О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 825 23.10.2019 година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети
състав
на …..двадесет
и трети октомври…….……. две хиляди и деветнадесета
година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………………………………………………………….
И прокурора …………………………………………………………………..………
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………………..
Въззивно частно гражданско дело № …….. 660………. по
описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274
ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба от К.А.Й. ***, подадена чрез упълномощен
адвокат Маргарит Камбуров от АК-Разград против определение № 685/19.08.2019
година, постановено по гр.д. № 804/2019 година по описа на РС-Свиленград за
прекратяване производството по делото поради недопустимост на подадената молба
по ЗЗДП и за обезсилване на издадената заповед за незабавна защита №
15/19.07.2019 година.
Частният
жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Акцентува,
че ЗЗДН, очертавайки кръга на лицата, ползващи се от защита, поставя знак на
равенство между брачната връзка и фактическото съпружеско съжителство. От там
прави извода, че и той, като родител на К** К** А*** и когото нарушителят
нарича „тъст“, има право на защита от домашното насилие, упражнено от
фактическия съпруг на дъщеря му. Прави искане за отмяна на атакуваното
определение.
Ответникът
по частната жалба – С.Д.С. не подава писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството
по гр.д. № 804/2019 година по описа на РС- Свиленград е образувано по
подадена от К.А.Й. *** молба с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН срещу С.Д.С..
В молбата си К.А.Й. заявява, а това се потвърждава от събраните доказателства и
не е спорно, той е баща на К* К*** А***, живуща на съпружески начала със
сочения като нарушител С.Д.С.,***.
За да стигне до
извода за недопустимост на подадената молба и да постанови атакуваното
определение за прекратяване производството по делото, РС-Свиленград е приел, че
молителят, който е възходящ (баща) на съжителстващата с ответника жена, не
попада в кръга на лицата, които могат да търсят защита съгласно нормата на чл.
3 т. 9 ЗЗДН. Вторият извод на съда е, че разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно
очертава кръга на лицата, които могат да се ползват от защита по този закон и
молителят попада в него.
ХОС в настоящия си
състав намира тези изводи за неправилни. В определение от 13.05.2009 година,
постановено по гр.д. № 3175/2008 година на 4 г.о., Върховният касационен съд е
допуснал касационно обжалване на въззивно решение по въпроса – може ли да бъде
търсена защита по реда на ЗЗДН спрямо лице, което състои във фактическо
съжителство с низходящ на пострадалия. С определение № 676/25.09.2009 година
ВКС приема, че в чл. 3 ЗЗДН са обхванати основни групи отношения, при които са
възможни случаи на домашно насилие, включващи близките роднини, както и лицата
в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство. Прието
е, че когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило
фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, приложимият закон
е ЗЗДН. Застъпеното от ВКС становище не е изолирано – то е потвърдено и с Определение № 397/29.05.2012 година по
ч.гр.д. № 221/2012 година на ВКС, 4 г.о.
Целта на ЗЗДН е да
се даде спешна защита, както и превенция по отношение посегателствата в рамките
на семейството. При това, хипотезите на фактическо брачно съжителство и такова
във връзка със сключен или дори разтрогнат граждански брак, са приравнени. В
същото време, в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН са включени и роднините по
сватовство, което дава основание за извода, че целта на закона е да предостави
защита от физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опит за такова насилие, принудителното ограничаване
на личната свобода и личен живот, извършено спрямо лица, които са били в
семейна или родствена връзка, независимо дали тя е била основана на брак или
фактическо съпружеско съжителство. Идеята на законодателя – от ЗЗДН да се
ползват лица от роднинския кръг, формиран
от фактическите съпрузи и техни близки роднини, се проследява и от
разпоредбата на чл. 3 т. 9 от ЗЗДН. А именно - предоставя се правото на спешна
защита на пострадалия тогава, когато насилието е извършено от възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство. Т.е. достатъчно е да бъде установено, че
съществува родствена връзка, идентична с тази по сватовство, за да бъде
предоставена защитата по ЗЗДН между лицата, които живеят на семейни начала и
техни възходящи/низходящи.
В разглеждания
казус се търси защита от лице, което е във фактическо съжителство с низходящ на
пострадалия. Няма спор относно това, че в семейството е установена родствена
традиция, идентична с тази при юридически създадена брачна връзка, а от там и
тази по сватовство. Израз на това е начинът, по който нарушителят възприема и назовава
пострадалия и съпругата му - „тъст“ и „тъща“ (н.п. в молба на л. 23-26). Поради
гореизложените съображения съдът приема, че К.А.Й. е активно легитимиран да
подаде молба за защита по ЗЗДН и тя не е недопустима. Следователно не
съществува визираното от първоинстанционния съд основание за прекратяване на
образуваното съдебно производство по ЗЗДН.
Като е разсъждавал
в противоположен смисъл, РС-Свиленград е постановил неправилно –
незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да
бъде върнато на районния съд с указание за продължаване на процесуалните
действия по производството.
Мотивиран така, съдът
О п р е д е л и:
ОТМЕНЯ
Определение № 685/19.08.2019 година, постановено по гр.д. № 804/2019 година по
описа на РС-Свиленград за прекратяване производството по делото.
ВРЪЩА делото на
РС-Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.