Решение по дело №1/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 75
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20205200500001
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 75        05.03.2020г., гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година:

                                                              

 Председател: Минка Трънджиева

                                                                 Членове: Венцислав Маратилов

                                                     Димитър Бозаджиев

 

в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №1 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

         Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №374/08.11.2019г., постановено по гр.д.№1435/2019г. по описа на РС- В. е отхвърлен предявения от И.Ю.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Н.Т.Ж., ЕГН **********,*** и А.Т.Г., ЕГН **********,***, против „И. 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., 4600, ул.„Б.К.“ №4, представлявано от управителя И.Т.Ф., иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска ответното дружество да бъде осъдено да преустанови ползването на сграда с идентификатор 10450.502.322.4, както и да изнесе вещите си от нея, находяща се в имот с идентификатор 10450.502.322, в квартал 502,  с площ от 128 м2, при граници и съседи: имот 10450.502.324; имот10450.502.321 и имот 10450.502.1299, находящ се в гр.В., ул. „Св. св. К.И.М.“ №12.

Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.Ю.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Н.Т.Ж., ЕГН **********,*** и А.Т.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на „И. 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., 4600, ул.„Б.К.“ №4, представлявано от управителя И.Т.Ф., сумата от 600лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г..

Твърди се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно.

По отношение на първото възражение се визира, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, който няма за предмет сграда, като не се е произнесъл по действително предявения иск, който има предмет преустановяване на неоснователните действия на ответника върху имота им, като дворно място, тъй като в действителност имотът им е със статут на незастроен имот, доколкото предвиденото по действащия план основно застрояване все още не е реализирано от ищците, заради пречките, които ответника създава.

Искането е за обезсилване на решението, като делото бъде върнато на първата инстанция.

По отношение на второто възражение се твърди, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила. В този смисъл се приема, че обстоятелството, че металния павилион, в който се е самонастанило преди повече от две години ответното дружество, означен от фирмата, изготвила новата кадастрална карта от 2018г., с идентификатор 10450.502.332.4, не означава, че този обект представлява „сграда“ по смисъла на ЗУТ, както и че е „собственост“, като приращение на притежателите на земята, върху която е била построена.

Твърди се, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата установяващи, че негаторния иск е основателен и следва да се уважи. Последният е дал указания да се докаже от ищците, че са собственици на процесната сграда, въпреки обстоятелствата изложени в ИМ, че процесния павилион не е сграда, преместваема движима вещ е и подлежи на демонтиране и премахване.

Сочи се, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно, тъй като ищците са се легитимирали по отношение на ответната фирма, като собственици на целия имот с валидно нотариални актове. Последната не е представила никакви доказателства за притежавани вещи или облигационни права, както за имота, така и конкретно за въпросния павилион.

Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт, като въззивната инстанция се произнесе по същество, като уважи предявения от ищците негаторен иск, с правно основание чл.109 от ЗС, като основателен и доказан.

Моли се за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „И. 2016“ ЕООД, представлявано от управителя И.Т.Ф., чрез пълномощника й адв.К..

В него се твърди, че оплакванията на въззивниците за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. В тази насока се излагат подробни съображения.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателите И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., редовно призовани не се явяват. За първите двама се явяват пълномощниците им адв.Л. и адв.Х.. От страна на последните се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Подробни съображения в таи насока са развити в представени писмени бележки. Моли се за присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата- „И. 2016“ ЕООД, редовно призован, не се явява законен представител. За същия се явява адв.К.. От страна на последната да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Моли се да се има предвид изложеното от нея съображения развити в представения писмен отговор, като такива са развити и в представени писмени бележки. Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.

Пред районният съд от страна на И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., ЕГН-********** е подадена искова молба против „И. 2016“ ЕООД, представлявано от управителя И.Т.Ф., с която е предявен иск с правно основание по чл.109 от ЗС.

Твърди се от страна на ищците, че са собственици при правни права на по 1/3ид.ч. за всеки от тях, на незастроено дворно място, съставляващо УПИ XI „За търговска дейност, отреден за ПИ 3127 в кв.134 по плана на гр.В., целия с площ от 128кв.м., при приложена регулация.

Твърди се, че имотът е със статут на незастроен, защото в него се намират само метални павилиони, монтирани преди 1989г., като преместваеми обекти. Имотът им бил реституиран с влязло в сила Решение на Кмета на Община В. от 1998г.  по ЗВСОДВ по ЗТСУ /отм/. Към момента на одържавяването му за предвиденото мероприятие по вече обезсилен план същия бил собственост на М.А.Д.- баба на първия ищец до размера на 1/3ид.ч. и на И.А.Г.- сестра на М.Д., съответно майка на Н.Ж. и А.Г..

Сочи се, че след реституирането на имота през 1998г. праводателката на първия ищец- М.Д. се е снабдила с Нотариален акт №…/2002г. за възстановената й 1/3ид.ч. от имота, а праводателката на другите двама ищци- И.Г. се е снабдила с Нотариален акт №5/2001г. за възстановените й 2/3ид.ч. от имота.

Визира се, че с Нотариален акт №…./2016г., М.Д. е прехвърлила на първия ответник И.Т. собствената си 1/3ид.ч. от имота, а Н.Ж. и А.Г., в качеството им на единствени наследници на тяхната майка И.Г. се снабдили с официален документ за собственост, който легитимира всеки от тях двамата за собственик на по 1/3ид.ч. от имота- общо за останалите 2/3ид.ч. от него.

Твърди се, че към 1998г., след влизане в сила на решението за реституцията на имота праводателите им са върнали на общината полученото при одържавяването на имота им обезщетение, заедно с владението на имота и са получили и металните павилиони, като са решили временно да ги санират и да осъществяват търговска дейност в тях, докато за имота се изготви и одобри нов ПУП за застрояването със сгради с постоянен статут. Средният по- голям павилион бил разделен на два магазина, което било сторено с цел по- лесно да се отдава под наем, както и всеки от съсобствениците да може да получава добиви от имота, включително и наем от тези обекти. Твърди се, че обектите били отдадени под наем на фирма „Ива-РМ-2”, с управител и представител тогава А. М., както и че впоследствие наемателя бил поканен да освободи имота, тъй като не си плащали наема, но отказал.

Визира се от ищците, че са предявили иск за ревандикация на имота, по който било постановено Решение №49 от 18.05.2018г. по гр.д.№1957/2017г., по описа на ВКС, с което въззивното решение било потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен и отменено в частта, с която са отменени констативните им нотариални актове. След влизане на решението в сила са поканили наемателя в двуседмичен срок да опразни магазина. От управителят на ответното дружество получили писмен отговор, в който посочвал, че е сключил „Договор за наем” с М.и, както и че упражнява надлежно право на задържане, с оглед направени подобрения в имота на стойност 87 000лв.

Моли се за уважаване на предявеният иск, като ответното дружество бъде осъдено да преустанови ползването на сграда с идентификатор 10450.502.322.4, както и да изнесе вещите си от нея, находяща се в собствения на ищците имот с идентификатор 10450.502.322, в квартал 502, с площ от 128 м2, при граници и съседи: имот 10450.502.324; имот 10450.502.321 и имот 10450.502.1299, находящ се в гр.В., ул.„Св. св. К.И.М.“ №12.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответното дружество оспорва предявения иск.

Приема се, че той е неоснователен, тъй като ищците не са собственици на процесния поземлен недвижим имот, нито на сградата, построена върху него. Същият бил неправилно реституиран.Спорът по повод реституцията на имота бил разрешен с влязло в сила решение по в.гр.д.№475/2016г. на ОС- Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване в тази част с Решение №49 от 18.05.2018г. по гр.д.№1957/2017г., по описа на ВКС и влязло в сила. Със съдебния акт на въззивната инстанция било отречено правото на собственост, на основание реституция и наследствено правоприемство за ищците, като по повод на косвен съдебен контрол върху издадения индивидуален административен акт е прието, че решение на Кмета на Община В. от 1998г., въз основа на което ищците се легитимират като собственици на основание реституция върху процесния имот е недопустимо, постановено е в недопустимо производство, започнало по недопустима молба, тъй като с Решение №130/24.04.1992г. на Кмета на Община В. са получили отказ да се възстанови правото на собственост върху отчуждения имот, а възстановеният преклузивен срок през 1997г. касае само бившите собственици, които са пропуснали своевременно да поискат реституция, но не и тези, на които е отказано възстановяването.

Твърди се, че ищецът И.Ю.Т., който е придобил през 2016г., по време на висящия процес правото „притежавано“ от М.Д. го обвързва със сила на пресъдено нещо в качеството му на приобретател. В PC- В. имало образувано и висящо гр.д.№1434 по описа за 2018г. с ищци- И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. и ответници- А. В. М. и И. В. М., като предявеният по него инцидентен установителен иск е преюдициален, поради което е направено искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Сочи се, че процесният търговски обект, с идентификатор 10450.502.322.4 се ползва законно, на основание на облигационно отношение със собствениците му. Оспорва се, че същия да представлява метален павилион и преместваем обект, като се приема, че той е масивен- с тухлени носещи стени и остъклени метални витрини откъм улицата. При наемането на обекта им е бил предоставен от наемодателите Протокол от приемателна комисия от 16.05.1984г., който бил използван за издадаване разрешително за осъществяваната от тях дейност и който удостоверява законността на помещението. Ето защо се приема, че твърденията на ищците за незаконност на сградата са неоснователни. 

Направено е, на основание чл.219 от ГПК в производство пред районния съд, да се привлечат като трети лица помагачи- А. В. М. и И. В. М..

Искането е да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №59, том II, рег. №1539, н.д.№ 255/21.09.2016г., на Нотариус Г.Х., с рег. №156, с район на действие РС- В. се установява, че на 21.09.2016г., на първия ищец- И.Ю.Т. е дарена 1/3ид.ч. от процесния урегулиран поземлен имот.

От Нотариален акт №82, том II, рег.№3709, н.д.№274/2018г., на Нотариус С. Д., с рег.№541, с район на действие РС- В. се установява, че на 17.07.2018г., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. са признати за собственици на по 1/3ид.ч. за всеки от тях на основание наследяване по закон на процесния урегулиран поземлен имот.

Видно от Скица №1533/24.11.2009г. се установява, че имот 3127, за който е образуван УПИ ХІ в кв.134 по кадастралния план на гр.В. е записан на И.А.Г., документ: н.а.№5 от 01.03.2001г за 2/3ид.ч. и М.А.Д., документ:н.а. №459 от 18.10.2002г. за 1/3ид.ч., като целия е с площ 128кв.м. и е отреден за търговска дейност.

От Скица на поземлен имот №15-776730- 24.10.2018г. е видно, че поземлен имот с идентификатор 10450.502.322 с площ от 128кв.м. е със собственици И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., като в този имот попадат четири сгради една от който е 10450.502.322.4, със застроена площ от 49кв.м., с предназначение: Сграда за търговия.

Видно от Нотариална покана от Н.Т.Ж. до „И. 2016“ ЕООД е посочено, че последното осъществява търговска дейност в магазин- преместваем обект /павилионен тип/, монтиран в собствения имот №3127 в кв.134 по плана на гр.В., за който е отреден УПИ ХІ, находящ се на ул.“К.И.М.“ №8. Посочено е в нея, че имотът  е собственост н а Ж., Г. и Т., като имат правен интерес да демонтират този преместваем обект, а заградим имота си, като го застроим със сграда с постоянен статут. На тази нотариална покана е постъпил отговор от „И. 2016“ ЕООД, в което са оспорени изложените в нотариалната покана констатации.

Видно от Решение №127/14.04.2015г., постановено по гр.д.№82/2015г. по описа на РС- В. е отхвърлен предявения от Н.Т.Ж., М.А.Д., Т.А. Г. и А.Т.Г. против А. В. М. и И. В. М., с трето лице помагач- Община В. иск с правно основание 108 от Закона за собствеността за отстъпване на собствеността и владението върху следния недвижим имот: имот пл.№3127 за който е образуван парцел ХІ в кв.134 по плана на гр.В., находящ се на ул.“Св.св.К.И.М.“ №8 с площ от 150кв.м. по нотариален акт, а по скица- с площ от 128кв.м., ведно с изградени върху имота две сгради, едната с площ от 86кв.м. и втората с площ от 15кв.м., като неоснователен.

С Решение №70/21.02.2017г., постановено по в.гр.д.№475/2016г. по описа на ОС- Пазарджик е потвърдено Решение №127/14.04.2015г., постановено по гр.д.№82/2015 по описа на РС- В.. Отменен е  Нотариален акт №5, т.І, д.47/01.03.2001г. на нотариус Х., с рег.№ 156 на НК  който е признато правото на собственост на И.А.Г., ЕГН **********, върху следния недвижим имот: 2/3ид.ч. от празно дворно място от 150кв.м., имот пл.№3127, кв.141 по плана на гр. В., ул. Св.св. К.И.М. №8, както и Нотариален акт №459, т.ІІІ, д.453/18.10.2002г. на Нотариус Х., с рег.№156 на НК, с който е признато правото на собственост на М.А.Д., ЕГН **********, върху следния недвижим имот: 1/3ид.ч. от ПИ от 150кв.м., имот по регулационен план № 3127, кв.134 по плана на гр.В..

Видно от Определение №512/11.12.2017г., постановено по гр.д.№1957/2017г. по описа на ВКС, ІІг.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №70 от 21.02.2017г. по в.гр.д.№475/16г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК са отменени нот.акт №5/01г. и нот.акт №459/02г., като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.

С Решение №49/18.05.2018г. постановено по гр.д.№1957/2017г. по описа на ВКС, ІІг.о. е отменено въззивно решение №70 от 21.02.2017г., постановено по в.гр.д.№475/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта в която, на основание чл.537, ал.2 от ГПК са отменени нот.акт №5, т.І, рег.№795, н.д.№47/2001г. и нот.акт №459, том ІІІ, рег.№3600, н.д.№453/2002г. на Нотариус Георги Х., рег.№156 на Нотариалната камара.

При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира следното:

В конкретният казус първата инстанция е приела, че иска на ищците по чл.109 от ЗС против ответника „И.  2016“ ЕООД е неоснователен и като такъв го е отхвърлил.

В случая за да постанови обжалвания съдебен акт от районния съд е приел, че по делото не са представени доказателства откъде произтича правото на собственост на праводателите на страните, като ответникът оспорва ищците да са собственици както на урегулирания поземлен имот, така и на процесната постройка върху него. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ищците са носители на правото на собственост върху процесната сграда с идентификатор 10450.502.322.4. Не се твърди, нито доказва същата да е построена след месец септември 2016г., от когато първия ответник е станал собственик на поземления имот или след 17.07.2018г., от когато втория и третия ищци са признати за негови собственици, дори напротив твърди се същата да е съществува още от 2007 г., поради което и разпоредбата на чл. 92 ЗС е неприложима по отношение на тях и дори да се приеме, че са собственици на земята, то не може да се приеме, че по силата на приращението са станали собственици на процесната сграда. Приел е, съобразявайки и датата, на която се твърди да са придобили правото на собственост върху процесния поземлен имот че се установява, че са неприложими и разпоредбите на чл.79 и чл.80 от ЗС за да се направи извод, че са придобили правото на собственост върху процесната постройка на основание давностно владение, доколкото от 2016г., респ. от 2018г. до датата на предявяване на иска не е изтекъл необходимият законоустановен период от време. От друга страна не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че сградата им е била реституирана, на тях или на техните праводатели.

 Отчел е, че още с доклада по делото, съдът е указал на ищците, че следва да докажат пълно и главно правото си на собственост върху процесната сграда, въпреки това от тяхна страна не е проявена никаква процесуална активност да се попълни делото с доказателства в тази насока.

Ето защо е счел, че при съобразяване с изложеното и при прилагане разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, че е недоказано обстоятелството ищците да са собственици на сграда с идентификатор 10450.502.322.4.

Предвид и на това, с оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че ищците не са провели пълно и главно доказване на първия елемент от фактическия състав на спорното право, поради което и предявения от тях иск следва да бъде отхвърлен само на това основание.

Тези му изводи са дали основание на районния съд да отхвърли предявения иск, с правно основание чл.109 от ЗС, като неоснователен няма основание да не бъдат приети в тяхната цялост.

За да бъде признат негаторния иск по чл.109, ал.1 от ЗС за основателен, ищците по настоящото дело следва да докажат в кумулативна даденост наличието на двете предпоставки за уважаване на иска, а именно: че са собственици на процесния имот и че ответниците смущават неоснователно упражняването на правото им на собственост.

В случая, въззивната инстанция не намира основания за приемане за основателни направените възражения в подадената въззивна жалба.

Първото от тях е насока, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. В този смисъл се визира, че в исковата молба не се твърди от страна на ищците, че притежават сгради в собствения им имот, тъй като заверените от тях метални павилиони, като метална преместваема конструкция, не са сгради, нито са били строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР на ЗУТ. Същото не може да бъде споделено, тъй като в конкретният казус, районният съд на практика се е произнесъл именно по направеното от страна на ищците искане посочено в исковата им молба. В този аспект е индивидуализирал точно сградата, като е посочил идентификатора й по кадастрален план и съседите й, което индивидуализиране възпроизвежда коректно индивидуализирането направено с последната. Конкретно в диспозитива е посочено и самото неоснователно действие, което ищците претендират да се преустанови, а именно, да се преустанови ползването и да се изнесат вещите.

При тези данни, няма основание да се приеме, че искането за обезсилване на постановеното от първата инстанция решение е основателно и като такова да  бъде уважено.

Наведено е възражение в насока несъгласието на ищците относно разпределената им доказателствена тежест върху процесната сграда/обект.

По отношение на него, настоящият съд няма основание да го приеме, като основанието му за този извод е самото искане направено от ищците, а именно: да се преустанови ползването и да изнесе вещите от сграда с идентификатор 10450.502.322.4. След като е така направено искането, респ. така е и разпределена доказателствената тежест, като по доклада пред районния съд не е отразено възражение от страна на последните, следва къщите да доказват правата си върху тази сграда, които права следва да принадлежат в техния патримониум.

Районният съд се е съобразил с така формулирането искане, като е указал на ищците, че следва да установят това обстоятелство по делото.

Ето защо така на правеното възражение не може да се приеме за основателно.

Възразява се от страна на ищците, че от страна на първоинстанционният съд не са обсъждани представените от тях нотариални актове, с които същите се легитимирали като собственици на дворното място. Не може да има спор, че от представените по делото констативни нотариални актове, първия под №52/2016г., а втория под №82/2018г. се установява от тях по отношение на тримата ищци, че те са посочени като собственици при равни права- на по 1/3ид.ч. за всеки един от тях, на незастроено дворно място, съставляващо УПИ ХІ „За търговска дейност“, отреден за ПИ 3127 в кв.134 по плана на гр.В., целия с площ от 128кв.м., при приложена регулация.

 Тази констатация не може реално да им даде основание, че доказват и собственост върху процесния имот в който се твърди, че е поставен въпросния метален павилион. Основанието за това се основава на извода, че дворното място, в което се намира процесната сграда реално не е възстановено/реституирано на праводателите на ищците. В този смисъл следва да се посочи, че Решението на Кмета на Община В. от 1998г., въз основа на което ищците твърдят, че техните праводатели се легитимират като собственици на основание реституция върху процесния имот е недопустимо, постановено е в недопустимо производство, започнало по недопустима молба. На практика, спорът по повод реституцията на имота е решен с влязло в законна сила Решение №70/21.02.2017г., постановено по в.гр.д.№475/2016г. по описа на ОС- Пазарджик, прието като доказателство по делото, в мотивите на което е отречено правото на собственост, на основание реституция и наследствено правоприемство за ищците М.Д., А.Г. и Н.Ж..

Този съдебен акт е постановен в производство по въззивен контрол на постановено от районния съд решение под №127/14.04.015г., по гр.д.№82/15г. по описа на РС- В., с което е отхвърлен предявения от Н.Т.Ж., Т.А. Г. и А.Т.Г. иск с правно основание по чл.108 от ЗС и който е отречено правото им на собственост върху процесното дворно място. Действително с решението на въззивната инстанция са отменени нотариалните актове на праводателите на ищците от 2001г. и 2002г., като впоследствие ВКС в свое решение от 18.05.2018г., ІІг.о. по гр.д.№1957/17г. по описа на същия съд е отменил в частта за отмяната на тези нотариални актове, но така констатираното не е основание за промяна на извежданите крейни правни изводи.

В случая, пред районния съд, като ищец е конституиран И.Ю.Т., който е придобил през 2016г., по време на висящия процес по чл.108 от ЗС, правото „притежавано“ от М.Д.. Не може да се игнорира факта, че на практика, постановеното решение по в.гр.д.№475/2016г. по описа на ОС- Пазарджик, съставлява присъдено нещо и спрямо него, в качеството му на приобретател. Както бе посочено по- горе, с това решение е отречено правото на собственост по реституция и наследствено правоприемство за М.Д., затова и приобретателят няма как да придобие права, каквито прехвърлителят му не притежава.

Реално от страна на жалбоподателите- ищци не установяват доказателства, които да ги определят за собственици. В тази насока следва да се отбележи, че основанието на което се претендира собствеността от страна на ищците е идентично с това, по което  произнасяне с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 475/2016г. на ОС Пазарджик, с което решение е прието, че на това основание претендиращите не се легитимират като собственици на процесния имот.

Разпоредбата на чл.297 от ГПК е категорична, че влязлото в сила решение е задължително за всички институции, с оглед на което и пределите на неговото действие се простират и върху наследниците и правоприемниците, каквито са настоящите жалбоподатели, на основание чл.298, ал.2 от ГПК.

При тези данни, представените от ищците нотариални актове не мога да ги легитимират като собственици на дворното място. Ответникът в настоящето дело не е бил страна по тези производства, но страна са били страните, които са му предоставили ползването на търговския обект, което не е спорно по делото.

Следва да бъде отбелязано, че в производството приключило с решение по в.гр.д.№ 475/2016г. на ОС- Пазарджик е претендирана и собственост по приращение на постройките върху дворното място, но няма как да се игнорира констатацията, че и този иск е отхвърлен като неоснователен.

При тези данни, няма как да бъде прието, че ищците, с оглед на събраните по делото доказателства се легитимират като собственици, нито на дворното място, нито на постройките в това дворно място, на заявените от тях основания.

При липса на доказаност върху собствеността върху спорния имот от страна на ищците, съответно, че същите търпят неблагоприятно въздействие от неправомерно ползване на незаконна постройка, подлежаща на премахване, а именно: обект с идентификатор 10450.502.322.4, упражнявано от ответника, както и осъждането му да преустанови неоснователното ползване на тази незаконна постройка, както и да изнесе вещите си от нея и с това на практика да се преустановят неоснователните действия от страна на последния и несподеляйки в цялост възраженията изложени във въззивната жалба следва извод, че предявения от същите иск се явява неоснователен.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, подадената въззивна жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателите следва да се присъдят направените от страна на „И. 2016“ ЕООД съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

         Предвид на гореизложеното, съдът                 

                  

    Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №374/08.11.2019г., постановено по гр.д.№1435/2018г. по описа на РС- В..

ОСЪЖДА И.Ю.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Н.Т.Ж., ЕГН **********,*** и А.Т.Г., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТЯТ на „И. 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., 4600, ул.„Б.К.“ №4, представлявано от управителя И.Т.Ф., сумата от 300/триста/лв., представляваща разноски по за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването до страните, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

        Председател:                           

 

 

 

 

    Членове:1.              

 

 

 

 

                                                                      2.