№ 3936
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110206738 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № СО-Р-П-21-26Р-125/20.04.2022 г., издадено от Йорданка Фандъкова – кмет
на Столична община (СО), на „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД, с ЕИК
*********,
за това, че при извършена проверка, обективирана с констативен протокол № КП-21-
0061486/08.12.2021 г. от служители на Столичен инспекторат на 08.12.2021 г., около 16:30
часа, в гр. София, в район „Възраждане“, бул. Стефан Стамболов № 22, юридическото лице
„ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД се ползвало от 3 (три) броя фирмени надписа,
както следва: 1. Един брой фирмен надпис с текст: „Заложна къща Штедрия“ с
приблизителни размери 5,00 м./1,50 м. над входа на обекта,върху фасадата на сградата, в
която се помещава търговския обект; 2. Два броя фирмени надписа, поставени върху
фасадата на сградата, в която се помещава обекта – отляво и отдясно на входа, с текст:
„Злато“, с приблизителни размери 2,00 м./0,30 м. всеки, без разрешение за поставяне от
главния архитект на район „Възраждане“. С горното „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“
ЕООД нарушило чл. 90, ал. 2, вр. чл. 49, ал. 2 от Наредба за преместваемите обекти, за
рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламна
дейност на територията на Столична община (Наредбата). С оглед горното и на основание
чл. 85, ал. 3 и чл. 90, ал. 2 от Наредбата, на „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД са
наложени следните административни наказания:
1. Имуществена санкция в размер на 700 лева – за фирмен надпис с текст: „Заложна къща
Штедрия“ с приблизителни размери 5,00 м./1,50 м. над входа на обекта,върху фасадата
1
на сградата, в която се помещава търговския обект;
2. Имуществена санкция в размер на 500 лева – за фирмения надпис, поставен върху
фасадата на сградата, в която се помещава обекта – отляво на входа, с текст: „Злато“, с
приблизителни размери 2,00 м./0,30 м.;
3. Имуществена санкция в размер на 500 лева - фирмения надпис, поставен върху
фасадата на сградата, в която се помещава обекта – отдясно на входа, с текст: „Злато“,
с приблизителни размери 2,00 м./0,30 м.
Постановлението е обжалвано в срок от „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД,
чрез процесуален представител, който моли НП да бъде отменено поради нарушения на
материалния и процесуалния закон. В с. з. се изтъква, че с оглед представените
допълнителни писмени доказателства двата надписа „Злато“ попадали в хипотезата на общ
фирмен надпис с надписа „Заложна къща Штедрия“. С оглед на това наложеното наказание
следвало да бъде редуцирано като бъде наложена имуществена санкция само за един фирмен
надпис. Излагат се и аргументи за маловажност на случая, тъй като непосредствено след
издаване на АУАН дружеството било подало документи за разрешение за поставяне на
табелите. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител, който
моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Безспорно се
касаело за три фирмени надписа, добре индивидуализирани един от друг. Наложените
наказания били съобразени с размера на фирмените надписи, като подадените впоследствие
документи за проект и разрешение не означавало, че не бил осъществен състава на
извършеното нарушение. Възразява се за прекомерност на поисканото адвокатско
възнаграждение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подаден в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели,
присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Иначе казано, няма пречка АУАН
да се състави в присъствието само на един свидетел, стига същият да е свидетел на
непосредственото установяване на нарушението. В противен случай следва да намери
приложение изричното количествено изискване на законодателя свидетелите само по
съставяне и връчване на акта да са двама. В процесния случай АУАН № 21-26Р-125 от
22.12.2021 г. е съставен в присъствието само на един свидетел – П. Кьосовски. Разпитан в с.
з., св. Кьосовски заявява, че е свидетел само на съставянето на АУАН в сградата на
Столичен инспекторат. В този смисъл, след като е решил да ползва само свидетели по
съставяне на акта, но е ползвал само един такъв, актосъставителят е осъществил двукратно
грубо нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – първият път като ползва само един свидетел по
2
съставяне и връчване на акта и втория път, когато не е отбелязал качеството на свидетеля в
акта.
Нещо повече, на съдебното следствие стана ясно, че самият актосъставител също не е
установил нарушението на място, а е ползвал констатациите в Констативен протокол № 21-
0061486 от 08.12.2021 г., съставен от Валентина Борисова от Столичен инспекторат. При
това положение, и при наличието на свидетел по установяване на нарушението,
актосъставителят Л. е следвало да ползва в АУАН като свидетел именно Валентина
Иванова. Същевременно не се изтъкват причини, сочещи на невъзможност същата да
участва при съставянето на АУАН. По този начин е осъществено и трето самостоятелно
нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – ползване на свидетел по съставяне на акта без да са
налице предпоставките за това.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, освен
че засягат строго формални изисквания за водене на административно-наказателното
производство, осезателно са опорочили и правото на защита, а именно възможността на
жалбоподателя да разбере въз основа на какви гласни доказателства се крепи вмененото му
административно нарушение.
На следващо място, налице е недопустимо противоречие между АУАН и НП, както и
цялостна неяснота относно броя на вменените административни нарушения. От текстовата
част на АУАН не може да се извлече друг извод, освен този, че е осъществено едно
нарушение на чл. 90, ал. 2, вр. чл. 49, ал. 2 от Наредбата. Актосъставителят изрично е
подчертал с цифри 1 и 2, че се касае за два фирмени надписа: под № 1 е посочил надпис
„Заложна къща Щедрия“, а под № 2 – 2 броя надписи „Злато“. Никъде в АУАН не се твърди,
че нарушенията са повече от едно. В НП обаче фирмените надписи се „раздробяват“ на три
и се прави извод за три отделни нарушения на чл. 90, ал. 2, вр. чл. 49, ал. 2 от Наредбата. По
този начин също самостоятелно се накърнява адекватното упражняване на правото на
защита, доколкото жалбоподателят бива заблуден относно броя на вменените му
административни нарушения.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените допуснати съществени процесуални нарушения, самостоятелно и в
своята съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, поради сериозно
накърняване на правото на защита.
С оглед изчерпателността на собствения си акт, съдът следва да добави по отношение
правилното приложение на материалния закон, че АНО неправилно и в противоречие на
нормативните разпоредби е преценил, че са налице три отделни административни
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредбата, фирмените надписи са
информационни елементи, съдържащи само наименованието, търговската марка и/или
дейността на лице в конкретен обект, които се поставят върху недвижимия имот, в
който се намира седалището или дейността на лицето, както и върху преместваеми
обекти, в които се извършва дейността на лицето. А съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл. 49, ал. 2 от Наредбата, в случаите, когато поставянето на фирмени
надписи не е свързано с изграждане, поставяне или преустройство на даден обект,
проектът на фирмения надпис се одобрява от главния архитект на съответния район,
който издава разрешение за поставяне. И двете разпоредби недвусмислено сочат, че
разрешението за поставяне на фирмени надписи е свързано със самия обект, а не с броя на
фирмените надписи. Доколкото става дума за „конкретен обект“, наличието на повече от
един фирмен надпис не предполага повече от един инвестиционен проект и повече от едно
разрешение от главния архитект. Това е видно и от приложения на съдебното следствие
проект за трите фирмени надписа, който е един и обвързан с обекта, а не с броя на
фирмените надписи върху него. Ако законодателят изрично беше посочил, че за всеки
3
фирмен надпис върху конкретен обект следва да се изготвя отделен инвестиционен проект,
това щеше да обоснове извода за толкова административни нарушения колкото са
фирмените надписи, но след като се изисква един инвестиционен проект за конкретен обект,
независимо от броя на фирмените надписи и, съответно, едно разрешение от главния
архитект, то определено не може да има повече от едно нарушение на чл. 49, ал. 2 от
Наредбата, когато става дума за един обект. Последният извод не се опровергава и от
санкционната разпоредба на чл. 90, ал. 2 от Наредбата.
Съобразно горното, АНО самоцелно и неправилно е вменил три административни
нарушения, при наличието на съставомерност за едно такова. Мултиплицирането на
административното нарушение по своята същност засяга сериозно изискванията за правилно
приложение на материалния закон и допълнително опорочава адекватното упражняване на
правото на защита.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, на адв. Д. от АК-Сливен е заплатен хонорар в
размер на 1000 лева за процесуално представителство, който хонорар се явява прекомерен,
спрямо разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, платими от Столична община, като този размер е съответен не само на
изискванията на Наредба № 1, но и адекватен на фона на само едно проведено съдебно
заседание и липсата на фактическа и правна сложност по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № СО-Р-П-21-26Р-125/20.04.2022 г., издадено от Йорданка Фандъкова –
кмет на Столична община, на „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД, с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Столична община да заплати на
„ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД сумата от 400 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4