РЕШЕНИЕ
№ 4163
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330107341 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация по чл. 38, във вр с чл.51, ал.1 във
вр. чл.6, ал.1, т.10 и чл.50 от ЗУЕС.
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост в сграда,
находяща се в гр.О., комплекс „***“ с административен адрес гр. О., ***, представлявана от
*** П.П.М. против А. И. К., с ЕГН ********** и Б. Н. Г. – К., с ЕГН **********, и двамата
с адрес: ***,
В исковата молба се твърди, че ответниците придобили в режим на СИО, съгласно
нот.акт за покупко-продажба № *** и нот.акт за покупко-продажба № ***, следните имоти, а
именно: апартамент ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
***, със застроена площ от 69,80 кв.м., с прилежащи 15,87 кв.м. идеални части от общите
части на сградата или с обща площ от 85,67 кв.м. и апартамент № В 1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 32,34 кв.м., с
прилежащи 7,76 кв.м. идеални части от общите части на сградата или с обща площ от 40,10
кв.м.
Твърди се, че описаните апартаменти се намират в сграда с идентификатор № ***.
представляваща етажна собственост – комплекс „***“, с адрес: гр.О., п.к.***, ***, Община
Н., обл.Б., разположен в ПИ с идентификатор №***. С нот.акт за замяна № ***г. на СВ Н.,
ответниците заменили собствения си апартамент ***, представляващ СОС с идентификатор
№ *** със собствен на „ЮНГ-О.“ЕООД апартамент ***, представляващ СОС с
идентификатор № ******, със застроена площ от 67,25 кв.м., с прилежащи части 15.56 кв.м.
1
ид.ч. от общите части на сградата или общо 82.81 кв.м.
Считано от 18.08.2020г. ответниците са собственици на апартамент ***.
Твърди се, че в качеството си на етажни собственици ответниците имат задължения
на основание разпоредбите на ЗУЕС, а именно да заплащат в изпълнение на решенията на
общото събрание на етажните собственици определени годишни такси за поддръжка и
управление на общите части в сградата, както и за фонд „ремонт и обновяване“ на същата.
Размерът на задълженията им за 2019г. общо за апартаменти *** и № *** бил в
размер на 1967,87 лева, определен въз основа на влязло в сила решение на общо събрание на
ет.собственици, прието по т.5 от Протокол от проведено общо събрание на 23.03.2012г.
Таксата била формирана от: дължима годишна такса за апартамент *** за 2019г. в размер на
627,43 лева и дължима годишна такса за апартамент *** за 2019г. в размер на 1340,44 лева.
Крайният срок за заплащане на годишната такса за поддръжка и управление на общите
части изтичал на 30 април от съответната година.
Твърди се, че ответниците са в забава относно плащането на сумата за 2019г.,
считано от 01.05.2019г. Размерът на задълженията за 2021г. бил в общ размер на 1521,48
лева, определен въз основа на влязло в сила решение на общото събрание на ет.собственици,
прието по т.6 и т.7 от протокол от проведено общо събрание на 01.04.2021г. Годишните
такси за двата апартамента били формирани , както следва: годишна такса за апартамент ***
в общ размер на 506,48 лева и годишна такса за апартамент *** в размер на 1015лева.
Същите следвало да бъдат платени в срок до 30.04.2021г.
Твърди се, че въпреки многократните покани до ответниците за заплащане на
дължимите от тях годишни такси за 2019г. и 2021г. , такова не било извършено от тяхна
страна.
С оглед на гореизложеното се моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да
заплатят сума в общ размер на 3489,35 лева, от която:
1967,87 лева, представляваша годишна такса за 2019г. за апартаменти *** и *** и
1521,48 лева, представляваща годишна такса за 2021г. за апартаменти *** и ***,
намиращи се в комплекс „***“, гр.О..
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответникците е постъпил отговор на исковата
молба.
Не оспорват, че като съпрузи са придобили два апартамента в комплекс „***“, а
именно апартамент *** и ***.
Не оспорват и това, че през 2020г. са заменили апартамент *** с апартамент *** в
същия комплекс. Оспорват претенцията на ищеца за заплащане на годишна такса за
управление и поддръжка на етажна собственост за 2021г., тъй като дължимата сума била
заплатена от тях по сметка на ищеца.
Счита за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на годишна такса за
2
управление и поддръжка на етажна собственост за 2019г. , тъй като липсвало валидно
решение на етажна собственост за заплащане на посочената сума. Тази претенция за
дължими такси за 2019г. се основавала на Решение на ОС на ЕС от 2012г. През 2016г. било
взето ново решение, с което било отменено предходното и били определени нови такси.
Твърди се, че 2017г.,2018г. и 2019г. такси не били определяни.
Счита, че след решението прието 2016г., с което били отменени предходните
решения определящи такси за поддръжка на имота, нямало как съда да прилага по-старо
решение, което е загубило своята сила.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Ангажират се доказателства. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно Определение № 7614/14.07.2022г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК по делото като признато и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че
ответниците са придобили в режим на СИО, съгласно нот.акт за покупко-продажба № *** и
нот.акт за покупко-продажба № ***, следните имоти, а именно: апартамент № *** и
апартамент № *** намиращи се в комплекс „***“, с адрес: гр.О., п.к.***, ***, Община Н.,
обл.Б.. С нот.акт за замяна № ***г. на СВ Н., ответниците заменили и апартамент *** със
собствен на „ЮНГ-О.“ЕООД апартамент *** от същия комплекс.
Следователно, ответниците като собственици на апартаменти *** и *** в комплекс
„***“, гр. О. имат качеството на етажни собственици в процесната сграда в режим на етажна
собственост.
По отношение на претендираната сума от 1521,48 лева, която представлява такса за
поддръжка и управление по Протокол от ОС на ЕС от 01.04.2021г. с платежно нареждане от
06.06.2022г. ответниците са я заплатили в полза на ищеца – л. 38 от делото поради което и
искът за тази сума следва да бъде отхвърлен като погА. поради изплащането му в хода на
процеса.
По отношение на претендираната сума от 1967,87 лева, представляваша годишна
такса за поддръжка и управление за 2019г. по Протокол от ОС на ЕС от 23.03.2012г. съдът
намира следното.
Така както е оформен Протоколът от 23.03.2012г. не възниква съмнение относно
волята на ОС, че е определена годишна вноска за 2012г. в размер на 8 евро без ДДС на 1
кв.м. площ, която се начислява върху сумата от площта на самостоятелния обект и
прилежащите му общи части и е дължима от собствениците на въведените в експлоатация
обекти в срок посочен в Договора за поддръжка и управление, респ. в анекс към същия, а
когато няма такъв подписан – не по-късно от 30.04. на съответната година. След изтичането
на 3 години от датата на въвеждане в експлоатация от тази годишна вноска автоматично се
3
отчисляват припадащите се на собствениците части от годишната сума за фонд „Ремонт и
обновяване“ по т.6.1.1 определена съразмерно с притежаваните от тях ид.части от общите
части на сградата без да е необходимо допълнително решение на ОС. Определената
годишна вноска в размер на 8 евро без ДДС за 1 кв.м. касае 2012, респ. за 2016г. е
определена годишна вноска за 2016г. в размер на 6 евро с ДДС на кв.м. – Протокол от
05.08.2016г., годишни вноски за 2017г. и 2018г. не са определяни и за тях не е вземано
решение от ОС на проведените събрания за тези години. Годишна вноска за 2019г. не е
определяна от ОС поради което за настоящата инстанция е неясно на какво основание
ищецът претендира тази вноска, последният поддържа, че това е Решението на ОС от
23.03.2012г. но при телеологическото тълкуване волята на ОС не остава съмнение, че
вноската касае именно календарната 2012 година, така както Решението на ОС от
05.08.2016г. касае вноска за 2016г. / факт, който е потвърден с влязло в сила Решение №
1350/03.11.2022г. по в.гр.д. № 1409/2022г. по описа на ПОС/ респ. напълно неясно е защо
ищецът претендира вземането си по Протокола от 23.03.2012г., а не по Протокола от
05.08.2016г. който предвижда нова по-ниска годишна такса и как Решението на ОС на ЕС
може да се приложи за дължимите вноски за календарната 2019г. след като въобще ОС не е
формирало воля вноските за бъдещи периоди и години да се определят именно от това
Решение. За пълнота следва да се посочи и че няма изрично формирана воля от ОС затова че
Решението за определянето на съответната вноска ще се прилага и за следващи години до
приемането на друго Решение на ОС, респ. законодателят е предвидил всяка година да се
провежда редовно годишно ОС на ЕС именно във връзка с решаването на въпроса за размера
на вноските, които следва да се заплащат от етажните собственици за текущата година.
Затова каква е била волята на общото събрание относно размера на вноската за
2019г. може да се съди само от съответния протокол, който материализира упражняването
правомощието на ОС по чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС да определи размера на паричните вноски и
предвид обстоятелството, че този размер няма данни изрично да е бил определен отнапред
за следващи години нито в Решението от 23.03.2012г., нито в Решението от 05.08.2016г., то
настоящата инстанция намира, че ищецът не установява наличието на валидно решение на
ОС на ЕС въз основа на което за етажните собственици е възникнало задължение за плащане
на годишна вноска в определен размер за 2019г. поради което и искът за сумата от 1967,87
лева се отхвърля като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на сумата от 357,36 лева тъй като ответниците са станали повод за завеждане на делото за
сумата от 1521,48 лева, която са изплатили след предявяването на иска, в полза на
ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 208,67 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска за сумата от 1967,87
лева.
Така мотивиран съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Етажна собственост в сграда, находяща се в гр.О.,
комплекс „***“ с административен адрес гр. О., ***, представлявана от *** П.П.М. против
А. И. К., с ЕГН ********** и Б. Н. Г. – К., с ЕГН **********, и двамата с адрес: *** за
солидарното им осъждане да заплатят: сумата от 1 521,48 лева, която представлява годишна
такса дължима за 2021г. за апартаменти *** и ***, намиращи се в комплекс „***“, гр.О.
поради изплащането й в хода на производството и за сумата от 1 967,87 лева, която
представлява годишна такса за 2019г. за апартаменти *** и *** в същия комплекс ведно със
законната лихва за забава върху сумите считано от датата на подаването на исковата молба
до окончателното им изплащане като неоснователен и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА А. И. К., с ЕГН ********** и Б. Н. Г. – К., с ЕГН **********, и двамата
с адрес: *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Етажна собственост в сграда, находяща
се в гр.О., комплекс „***“ с административен адрес гр. О., ***, представлявана от ***
П.П.М. сумата от 357,36 лева – разноски по съразмерно на уважената част на иска за
настоящата инстанция;
ОСЪЖДА Етажна собственост в сграда, находяща се в гр.О., комплекс „***“ с
административен адрес гр. О., ***, представлявана от *** П.П.М. ДА ЗАПЛАТИ общо в
полза на А. И. К., с ЕГН ********** и Б. Н. Г. – К., с ЕГН **********, и двамата с адрес:
*** сумата от 208,67 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част на иска за настоящата инстанция;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5