№ 1
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000289 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.
М. И. К. като пълномощник на новоучреденото търговско дружество „7***“
ООД срещу решение № 95 от 25 октомври 2021 година, постановено по т. д.
№ 434 по описа за 2021 година на Бургаски окръжен съд, с което е оставена
без уважение жалбата на същото дружество срещу постановения отказ №
20210907102041 от 8-ми септември 2021 година на длъжностното лице по
регистрацията към Агенцията по вписванията за вписване на дружеството в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Решението се обжалва като неправилно с оплакване за
необоснованост, аргументирано със следните съображения: твърди се, че
цифрата е писмен знак за означаване наименованието на числа, съответно на
думите означаващи наименованието на числата, който факт се поддържа като
безспорен в сферата на езикознанието. Поддържа се, че надпис от четири
цифри с арабската числова система представлява надпис на български език, в
която връзка се изтъква наличието вписвания на дружества в ЗТРРЮЛНЦ с
фирмени наименования като например „25“ АД, както и вписването на
търговски дружества с фирмени наименования, състоящи се от думи
изписани с фонеми на кирилица в съчетание с цифрови означение на
наименования на числа. Приведени са като аргументи пример за заглавие в
1
художествената литература и използването на цифри в съдържанието на
атакувания съдебен акт, съставен на български език.
В срока по чл. 263 ГПК е представена отговор от Аг., в който
жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се становище за
потвърждаването му като съобразено, както и отказът на длъжностното лице
по регистрацията, с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ТЗ, изискваща изписване на
фирмените наименования само на български език и смисълът на закона е за
изписване наименованието само с български букви. Поддържа се, че
добавянето на цифри към наименования изписани с български фонеми
представлява добавка по смисъла на чл. 7, ал. 2 ТЗ, поради което
използването само на цифри в наименованието на фирмата е нарушение на
императивната норма на закона. Изтъква се, че арабските цифри се изписват
по един и същи начин във всички езици, но се изговарят по различен начин на
всеки различен език, поради което е налице противоречие с нормата на чл. 7,
ал. 3 ТЗ. Допълнително е изложен аргумент, че изписаните цифри създават
неяснота относно наименованието на дружеството като е възможно те да
означават наименованието на отделните цифри, но също така и на числото
или числата, съответстващи на двойките цифри или на числото,
съответстващо не съчетанието от четирите цифри.
Бургаски апелативен съд, като установи, че жалбата е подадена в
рамките на срока по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ от надлежно легитимирана
страна и при наличие на правен интерес, намира, че същата е допустима.
С въззивната жалба е поискано назначаването на съдебна
експертиза в областта на езикознанието, която да даде заключение по
въпроса, дали цифрите и конкретно „7***“ като писмени знаци, са част от
писмения български език?
По това искане, на първо място, както е посочено и в самата
въззивна жалба, не са необходими специални знания и е ноторно известно, че
цифрите са общоприети символи, които служат за изписване на
наименованията на числа, на всички езици и езикови системи, които са
възприели т. н. „арабски цифри“.
По правилността на решението, съобразявайки факта, че т. н. „арбски
цифри“ са общоприети символи за изписване наименованията на числа на
всички езици, в т. ч. и на български език, Бургаски апелативен съд в
2
настоящия му състав приема следното:
С обжалваното решение първоинстанционния съд е оставил без
уважение жалба вх.№ 20210909094910 от адв. М. Ив. К., пълномощник на
„7***“ ООД – в процес на регистрация против отказ № 20210907102041/
08.09.2021 г. на Агенцията по вписвания-търговски регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел за вписване на новоучредено
дружество с ограничена отговорност с фирма „7***“ ООД, в която жалба са
изложени аргументи за незаконосъобразност на отказа и постановяването му
в противоречие с нормата на чл. 7, ал. 3 ТЗ.
В жалбата срещу отказа на ДЛР са развити съображения, че
формираното фирмено наименование само от цифри не означава, че не е на
български език, т. к. цифрите като общоприети символи са част от българския
език, като е направено позоваване на вписвания на дружества с фирмени
наименования, формирани само от цифри или от съчетание на фонематични
думи и цифри. Посочено е, че всички необходими и изискуеми за вписването
доказателства са налични и предоставени със заявлението, като с това е
следвало да се изчерпи проверката на длъжностното лице по регистрацията и
то да постанови вписването.
Бургаски окръжен съд е оставил без уважение жалбата против отказ
20210907102041/ 08.09.2021 г. във връзка с което по приложението и
тълкуването на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ТЗ е прието, че фирмата е
търговско име, което индивидуализира търговеца при участието му в
търговския оборот и при осъществяване на търговската му дейност.
Първоинстанционният съд е приел, че с изискването
наименованието да се изписва на български език, законодателят е имал
предвид изписването на наименованието на дружеството само с български
букви (фонеми). Във връзка с това е прието, че изписването на фирменото
наименование само с цифри противоречи на това изискване на закона и
използването им в наименованията на търговските дружества е допустимо
само като добавка по смисъла на чл. 7, ал. 2 ТЗ. Изписването на арабските
цифри по един и същи начин в различните езици има значението на различни
думи в различните езици, поради което окръжният съд е приел, че
използването им без дума, изписана с букви от българския език или на самите
думите, означаващи самите цифри/числа, които да са изписани с букви от
3
българския език, е в нарушение на нормата на чл. 7 ал. 3 от ТЗ. Изложено е
допълнително съображение, че наименование с цифрите „7***“ съдържа
неяснота относно наименованието на числото, формиращо фирменото
наименование, от което също е направен извод, че не е спазено законовото
изискване на ал. 3, на чл. 7 от ТЗ. Посочено е, че смисълът на закона – чл. 7,
ал. 2 и ал. 4 ТЗ, е наличността на уникалност на наименованието както при
изписване, така и при произнасянето му, тъй като в противен случай в
търговския оборот би се стигнало до заблуда на трети лица. Доводите за
допуснатите от Аг. вписвания на фирмени наименования, състоящи се само
от цифри/числа, са преценени като ирелевантни.
Бургаски апелативен съд в настоящия му състав намира, че във
връзка с поставения във въззивната жалба съществен въпрос - дали
изписването на наиченованието на търговеца само с цифри съответства на
изискването за изписване на български език, решението на
първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и следва да
потвърди. Следва да се сподели изцяло съображението, че фирмата е
търговско име - наименованието, което индивидуализира търговеца при
участието му в търговския оборот и при осъществяване на търговската му
дейност. В този смисъл символите, чрез които се изписва фирмата следва или
сами по себе си като думи да имат семантиката на наименование –
съществително собствено име, чиято употреба в търговския оборот не
накърнява обществения ред и добрите нрави, което изискване се отнася и за
дума, която се употребява в смисъла на понятие или съществително
нарицателно, а ако се употребяват символи, които по своята поредност и
структура не представляват морфологична единица, то носят определен
символна семантика, като например „АБВ“ – употребимо като общоприет
символ за българска писменост, 7/8 – употребимо освен като наименование на
дробно число, но също така и в музиката като такт за българския фолклорен
танц ръченица; дадения във въззивната жалба пример относно смисъла на
заглавието на уникално в литературата художествено произведение „1****“
като пермутация на 1948 г. също е натоварено със специфична, характерна
символика, която е емблематична. Същевременно, изписването на
наименованието на търговеца с букви, които са характерни за кирилицата, но
в своето съчетание и поредност нямат структурата и семантиката на
морфологична единица (дума) от българския език, също не отговаря на
4
изискването на чл. 7, ал. 3 ТЗ. От формална гледна точка е вярно, че
наименованието на определено число, изразено с цифри като общоприет
символ може да означава и думите, с които се изговаря числото и на
български език.
Изводът, че са спазени императивните изисквания на закона за
съдържанието на наименованието на търговеца по смисъла, следва да
изхожда не само от съобразяване на формалната логика за съответствие на
употребените символи като част от писмения български език, но също така и
за символиката, значението и смисъла на употребеното съчетание от символи,
които позволяват да бъдат възприети на български език, по начин, който
индивидуализира търговеца. Същественото в случая е, че освен
императивното изискване на чл. 7, ал. 3 ТЗ – наименованието да е изписано на
български език, употребените символи с определената поредност в строежа на
думата, следва да отговарят и на изискването за търговско наименование и то
по начин, който не противоречи на изискването на чл. 7, ал. 4 ТЗ за
уникалност; на изискването на чл. 7, ал. 2 ТЗ - да отговаря на истината, да не
въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Иначе
казано, наименованието следва да индивидуализира търговеца по начин,
който не въвежда в заблуждение, че употребата му – писмено или говоримо,
служи за индивидуализиране на конкретния търговец, а не на общоприето
понятие или за наименование на самото число – както е в случая. Липсата на
отстояние, препинателни знаци и други подобни сочи, че употребените цифри
като символи служат за общоприетия начин за изписване на наименованието
на числото 7*** (седем хиляди шестдесет и девет), в който смисъл би се
възприело непосредствено на български език от всяко лице, чийто говорим
език по рождение е български. Извън наименованието на самото число, в
случая липсва признакът уникалност на наименование или символика, която
да е различна от тази за самото число. Подобно твърдение не се поддържа от
самия жалбоподател, който претендира правото търговецът да носи това
наименование, което не се свързва като общоприето с нещо различно от
наименованието на самото число. Запазването на подобно фирмено
наименование като уникално (чл. 7, ал. 4 ТЗ) само за търговеца, което иначе
не се характеризира с нищо отличително, би могло да подведе или да
заблуди, че използването му при изписване или изговаряне има значение,
което да е различно от самото число. Макар и по аналогия, следва да се
5
съобрази например чл. 7 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския
парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно търговската марка на
Европейския съюз, койтао не допуска запазването като уникални на символи
и понятия, които имат само общоприето и еднозначно значение, не носят
белега отличителност и биха могли да заблудят за употребата им със
значение, което е различно от общоприетото.
Следователно, дори да се приеме, че изписването на наименованието
на търговеца само с цифри като общоприети символи за изписване на дадено
число на всички езици не противоречи на изискването на закона за изписване
на фирмата на български език, такова наименование не може да
индивидуализира търговеца и би могло да въведе в заблуждение за
употребата му единствено в общоприетия смисъл като число, а не за
индивидуализиране на търговеца съгласно чл. 7, ал. 1 ТЗ.
Предвид изложеното по-горе обжалваното решение, с което е
оставена без уважение жалбата против постановен отказ № 20210907102041
от 8-ми септември 2021 година на длъжностното лице по регистрацията към
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на търговско дружество с
наименование „7***“ следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95 от 25 октомври 2021 година,
постановено по т. д. № 434 по описа за 2021 година на Бургаски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6