№ 495
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500503 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от “А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”,
ул.“Кукуш” № 1, чрез процесуален представител юрисконсулт Михаил
Караколев срещу решение № 209/30.01.2024 год. /погрешно отразена като
2023 год./ по гр.д.№ 6030/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с
което е осъдено “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1,
представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски, на основание
чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, да заплати на „Минолби“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к
„Славейков“, бл.22, вх.2, ап.8, представлявано от Владимир Тренчев, сумата
от 2 лв. - обезщетение за обработка на просрочени задължения, с която се е
обогатило неоснователно, като платена при начална липса на основание - по
нищожна неустоечна клауза, съдържаща се в т.27.1. от ОУ, приложими за
сключения между страните договор за мобилни електронни съобщителни
1
услуги с № ********* и е осъдено “А1 България” ЕАД да заплати на
„Минолби“ ЕООД деловодни разноски в размер на 350 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като необосновано. Оспорен е извода на първоинстанционния съд относно
нищожност на клаузата по т.27.1. от общите условия приложими за
процесния договор. Твърди се, че не е съобразено обстоятелството, че
относно същата клауза вече има произнасяне на Бургаския районен съд, с
което е прието, че тя не е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Твърди се, че в решението погрешно е извършена съпоставката между
договорената наустойка в размер на 2 лв. и цената на един СМС от 0,15 лв.,
тъй като от една страна не е съобразена практиката по въпроса да вредите на
административните съдилища, а от друга-не е взето предвид обстоятелството,
че договорът между страните е сключен за 2161 бр. номера, като
обезщетението се начислява на партидата на всеки номер, а общият му размер
многократно надвишава сумата от 2 лв. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и за решаване на спора по същество от въззивния съд с
отхвърляне на предявения иск и присъждане на съдебните разноски за двете
инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Минолби“
ЕООД - Бургас, ЕИК *********, чрез управителя Владимир Тренчев, в който
са изложени подробни съображения за нейната неоснователност и за
правилност на обжалваното решение. Твърди се, че районният съд правилно е
определил характера на клаузата като неустоечна, като обосновано е
приложил т.3 от ТР №1/2009 год. на ОСТК на ВКС, имайки предвид
константната практика на ВКС относно нищожни клаузи за неустойки,
уговорени между търговци. Твърди се също, че ищецът по делото има
качеството на потребител по смисъла на Директива 2011/83/ЕС на ЕП /17/,
тъй като търговската цел на сключения между страните договор е толкова
ограничена, че не е преобладаваща в общия му контекст. Направено е искане
за потвърждаване на решението и присъждане на съдебните разноски.
Цитирана е и е приложена съдебна практика на районни и окръжни съдилища.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск
2
с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявения пред Бургаския
районен съд иск от ищеца „Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
ответника “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 лв. - платено без основание обезщетение за
обработка на просрочени задължения, с която сума се твърди, че ответникът
се е обоготил неоснователно, тъй като плащането е извърешено от ищеца по
нищожна клауза, съдържаща се в т.27.1. от общите условия /ОУ/ приложими
за сключения между страните договор за мобилни електронни съобщителни
услуги с № *********. В исковата молба се твърди, че ответното дружество е
потребител на мобилни съобщителни услуги по сключения с ответника
договор, като ответното дружество без основание издало платежен документ -
фактура за начислено обезщетение за забавено плащане в тежест на
потребителя в размер на 2 лв., която сума ищецът сочи, че е заплатил за да не
бъде преустановена доставката на мобилни услуги. Твърди, че сума от 2 лв. е
начислена в тежест на дружеството въз основа на неравноправна клауза по
т.27.1 от ОУ, която не е индивидуално договорена, като цели да прикрие
скрита такса за непредоставена услуга, а също - представлява неустойка за
обработка на просрочени задължения, която е извън обезпечителната,
обезщетителната и санкционна функции на неустойката, тъй като е
административен разход на ответника по сключения договор.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва предявения иск.
Твърди, че сумата от 2 лв. е начислена на валидно правно основание, като не
представлява неустойка, а такса за обработка на просрочени задължения –
така, както е отразено в издадената от ответника фактура и обхваща
разходите на дружеството по администриране на просрочените плащания,
формирани на база разпределение поддръжка и амортизация на системата за
таксуване, мрежови разходи и персонал, пресметнати като процент от
годишните разходи на А1 за заплати и осигуровки и други съпътстващи
разходи, поддръжка сгради, наеми, охрана и пр. и други подобни – конкретно
изброени в отговора. Твърди се, че обезщетението се дължи на осн. т.27.1 от
ОУ приложими към сключения между страните договор, то е посочено и в
ценоразписа публикуван на интернет страницата на дружеството, като
дружеството подробно е обосновало основанието и размера на обезщетението
пред съответния регулаторен орган – Комисията за регулиране на
3
съобщенията /КРС/, която е позволила включването му в общите условия
предложени от А1 на абонатите. Твърди се, че в случая не е начислено
необосновано голямо обезщетение, поради което не е допуснато нарушение
на правото на ЕС. Възразено е срещу приложението на правила, уреждащи
закрилата на потребителите-физически лица, спрямо ищеца-юридическо
лице. Направено е искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
съдебните разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустима искова претенция, поради което е валидно и
допустимо.
От доказателствата събрани пред районния съд се установява, че между
ищцовото дружество „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат и
ответника “А1 България“ ЕАД - мобилен оператор и доставчик по
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, е сключен
договор за мобилни електронни съобщителни услуги с № ********* и
приложение №1 към него.
От приложените писмени доказателства, както и безспорно е
установено, че по време на действие на договора за доставени и ползвани
мобилни услуги, доставчикът е издал фактура №********** на 25.10.2021
год., по която ищцовото дружество е следвало да запалти сумата от 54,79 лв. с
ДДС. При договорените условия за плащане сумата по фактурата е следвало
да бъде заплатена до 14.11.2021 год., но плащането е било извършено от
абоната на 19.11.2022 год. - т.е. установено е забавено изпълнение за
задължението за плащане по фактурата от страна на абоната. Доставчикът -
ответното дружество, е издало фактура №********** на 17.11.2021 год., с
която е начислена в тежест на абоната – ищеца по делото, сума за заплащане в
размер на 2 лв., представляваща обезщетине за обработка на просрочени
задължения. Тази сума е заплатена от абоната преди предявяване на иска,
като за нея той твърди плащане без основание.
Видно от приложените общи условия на доставчика, начисляване на
сумата от 2 лв. е предвидено в т.27.1 съгласно която, в случай на частично
4
или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово-
счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи наред с други
предвидени плащания и „обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за
обработка на просрочени задължения“, което обхваща разходи по
администриране /дейности по събиране и уведомяване/ на просрочени
плащания. Посочено е, че обезщетението в размер на 2 лв. се формира на база
на разпределеине на относимите разходи за поддръжка и амортизация на
системата за такуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се
начисляват при забава на плащането надхвърляща определения в общите
условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
съответното задължение, като подробна информация за това е публикувана в
ценоразписа на А1 на интернет страницата на дружеството-www.a1.bg.
Възраженията на ищеца, че сумата от 2 лв. е начислена въз основа на
неравноправна клауза, не се споделят от настоящия съд. Ищецът в
качеството си на търговец - юридическо лице, не се ползва от
потребителската защита срещу неравноправни клаузи по Закона за
защита на потребителите. Този закон въвежда разпоредбите на Директива
98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на
потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на
потребителите; Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на
правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ, L 328/7 от 18 декември
2019 г.); Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Разпоредбата на
пар.13, т.1 от Закона за защита на потребителите, в съответветствие с
определението на качеството „потребител“ дадено в посочените по-горе
Директиви, изрично предвижда, че потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
5
своята търговска или професионална дейност. Такова е и определението по
чл.2, т.“б“ от Директива 93/13/ЕИО съгласно която „потребител“ означава
всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите,
предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Противно на
твърдението на ищеца, че има качеството на потребител съгласно
горепосочените директиви, в тях не се съдържа определение, което да
придава това качество на търговец - юридическо лице.
Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11
декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни
съобщения предвижда, че разпоредбите за предоставяне на информация за
договорите, максималната продължителност на договора и пакетите, следва
да бъдат от полза не само за потребителите, но и за микропредприятията
и малките предприятия, както и за организациите с нестопанска цел, поради
което задълженията относно предоставянето на информация за
договорите, включително съдържащите се в Директива 2011/83/ЕС,
следва да се прилагат автоматично към микропредприятията, малките
предприятия и организациите с нестопанска цел, освен когато те
предпочитат да договорят индивидуални условия по договора с доставчиците
на електронни съобщителни услуги.
Става ясно, че Директивата (EС) 2018/1972 изключва
микропредприятията, малките предприятия и организациите с нестопанска
цел като потребители, но ги приравнява на такива /без да им придава такова
качество/ само по отношение на задълженията на доставчиците за
предоставянето на информация за договорите, включително
съдържащите се в Директива 2011/83/ЕС.
Ето защо, само ако се твърди и се установи кумулативно наличие от
една страна, че юридическото лице, което търси потребителска защита, е
микропредприятие, малко предприятие и организация с нестопанска цел, а от
друга страна - че конкретната клауза, за която се твърди, че е неравноправна,
нарушава задълженията относно предоставянето на информация за
договорите, включително съдържащите се в Директива 2011/83/ЕС, на това
юридическо лице, би могла да му се предостави такава защита относно
неравноправни клаузи, каквато се предоставя на потребителите - физически
6
лица.
Не може да се приеме, че по делото е налице първата предпоставка.
Ищецът няма качеството на организация с нестопанска цел, а също - не е
въвел своевременно твърдение и не е установил по делото, че има качеството
на микропредпирятие или малко предприятие. За целите на настоящия процес
тези качества на юридическото лице не се предполагат, а подлежат на
доказване. В случая районният съд не е бил задължен да дава указания на
ищеца за установяване на тези качества, тъй като в исковата си молба той не е
изложил твърдения в този смисъл, а сочени за първи път в писмена защита
обстоятелства, не се изследват съда.
Изхождайки от представеното по делото споразумение подписано на
16.05.2019 год. между ответника по настоящото дело и Комисията за
регулиране на съобщенията, съгласно което в общите условия на доставчика,
е въведено процесното обезщетение за обработка на просрочени задължения,
и поради неустановяване на противното от ищеца, следва да се приеме, че не
е доказана по делото и втората кумулативно предвидена предпоставка, а
именно, че клаузата по т.27.1 от ОУ е в нарушение на задълженията относно
предоставянето на информация за договорите, включително съдържащите се
в Директива 2011/83/ЕС.
Ето защо и тъй като не са установени предпоставките при които
юридическо лице би могло да се ползва от потребителската защита
предоставена на физическите лица, а е налице просрочие на плащане на
месечна вноска от страна на аботана, съдът не споделя твърденията на
ищеца, че клаузата по т.27.1- от ОУ като неравноправна - респ. нищожна, не
произвежда действие спрямо него и начислената за плащане въз основа на
тази клауза сума от 2 лв. е платена без основание. Съгласно чл.298 от
Търговския закон, търговецът може да установи отнапред общи условия за
сключваните от него сделки, като те стават задължителни за другата страна,
когато тя е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори
незабавно. В случая не се твърди и не са представени доказателства ищцовото
дружество да е извършило оспорване на клаузата по т.27.1. от ОУ, която е
било длъжно да знае, предвид позоваването на общите условия в договора и в
приложението към него.
Настоящият съд споделя съображенията на ищеца относно характера на
7
предвиденото обезщетение по т.27.1- от ОУ като неустойка за забавено
изпълнение, тъй като това обезщетение е предвидено като покриващо вредите
от забавено изпълнение на задължението за плащане по договора, без да е
необходимо те да се доказват, с цел да обезпечи точното изпълнеине на
задължението за плащане по договора. Съгласно разпоредбата на чл.309 от
ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци, поради което прекомерността на
договорената между търговци неустойка самостоятелно не е основание за
нищожност, а в случая не се установи с договореното обезщетение с характер
на неустойка за забавено изпълнение, да са накърнени добрите нрави, поради
което няма основание т.27.1 от ОУ да бъде счетена за нищожна на осн. чл.26
от ЗЗД.
Изложеното по-горе обосновава извода, че сумата от 2 лв. е платена
от ищеца на валидно правно основание, което сочи неоснователността на
иска, а като неоснователен, предявеният иск следва да бъде отхвърлен от
съда.
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският районен съд е
постановил неправилно решение - в противоречие с материалния закон,
което следва да бъде отменено от въззивния съд, а спорът - решен по
същество с отхвърляне на предявения иск.
Предвид изхода от делото, в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. за всяка
от двете съдебни инстанции – т.е. обощо 200 лв., както и разноските за
внесена държавна такса в размер на 25 лв., като тези разноски се възложат в
тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 209/30.01.2024 год. /погрешно отразена като
2023 год./ по гр.д.№ 6030/2023 год. по описа на Бургаския районен съд,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Минолби“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Славейков“, бл.22, вх.2, ап.8,
8
представлявано от Владимир Тренчев срещу “А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район
“Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и
Младен Марковски, за осъждане на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД - сумата от 2 лв. /два лева/, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения, с която А1 се е обогатило
неоснователно, като платена при начална липса на основание, поради
неравноправност и нищожност на т.27.1. от ОУ, приложима за сключения
между страните договор за мобилни електронни съобщителни услуги с №
*********.
ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж/к „Славейков“, бл.22, вх.2, ап.8, представлявано от
Владимир Тренчев да заплати на “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, район “Илинден”, ул.
“Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски
и е осъдено “А1 България” ЕАД направени съдебни разноски за двете
съдебни инстанции както следва: заплатена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на общо 200 лв. / двеста лева/ - по 100 лв. за
защита пред всяка от двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9