№ 233
гр. Разград , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200144 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “СОЦИАЛИНВЕСТ“ АД гр. Разград против Наказателно
постановление № 558168-F583339 от 28.01.2021г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ –Варна в Централно управление на НАП, с което на обжалващото дружество е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС. Счита НП за незаконосъобразно и моли да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител в заседанието по даване ход по същество.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление № 558168-F583339 от 28.01.2021г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности“ –Варна в Централно управление на НАП на
обжалващото дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 лв за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ на
1
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Същото наказателно постановление е издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение № F583339 от 31.12.2020г., съставен
на жалбоподателя от Инспектор по приходите при наказващия орган. От фактическа страна
в акта и НП се сочи, че на 28.10.2020г. от органите на приходите е била извършена проверка
в търговски обект – газстанция за битова газ, находяща се в гр. Разград, ул. Априлско
въстание, стопанисван от “СОЦИАЛИНВЕСТ“ АД. В обекта имало монтирано Фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Било извършено от проверяващите
зареждане на битова газ на стойност 5,00 лв., като услугата била платена в брой с банкота от
5 лв. Бил издаден фискален бон за стойност 4,06 лв. Прието е, че с това
“СОЦИАЛИНВЕСТ“ АД, като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на услуги от търговския обект за цялата стойност на услугата чрез
издаване на фискални касови бележки от наличното работещо и регистрирано в обекта
фискално устройство. Така била нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 т.1 от Наредбата.
В заседанието пред РРС е разпитан свидетелят М. Г. – актосъставител, който сочи, че
извършили покупка – заредили бутилка за битува газ. Бутилката била 5-литрова и
свидетелят заплатил сума от 5.00лв. Бутилката била заредена и на свидетеля бил издаден
касов бон за стойност 4,06 лв. Не му било върнато ресто. Разпитан е и св. Е. Недев, работещ
l газстанцията, който сочи, че напълненото количество автоматично се отчита в системата и
автоматично се отразява стойността и се отчита в отпечатвания касов бон, и това няма как
да бъде заобиколено. По думите му явно в бутилката е заредено по-малко количество. Тези
обстоятелства не са спорни и съдът приема, че действително касовият бон е издаден за
сумата отчетена съобразно напълненото количество в бутилката.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че за
процесната продажба е издаден фискален бон за сума 4,06 лв и е включен в дневния отчет за
продажби. Процесната продажба на пропан-бутан е осчетоводена от счетоводството на
дружеството през м. октомври 2020г. Продажбата е включена в дневника продажби и
съответно в справка-декларация по ДДС за м. октомври 2020г.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при
издаването му са нарушени процесуални правила, а също така е допуснато нарушение на
материалния закон. От фактическа страна твърдяното нарушение не е описано по ясен
начин и в крайна сметка не е напълно ясно какво се визира. От една страна се сочи, че касов
бон бил издаден, а след това се сочи, че не се отчита всяка продажба за цялата стойност чрез
издаване на фискални касови бележки. Била заредена газ на стойност 5 лв, а бил издаден
касов бон за 4,06 лв. От текста не става ясно дали реално е заредено такова количество газ,
2
че да покрива стойността от 5 лв или понеже купувачът бил платил 5 лв се приема, че
действително това трябва да е стойността на услугата. Това обаче са различни хипотези,
които не са разграничени от наказващия орган. Всъщност от данните по делото се налага
изводът, че действително зареденото количество е било на стойност 4,06 лв и това явно е
действителната стойност на услугата. Няма данни от които да следва, че е заредено
количество на по-висока стойност. Тази продажба е отчетена. При това отделен е въпросът
защо не е заредено поисканото количество /ако действително е поискано по-голямо
количество/ или защо на купувача не е върнато ресто, но съдът приема, че така или иначе
цялата рпеална стойност на услугата е регистрирана и отчетена в касовия бон. В този
смисъл няма неотчитане на извършена продажба или част от стойността на същата, а
евентуално друго нарушение доколкото се твърди, че на потребителя не е върната част от
платената сума. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран за
нарушение, което не е извършил, като по този начин е допуснато нарушение и на
материалния закон. В този смисъл ангажирането на отговорността на жалбоподателя според
настоящия състав е неправилно, поради което и НП се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
В случая от страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и
доказан размер от 360 лв, която сума наказващия орган следва да бъде осъден да му заплати.
Разноските за назначената експертиза следва да останат за сметка на Държавата /ТР № 3
от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС на НРБ/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 558168-F583339 от 28.01.2021г. на Началник
Отдел „Оперативни дейности“ –Варна в Централно управление на НАП, с което на
“СОЦИАЛИНВЕСТ“ АД гр. Разград е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лв за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Осъжда Национална агенция за приходите– гр. София да заплати на “СОЦИАЛИНВЕСТ“
АД гр. Разград ЕИК ********* сумата от 360 лв за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3
4