О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № 08.12.2023 г. град Търговище
Административен съд- гр.Търговище,
на осми декември две хиляди двадесет и трета година,
в закрито заседание, в следния състав:
Председател
-Албена С.а
като разгледа докладваното от
председателя ад.д. № 132 по описа за 2022г. на АС-гр.Търговище,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано по молба с вх.№2026/01.11.2023г.
на Общински съвет Търговище, представляван от председателя на съвета -Е. Я., подадена
чрез процесуалния представител- юрисконсулт Д.Х., в която е обективирано искане
за изменение на постановеното по делото Решение № 133/12.10.2023 г. в частта за
разноските.
В молбата се излага становище, че съдът не е отчел
направеното от ответната страна ОбС-Търговище възражение, както по АД № 132/22
на Административен съд-Търговище /ТАС/, така и по АД № 10217/2022 г. на
Върховния административен съд /ВАС/ за прекомерност на претендираните от
оспорващия разноски и е редуцирал разноските на последния единствено по делото,
разгледано пред ТАС, но не и пред ВАС. Навежда се, че разноските на оспорващия,
направени пред ВАС са присъдени в пълен размер, въпреки че съдът е приел, че
същите следва да се присъдят съразмерно на уважената част от искането. Излага
се становище за липса на мотиви в решението на съда относно уважената в пълен
размер претенция на оспорващия за
разноските пред ВАС. Сочи се, че
размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по ЗУТ следва да е от 1250 лв., съгласно чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ или Наредбата/. Навежда се, че на основание §2а от ДР на
същата Наредба, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати, размерът на посочените
там възнагражденията е без включен в тях ДДС, поради което не следва да се
начислява такъв към платеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Излага
се становище, че съдът е следвало при наличието на две насрещни вземания да
извърши частично прихващане. Моли се съдът да измени Решението си в частта за
разноските като намали присъдените такива в полза на оспорващото дружество
„Луцифер“ ООД гр. Търговище до размера на 625 лв. за адвокатско възнаграждение
пред ТАС, съответстващ на размера на уважената част от оспорването предвид
минимално предвиденото възнаграждение от 1250 лв. в НМРАВ, както и 25 лв. -
половината от заплатената д.т. от 50 лв., както и да намали присъдените на
дружеството 360 лева разноски пред ВАС до размера на 180 лв., съобразно
уважената част от основното оспорване пред ТАС или всичко общо в размер на 830
лв. Моли се да бъде направено и прихващане, като съдебните разноски в полза на
дружеството да бъдат определени в окончателен общ размер на 730 лв.
Ответната
страна - „Луцифер“ ООД, чрез
процесуалния си представител адвокат И.И. представя писмен отговор по молбата, с
вх.№2120/08.11.2023г. В последния се навеждат доводи за незаконосъобразност
на изложеното в молбата възражение, а именно че съдът е следвало да намали
присъдените разноски за адвокатска защита до размера на 1250 лв. Навежда се, че
договореното възнаграждение от 1500 лева без ДДС е малко над този размер.
Обосновава се, че разликата от 250 лв. над предвидения в Наредбата минимум е
оправдана, поради фактическата и правна сложност на делото, с оглед предмета, значителния обем от информация, и множество
нормативни разпоредби, вкл. и от подзаконови актове. Излагат се аргументи, че
правилно в случая е начислен ДДС, доколкото процесуалното представителство е
договорено с Еднолично адвокатско дружество И., което е регистрирано по ДДС. По отношение на възнаграждението за защита
пред ВАС, се сочи, че същото е в минимален размер от 300 лв. с начислен ДДС, а
изходът от делото пред ВАС е изцяло в полза на направилия разноските. Моли се искането на ОбС-Търговище за изменение на
постановеното по делото Решение №
133/12.10.2023 г. в частта за разноските да бъде отхвърлено като
неоснователно.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от страна на заинтересованите страни Община Търговище и „****-Х2“ ЕООД гр.
Търговище не са депозирани писмени отговори по молбата с вх.№2026/01.11.2023г.
на ОбС-Търговище.
Съдът, след като извърши проверка на молбата, приема
следното:
С постановеното по делото Решение № 133/12.10.2023 г, с първия диспозитив, съдът е отменил
по жалбата на „Луцифер“ ООД гр. Търговище Решение № 15/30.06.2022г. на Общински
съвет-Търговище по Протокол № 39/30.06.2022 г. на Общински съвет-Търговище, в
ЧАСТТА по т.1, с която на основание чл.124а, ал.1 и ал.5 от ЗУТ се разрешава
изработването на проект за изменение на Подробен устройствен план - План за
застрояване за УПИ III, в кв. 5, кв.Запад-1, гр. Търговище, съгласно
приложеното предложение за ПУП-П3, с който да отпадне режимът на застрояването
на сгради с идентификатори *******.18, *******.19, *******.20 и *******.21,
законно изградени и засегнати от проекта за изменение на уличната регулация, и
се предвиди ново застрояване в същия имот, допряно до сграда с идентификатор
73626.508.441.1, югозападно от нея, като по този начин правото на собственост
върху сградите се трансформира обратно в право на строеж, в същия размер от 125
кв.м.
Със същото решение, с втория диспозитив, съдът е
отхвърлил оспорването по жалбата на „Луцифер“ ООД гр. Търговище срещу Решение № 15/30.06.2022 г.
на Общински съвет-Търговище по Протокол № 39/30.06.2022 г. на Общински
съвет-Търговище, в ЧАСТТА по т.1, с която на основание чл.124а, ал.1 и ал.5 от ЗУТ се разрешава изработването на проект за изменение на Подробен устройствен
план - План за улична регулация в обхват на участък на булевард „**************”
между осови точки 181, 182 - 459, 460 (между бул.„Александър Стамболийски и
бул. „Сюрен“), гр. Търговище, с който да се запазят осовите линии на бул. „**************”
между осови точки 181, 182 - 459, 460, като уличните регулационни граници да се
променят симетрично и улицата да се проведе с еднаква широчина от 31 м. между
кръстовища с бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Сюрен“. В обхвата на новите
граници на бул. „**************” да се предвидят велоалеи и промяна в габарита
на съществуващите тротоари.
При този изход на делото, съдът е постановил
разноските на страните за вещото лице да останат в тежест на страните така,
както са направени. На основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът е приел, че следва
да се уважи направеното искане от процесуалния представител на оспорващото
дружество, съразмерно на уважената част от оспорването като присъди половината
от платените д.т. от 50 лв. и а.. възнаграждение от 1800 лв. - 925 лв., а също
така и направените пред ВАС по адм.д. № 10217/2022 г. разноски в пълен размер на 360 лв., на основание
чл.226, ал.3 от АПК, или общо всичко от 1285 лв. При тези мотиви с четвъртия
диспозитив на Решението си съдът е осъдил Община Търговище да заплати на
оспорващото дружество разноски по делото в общ размер на 1285 лева
На основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника по
оспорването при претендиран размер от 200 лв, с петия диспозитив на Решението са
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
съответстващ на отхвърлената част от оспорването.
Решение № 133/12.10.2023 г. по ад.д.№132/2023г. е
съобщено на Общински съвет-Търговище /ОбС/ на 18.10.2023г. Молбата на ОбС-Търговище
за допълване на Решението в частта за разноските е подадена в Административен
съд-Търговище на 01.11.2023г. с вх.№2026.
При така установеното, съдът прави следните изводи:
Молбата е предявена в срока за обжалване по чл.248,
ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Съдът, в своето решение е преценил възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и е счел същото за неоснователно, макар да няма
нарочни мотиви в тази насока. С оглед на преценката си съдът е присъдил, както
на оспорващото дружество, така и на ответника по оспорването разноски, така
както са претендирани от същите, намалени единствено съобразно уважената и
отхвърлената част на оспорването. Основното, от което съдът се е ръководил при изследване на въпроса за прекомерността
на адвокатското възнаграждение, съответно на юрисконсултското възнаграждение, е
преценката относно действителната правна и фактическа сложност на делото, което
е единствената законова предпоставка за присъждане на по-нисък размер на
разноските, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
В конкретният случай предвид предмета, а именно административен акт от две
части-регулация и застрояване, фактологията и обема на делото, вкл. приложеното
експертно заключение и неговия обем, относимите законови разпоредби и
подзаконови норми по прилагането им, в.ч. и обстоятелството, че самото решение
е 15 страници, по безпорен начин се извежда, че настоящият случай е такъв със значително
по-висока фактическа и правна сложност в сравнение с обичайните дела по ЗУТ,
разглеждани пред съда. Очевидността на посочената правна и фактическа сложност на делото, като
обективно обстоятелство, съдът до момента не е счел за необходимо да
материализира.
Едновременно с гореизложеното в случая уговореното и
платено възнаграждение от оспорващото дружество за процесуално представителство
пред ТАС е в размер на 1800 лв. с ДДС, респективно 1500 лв. без ДДС, което е
малко над предвидения в закона минимум от 1250 лв, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от НМРАВ.
Посоченият размер с оглед на
предоставения обем на защита и съдействие, и фактическата и правна сложност на
делото, не може да бъде счетен за прекомерен, а за напълно оправдан и
справедлив. По изложените съображения, съдът приема за неоснователни наведените от
ответника оплаквания за прекомерност на
уваженото и присъдено от съда по настоящото дело адвокатско възнаграждение в
полза на оспорващото дружество.
Съдът счита за неоснователно и възражението на молителя относно
присъждането на адвокатското възнаграждение с начислен ДДС, тъй като в случая
договорът за правна защита и съдействие / л.495/, е сключен с действащо
Еднолично адвокатско дружество И. с БУЛСТАТ ********* /видно от извършена
справка в Регистър на адвокатските дружества:
https://bar-register.bg/firms/**********/, представлявано от а.. И.И., което е
регистрирано по ЗДДС, поради което е и задължено да начислява ДДС към договореното а..
възнаграждение. Това задължение е изпълнено с издаването на фактура №
**********/30.08.2022 /л.497/, по която е извършено и плащане от жалбоподателя
/л.496/. Именно цитираната от процесуалния представител на молителя разпоредба
на пар.2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, регламентира че за регистрираните адвокати по ЗДДС, какъвто е
настоящият случай, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнаграждението и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и с оглед изхода от делото,
правилно съдът е опред***л размерът на дължимите от ответника по оспорването
разноски в полза на оспорващото дружество пред ТАС общо на 925 лв.,
представляващи половината от заплатеното а.. възнаграждение от 1800 лв. и от
платената д.т. от 50 лв. Тук следва да се спомене и че претендирания и присъден
на ответника, съобразно отхвърлената част от оспорването размер на юрк. възнаграждение
от 100 лв., при претендирани 200 лв., съгл. чл.143, ал.3 от АПК и чл.78а, ал. 1
от ГПК, също е над предвидения от закона
минимум от 100 лв., съгласно чл.24 от НЗПП, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗП.
Неоснователни са и оплакванията на молителя за прекомерност
на адвокатското възнаграждение пред ВАС по адм. д. № 10217/2022г., тъй като
искането, с което е бил сезиран ВАС е уважено изцяло, а не частично, както е пред
ТАС. По отношение на размера на това възнаграждение от 360 лв. с ДДС, или 300 лв. без ДДС, същият е
под минимално установения в чл.11, във вр. с чл.7, ал.1, т.7 от НМРАВ размер от
400 лв., поради което съдът приема за безпредметно да се изследва въпроса за
прекомерността на заплатеното възнаграждение, именно поради факта, че то не е
над предвидения минимум. С оглед изложеното правилно съдът при постановяване на
своето решение, съобразявайки разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, е присъдил в
полза на оспорващото дружество и разноските по сключения договор за правна
защита за водене на делото във ВАС и то в пълният им размер.
По отношение на направеното от молителя искане за
извършване на прихващане на насрещните вземания, съдът намира за необходимо да
посочи, че такова прехващане е недопустимо, тъй като вземанията не са
изискуеми.
На основание всичко гореизложено съдът приема молбата
на Общински съвет Търговище за изменение на постановеното по делото Решение №
133/12.10.2023 г. в частта за разноските за изцяло неоснователна и следва като
такава същата да бъде изцяло отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№2026/01.11.2023г. на Общински
съвет Търговище, представляван от председателя на съвета -Е. Я., подадена чрез процесуалния представител- юрисконсулт
Д.Х., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото
Решение № 133/12.10.2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в срока, в който
може да бъде обжалвано Решение № 133/12.10.2023 по ад.д. № 132/2022г. по описа на
Административен съд-Търговище, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК пред Върховния
административен съд.
На Общински съвет Търговище, „Луцифер“ ООД гр.
Търговище, Община Търговище и „****-Х2“ ЕООД гр. Търговище да се изпратят
преписи от настоящото определение.
Председател: