РЕШЕНИЕ
№ 1428
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110161712 по описа за 2021 година
иск с пр. осн. чл. 357, във вр. с чл. 188, ал. 1, и т. 2 от КТ:
Ищецът – К. Г. Б., твърди, работи при ответника - АГЕНЦИЯ „П“. Със Заповед №
РД - 11- 1155/13.10.2021г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция „П“,
връчена му на 15.10.2021г., на основание чл. 188, т. и т. 2 от КТ, му било наложено
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
Излага твърдения, че заповедта била наложена в нарушение на изискването на чл.
194, ал. 1, предл. 1 от КТ. Органът, който я бил наложил не бил оправомощен. Нямал
правомощия да извършва проверки на Автомагистрала Хемус – път А2. Нямало суми
заплатени на ръка. Не било доказано, че бил извършил нарушението. Излага и други доводи.
С оглед изложеното, ищецът моли да се признае наложеното дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" за незаконно и да се отмени.
Претендира разноски.
Ответникът – АГЕНЦИЯ „П., оспорва иска. Наказанието било наложено от
длъжностно лице, което имало правомощие за това. Нормата на чл. 194 от КТ била спазена,
тъй като ищецът бил в отпуск за периода от 27.08.2021г. до 30.09.2021г.
Оспорва и аргументацията на ищеца по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
1
от фактическа страна:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение.
Депозирана е жалба с вх. № от 22.05.2021г. за това, че г-жа Симова е санкционирана,
като ù е било предложено да заплати глоба в брой, тъй като нямала налични пари. Това било
4-тото ù нарушение. Бил ù издаден РКБ и фактура, с която платила глобата си от
06.03.2021г. Л.а. бил с ДКН AV04PMO.
Поискани са и са дадени 2 обяснения във връзка с оплакване от страна на
санкциониран от ищеца – на 12.05.2021г. и 31.05.2021г.
В тази връзка са изготвени Доклади от 28.05.2021г. (там е посочено, че грешката била
на инспектор Методиев / л. 21 – става въпрос за 750 лева), 17.06.2021г. и 23.08.2021г.
На 23.08.2021г. отново са искани обяснения, като волеизявлението на работодателя е
получено на 01.10.2021г.
Отново са дадени обяснения (03.10.2021г.), че се поддържат предходните такива.
С процесната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание от страна на
ответника, представляван от инж. Д., ид. Председател на ЕС на А.
Съображенията на работодателя са следните: на основание чл. 192, ал. 1 при спазване
изискванията на чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от Кодекса на труда и въз основа на доклад с вх. №
93-01-4931/16.07.202lг. от инж. Иво Иванов, и.д. директор на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АНИ) във връзка с доклади с Изх. № 09-99-
1666/28.05.2021г. и с Изх. № 09-99-1847/17.06.2021г. от Георги Темелков - началник на
отдел „Контрол и правоприлагане“ по повод подаден сигнал с вх. № 94-00-6984/22,05.2021г.
от Йорданка Николаева Симова, както и
Въз основа на извършена проверка на г-н К. Г. Б. - „инспектор“ в сектор “Контрол
и правоприлагане“ - Бл., отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „П.“ се
установи следното:
В сигнал с вх. № 94-00-6984/22.05.2021г. г-жа С. твърди, че на 18.04.2021г. е
спряна от контролни органи на НТУ за проверка на валидна винетка. При проверката е
установено, че има четири броя нарушения и е задължена да заплати компенсаторна такса в
брой, поради липса на пари в дебитната й карта. Това е в противоречие с чл. 167а, ал. 2, т. 4
от Закона за движение по пътищата, който гласи, че нарушителите могат да заплатят
компенсаторна такса чрез „картово плащане“. Към сигнала си, г-жа С. прилага и копие на
връчената й фактура с № ..... от дата 18.04.2021г., от 17:34ч, от която е видно, че е платена
чрез дебитна карта Visa Debit с № *****1030 и е на стойност 70 лв. по нарушение № .... от
04.03.2021г. на ППС peг. № AV06 РМО. На същия ден г-н К.Б. е бил дневна смяна в екип
със С. М. и Ал. Н. на път А3-М. Б. П. тунел 2 с MBU 017.
След направена проверка на дневния отчет и Системата за вторична интеграция и
правоприлагане (СВИП) за 18.04.2021г. относно броя спрени ППС, затворени нарушения и
2
компенсаторни такси събрани за всяко отделно нарушение е установено разминаване, както
следва:
- В дневния отчет са отчетени единствено две компенсаторни такси за деня, а
именно за ПМС с peг. № ....за нарушение от 17.04.2021г. с фактура № ..... от дата 18.04.2021г.
от 17:33ч. на стойност 70 лв. и нарушение от 18.04.2021г. с фактура № ..... от дата
18.04.2021г. от 17:34ч. на стойност 70 лв., платени с дебитна карта Visa Debit с № *****
1030. След справка е установено, че нарушение на ППС с per. № .....от 18.04.2021г. не
съществува. Компенсаторната такса за нарушение № ..... от 04.03.2021г. на ППС peг. № .....
не е отчетена и предадена.
- В СВИЛ за 18.04.2021г. е установено, че са затворени нарушения с № .... от
04.03.2021г. на ППС peг. № .... и от 17.04.2021г. на ППС с peг. № ...... По които има
постъпило плащане. Допълнително е установено, че е затворено. Допълнително е
установено, че е затворено неправомерно, без постъпило плащане, нарушение на ППС с рег.
№ ...... като платено с компенсаторна такса в размер на 750 лв.
Като дисциплинарно наказващ орган, след като се запознах и отчетох събраните
писмени доказателства за изясняване на основанието за търсене на дисциплинарна
отговорност, изразяващи се в: Сигнал с вх. № ..../22.05.2021 г. от г-жа С.; доклад с вх. №
...../16.07.2021г. от инж. И. - и.д директор на писмо на основание чл. 193, aл. 1 от КТ с изх.
№ ...../23.08.2021 г. на инж. Д. - и.д. председател на Управителния съвет на А. за изискване
на писмени обяснения;
- писмени обяснения с рег. № 94-00-5389/4.10.2021г. от г-н К. Г. Б. „инспектор“ в
сектор “Контрол и правоприлагане” - Бл., отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ при
Агенция „П.“.
Във връзка с тази мотивация, санкционираните нарушения са две:
- налице е виновно неизпълнение на трудовите задължения изразено в неправилно
попълнен дневен отнет за 18.04.2021г.; и
- неправомерно затворено нарушение без постъпило плащане на ППС с рег. №.....
като платено с компенсаторна такса в размер на 750 лв.
За периода от 14.06.2021г. до 16.06.2021г.; от 27.08.2021г. до 10.09.2021г.; и от
13.09.2021г до 30.09.2021г. е бил в разрешен отпуск (Удостоверение – л. 45).
Според Инструкцията за реда и организацията … по чл. 10, ал. 1 от ЗП (л. 51 и сл.),
работната смяна е от 1 или повече служители, като един от тях се определя за старши (чл. 7,
ал. 1 и ал. 2). В чл. 10 и чл. 14 не е предвидена колективна отговорност. В длъжностната
характеристика на работника е посочено изрично, че носи персонална отговорност за своите
грешки (чл. 7.2, 7.7 и 7.11 – предмет на тази точка са персонални облаги/корупция).
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Ат., чиито показания са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е служител на ответника. От тях се установява, че:
3
работила заедно с ищеца в сектор Контрол и правоприлагане в Бл. към Националното
управление към А. Работата ù била свързана с работата на инспекторите, имала
непосредствено наблюдение върху тяхната работа – тя е юрисконсулт.
Инспекторите имали задължение по ЗЗП да извършват дейностите по контрол и
правоприлагане, като спират МПС, за които имало установено нарушение в електронната
система. Инспекторите се организирали по екипи, които се определи от началник сектор и
били позиционирани на определени позиции. Екипите били от двама или трима. Първият,
който бивал записан от началника в графика за позиционирането и воденето на екипите, се
водел като старши на екипа и управляващ автомобила. Работата им се отчита след всяка
смяна ежедневно. Задължения на свидетеля били свързани с отчитане на работата им. След
свършване на дневна смяна инспекторите качвали в група във вайбър (група за всички
инспектори) отчета си от смяна, като през деня се качвала всяка една компесаторна такса,
събрана от екипите. Отчетът бил екипен и отразявал работата от дейността на екипа през
съответната смяна. Отчетът включвал спрените автомобили в броя компесаторни такси,
регистрационен номер на пътното превозно средство, описвала се държавата,
регистрационния номер, референтен номер на плащането, датата, на която било
нарушението и как била приключила проверката, дали нарушението било затворено или не.
По принцип трябвало да се изброят компесаторните такси, събрани от смяната, това е отчет
за работата на целия екип. Служителите си разпределили функционално работата като са се
заменяли през деня, всеки от тях бил длъжен да погледне отчета дали е правилен. И тримата
носели отговорност за отчета. Затваряне на нарушението била една от стъпките по процеса
за контрол. Първата стъпка била, че инспекторите разпредели функционално работата си,
решаваки кой от тях да бъде в автомобила. Всеки един от тях разполагал със собствен
акаунт и парола, с която влиза в електронната система за събиране на пътни такси. Тази
парола се подменяла ежемесечно и се предоставя на всеки един от началниците, така че
никой друг, освен инспектора няма достъп до паролата му.
По принцип автомобилът бил позициониран на няколко километра от рамката (явно
става въпрос за устройство, което сигнализира електронно за установено нарушение), така
че в момента, в който инспекторът в колата види, че автомобилът е засечен, да сигнализира
на колегите си извън колата и същите да могат да спрат нарушителя. Инспекторът, който
бил отвън трябвало да спре нарушителя, да му разясни правата, предлага му да заплати
компесаторна такса, като му обясни, че се с нея ще бъде освободен от административно
наказателна отговорност или му предлага да му бъде съставен акт. Ако лицето иска акт, се
пристъпя към съставянето на АУАН. Ако се съгласи да бъде заплатена компесаторна такса,
му се предоставя възможност, като на пост терминал лицето с карта заплаща компесаторна
такса; нямали право да взимат пари в брой. От пост устройството излизали две бележки,
едната се давала на нарушителя, другата оставала, инспекторите я снимали и я качвали във
вайбър групата. Върху двете бележки инспекторите записвали датата на нарушението,
регистрационния номер на ППС и дали нарушението е затворено или не. В момента, в който
издадат двете бележки, на самата бележка имало референтен номер. Инспекторът, който е в
4
автомобила въвеждал този номер в ел. система и пристъпвал към затваряне на нарушението
и така в системата било отразено, че има плащане и е освободен от административно
наказателна отговорност. Бележката се пишела от инспектора, който е извън автомобила,
после той я давал на инспектора в колата, за да се затвори системата. Всички тези действия
се извършвали от акаунта на този, който въвеждал референтния номер. Всеки инспектор
имал собствена парола, не било редно един инспектор да работи от акаунта на друг.
Технически била възможна размяна на пароли, но това не било позволено.
Нямало как да се затвори нарушение, за което няма запис в системата. В момента, в
който нарушителят бъде заснет, тези снимки се обработвали от други служители, те
потвърждавали нарушението и то вече ставало видимо за инспекторите. На свидетеля бил
известен случая, т.к. госпожата, която била подала сигнала, била спряна от други колеги (на
свидетеля) и на тях била разказала, че била спряна и ù били търсени пари на ръка.
Началникът събрал юристите и те поискали предварително обяснение от участващите в
екипа.
Впоследствие постъпила жалба и повторно били искани обяснения, като ходили в
Перник, т.к. г-н Б. бил от екипа в П. и там допълнително им искали обяснения. Инспектор
Н. казал, че той е написал надписа върху бележката, която жената била представила.
Видели, че нарушението било затворено в системата от С. М.
Работата на свидетеля била, когато приключи смяна, да броя компесаторните такси
по екипи, които били качени през деня и види дали отговарят на отчета им. Ако не
отговарят, звъня на екипа. Не били гледали като референтни номера, само като бройка
компесаторни такси.
от правна страна:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение.
С атакуваната заповед ответникът е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на
ищеца дисциплинирано наказание.
Доказателствената тежест да се установи, че уволнението е законно лежи върху ответника
(Решение № 432 от 20.04.2000г. по гр.д. № 1358/1999г., 3 г.о.) – чл. 154, ал. 1 от ГПК. На
преценка обаче подлежат само въведените от ищеца основания (Р. № 149 от 13.06.2012г. на
ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 475/2011г.: в производството по иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1 от КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на
уволнението ... в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е уважил
предявения отрицателен иск въз основа на факт, който опорочава оспорваното потестативно
право, без този факт да е въведен от ищеца - принципът на диспозитивното начало действа и
в трудовите спорове; също Решение № 1640 от 28.01.2008г. по гр.д. № 350/2007г. на ВКС;
Решение № 459 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС; решение №
665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ВКС, ІV г.о., ГК).
Съгласно нормата на чл. 21а, ал. 3 от ЗП, Агенцията се представлява от
председателя на управителния съвет. Агенция "П", наричана по-нататък "агенцията", е
5
юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни
управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове (чл. 21, ал. 2 от
ЗП). Председателят на управителния съвет на агенцията назначава и освобождава
служителите на агенцията. Председателят на управителния съвет на агенцията: 3. може да
упълномощава ръководителите на специализирани звена да сключват, изменят и
прекратяват трудовите договори със служителите в тези звена в съответствие с утвърдените
разписания на длъжностите, както и да налагат дисциплинарни наказания (чл. 11, ал. 2, т. 3
от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "П).
Националното тол управление е специализирано звено, което изпълнява всички функции на
агенцията като лице, събиращо пътни такси по чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата, по
опериране на Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, администриране събирането на пътни такси по чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за
пътищата и осъществяване на контрол и надзор върху доставчиците на услуги за електронно
събиране на такси за изминато разстояние – националните доставчици на услуги за
електронно събиране на такси за изминато разстояние и доставчиците на Европейската
услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние (ЕУЕСТ), и върху
доставчиците на декларирани данни, с които агенцията има сключени договори (чл. 33а, ал.
1 от Правилника).
Националното тол управление не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ, а
представляващия държавното учреждение (доколкото не е оспорено това му качество) има
всички възможни трудови права, включително и да налага дисциплинарни наказания. Той
може да преупълномощава в тази насока (чл. 192, ал. 1, предл. 2 от КТ), което въобще не
означава, че не може самостоятелно да налага санкции.
Съгласно Решение № 203 от 24.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 6889/2014г., IV г.о., ГК,
докладчик съдията П.: "Откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ,
означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките
на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените
съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да
извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и
да определи вида му. Не е необходимо работодателят да бъде известяван официално за
нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му.
Не се спори, а напротив – признава се, че представените обяснения от страна на работника
са именно такива във връзка с отделните елементи на твърдените в заповедта нарушения.
По делото е представена само заповедта за 3-тото обяснение, но не и за първите две. Не е
6
ясно тяхното съдържание – т.е. първите за какви точно факти са се отнасяли. По тази
причина съдът намира, че за всички (съображения са изложени по-долу, тъй като сигурно
разграничение не може да се направи) или за част от фактите е налице нарушение на 2-
месечния законно предвиден срок за санкциониране.
От 12.05.2021г. (първото обяснение) до 15.10.2021г. са изминали повече от 2 месеца: до
14.06.2021г. са месец и 2 дена. До следващата отпуска има още месец и 10 дена. След това 2
дена и накрая още 9 дена. Инцидентът с г-жа С. е констатиран в Доклада от 17.06.2021г., но
съобразно показанията на свидетеля, всъщност проблемът бил констатиран много по-рано.
Страни по трудовото правоотношение са два неравноправни от гледна точка на
дисциплинарна власт и икономическо състояние субекти. По тази причина всичко, което
може да се тълкува в полза на по-слабата страна, се тълкува именно по този начин (принцип
в трудовото право, закрепен и в т. 18 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела).
Или, не може да се констатира кога точно е установено наличието на нарушенията, но те е
станало много по-рано от 16.07.2021г. Преклузивният срок е настъпил по отношение на
всички деяния, описани в заповедта.
Необходимо е да се посочи и следното:
1. ответникът, както бе посочено, е бил наясно с възможното нарушение, но е предприел
действия едва след формалното му сезиране от страна на г-жа С. Процедурата е била
извършена от правния отдел, което означава, че учреждението е било наясно, че краткият
срок вероятно е/ще бъде нарушен.
2. според първия доклад от 28.05.2021г., изготвен от началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ (това е контролен орган, който би следвало да е технически
специализирани служител), виновен за 750 лева е инспектор М. Показанията на свидетеля,
който всъщност не е такъв на нарушението, а юрист, представящ правната гледна точка
работодателя, не е доказателство.
3. според следващите доклади – от 17.06.2021г. от 16.07.2021г. и от 07.12.2021г. евентуално
виновните за инцидента с г-жа С. са трима, между които и ищецът.
Очевидно контрола на дружеството относно дейността на инспекторите е занижен и забавен
във времето. След като се подават отчети по вайбър, записите от рамките и стойностите на
събраните суми следва да се обработват технически възможно най-бързо и цялостно.
Липсата на такъв адекватен и своевременен контрол не може да се изпълзва като повод, за
да се приеме, че нарушението било открито впоследствие – т.е. във вреда на работниците
(последната част от показанията на свидетеля).
4. според доста обърната като фактология заповед, с която е наложено наказанието, която по
разбиранията на настоящия състав е на границата на разираемост (Нарушенията на
трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на
спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът
7
може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона,
свързани с процедурата по наказване /изслушване или приемане на обяснения и
преклузивни срокове/, както и тази по същество налице ли е виновно неизпълнение на
трудовите задължения за всеки отделен случай и правилно ли са приложени критериите, за
определяне на наказанието - Решение № 1624 от 28.10.2002г. по гр.д. № 242/2002г., III г.о.
на ВКС; също: Решение № 722 от 03.01.2011г. по гр.д. № 518/2009г., г.к., ІV г.о. на ВКС:
нито в искането на обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането
на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника
начин), нарушенията са две:
- лош отчет (неправилно попълнен дневен отчет); и
- затваряне на нарушение без плащане на 750 лева.
Първото нарушение е описано като крайно формално и без особена дисциплинарна тежест
(укоримост). Второто също не е хипотеза на корупция, а по-скоро на грешка.
Едва в отговора се извежда, но без нормативна основа, някаква колективна отговорност и че
на г-жа С. е предоставен стар, платежен документ (плащане с карта), след като ù е била взета
сума на ръка. Това било така, тъй като номерът на картата бил същият като на предходното
нарушение. Счетоводна експертиза не е поискана, като това остава само недоказано
твърдение. Всевъзможните справки и извлечения, приложени към отговора, по правната си
природа представляват – писмено свидетелско показание (Р. № № 231 от 23.07.2012г. на
ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.; Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; и
Решение № 102 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК) и като такива,
освен, че са и оспорени, не установяват нищо - писането не доказва нищо в полза на този,
който го е писал, но то е доказателство против него - Scriptum pro scribente nihil probat, sed
contra scribentem.
Както по-горе бе посочено – работникът няма правната възможност да дообогатява
основанията, изложени в исковата молба, за евентуална незаконосъобразнот на
волеизявлението на работодателя, с което е бил санкциониран, но това важи и за ответника
по отношение на собствената му заповед. В отговора са изложени твърдения за системна
корупция, която покрива, по разбиранията на решаващия орган, състави на престъпления.
5. съобразно цитираните в Инструкцията и длъжностната характеристика клаузи,
отговорността е индивидуална. Това е и нормално, тъй като дисциплинарната отговорност е
близка до наказателната.
Изложеното не означава, че инспекторите в екипа не могат да се разпределят помежду си
отделните задачи, което въобще не води до извода, че възниква някаква колективна
отговорност.
6. разминаването между AV06PMO и AV04PMO очевидно се дължи на техническа грешка.
8
по разноските:
Ищецът претендира разноски, но няма данни да е сторел такива.
Ответникът дължи държавна такса – 80 лева (чл. 77 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание осн. чл. 357, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 от КТ наложеното на К. Г.
Б., ЕГН **********, гр. П., със Заповед № РД - 11- 1155/13.10.2021г. на и.д. Председател
на Управителния съвет на Агенция „П.“, дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, като НЕЗАКОННО.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, АГЕНЦИЯ „П.“, , да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 80 (осемдесет) лева, дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9