РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Враца, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 16.11.2022 г. /шестнадесети ноември две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 563 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на И.Н.Г. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №22-0967-000364/16.08.2022
г., издадена от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Враца, с
която му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС - лек автомобил Фиат Стило с рег. № *** за срок от 12
месеца.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липса на
мотиви за размера на принудителните административни действия, както и допуснати
съществени нарушения на администратинопроизводствените правила при издаването
ѝ. Твърди се, че при определяне размера на принудителните действия административният
орган не е изложил конкретни мотиви и други обстоятелства имащи значение за определяне
на срока на ПАМ, тъй като оспорващият, не е осъждан за такова деяние и е съдействал
наказателното производство срещу него да приключи по-бързо за да си понесе
наказанието, като на 26.08.2022 г. е постигнато Споразумение между Г. *** и му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на същото е отложено за срок от три
години. Определено му е и наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, като на основание чл. 59,
ал. 4 от НК е приспаднато времето, в което е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 16.08.2022 г.
От друга страна
заявява, че с лекият автомобил, чиято
регистрация е прекратена, Г. е изпълнявал функциите на работен/служебен
автомобил, с който е извършвана търговска дейност – ежедневно зареждане със
стока на притежавания от него магазин.
Моли с решението си
съдът да отмени обжалваната ЗППАМ, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния
му представител адв. Н.Н. е депозирана
молба с изразено становище по хода на делото и същество на спора, в което
поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на
оспорения акт. Не претендира присъждане на разноски в производството.
Ответникът, Началник група
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Враца, редовно призован не се представлява в
с.з. и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо рег. № 967000-10239/01.09.2022
г., с което е изпратена административната преписка в съда, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на делото и моли за потвърждаване на ЗППАМ.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 22.08.2022 г., а жалбата против нея е
депозирана чрез органа на 30.08.2022 г., с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към административната преписка
доказателства се установява, че на 16.08.2022 г. на жалбоподателя е съставен
АУАН серия GA Акт № 735718 от мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ - Враца затова, че на същата
дата, в 11.10 ч. в гр. В. по ул. „К.Б.“ до № *** е управлявал собствения си лек
автомобил Фиат Стило с рег. № *** след
употреба на наркотични вещества или техните аналози преди да е преминало
въздействието им. Употребата е установена в 11.18 ч. на 16.08.2022 г. с
техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен №АRMC 0094,
като уреда е отчел положителна проба – Канабис 25. Пробата е показана и видяна
от водача. Издаден е талон за медицинско
изследване №095432. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
На същата дата – 16.08.2022
г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 20-0967-000364/16.08.2022 г. от
Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Враца, с която на
жалбоподателя на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
приложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Фиат Стило с
рег. № *** за срок от 12 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег.
табели с № ***.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН серия GA Акт
№ 735718/16.08.2022 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както
и Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно
оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП. и
Заповед № 8121К-5738/13.04.2020 г. на Министъра на Вътрешните работи.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена от т. 1.2
на приложената по делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР
– Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на Вътрешните работи,
определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно ЗППАМ е издадена от
материално и териториално компетентен
орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и
конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като е посочено времето и мястото, вида на
управляваното от него МПС, след употреба на наркотични вещества или техните
аналози преди да е преминало въздействието им, като употребата е установена с
техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен №АRMC 0094
и уреда е отчел положителна проба – Канабис 25, с издаден талон за медицинско
изследване № №095432. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправното основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо
основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение
на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда.
Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на
възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Неоснователни са и възраженията
на процесуалния представител на оспорващия, касаещи допуснати нарушения на
процедурата по издаване на ЗППАМ, позовавайки се на разпоредби от ЗАНН и същите
са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат в настоящето
производство. Същите са относими в
процедурата по оспорване на НП, но не и в настоящето производство. Това е така,
защото законодателят е предвидил отделен процесуален ред за прилагане на принудителните
административни мерки и за налагане на административните наказания. Предпоставките
за издаване на двата документа, техните издатели и преследваните цели са
различни. Също така ирелевантно по отношение на настоящият правен спор е
обстоятелство, че срещу оспорващия се води наказателно производство, а също
дали и кога ще бъде осъден с влязла в сила присъда. Принудителните
административни мерки като вид административна принуда засягат в негативна
степен правата и интересите на адресатите си, но не са санкция и за тях не
важат правилата по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, нито по НПК. ПАМ се прилагат
с индивидуален административен акт, носещ характеристиките по чл. 21, ал. 1 от АПК и описанието в заповедта следва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което в случая е сторено. Към момента на издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е достатъчно установяване на
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, въвеждащ забрана за управление
на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – управление на МПС след
употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено с годно техническо средство. Изложеното
налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и възраженията в тази насока са неоснователни.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП (в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в настоящия
случай). В случая няма спор, че автомобила, чиято регистрация е прекратена с
оспорената ЗППАМ е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е
императивна и при наличието на основанията изчерпателно изброени в чл. 171, т. 2а
от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН, административният орган действа
в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде административен
акт за прилагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Възраженията на
оспорващия, че липсата на конкретни мотиви относно срока на приложената ПАМ се
приравняват на липса на разпоредителна част на акта, което пък е основание за
неговата отмяна като неправилен и незаконосъобразен, са напълно неоснователни.
Мотиви за
това се съдържат в констативната част на административния акт и са свързани с
тежестта на нарушението, предвид отчетената положителна проба – „Канабис-25“. В
мотивите на заповедта, изведени в т. 1 е изрично посочено, че мярката се прилага
за това, че водач управлява МПС след употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Предвид вида на деянието, за което се прилага ПАМ, употребата на
наркотични вещества или техни аналози е съставомерен елемент от фактическия
състав. Съответно обосновава извод за по-висока степен на опасност на
нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по продължителен
период на наложената ПАМ, който в случая правилно е определен в максималния
предвиден в закона размер.
В този смисъл съдът
намира така индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22
от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси
в по-голяма степен от необходимото за целта. Допълнителните негативи, които
оспорващият твърди, че търпи не са в следствие от неправилно приложена ПАМ, а
са в резултат от собственото му осъзнато поведение и е правно необосновано и
житейски нелогично да се опитва да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
Правни аргументи,
факти и доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, послужил
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ не бяха представени в настоящото
производство, въпреки предоставената от съда възможност за това. С това си бездействие
оспорващият не обори нормативно предвидената
в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение съставен за нарушение по ЗДвП. Поради
това съдът кредитира материалната доказателствена сила на АУАН и приема за
доказана установената с него фактическа обстановка, с оглед на което наведения
в жалбата довод за недоказаност на извършеното административно нарушение, дало
основание на органът да издаде оспорената заповед се явява неоснователен.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед,
противно на наведените в жалбата доводи, е съобразена и с
целта, преследвана от закона - опазване живота и здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя
и/или трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата да
се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия
(ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.
Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция
срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от
мярката по чл. 171, т. 2а
б. „б“ от ЗДвП е временно (в случая за една
година) отнемане на „средството“ за извършване на
нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик,
временно прекратената му регистрация, препятства възможността за движението му
по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно
нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски в производството е
неоснователна.
От страна на
ответника такава не е предявена, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Г. ***, против Заповед
за прилагане на ПАМ №22-0967-000364/16.08.2022 г., издадена от Началник група
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Враца, с която му е наложена ПАМ по чл. 171,
т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил
Фиат Стило с рег. № *** за срок от 12 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: