Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. №
13264 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 450063 от 13.07.2018 г., постановено по гр. д. № 20220/2018
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІІ Гражданско отделение (ІІІ ГО), 113-ти
състав, първоинстанционният съд е осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК *******, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 2 245,32
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка, образувана при З. „А.“ АД по щета № 10013030141713, ведно със законна
лихва върху сумата от предявяването на исковата молба – 27.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 60,56 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 28.03.2015 г. до 27.03.2018 г.,
като е отхвърлил исковете до пълния им предявен размер от 2 479,12 лв. – за главница, и 755 лв. – за лихва, като
неоснователни.
С посоченото съдебно решение
районният съд е осъдил ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
да заплати на З. „А.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 462.84 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, З.
„А.“ АД е осъдено да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 143,51 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС.
Срещу
така постановеното решение в указания законoустановен срок по реда
на чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана
въззивна жалба от З. „А.“ АД, в която се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението, в частта, в която съдът е
определил размера на дължимата мораторна лихва, начислена върху уважения размер
на исковата претенция за главница за претендирания период. Поддържа се, че
същият е в размер на 684,02 лв., а не в размер на 60,56 лв., както е прието от
първоинстанционния съд. Направено е доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да установи какъв е размера на законната
лихва върху присъдената главница от 2 245,32 лв. за периода 28.03.2015 г.
– 27.03.2018 г. Същото е оставено без уважение от въззивния съд с определение
от 16.10.2019 г., като преклудирано, включително и с оглед разпоредбата на чл.
162 ГПК.
Съобразно изложеното се
иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен в обжалваната част и предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен за сумата от 684,02 лв.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
В необжалваната част, с която
съдът се е произнесъл по предявения главен осъдителен иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), както и в частта, в която акцесорният осъдителен иск уважен
за сумата от 60,56 лв. и е отхвърлен за разликата над сумата от 684,02 лв. –
претендирана като дължима във въззивната жалба, до пълния предявен размер от
755 лв., решението е влязло в сила.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в
рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си
единствено за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен
състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Същото, обаче, е неправилно в частта, в която
районният съд е определил размера на дължимата мораторна лихва върху уважената
главница от 2 245,32 лв. за претендирания период. Въззивният съд намира,
че действителният размер на дължимата мораторна лихва за периода 28.03.2015 г.
– 27.03.2018 г., начислена върху уважения размер на претендираната главница,
възлиза на 684,02 лв., каквито
доводи са изложени и от въззивния жалбоподател. Размерът на сумата, за която
следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
съдът определи на основание чл. 162 ГПК и с помощта на лихвен калкулатор.
С оглед
изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която районният съд е отхвърлил
предявения от З. „А.“ АД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер на иска от 60,56 лв. до дължимия
такъв от 684,02 лв., като въззиваемият-ответник бъде осъден да заплати сумата
от 623,46 лв., представляваща разлика между присъдения и дължимия размер на
претендираната мораторна лихва. С оглед изхода на спора, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено включително и в частта, в
която З. „А.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД разноски за производството пред СРС за разликата над сумата от 47,11 лв.
По
разноските:
По аргумент от чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК и с оглед изхода на спора,
въззивникът има право на разноски в размер на 125 лв. за въззивното
производство, от които 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 25 лв. –
държавна такса за въззивно обжалване. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на въззивника-ищец следва да бъдат присъдени и разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 125,17 лв., с оглед уважения размер на предявения
акцесорен иск.
От въззиваемия не се претендират разноски, като предвид изхода на спора такива
не се и дължат.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1,
пр. 2 ГПК, решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 450063 от 13.07.2018 г., постановено по гр. д. № 20220/2018 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІІ Гражданско отделение (ІІІ ГО), 113-ти
състав, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от З. „А.“ АД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата над уважения размер на иска от
60,56 лв. до дължимия такъв от 684,02 лв., включително в частта, в която З. „А.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД разноски за производството пред СРС за разликата над сумата от 47,11 лв. до присъдените такива в размер на 143,51 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сума в размер на още 623,46
лв., представляваща разликата между присъденото обезщетение за забава в
размер на 60,56 лв., начислено върху присъдената главница в размер на
2 245,32 лв. за периода 28.03.2015 г. – 27.03.2018 г., и действително
дължимото такова в размер на 684,02 лв.
В необжалваните
осъдителна и отхвърлителна част решението, постановено по гр. д. № 20220/2018 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), ІІІ Гражданско отделение (ІІІ ГО), 113-ти състав, е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„*******, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК, разноски за въззивното производство в размер на 125 лв., както и сума в размер на 125,17 лв. – разноски за
първоинстанционното производство съобразно изхода на спора.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.