, с Разпореждане № 2140-17-630/03.12.2018г. на
ръководителя по „Пенсионно осигуряване“, на основание чл.69б, ал.2 от КСО
било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
М. Д.. Прието било, че тя не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО
за отпускане на исканата пенсия, тъй като няма придобит 15 години стаж от ІІ
категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 94.
Обв.М. Д. обжалвала това разпореждане пред Директора на ТП на НОИ
— гр. Русе. С Решение № 2153 — 17 - 8/14.02.2019г. на Директора на ТП на
НОИ — гр. Русе Разпореждане № 2140-17-630/03.12.2018г. на ръководителя
4

по „Пенсионно осигуряване“ било потвърдено. Срещу решението на
Директора на ТП на НОИ — гр. Русе обвиняемата подала жалба до
Административен съд — Русе. С Решение №31 от 23.07.2019г. по адм. дело
№163/2019г. по описа на Административен съд — Русе жалбата на
обвиняемата била отхвърлена и било потвърдено Решение № 2153 — 17-
8/14.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ — гр. Русе. С Решение №2101 от
10.02.2020г. по адм. дело № 12217/2019 г. по описа на ВАС било потвърдено
и оставено в сила горепосоченото решение на Административен съд — Русе.
Междувременно, Директора на ТП на НОИ-Русе изпратил сигнал до
Районна прокуратура-Русе, в който изложил обстоятелствата около
проверката по заявлението за отпускане на пенсия на обв.Д., като изразил
съмнение за истинността на част от представените от нея документи и
поискал извършването на проверка. Към сигнала били приложени както
подадените от обвиняемата документи за осигурителен стаж Трудова книжка
№ 2869/23.08.1988г., издадена от Железопътен завод „Г. Д.“ – София;
Удостоверение обр.УП-30№45-3/24.01.2000г. от ДФ „Строймашинженеринг“,
СМИ „Строймашремонт“ гр. София, Удостоверение обр. УП-30 № ХІV-
107/03.06.1992г. от Железопътен завод – София и Удостоверение обр. УП-2
№ 45-2/24.01.2000г. от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“ гр.София, така и събраните в хода на проверката на
контролните органи на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ — гр. Русе
материали.
Въз основа на този сигнал и приложените към него документи Районна
прокуратура – Русе приела, че са налице законен повод и достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер, поради което било образувано
досъдебното производство по настоящото наказателно производство.
Проверката по случая била възложена на свид.М.С. – п.с. в Сектор
„ПИП“ при ОД на МВР — Русе, която установила гореизложената фактическа
обстановка.
В хода на проверката, свид.С. отново изискала справка от Обединен
осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил, като от
постъпилият отговор се установило, че в архива, с различни приемо-
предавателни протоколи била приета разплащателна и трудово-правна
документация на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“ гр. София, в която за периодите м.януари, 1993г. -
м.декември, 1995г. и м.януари, 1998г. - м.декември,1999г. липсвали данни за
обв.М. Д.. Посочено било, че по данни на НОИ в това предприятие, към
м.юни, 1992г. директори са били Щ. Щ. Щ., Д. И. Р., Д. Т. и И. А. М., а главен
счетоводител е била Л.Н. Липсвали данни за ръководители и счетоводители
към м.декември, 1999г.
Свид.С. снела обяснения от обв.М. Д., която заявила, че от 1988г. е
работила като б. в Железопътен завод гр.София, където й била издадена
трудовата книжка. Посочила свид.Щ. Щ., като лицето от което получила
5

удостоверениято за осигурителен стаж обр.УП, като заявила, че се е свързала
с него по телефон през 2017г., след като го е издирвала, за да се снабди с
необходимите пенсионни документи.
Снето било обяснение и от свид.Щ. Щ., който заявил, че бил директор в
ДФ „Строймашинженеринг“ София - на завод СМИ „Строймашремонт“,
функционирал на територията на ЖП завод „Г. Д.“ София. Потвърдил, че
познава М. Д., като работник - б. в предприятието, както и съпругът й.
Отрекъл той да е изготвил, подписал и предоставял пенсионните
удостоверения на обвиняемата, като заявил, че тя лично си ги е взела, когато е
напуснала работа. Представил протокол, от който ставала ясно, че при
възникнал пожар през м.декември, 1999г., голям обем документация, сред
която и разплащателна и трудово-правна, на ЖП завод „Г. Д.“ София била
унищожена.
В хода на досъдебното производство била назначена почеркова
експертиза, от заключението на която става ясно, че не може да се установят
авторите на подписите, положени за "Изготвил", "Главен счетоводител",
,,Ръководител" и „Директор“ в Удостоверение обр. УП — 2 с изх. № 45 -
2/24.01.2000год. издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремон“- гр.София, в Удостоверение обр, УП — 30 с изх. № XIV -
107/03.06.1992год. издадено от „Железопътен эавод" - гр.София, в
Удостоверение обр. УП — 30 с изх. № 45 - 3/24.01.2000год. издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ - гр.София и Трудова
книжка № 2869 от 23.07.1988год. на името на обв.М. Д., издадена от
Железопътен завод ,,Г. Д." - гр.София. Установено било от експертизата, че
обсъжданите подписи не са идентични с подписите на обв.М. Д. и свид.Щ.
Щ.. Била изготвена и втора почеркова експертиза, която дала заключение, че
ръкописния текст и подписите за „Подпис на заявителя на пенсия" и ,,Подпис
на подателя заявителя" в заявление за отпускане на пенсия, подадено от
обв.Д. и регистрирано с вх. № 2113 - 17 - 1691/17.09.2018 год., са изпълнени
от обв.М. Д..
При разглеждането на делото от първата инстанция, свид.Щ. Щ., по
указание на съда, представил и били приобщени по делото оригиналите на
разплащателни ведомости на ДФ „Строймашинженеринг“ оформени като
Дело № 11 за периода 01.01.1992 г. – 31.12.1992 г.; Дело № 12 за периода от
01.01.1993 г. – 31.12.1993 г.; Дело № 13 за периода от 01.01-.1994 г. –
31.12.1994 г.; Дело № 14 за периода от 01.01.1995 г. – 31.12.1995 г.; Дело №
15 за периода 01.01.1996 г. – 31.12.1996 г.; Дело № 17 за периода 01.01.1998 г.
– 31.12.1998 г. и Дело № 18 за периода от 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г.; Било
установено, че в тези разплащателни ведомости фигурира името на обв.М. Г.
Д., като лице полагало труд в предприятието и получавало трудово
възнаграждение. С оглед така представените за първи път разплащателни
ведомости и установеното обстоятелства, че обв.Д. е вписана в тях,
първоинстанционният съд назначил икономическа експертиза, която да
6

изследва тези документи. От заключението на експертизата става ясно, че в
оригиналните ведомости на ДФ „Строймашинженеринг“ – дело № 11 за
периода 01.01.1992 г. – 31.12.1992 г., дело № 12 за периода от 01.01.1993 г. –
31.12.1993 г., дело № 13 за периода от 01.01.1994 -31.12.1994 г, дело № 14 за
периода от 01.01.1995 г. – 31.12.1995 г., дело № 15 за периода 01.01.1996 г. –
31.12.1996 г., дело № 17 за периода от 01.01.1998 г. - 31.12.1998 г. и дело №
18 за периода 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. са налице данни относно полагания
труд и съответно полученото възнаграждение от обвиняемата Д.. Данните от
ведомостите за обвиняемата Д. съответстват на тези отразени в УП-3 № 45-
3/24.01.2000г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ и трудовата книжка,
но не съответстват на данните от УП-2 № 45-2/24.01.2000г., подадено от ДФ
„Строймашинженеринг“, тъй като съгласно УП2 № 45-2/24.01.2000г.
обвиняемата е работила в предприятието четири години и един месец и е
получила брутно възнаграждение в общ размер на 4 346 148,98 лева, а според
данните от ведомостите същата е работила в предприятието пет години и
осем месеца и е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер на 3
967 255,19 лева.
За изследване на тези разплащателни ведомости била назначена и
почеркова експертиза, която дава заключение, че в несъществена част от
ръкописните текстове са установени следи от поправки, заличавания и
добавки, както и че имената, на лицата, посочени като работещи във
ведомостите, в някои месеци, са изпълнени от различни лица.
В хода на въззивното производство, съдът служебно е изискал от
Обединен осигурителен архив с.Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил и
приобщил по делото ведомости за заплати на осигурителя
ДФ„Строймашинженеринг" гр.София, предадени с Пpиeмaтeлнo-
предавателни протоколи - №4252/01.10.2013 г. - дела от №6 до №9 /4 броя/;
№4304/14.11.2013 г. - дела от №5 до №9 /5 бpoя/ и №4641/20.06.2014 г. - дeлa
oт №3 дo №4 /2 бpoя/. От така представените ведомости се установява, че в
тях не фигурират данни за обв.М. Д..
Изложената фактическа обстановка настоящият съд възприе въз основа
на събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, тези, събрани в хода на
съдебното следствие, проведено от районния съд, както и доказателствата,
събрани в хода на въззивното съдебно следствие, които са следните:
показанията на свидетелите Р. Д., М.Г., И.Д., М.С., И.Ц., К.Й., И.М. и Щ. Щ.,
оригиналите на Удостоверение образец УП-2 с изх. № 45-2/24.01.2000г.,
издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“,
Удостоверение образец УП-30 с изх. № XIV – 107/03.06.1992г., издадено от
„Железопътен завод“ – гр. София, Удостоверение образец УП-30 с изх. № 45-
3/24.01.2000г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“ и Трудова книжка № 2869 от 23.08.1988г., издадена на
името на М. Г. Д. от Железопътен завод „Г. Д.“, заявление за отпускане на
7

пенсия, разпореждане на ръководителя на отдел „Пенсии“ при ТП-Русе на
НОИ, извлечения от Търговски регистър заключенията на назначените
почеркови и икономическа експертизи, оригинали на разплащателни
ведомости на ДФ „Строймашинженеринг“, Решение №31/23.07.2019г. по
адм.д. № 163/2019г. на АС-Русе, справки от НОИ – ТП Кюстендил, Протокол
от 14.12.1999г. на комисия при Железопътен завод-София, писмо от
управителя на НОИ до Щ. Щ. Щ., удостоверение от НОИ – ТП Кюстендил,
справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние.
Въз основа на тази фактическа установеност първоинстанционният съд
е направил извод за наличие на всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл. 308,
ал.1 от НК, поради което е признал обв.М. Д. за виновна по това обвинение и
й наложил наказание, при условията на чл.78а от НК.
Въззивният съд служебно констатира, че правата на страните в процеса
не са били нарушени в нито един етап от първоинстанционното съдебно
производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон,
гарантиращи законосъобразното упражняване на правата им, при желание и
активност в тази насока от тяхна страна.
В същото време, поставяйки на съвкупен анализ доказателствения
материал, Окръжен съд-Русе констатира, че необосновано
първоинстанционният съд е намерил, че поведението на обв.Д. е
съставомерно по чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК.
Според обвинението, М. Д. съзнателно се ползвала от неистински
официални документи – Удостоверение образец УП-2 с изх. № 45-
2/24.01.2000г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“, Удостоверение образец УП-30 с изх. № XIV –
107/03.06.1992г., издадено от „Железопътен завод“ – гр. София и
Удостоверение образец УП-30 с изх. № 45-3/24.01.2000г., издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и Трудова книжка № 2869
от 23.08.1988г., на които бил придаден вид, че представляват конкретно
писмено изявление на други лица, а именно – длъжностни лица, заемащи
длъжностите „Изготвил“, „Главен счетоводител“, „Ръководител“ и
„Директор“ в ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и в
„Железопътен завод“ – гр. София, а не на тези, които действително са ги
съставили.
От обективна страна се изисква наличието на неистински документ,
чието легално определение е дадено в чл. 93, т. 6 от НК – такъв, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а
не на това, което действително го е съставило. Същевременно се изисква на
инкриминираният документ да бъде придаден вид, че е съставен от
длъжностно лице в кръга на службата им или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция, по предвиден за това ред
и форма, което обуславя същностната му характеристика на официален
8

документ, съобразно чл.93, т.5 от НК.
Безусловно инкриминираните документи представляват официални
такива по смисъла на чл.93, т.5 от НК.
От друга страна обаче, по делото не са събрани категорични
доказателства, че ползваните от обв.Д. инкриминирани документи, освен
официални са и неистински. От заключението на приобщената по делото
почеркова експертиза изследвала инкриминираните документи става ясно, че
не може да се установят авторите на подписите, положени в същите за
"Изготвил", "Главен счетоводител", ,,Ръководител" и „Директор“. Установено
било от експертизата, също така, че обсъжданите подписи не са идентични с
подписите на обв.М. Д. и свид.Щ. Щ..
В процеса, независимо от положените от прокуратурата и съда усилия,
по никакъв начин не се установява, включително и от съдържанието на
инкриминираните документи /поради липса на посочени имена под
подписите/, кои длъжностни лица би следвало да са техни автори, от чието
име се твърди от обвинението, че са положени подписи върху тях. По мнение
на настоящият въззивен състав, към момента са изчерпани процесуалните
способи за събиране и проверка на други доказателства с цел установяване на
тези обстоятелства по несъмнен начин. От една страна, от съставянето на тези
документи е изминал значителен период от време /между двадесет и тридесет
години за удостоверенията обр.УП, а за трудовата книжка и отразяванията в
нея – значително повече/, поради което е практически невъзможно да бъде
изяснено категорично кои са длъжностните лица, които е следвало да
положат подписа си за "Изготвил", "Главен счетоводител", ,,Ръководител" и
„Директор“ в трудовата книжна на обв.Д. или в представените от нея
удостоверения обр.УП. Още по-малко това би могло да бъде сторено, ако пък
за някои от издателите на тези документи се постави въпроса за подписване
по възлагане или упълномощаване. От друга страна, съществено затруднение
в тази насока, извън времевото, внасят и характерните за периода на преход
между плановата и пазарната икономика от края на 80-е и през 90-е години
процеси по преструктуриране на цялостния икономически модел, промяна в
собствеността, трансформации на търговските субекти от една правна форма
в друга, ликвидация, прекратяване, честа смяна на управляващите и
представляващите, текучество на работници и служители, засегнали и
обсъжданите предприятия, които към настоящият момент вече дори не
съществуват. Като краен резултат от всичко това, в доказателствената
съвкупност по делото не се съдържа информация кои са съответните
длъжностни лица с функции, в кръга на службата си, да подписват
инкриминираните документи за "Изготвил", "Главен счетоводител",
,,Ръководител" и „Директор“, съответно, че положените подписи са
изпълнени от различни от тях лица /лице/, като по този начин на документите
да бил придаден вид, че са съставени от първите.
С оглед така изложеното е очевидно, че обвинителната теза, според
9

която инкриминираните официални документи, ползвани от обв.Д. пред НОИ
са неистински, е останала недоказана, което обуславя като единствено
възможен изход постановяването на оправдателно решение за това
престъпление, на основание чл.336, ал.1 т.3, вр. чл. 304 от НПК.
В този смисъл въззивният съд намира, че в процеса не се доказа
обективната страна на престъплението по чл.308 от НК, а от там не се доказа
обективната страна на престъпление по чл.316 от НК- ползване на неистински
официален документ. Поради недоказаността на обективната съставомерност
на инкриминираното деяние е безпредметно обсъждането му и от субективна
страна.
Независимо от това, само за пълнота на изложението въззивният състав
намира за необходимо да отбележи, че дори да се приеме, както
необосновано са сторили това районна прокуратура – Русе и първостепенният
съд, че представените от обв.Д. документи са неистински, в процеса по
никакъв начин не се установява наличието на умисъл в извършване на
престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, тъй като отсъстват
доказателства обв.Д. да е съзнавала, че ползваните от нея документи са
неистински.
Не се спори, че на процесната дата обвиняемата М. Д. лично подала
пред свидетелката Р.М. Д. – служител в Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – гр.
Русе, заявление за отпускане на пенсия, към което приложила официални
документи – Удостоверение образец УП-2 с изх. № 45-2/24.01.2000г.,
издадено от ДФ„Строймашинженеринг“, СМИ„Строймашремонт“,
Удостоверение образец УП-30 с изх. № XIV – 107/03.06.1992г., издадено от
„Железопътен завод“ – гр.София и Удостоверение образец УП-30 с изх. № 45-
3/24.01.2000г., издадено от ДФ„Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“ и Трудова книжка № 2869 от 23.08.1988г. Независимо от
това, дори хипотетично да се приеме, че тези документи били неистински,
което както бе посочено и по-горе е недоказано, то обвиняемата не е имала
съзнание за това обстоятелство.
Обстоятелствата, че дейността на Железопътен завод „Г. Д.“ - София
била прекратена на 26.05.1989г. - преди датата на издаване на Удостоверение
образец УП-30 с изх. № XIV – 107/03.06.1992г., а свид.Щ. Щ. е бил директор
само на СМИ „Строймашремонт“, част от ДФ„Строймашинженеринг“, а не
директор на последната и като такъв е нямал право да подписва пенсионни
документи от името на държавната фирма, които се изтъкват от прокурора в
хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, изобщо не могат да
обосноват сочената от него доказаност на неистинността на процесните
документи, а още по-малко наличието на субективната страна на деянието по
чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК. Тези, иначе безспорно доказани факти,
представляват само една индиция в отстояваната от прокурора насока, но
категорично не позволяват възприемането на възведените от обвинението
твърдения за обективната и субективната страна на деянието, а още по-малко
10

- възприемането им по изисквания от закона несъмнен и категоричен начин.
Съдът може да приеме за установени фактите въз основа на улики (косвени
доказателства), но само ако те обуславят единствено възможния извод за
осъществяването на определен факт, така че да се изключат други реално
възможни версии. В случая няма такава система от косвени доказателства,
които да обосноват единствено възможен извод за осъществяването на
конкретни факти, осветляващи обстоятелствата по извършването на деянието.
Нещо повече, на изложените от прокурора обстоятелства следва да бъде
противопоставен факта, че в крайна сметка пред първата инстанция било
установено, въз основа на представените от свид.Щ. ведомости и
заключението на икономическата експертиза, изследвала същите, че обв.М. Д.
е полага труд в ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ„Строймашремонт“ и
получавала възнаграждение от това предприятие, в рамки, съответстващи в
съществена степен, с отразеното в двете удостоверения обр.УП. Това пък от
своя страна обуславя заключението, че обв.Д. не би имала очакването да
бъдат съставяни неистински документи, за иначе верни обстоятелства,
досежно придобития от нея осигурителен стаж, респективно – не е имала
съзнанието, че с представянето на тези документи пред служител на НОИ се
ползва от неистински официални документи. Този извод, съчетан с пълната
липса на доказателства, че обв.Д. е била наясно с длъжностните лицата,
управлявали и представлявали процесните предприятия през годините или, че
е познавала техните подписи, внасят още по сериозно съмнение в
отстояваното от обвинението становище за наличието на субективната страна
на деянието.
Вярно е, че конкретното обвинение не е за ползването на официален
документ с невярно съдържание, но в крайна сметка от доказателствата по
делото и насоката на разследване се установява, че както отказа на НОИ да
отпуснат пенсия на обв.Д., така й тезата на прокуратурата за неистинността
на процесните документи са базирани основно на извода, че в действителност
Д. не разполагала с осигурителният стаж отразен в Удостоверение образец
УП-2 с изх. № 45-2/24.01.2000г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“,
СМИ „Строймашремонт“, Удостоверение образец УП-30 с изх. № XIV –
107/03.06.1992г., издадено от „Железопътен завод“ – гр.София и
Удостоверение образец УП-30 с изх. № 45-3/24.01.2000г., издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и Трудова книжка № 2869
от 23.08.1988г. След представянето пред първа инстанция на разплащателните
ведомости на ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ обаче,
този извод също е сериозно компрометиран. Верността на така отразените във
ведомостите, представени от свид.Щ., обстоятелства, по-конкретно
полаганият от обв.Д. труд и получавано трудово възнаграждение, не е
оборена с конкретни доказателства от страните в наказателното
производство. Действително, в представените от Обединен осигурителен
архив с.Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил и приобщени от въззивната
инстанция ведомости за заплати на осигурителя ДФ„Строймашинженеринг"
11

гр.София се установява, че в тях не фигурират данни за обв.Д.. В същото
време обаче, при анализ на тези ведомости и съпоставянето им с
представените такива от свид.Щ. пред първата инстанция, се налага извода,
че ведомости са съставяни отделно, за всяко поделение на ДФ
„Строймашинженеринг“, които, както се установява от показанията на
свид.Щ., през 80-те и 90-те години са бил над двадесет. Т.е. напълно логично
е да се приеме, че данни за обв.Д. следва да са налични само във ведомостите
на това поделение, в което е полагала труд, а в останалите да отсъстват. За
физическото съхраняване на ведомостите в помещение, ползвано от него и
извън архива на НОИ, свид.Щ. дава логично обяснение в показанията си,
което е подкрепено и с представени от него доказателства – жалба до
управителя на НОИ и отговор от последния. От тези доказателствени
източници, съчетани със справката от Обединен осигурителен архив
с.Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил, се установява, че свид.Щ. е предал
част от разплащателните ведомости на ДФ „Строймашинженеринг“ в архива
на НОИ, а останалата част, поради отказ на НОИ да бъдат приети и
архивирани, продължил да съхранява при себе си. Т.е., не само че липсват
доказателства за противното, а напротив - налице са убедителни такива, че
изложените в инкриминираните документи обстоятелства, касаещи
осигурителен стаж и трудово възнаграждение на обв.Д., в съответните
предприятия, са верни. Разбира се, няма спор, че неистински официални
документи могат да бъдат съставени и с вярно отразени в тях обстоятелства,
но с оглед конкретиката по настоящото делото, с установяване верността на
отразените в удостоверенията обр.УП факти, съществено се разколебава
извода на обвинението досежно неистинността на инкриминираните
документи, а от там и за виновността на обв.М. Д..
Поради всичко посочено, за настоящият въззивен състав се налага
правният извод досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от
държавното обвинение инкриминирано деяние по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от
НК. Обвинението спрямо обв.М. Д. е недоказано, доколкото събраните по
делото доказателства не сочат категорично и безспорно на извършено от нея
инкриминирано деяние, с претендирания от прокуратурата предмет, по
описания от обвинението начин, на посочените място и време, въпреки
изчерпването на процесуалните способи за това.
Няма спор, че едно лице може да бъде признато за виновно, само ако
има пълна и несъмнена доказаност на обвинението. Ако въпреки усилията и
след изчерпване на всички процесуални средства, съмненията относно
съпричастността му към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то
следва да бъде оправдано, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Такъв е и настоящият случай - извършените от съда
възможни и необходими процесуално - следствени действия за разкриване на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи не са
доставили доказателства, обуславящи с категоричност извода, че обвинението
спрямо обвиняемото лице в извършване на престъпление по чл.316, вр.
12

чл.308, ал. 1 от НК е несъмнено доказано, поради което единствено
законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателното решение за това
инкриминирано от държавното обвинение деяние.

По изложените по-горе съображения настоящият състав на въззивната
инстанция намира за необосновани, неправилни и незаконосъобразни
изводите на първостепенния съд, че обвиняемата М. Г. Д. е осъществила
състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, с оглед на което
е направен и крайния му решаващ извод за признаването й за виновна по
обвинението за това престъпление.
Съобразно това и предвид гореизложеното, на основание чл. 336, ал.1,
т.3 вр. чл. 334, т.2 от НПК, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 378,
ал.5 от НПК, въззивният съд намери, че следва да бъде отменено
първоинстанционното решение относно осъждането на обвиняемата Д. за
посоченото престъпление и постанови ново решение, с което обвиняемата М.
Д. беше призната за невиновна и оправдана в извършването на това
престъпление.
По тези съображения от фактическо и правно естество, въззивният съд
постанови решението си.
13

Номер на акта:	14
Дата:	2 февруари 2024 г. (в сила от 2 февруари 2024 г.)
Съдия:	Явор Влахов

Дело:	20234500600478
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 юни 2023 г.

Решение по дело №478/2023 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите