О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…
гр.София, 11.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на единадесети
март
през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №547 по описа за 2021
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с вх.№ 28607/07.12.2020
г. подадена от „Т.К.“ООД обжалва действия на
частен съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 20208580402002 по описа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ и район на
действие Софийски
градски съд - налагане на обезпечителен запор върху вземания по банкова сметка ***
„Уникредит Булбанк“ АД и иска съда да ги отмени.
Поддържа, че обезпечителната мярка е
наложена върху вземанията на търговското дружество от Министерство на
икономиката по договор за предоставяне на безвъзмездна помощ по оперативна
програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020
№ BG16RFOPOO2-1.005,
които са несеквестируеми. Сочи, че отпуснатите
средства по оперативните програми са субсидирани от бюджета, съгласно чл.1,
ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и спрямо управлението им е приложим Закона за публичните
финанси. Принудително изпълнение върху такива средства е недопустимо, а освен
това без основание лишава бенефициента от осигурената му по силата на сключения
договор финансова помощ. Поддържа, че с наложения обезпечителния запор е
нарушена забраната на чл.393, ал.2 от ГПК и на чл.94, ал.1 и ал.2 от ЗДБРБ
чл.1, ал.1, т.5 от ЗУСЕСИФ и чл.1, ал.3 от ЗПФ.
Допълнително в жалбата се излагат
доводи, че с решение на СГС по ч.гр.№4747/2020 г. е била оставена без уважение
жалба против разпореждане от 20.03.2020 г. на ЧСИ М.Ц.с рег. № 840 на КЧСИ, с
което е отказано налагането на запор на вземания по банкова сметка ***.дело №
20198400401330 с мотиви, че средствата имат публичен характер, поради което и
съгласно ЗДБРБ се въвежда нормативна забрана те са да бъдат предмет на
принудително изпълнение.
Ответникът
по жалбата - взискател в
изпълнителното производство, поддържа, че
жалбата е недопустима и неоснователна, с доводи, че тези средства не са публични
финанси и не се приравняван на средства
от държавния бюджет, както и че липсват доказателства по банковата сметка да са
налице авоари.
В писмените мотиви ЧСИ е изразил становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че същата е подадена
срещу действия, които не са от кръга на обжалваемите
действия по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК и по същество, че същата е
неоснователна.
Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по
делото прие от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20208580402002 е
образувано по молба вх.№ 25064/06.11.2020г. на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД
въз основа на Обезпечителна заповед, издадена на 27.10.2020г. възоснова на определение по търг. дело № 694 от 2019г. на
СГС VI-13 състав, с което е допуснато обезпечение на предявения
от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, с ЕИК ******срещу „Т.К.“ ООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, бул. ,******, бл. И.СТЦ,
офис 325Б, иск с правно основание чл. 430 ТЗ за заплащане на сумата в размер от
55 000 евро, представляваща част от общо вземане за главница в размер на 135
086,72 евро, съставляващо предсрочно изискуем кредит, предоставен по сключен
Договор за овърдрафт № 904- 1048016/25.08.2014 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, чрез последователно налагане на запори върху банкови
сметки на „Т.К.“ ООД в изрично посочени банки, сред които и „УниКредитБулбанк“ АД до достигане общия размер на
претенцията от 55 000 (петдесет и пет хиляди) евро, с левова равностойност от
107 570, 65 (сто и седем хиляди петстотин и седемдесет лева и шестдесет и пет
стотинки) лв.
Въз основа на издадената обезпечителна
заповед и запорно съобщение изх.№ 31306/09.11.2020 г.
е наложен обезпечителен запор на банкови сметки на „Т.К.“ ООД в „ПРОКРЕДИТ БАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ЕАД. Със съобщение изх. № 31307/09.11.2020г., „Т.К.“ ООД е уведомено
за наложения обезпечителен запор. С уведомление вх.№ 25554/12.11.2020г. „Т.К.“
ООД е поискало в запорните съобщения до банките
изрично да бъде отбелязано, че наложения запор не обхваща несеквестируеми
суми, като посочва изрично кои суми счита за несеквестируеми.
След постъпил отговор на горепосоченото запорно
съобщение, въз основа на същата обезпечителна заповед, със запорно
съобщение изх.№ 32476/23.11.2020г. е наложен обезпечителен запор на банкови
сметки на „Т.К.“ ООД в “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД. Със съобщение изх.
№32477/23.11.2020г., връчено на
02.12.2020 г., „Т.К.“ ООД е уведомено за наложения обезпечителен запор, което в
срок обжалва същото пред настоящия съдебен състав. С писмо от 24.11.2020 г. с
вх. № 27751 от 24.11.2020 г. от банката е постъпил отговор, че няма свободен
авоар и запорът не е наложен.
При тези данни съдът намира, че жалбата
е недопустима. Съгласно действащата
нормативна уредба чл. 435, ал. 2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнение върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС, Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК запорът и възбраната,
като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество. В рамките на изпълнително
производство-изпълнителния запор е изпълнително действие за събиране на
присъдените в полза на взискателя суми, което се
извършва чрез превеждане на сумите от банката по специалната банкова сметка ***
(чл.
508, ал. 3 ГПК), който е длъжен да изплати дължимите на взискателя
и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК, при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията. Затова запорът на парично вземане
е несъвместим с несеквестируемостта – тоест със забраната
да ги събира друг, освен длъжникът, и в този смисъл я нарушава, а когато
паричното вземане е частично несеквестируемо
(възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно
плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Докато в случая се
касае за налагане на запор върху вземания като обезпечителна мярка в
обезпечителният процес, който протича в две фази: производство по допускане
обезпечаване на иска и производство по налагане на обезпечителните мерки. В
зависимост от избраната и допусната обезпечителна мярка втората част на
обезпечителния процес може да се развие при съдебен изпълнител. В рамките на
обезпечително производство-обезпечителния запор е мярка по допуснато
обезпечение по предявен или бъдещ иск (чл.
397, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК), като неговата цел е да осигури, докато спорът
е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, т. е. сумата ще
бъде платена и задължението – погасено – след постановяване на осъдително
решение и образуване на изпълнително производство. В този смисъл и Определение № 39
от 1.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3842/2020 г., IV г. о., ГК.
От горното следва извода, че за длъжника е
налице интерес от обжалване на изпълнителни действия (запор, възбрана), тогава
когато те са насочени към принудително събиране на паричното вземане, което е несеквестируемо. Тогава когато обаче все още не е
образувано изпълнително производство с цел удовлетворяване на това вземане, то
липсва подлежащо на обжалване изпълнително действие от категорията на посочените
в чл.435, ал.2, т. 2 от ГПК. Действията на съдебния изпълнител подлежат на
обжалване единствено в изрично и лимитативно изброените в процесуалния закон
случаи.
В случая е допускано обезпечение и издадената
обезпечителна заповед, удостоверява правото на ищеца на обезпечение на иска и заповядва
то да бъде осъществено, като се наложи конкретната обезпечителна мярка.
Обезпечителната заповед е условие, за да започне производство по налагане на обезпечението.
Съгласно
чл.400, ал.1 от ГПК налагането на запор
се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа
на обезпечителната заповед на съда, като на ответника се връчва съобщение
вместо призовка за доброволно изпълнение. Обезпечителната заповед не е титул, възоснова на който
да започне принудително изпълнение на вземанията. Действието на обезпечителната
заповед се изчерпва
с наложената от компетентния орган забрана за разпореждане с имуществото от
длъжника и пораждане на задължения на третото задължено лице да не я предава на
длъжника (чл.507). Затова в образуваното
възоснова на нея изпълнително дело не се извършват последващи запора действия от съдебния изпълнител, не се
превеждат
суми в полза на взискателя. Възражението за несеквестируемост има приложно поле само при същинско изпълнение
на парични вземания.
В допълнение следва да се посочи, че съдебният
изпълнител няма право да преценява правилността на постановения от съда съдебен
акт, а следва да се съобрази с него, като изпълни заповедта за налагане на
обезпечителни мерки. В случай, че съдът е допуснал обезпечение чрез налагане на
запор на вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение и обезпечението
е недопустимо (чл.393, ал.2 ГПК), то защитата на длъжника е по реда на обжалване
на определението за допускане на обезпечение. Посочените в жалбата съдебни
актове, касаят хипотези на наложен запор като действие, предприето в рамките на
изпълнително производство, образувано за принудително удовлетворяване на
парични вземания, с което се нарушава несеквестируемостта,
а не като част от обезпечителния процес и актове постановени в производство по
допускане на обезпечението от съда, поради което са неотносими
към разглежданата хипотеза. На следващо място – по делото не се съдържат данни
за това, че по банковата сметка има парични средства, както и какво е
основанието за тяхното постъпление, за да се извършва преценка за несеквестируемост съобразно сочените от жалбоподателя
разпоредби на ГПК, ЗДБРБ ЗУСЕСИФ и ЗПФ.
С оглед на изложените
съображения жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, а
настоящото производство – да се прекрати.
Водим от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба с вх.№ 28607/07.12.2020 г. подадена от „Т.К.“ООД против действия на частен
съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20208580402002 по
описа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие Софийски градски
съд - налагане на обезпечителен запор върху вземания по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.гр.д. № 547 по описа за 2021 година на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI състав.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.