Р Е Ш
Е Н И Е
№ 353
гр.Бургас, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 5381 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по жалба, подадена от „И“ЕООД, ЕИК: ****, срещу Наказателно постановление № 394695-F387810/02.11.2018г.
на началник на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Централно
управление на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, вр с чл.118, ал.1 от ЗДДС , е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя отново моли за
отмяна на атакувания акт.
Представителят
на АНО - юрк. А., моли за постановяване на съдебен акт, с който атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя
на 29.10.2019 г., а жалбата е депозирана 04.11.2019 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 27.05.2018 г. от служители на
НАП, сред които и свидетелят П.Т.К. –инспектор по приходите в ЦУ НАП, била
извършена проверка на търговски обект – павилион за закуски, находящ се в гр.
Бургас, автогара Запад, стопанисван от „И“ЕООД, ЕИК: ****. При извършена
контролна покупка на 1 брой кафе и 1 брой сметана на обща стойност 0.60 лева,
не била издадена фискална касова бележка. Плащането било направено в брой от св.
К. и било прието от намиращия се по това време в магазина продавач консултант
–Т. Д. Ив.. В обекта имал монтиран, работещ,
регистриран и свързан с НАП касов апарат модел Дейзи Микро С 01-KL с инд.№ на
ФУ DY302554 и инд. № на ФП36484265, като часовникът на касовия апарат показвал
с 1 час и 15 мин. напред от действителното време. Била изискана контролна
лента, която била представена от законния представител на
дружеството-жалбоподател на 04.06.2018 г., в която не фигурирала извършената
продажба в часа на извършването й. За констатациите бил съставен Протокол №0268720
от 27.05.2018 година.
Впоследствие, св.К. съставил АУАН
с № F 387810/04.06.2018 г. в който изложил горните фактически констатации,
което било квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил съставен в присъствието на Тодорка Димитрова
Иванова – управител на дружеството-жалбоподател, която получила препис от него
и се разписала, без да направи възражения. Такива не са постъпили впоследствие
нито в законоустановения срок, нито в по-късен момент. АУАН бил съставен в
присъствието на М. Г. Д., която също била служител на НАП и е присъствала при
констатиране на нарушението.
Сезиран с преписката, АНО
издал и атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което санкционирал
жалбоподателя, в който била изложена идентична с АУАН фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Според настоящия съдебен състав, административното
нарушение е установено по несъмнен начин, което се извлича от показанията на
св.К., който ясно и недвусмислено заяви, че не му е била издадена касова
бележка срещу направената от него покупка. На следващо място, видно от
представената контролна лента /л.27 по делото/, единственото плащане за сума от
0,60 лева е направено в 05.22 часа, което е значително по-рано от часа, който е
посочен като час на проверка, а именно 11.35 часа. Друга покупка за деня на
стойност 0.60 ст. няма отразена на контролната лента, като отразеният час за
последна покупка е 17.54 часа.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган съгласно представената заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът намира,
че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка сочените в жалбата нарушения на
процесуалните правила не се споделят от съдебния състав. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Според съда няма пречка едно лице да бъде свидетел в различните
хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 ЗАНН се използва думата
"свидетели" в множествено число, но в тази норма са изброени различни
категории свидетели, като при граматическото й тълкуване съдът достига до
извод, че именно във връзка с това изброяване е използвано и множествено число.
Според настоящия съдебен състав, няма пречка АУАН да бъде подписан и от един
свидетел, стига той да съвместява в себе си различните качества, посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, т. е. да е очевидец
на нарушението и да присъства при съставянето на акта. В конкретния случай,
действително, освен трите имена на свидетеля, в присъствието на който е
съставен АУАН – Мария Георгиева Добрева, не са посочени други индивидуализиращи
нейни белези. Въпреки това, от констативния протокол е видно, че тя, в
качеството си на служител на ЦУ на НАП, е присъствала при осъществяване на
проверката. С оглед на изложеното, съдът намира, че М. Д. е била както свидетел
при извършване и установяване на нарушението, така и при съставяне на АУАН.
Макар в АУАН да не са посочени нейни индивидуализиращи белези освен имената, то
това не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като изискването за тези данни на свидетелите е с цел да могат евентуално да
бъдат установени и разпитани впоследствие, а в случая затруднения в тази насока
не е имало, предвид наличието на такива в констативния протокол. Освен това, съгласно
чл. 53, ал.2 от ЗАНН, наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, а в случая извършване на нарушението от
дружеството-жалбоподател е установено по несъмнен начин.
По отношение на оплакването за разминаване в сочените
часове на извършване на нарушението, съдът намира същото за неоснователно.
Както в АУАН, така и в НП е посочено ясно, че нарушението е извършено в 11,35
часа, а дневният финансов отчет е изведен в 11,40 часа след легитимация на
органите по приходите.
Не е нарушен и чл.52 от ЗАНН, доколкото предвиденият в
него месечен срок, в който да се произнесе АНО, е инструктивен.
По същество на спора:
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е вменено задължение за всяко лице да издава фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата за всяко
плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
Видно от събраните по делото доказателства, в настоящия случай
не е налице хипотезата на изключение за издаване на фискална касова бележка,
тъй като плащането е извършено в брой, факт, който не се оспорва от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
че санкционираното лице, действително не е изпълнило задължението си по чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и с това бездействие е осъществило
състава на административно нарушение по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, а именно фискална касова бележка, се санкционира с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В настоящия случай, наложената санкция е в минимален размер и
не може да бъде изменяна от съда.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28
от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11
от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на
административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната
норма, „маловажен случай” е този при който извършеното престъпление, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият
състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е маловажен
случай, поради което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение
на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 394695-F387810/02.11.2018г. на началник на отдел "Оперативни
дейности" - Бургас в Централно управление на НАП, с което на „И“ЕООД, ЕИК:
****, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25,
ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС , е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.