№ 88
гр. Пловдив, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330203686 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-0438-000102/19.04.2022 г.
на *** 03 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на В. И. Д. с ЕГН **********, с адрес
*** на основание чл. 183, ал. 2 , т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. С
постановлението е наложена и глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Постановлението се обжалва единствено в частта за нарушението по чл. 6, т.1 от
ЗДвП, поради което в останалата част същото е влязло в сила.
Жалбоподателят моли да се отмени процесното наказателно постановление с
мотиви, че не извършил соченото в НП нарушение, тъй като към мястото където бил
спрял не действал знак В27.
Въззиваемата страна изпраща писмено становище по жалбата, в което моли
атакуваното НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се
явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 07.03.2022 г. лек автомобил марка Хюндай, модел Соната, с рег. № ****,
управляван от жалбоподателя бил спрян за престой в гр. Пловдив, на ул. Васил Левски
до № 14 в близост до тото пункт. Местоположението му попадало в действието на знак
В27 – „Забранени са престоят и паркирането“. Това било установено от минаващите
служители на 03 РУП при МВР Пловдив, а именно свид. М. И. и Г.Т..
Същите поискали да съставят фиш на водача, но тъй като той бил на мястото
решили да извършат проверка на документите му и му съставили АУАН № ***, като
същият бил връчен на жалбоподателя.
1
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 2, т1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 20 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля М.
И. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително писмо от Община Пловдив, за наличното знаково
стопанство на ул. Васил Левски до № 14, АУАН, справка за нарушител водач, снимки,
оправомощителна заповед № 8121з-1682/02.12.2021 г., ведно със заповед № 8121К-
8883/02.03.2020 г. заповед № 317з-11675-31.12.2021 г. и протокол № 2 от проведено
обучение на М. И..
Съдът кредитира показанията на свид. И.. Разпитан в съдебно заседание
свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява как е протекло ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Потвърждава наличието на знак В-27. Показанията му
съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени и веществени доказателства, поради което
им дава вяра.
По отношение на представените от жалбоподателя снимки съдът счита ,че
следва да приеме същите за допустими, тъй като същите указват местоположението на
знаковото стопанство, не навлизат в ничия частна сфера, не нарушават
конституционния принцип на чл. 32 от КРБ и носят следи от нарушението, доколкото
се твърди да посочват местоположението, което ги прави допустими като
доказателства. На следващо място следва да се прецени дали въпросните снимки, тъй
като изхождат от страна в производството, която е заинтересована от изхода на делото
имат доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Съдът намира, че
нанесените корекции в снимките от самия жалбоподател не могат да бъдат
кредитирани от съда, същите отговарят на субективните възприятия на нарушителя и
не могат да послужат като обективно доказателство за отразените в тях обстоятелства,
поради което съдът не ги кредитира и не установява правните си и фактически изводи
на тях.
Събраните писмени и гласни доказателства, не опровергават фактическите
констатации в АУАН и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в
нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са толкова съществени, че да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават в значителна степен правата на нарушителя.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице видно от т. 1.3.2. от приложената
оправомощителна заповед при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и
43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителя. В акта е дадена
правна квалификация на установеното нарушение. Нормата е правилно посочена и
отговаря напълно на правната квалификация, като фактите описани в АУАН и НП
недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно наказателната
отговорност на лицето.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от т. 3.8 от оправомощителната заповед, в предвидената от
2
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В него се
съдържат всички задължителни реквизити.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Съдът намира че няма нарушение на правото на защита и
възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е наказан.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението, описано в предложение трето на т. 1 на цитираната разпоредба.
Безспорно се установява, че В. Д. като водач на МПС с рег. № **** на
07.03.2022 г. около 17:46 часа е спрял автомобила за престой на бул. Васил Левски до
№ 14, където е имал действие знак В27 – забранено за паркиране и престой на
автомобили. Видно от изпратената от Община Пловдив схема на пътя се явява
неоснователно възражението на жалбоподателя, че на мястото където той е спрял
спирането било разрешено, тъй като нямало знак, а той действал до зоната на
кръстовището с улицата от лявата страна на пътя.
В тази връзка релевантни се явяват разпоредбите на:
- чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, според която „ Въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище;
-чл. 50 ППЗДВП, според която „ Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24,
В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2;
- т.8 от ДР на ЗДвП, според която: "Кръстовище" е място, където два или повече
пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво ; -
- т.1 от ДР на ЗДвП, според която „ Път" е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците“;
При тази релевантна нормативна уредба спорният въпрос е дали към мястото, на
което е установил автомобила си нарушителя е действала забраната за паркиране и
престой на автомобили. Съгласно трайната съдебна практика на Върховния съд,
входовете/изходите към крайпътни обекти не образуват кръстовище по смисъла на т. 8
от ДР на ЗДвП с пътищата, на които е разположен крайпътния обект, поради което
пресечната точка на пътя и входа/изхода на обект Казино не преустановява действието
на пътния знак В27.
Това е така, доколкото входа/изхода на крайпътния обект не представлява
самостоятелен път по смисъла на легалната дефиниция, дадена в т.1 от ДР на ЗДвП, а е
част от обслужващата зона на пътя по смисъла на Закона за Пътищата, както следва:
-т.6 от ДР на ЗП: "Обслужваща зона" е земната повърхност встрани от края на
обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от
техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване.“
-чл. 7, ал.1 от ЗП: „Републиканските пътища извън границите на урбанизираните
3
територии и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони“.
-чл. 7, ал.2 от ЗП: „Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина
100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват“.
В този изричен смисъл Решение № 46 от 15.02.1990 г., по н.д. № 532/89 г., III н.о.
на ВС Решение от 24.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 135 / 2020 г. на Административен съд
– Габрово, Решение от 01.10.2014 г. по н. д. № 266 / 2014 г. на II състав на
Административен съд – Русе, Решение от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2019 г.
на Административен съд – Разград.
Цитираната практика на Върховния съд и на административните съдилища в
страната се възприема изцяло от настоящия състав, доколкото освен всичко друго,
съответства и на предвидените в ЗДвП норми, които правят категорично разграничение
между път и отбивка към крайпътен обект, като най-показателна е нормата на чл. 37
ЗДвП, в която завоят към друг път и завоят към крайпътен обект са уредени в
самостоятелни алинеи:
-чл. 37, ал.1 ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и
водачите на релсовите пътни превозни средства.“
-чл. 37, ал.2 ЗДвП: „Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо
наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия , като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска“
На следващо място видно от схемата на ОПУ Пловдив в процесния участък се
вижда разделяне на отсрещното пътно платно на ул. „Васил Левски“, който по никакъв
начин няма съприкосновение с пътя, където се е намирал автомобила на нарушителя -
спрял за престой. По никакъв начин платното, в което е стоял нарушителя не се
разделя, събира или среща с друг път, поради което няма как да е преустановено
действието на знака. Дори и да се приеме, че точно в този участък на разделянето на
пътя има кръстовище, то спирането и престоя в зоната на кръстовището е отново
наказуемо, т.е. спирането в тази зона също е нарушение. Очевидна е обективираната
воля на стопанина на пътя да осигури безпрепятствено движение на автомобилите като
забрани на водачите да спират или да паркират на пътя, както от едната така и от
другата страна.
Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДвП
при необходимост пътните знаци се поставят на островите върху платното за движение
и в разделителната ивица на път с отделни платна за движение. Именно такъв е случай
със знак В27 поставен над знака указващ единствената възможност да се продължи
движението на автомобилите идващи от ул. Оборище, към бул. България, каквато е
посоката на нарушителя.
От установената фактическа обстановка се налага единствения възможен извод,
че по ул. Васил Левски е било забранено паркирането и престоят със знак В 27 изцяло в
посока от ул. Оборище до бул. България, както впрочем и в обратната посока. Съдът не
установи местоположение по процесния участък на пътя, в който спирането за престой
или паркирането на автомобили да е било разрешено, поради което намира, че
възражението в този смисъл на жалбоподателя не може да бъде споделено.
Установява се, че като е спрял автомобила си за престой на ул. Васил Левски,
около № 14 е нарушил забраната и не е съобразил поведението си на пътя със знак В27,
което е възприето от минаващите там полицейски служители, а именно
актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно жалбоподателят е нарушил
вмененото му задължение за съобразяването на поведението на участниците в пътното
4
движение с поставените знаци.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва
поставените пътни знаци, може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици –да попречи на движението на останалите участници на пътя, като същият е
професионален шофьор с опит и е изключено да не съзнава нарушението, което е
извършил.
Съдът намира, че същият е съзнавал, че на цялата улица е забранено спирането и
престоя на автомобили, като убеждението му, че е спрял в зоната на кръстовище, не
може да игнорира съзнанието му за извършено нарушение, а именно спиране за
престой в забранен участък от пътя. Субективното усещане за превъзходство на
жалбоподателя над органите на реда не го оневинява за извършеното нарушение.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че с глобя в
размер на 20 лв се наказва водач, който неправилно престоява или е паркирал
неправилно, както безспорно се доказа по настоящото дело. Размерът на глобата и е
фиксиран и не подлежи на преценка от съда.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като съгласно
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и
58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което
обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно.
Поради гореизложеното, обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно, обосновано и доказано в обжалваната част, а опреденото с него
наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0438-000102/19.04.2022 г. на
*** 03 РУ към ОД на МВР Пловдив, в обжалваната част, в която на В. И. Д. с ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 6, т.1 от
ЗДвП.
В останалата си част наказателното постановление е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5