Решение по дело №3065/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 528
Дата: 30 април 2018 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20175220103065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

30.04.2018  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Росица Димитрова                        

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3065 по описа на съда за 2017 год.

Производството е образувано по иск на Н.П.Б.-Н. като майка и законен представител на малолетните ѝ деца К.Г.Н. и С.Г.Н. срещу Г.Н.Н., баща на децата, за увеличаване на издръжката на децата, присъдена с решението за развода на родителите, съответно от 140 лв. на 190 лв. месечно за К. и от 120 лв. на 160 лв. месечно за С.. Предявен е и втори иск лично от името на Н.П.Б.-Н. срещу Г.Н.Н. за присъждане на ползването на бившето семейно жилище на страните, което е лична собственост на ответника, на ищцата за срок до навършване на пълнолетие на децата.

Няма пречка двата иска да бъдат съединени поради връзката между тях, независимо от това, че единият подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, както и това, че за ищци по иска за издръжка се считат децата. Двата съединени иска подлежат на разглеждане по общия ред съобразно нормата на чл. 310, ал. 3 от ГПК.

Съдът изготви следния проект за доклад на делото:

В исковата молба се твърди, че при развода си родителите са постигнали споразумение за размера на издръжката за децата, както и за ползване на семейното жилище от майката за срок от две години. Към момента обаче доходите на майката са ниски – допреди два месеца тя е работила по трудово правоотношение с минимална заплата, а в момента се опитва да разработи собствен малък магазин за хранителни стоки, но е на загуба до момента. Нуждите на децата нарастват и делът на участие на бащата в тях, равняващ се на определената при развода издръжка, е недостатъчен. Бащата работи в Англия, като ищцата не може да посочи размера на доходите му, но твърди, че минималната заплата там е 1200 паунда, затова той има възможност да дава поисканата издръжка. Той освен това притежава лично две жилища и още едно – в съсобственост със сестра си, а бившите съпрузи са имали уговорка той да прехвърли едното отжилищата на децата си, която уговорка той не спазил и явно няма намерение да спази. Майката не притежава друго жилище, а само по 1/6 идеална част от апартамент в гр. Пазарджик, където живее брат ѝ със семейството си, и от къща в с. Добровница, където живее майка ѝ.

Ответникът не е открит на адреса и му е определен особен представител. Особеният представител е представил отговор, с който заявява, че искът за издръжка е допустим, но недоказан, а този за ползването на семейното жилище е недопустим по следните съображения: от една страна, чл. 51, ал. 4 от СК изрично предвижда, че споразумението на бившите съпрузи при развод може да се изменя по исков ред при изменение на обстоятелствата само относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, а от друга, чл. 56, ал. 6 от СК предвижда възможност за промяна на ползването на жилището само в случаите на ал. 5, тоест само при обща собственост или право на ползване на съпрузите върху жилището.

Предявените искове са с правна квалификация по чл. 150 от СК и по чл. 56 от СК.

В хода на делото и в представените писмени защити страните поддържат становищата си.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че Н.Б.-Н. и ответникът Г.Н. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение на съда от 02.12.2015 г. с утвърждаване на споразумението на съпрузите, по силата на което родителските права върху двете малолетни деца на страните ще се упражняват от майката Н.Н., ползването на семейното жилище, собственост на съпруга Г.Н., се предоставя на нея за срок от две години – до 30.09.2017 г., а бащата ще заплаща издръжка за децата в размер съответно 140 лв. месечно за К.Н., родена през 2004 г., и 120 лв. месечно за С.Н., роден през 2010 г.

Майката Н.Н. не е представила доказателства за дохода си, нито за дохода на бащата, а само е изложила твърденията, описани по-горе в доклада на исковата молба. От данните, събрани по повод опитите за връчване на съобщения на ответника, става ясно, че до м. март 2016 г. той е бил осигурен по трудово правоотношение в България, а след това в НАП липсват данни за осигуряване.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

По отношение на иска за увеличаване на издръжката – макар да няма доказателства за доходите на родителите, израстването на децата, които са в ученическа възраст, за изминалите две години, както и натрупаната за периода инфлация обосновават увеличаването на издръжката до пълния поискан от ищцовата страна размер.

Няма основание за изменение на уговорения при развода начин за ползване на семейното жилище с продължаване на срока за ползването му от съпругата, която упражнява родителските права, независимо, че поначало законът дава възможност такова жилище да бъде предоставено за целия период на упражняване на родителските права. След като веднъж съпрузите са се споразумели за ползването, изменение на условията за него (не само за предоставянето му на другия бивш съпруг преди изтичането на срока, но и за промяна на срока на самото ползване) се допуска от закона само при промяна на обстоятелствата, а в случая не се доказва никаква промяна в тях, настъпила след развода и сключването на споразумението, която да е от значение за предоставянето на ползването. Израстването на децата не е такава промяна, а останалите обстоятелства не са променени. Твърдението на ищцата за неизпълнено обещание на ответника да прехвърли собствеността на друго свое жилище на децата не е доказано, а и споразумението, утвърдено при развода, не обвързва ползването с такова условие.

Ищцовата страна е претендирала разноски, но не е доказала такива по иска за издръжката, а по втория предявен иск поради отхвърлянето му не следва да ѝ се присъждат разноски.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Увеличава размера на издръжката, определена по гр. дело 1746/2015 г. на РС – Пазарджик, която Г.Н.Н., с ЕГН **********,***, да заплаща на дъщеря си К.Г.Н., ЕГН **********, чрез нейната майка Н.П.Б.-Н., ЕГН **********, като осъжда Г.Н.Н. да заплаща месечна издръжка в размер 190 лева (или увеличение с 50 лева), заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 04.08.2017 год., до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Увеличава размера на издръжката, определена по гр. дело 1746/2015 г. на РС – Пазарджик, която Г.Н.Н., с ЕГН **********,***, да заплаща на сина си С.Г.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка Н.П.Б.-Н., ЕГН **********, като осъжда Г.Н.Н. да заплаща месечна издръжка в размер 160 лева (или увеличение с 40 лева), заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 04.08.2017 год., до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Допуска предварително изпълнение на решението в тази част.

Отхвърля иска на Н.П.Б.-Н. за предоставяне на нея на ползването на семейното жилище от брака ѝ с ответника Г.Н.Н., представляващо апартамент в гр. Пазарджик, ул. „Рила“ 26, ет. 7, ап. 20, собственост на ответника, за срок, докато тя упражнява родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца от брака.

Осъжда Г.Н.Н. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер 129,60 лв., както и 150 лв. разноски за възнаграждение на особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: