№ 7226
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20221110130890 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на З. Р. Д. срещу „С------- АД. Исковата
молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствени искания.
Страните са представили писмени доказателствени средства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за задължаване ищецът да представи справка за извършени
плащания по договора не е необходимо, доколкото твърдените от ищеца плащания не се
оспорват от ответника.
Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 състав
ОПРЕДЕЛИ:
І. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, като писмени доказателства по делото.
2. ОСТАБЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 186 ГПК.
IІ. СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
Производството е образувано по искова молба на З. Р. Д. срещу „С------- АД, с която са
предявени установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и
ал. 2, т. 5 от ЗЗП за прогласяване за нищожна на клаузата на §7 от договор за потребителски
микрокредит от 16.09.2020 г. поради заобикаляне на закона, а под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за вземане в размер на 124.17
лева, представляваща неоснователно заплатена от ищеца в полза на ответника неустойка по
1
договор за потребителски микрокредит от 16.09.2020 г.
Ищцата твърди, че сключила с ответника „С------- АД договор за потребителски
микрокредит от 16.09.2020 г., по който й е отпуснат заем в размер на 400.00 лева. По
договора бил уговорен годишен процент на разходите от 49.89%, годишен лихвен процент
от 41.16%, като следвало да върне сума в общ размер от 427.74 лева за срок от 3 месеца.
Сочи, че съгласно §7 от договора е уговорено, че в случай, че в срок от 3 дни от подписване
на договора за кредит ищцата не предостави едно от изброените обезпечения в §6, същата
дължи неустойка в размер на 124.17 лева, разсрочена на 3 месечни вноски, всяка в размер на
41.39 лева. Твърди, че заплатила сума в общ размер на 551.91 лева, от които 400 лева за
главница, 27.74 лева за лихва и 124.17 лева за неустойка, като сумата за неустойка била
платена без основание въз основа на недействителна клауза. Счита, че договорът е нищожен
на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като е сключен във вреда на потребителя,
не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в
правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител - чл.143, ал.1
от ЗЗП. Релевира се и довод, че била налице нееквивалентност на насрещните престации,
тъй като общият размер на задълженията са в размер на близо половината от предоставената
сума по договора за потребителски кредит, с оглед на което последният бил нищожен и
поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало
за последица недействителност на целия договор. Моли за уважаване на исковите
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
заявява, че прави признание на исковете. Не се оспорва твърденията на ищцата, че на
16.09.2020 г. между страните е бил сключен договор за потребителски микрокредит с
посочените в исковата молба договорни клаузи, както и признава да е налице нищожност на
клаузата на §7 от договора за потребителски кредит от 16.09.2020г., уреждаща задължението
на потребителя за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
поради което и неустойка не се дължи. Твърди, че ищцата е заплатила сума в общ размер на
551.91 лева на 2 вноски, както следва: 183.97 лева на 16.10.2020 г. и 367,94 лева на
28.10.2020 г. Сочи, че сумата от 134.59 лева съставлявала надплатена неустойка, като в тази
връзка на 06.07.2022 г. до ищцата било изпратено уведомление, чрез ЧСИ Росица
Апостолова, с изх. № 5011/07.07.2022 г. и изх. № 4948/04.07.2022г., с което ответникът
уведомил ищцата за извършено от негова страна прихващане за задължение в размер 34.54
лева, представляващо незаплатен остатък по договора. Твърди, че сумата от 100,05 лева,
представляваща остатъкът, който ответникът следвало да възстанови след извършеното
прихващане, е заплатен на ищцата. По изложените съображения и с оглед направеното
признание, поддържа, че не е дал повод за завеждане на иска, като прави искане разноските
по делото да се присъдят в полза на ответника.
Правната квалификация на предявените искове е: чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143,
ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП, при евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и иск по чл.55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): между страните има
сключен договор за потребителски микрокредит от 16.09.2020 г. с ответника „С------- АД с
твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци.
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
заплатила на ответника процесната сума, че същата е постъпила в патримониума на
ответника, че това разместване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на
ответника е без правно основание, а именно: без да е било налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получени
2
суми, надхвърлящи главницата по договора за кредит, а именно - наличието на валидни
клаузи в договора, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед направеното
признание на иска от ответника, като безспорни между страните и поради това ненуждаещи
се от доказване следва да бъдат отделени всички факти и обстоятелства, които се твърдят в
исковата молба.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2023 г.
от 10:50 часа, за която дата да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклад по
делото, да се връчи на страните, като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3