Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр. Севлиево, 04.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 375/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са главни искове
с правна квалификация чл. 108 ЗС. Съединени са и насрещни искове с правно
основание чл. 72, ал. 1 ЗС и чл. 72, ал. 2 ЗС. Съединени са и обратни искове с
правно основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д.С.Т., с ЕГН **********,*** и Х.Т.К., с ЕГН **********,*** срещу В.В.В., с
ЕГН **********,***. Ищците твърдят, че са законни наследници на покойния си
баща Т. Т. К., починал на ***г., наследник на майка си А. К. К., починала на ***г.,
заедно със сестра си В. Т. Ц., починала на ***г.. Те наследили от покойната си
майка следния недвижим имот: поземлен имот № 553.140 по плА. на
новообразуваните имоти на селищно образувание „Хоталич", местността
„Крушевски баир", в землището на гр. Севлиево, код по ЕКАТТЕ 65927 с площ
от 2 432,60 кв.м., в строителните граници, определени с околвръстен полигон,
при съседи на имота: № 553.135-В- Х., Б. Д., Й. Г. Д.; № 553.440-територия на
транспорта, местни пътища Община Севлиево; № 553.386-Територия на транспорта,
местни пътища Община-Севлиево; № 553.138-Д. И. С., Г. С. А.; № 553.139-Г. С. А.,
Д. И. С.; № 553.383-Територия на транспорта, местни пътища Община-Севлиево; №
553.141-Т. К. С. и имот № 553.142-Й. В. М.-А., заедно с построените в него
жилищна сграда, масивна, на два етажа със застроена площ от 25,90 кв.м. и
жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 14 кв. м.,
подобрения и насаждения в имота. Имотът се владеел и ползувал от двамата
наследници на А. К., съвместно, с дружни усИ.. Брат и сестра заедно поддържали
лозето и овошките, стягали вилата и лятната кухня до нея. Вилата се използвала
и от младите по празниците. След смъртта на Т. Т. К., имотът се поддържал от
сестрата В. и вторият ищец, който заедно с нея в пълно разбирателство работел
на мястото. Заедно пръскали лозето, копаели, брали гроздето, черешите, вишните
и дюлята. Поддържали и зеленчукова градина. През 2010 г. В. поискала да
прехвърли дела си на вторият ищец, който подал данъчна декларация, в която
посочил себе си и В. като собственик на
имота, като поради грешка имотът бил заведен целия на негова партида. Оттогава
винаги получавал съобщения от дирекция
„Местни данъци и такси" за целия имот и си плащал дължимия данък. След
смъртта на В., нейните наследници не проявили интерес към земеделската работа и
отказвали да полагат грижи за имота. Това демотивирало и ищците, да поддържат
сами имота. Мястото буренясало, преди година и половина имало трева и бурени до
кръста, имало нахвърляно огромно количество пръст в мястото от съседи. От съсед
на Г.Ц. разбрал, че е продал тайно вилата с мястото. Оказало се, че наследниците
на В. Ц. са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка и са продали имота на ответника. След смъртта на майка си, те не са
завладявали имота като свой и не било налице законно и непрекъснато владение,
годно да ги направи собственици по давностно владение. Не го и демонстрирали
спрямо ищците и околните и не били изминали 10 г. нито от смъртта на майка им,
нито от момента когато Х.К. декларирал имота на свое име изцяло и не било
възможно да са го придобили по способа на придобивната давност по чл. 79 от ЗС.
Нотариалния акт следвало да бъде отменен до размер на 1/2 идеална част. Ищците
искат признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на
1/2 ид. ч. от описания недвижим имот и осъждане ответника да освободи и да им
предаде владението на тази част. Претендират разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са
връчени на ответника и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор, с който исковете се оспорват, като неоснователни. Оспорва твърденията
на ищците, че са придобили собственост по наследство от А. К. К., тъй като
същите не са посочили на какво основание К. е била собственик на имота, а не
били ангажирали и доказателства, които да подкрепят тези твърдения. Продавачите
Р.И.Ц. и Г.И.Ц. споделили, че нямат нотариален акт за собственост на имота.
Направили справка в Община Севлиево, „Кадастър и техническо обслужване за град
Севлиево". По стария разписен лист, който съдържа данни за имотите в
местността „Крушевски баир", землище на гр. Севлиево и техните
собственици, по отношение на процесния имот /земя и сгради/ било записано името
на И. Б. - баща на продавачите. Продавачите също потвърдили, че родителите им
са били единствени собственици на имота и в средата на шестдесетте години на
миналия век сами със собствени средства и труд построили вилата и другата
постройка в него. Имотът е владян непрекъснато и необезпокоявано повече от
шестдесет години единствено и само от родителите им и от тях самите. През
всичките години те заплащали дължимите местни данъци и такси за целия имот. Към
момента, когато купил имота, нямало причина ответника да се съмнява, че той е
собственост на продавачите. Първата среща на ответника с Х.К. била в средата на
месец януари 2020 г.. В работилницата, където бил тогава заедно със свой
приятел, влезли двама мъже и единият попитал: "Някой от Вас купувал ли е
скоро място на Крушевски баир?". Х.К. се представил като братовчед на Р. и
Г. Ц. и показал известие от Общината за дължими данъци и такси на имоти.
Изглеждал изненадан как така имота на Крушевски баир е продаден, а той получава
известие, че все още трябва да плаща данъци за него. Оставил си телефонния
номер и помолил до края на седмицата да провери в Общината, като обяснил, че
във връзка с пътуванията му в чужбина и проверките по границите не трябвало да
му се трупат задължения за неплатени данъци. Още на следващата сутрин отишли в
Общината и след направени проверки от служителката се установило, че има
дублиращи се партиди за един и същ имот - от една страна стара партида за целия
имот на В. Т. Ц. валидна и закрита след сделката с ответника, а от друга -
партида на Х.К. от 2010 г. валидна и все още активна. От обясненията на
служителките ответника разбрал, че всеки може да си декларира, каквото поиска
на собствена отговорност и без да представи документи. Попитал Х. на какво
основание си е декларирал имота през 2010 г., а той казал, че леля В. му е
обещала лозето. Накрая той попълнил декларация за закрИ.е на партида.
Продавачите Г. и Р. Ц., заявили, че имотът е собственост на майка им и баща им В.
и И., те построили вилата и живяли там. Случвало се братовчед им и неговите
родители да посещават имота, но много отдавна и единствено като техни гости за
семейни празници, случвало се било и да помагат в брането на грозде и овошки,
но не като съсобственици на имота, а защото били поканени като близки роднини,
за да споделят част от реколтата. Претендира разноски.
Ответника е поискал привличане на Р.И.Ц., с ЕГН **********,*** и Г.И.Ц., с ЕГН **********,***,
като трети лица помагачи на страната на ответника, като привличането е
допуснато с определение на съда.
Предявени са при условията на евентуалност
насрещни искове от В.В.В. срещу Д.С.Т., и Х.Т.К.. Към момента на закупуване на
имота от ищеца по насрещните искове, нямало причина да се съмнява, че
продавачите са собственици на целия имот. За първи път Х.К. предявил такива
претенции, изпращайки покана по пощата, която В. получил на 04.05.2020 г.. За
периода 01.10.2019 г. - 14.04.2020 г. В. извършил в процесния имот редица
подобрения с изцяло собствени средства и личен труд. Стойността им (съобразно
вложените материали и труд, подробно описани в исковата молба по насрещния иск)
била общо 3 708 лв., включваща: такси по пресъединяване към
електроразпределителната мрежа; такси по пресъединяване към водоснабдителната
мрежа; ел.материали; кабел - 100 м. и гофрирана тръба - 100 м.; маркуч за вода
- 80 м. и други ВиК материали; маркуч за вода - 70 м.; изкопни и заривни
дейности, извършени с багер, свързани с пресъединяването към ел. и ВиК мрежите;
полагане на кабели, тръби и маркучи за вода - наети трима души за два дни; наемане
на багер за разчистване на двора и засипване на пътя с минералбетон; засипване
с минералбетон - 10 куб.м. и транспорт; наемане на багер за извършване на
изкопни дейности около сградата, свързани с направа на дренаж; облагородяване
на двора: храсторез, хидратна вар, корда и масло, наети четирима души за седем
дни; наемане на трактор за оран и фрезоване на двора и издаване на скица, във
връзка с процедурата по пресъединяването към ел. мрежата. Към момента на
въвеждането във владение, имотът не бил в добро състояние и годен за ползване,
дворът бил непроходим от непочистените треви и храсти, имотът не бил
пресъединен към ел. и ВиК мрежите, пътят, който осигурявал достъп до имота също
не бил проходим. Подобренията, които ищеца извършил били с цел запазване на
имота и възстановяване на годното му за ползване състояние. Извършил ги в
качеството на добросъвестен владелец, преди да разбере, че има вероятност
праводателите му да не са изключителни собственици на имота. Предвид
гореизложеното, моли за решение, с което в случай, че бъде уважен главния иск и
бъдат признати ответниците за собственици на ½ ид.ч. от процесния имот,
да бъдат осъдени да му заплатят сума в размер на 1 854,00 лева, представляваща
половината от разходите за извършените подобрения и необходими разноски в
имота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
предявяване на насрещните искове до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
Предявени са при условията на евентуалност обратни
искове от В.В.В. срещу третите лица помагачи на страната на ответника Р.И.Ц. и Г.И.Ц..
В. изпълнил изцяло задълженията си като купувач да заплати на продавачите Р.И.Ц.
и Г.И.Ц. уговорената продажна цена в размер на 12 000,00 лв., като част от нея
в размер на 2 000,00 лв. била платена предварително като задатък срещу
разписка, издадена от продавачите на 16.09.2019 г., а остатъкът в размер на 10
000,00 лв. била платена в деня на нотариалното изповядване на сделката. Иска
постановяване на решение, с което - ако евентуално бъде уважен предявения
ревандикационен иск от Д.С.Т. и Х.Т.К., да бъде развален сключения с
ответниците договор за продажба на недвижим имот до размер на ½ ид.ч.,
да бъдат осъдени ответниците да върнат половината от платената цена по
разваления договор в размер на 6 000,00 лв., да платят половината от разноските
по сключване на договора /нотариална такса, местен данък, такса вписване/ в
размер на 386,00 лв., както и да платят направените от В. разноски по гр. д. №
375/2020 г. по описа на РС-Севлиево, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Третите лица помагачи на стрА.та на ответника, в
законния срок са подали отговори на исковата молба по първоначалния иск и
исковата молба по обратния иск.
В отговора от Г.И.Ц., същият оспорва предявения
главен иск и предявеният обратен иск, като неоснователни. С главният иск, се
искало и отмяна на ид. части от нот. акт за собственост по давностно владение и
наследство. Счита, че тъй като заедно с брат си Р.И.Ц. са признати за
собственици на имота, с посочения нотариален акт, е следвало ищецът да е
поискал конституирането им като ответници по главния иск, поради което намира
исковата претенция за недопустима. Твърди недоказаност на заявената собственост върху процесния имот от общият
наследодател - А. К. К.. Имотът бил собственост единствено на родителите на Г.И.Ц.
- В. Т. Ц. и И. Х. Ц. /Б./. Доказателство за това било вписаното в Разписен
лист към проекта за дворищните регулации по неодобрения план за местността
Крушевски баир, община Севлиево от 1980 г., съхраняван в Община Севлиево където
в графа собствено, бащино и фамилно име на собственика, срещу номера на имота
било записано името на - И. Б.. Двете жилищни сгради разположени върху имота
били строени преди около 40 години от И. Х. Ц./Б./и В. Т. Ц.. Години наред
имота бил деклариран в данъчна служба при община Севлиево на имено на
последните, а след тяхната смърт от наследниците им - Г.И.Ц. и брат му - Р.И.Ц., за което плащали
и съответните данъци и ТБО определени от общината. По обратния иск се твърдяло,
че продажната цена е по - голяма от вписаната в акта, но продажната цена била
тази вписА. в акта - сумата 9 500 лв., в която било включено и капарото в
размер на 2 000 лв., платено преди изповядване на сделката за покупко –
продажба, като доказателство за това било изписването на продажната цена в акта
като договорена сума между страните, както и изричното деклариране вписано в т.
III от акта, че това е действително уговорената между страните продажна цена.
Претендира разноски.
В отговора от Р.И.Ц., същият оспорва предявения
главен иск и предявеният обратен иск, като неоснователни. Петитума на исковата
претенция в частта с която се искало отмяна на издаден констативен нот. акт срещу конституираните трети лица помагачи
бил предявен срещу ненадлежна стрА.-трети лица помагачи на ответника В..
Привлечените по делото трети лица Р.И.Ц. и Г.И.Ц. от смъртта на баща си И. Ц.И.,
починал на ***г., заедно с майка си В. Т. Ц., починала на ***г., до момента със
снабдяването с процесният нот. акт за собственост по давностно владение и
наследство в продължение на 19 години единствено те като свой пряко и
непосредствено ползвали, стопанисвали, обработвали непрекъснато имота направили
и редица подобрения /поставяне на стоманени парапети на жилищните сгради,
боядисване на стени, ремонт на покриви, обработване на лозето и др./ и само те
имали ключове за постройките. През периода от ***г. до септември на 2019 г. по
никакъв начин не загубили владението и собствеността върху имота. Ищците по
делото Д.С.Т. и Х.Т. Я. се позовавали на наследствено правоприемство от Т. Т. К.,
починал на ***г. - брат на В. Т. Ц. Същите по никакъв начин не доказали, че са
собственици на ид.ч. от имота. В исковата молба се излагали твърдения и се
описвало бездействие в най - различни форми за Р.Ц. и Г.Ц., относно проявена
незаинтересованост и неангажираност към имота. Дори да се приеме такова
бездействие, нямало за последица загубване на вещното право. Представените
девет броя квитанции за платен данък за имота от ищеца Х.Т.К., не сочели
действия за придобИ.е право на собственост или отричане на правото на
собственост. Твърдяло се в обратният иск, че между страните е уговорена цена за
сключеният между страните договор за покупко-продажбата на имота в размер на
сума от 12 000 лв.. Безспорно било, че сключеният договор имал силата на закон
за страните, което ги обвързвало както и клаузата за цената от 9 500 лв.,
посочена в нот. акт за покупко-продажба. От това фактическо действие касаещо
покупко-продажната цена на имота следвал извода, че волята на страните по
договора е била да бъдат обвързани относно цената по начин различен от този
посочен в нот. акт., налице била относителна симулация и нищожност на сделката
на това правно основание за 1/2 ид. ч.. Тъй като сделката в тази част била
нищожна тя не пораждала и желаните правни последици за ищеца. Претендира
разноски.
Ответниците по насрещния иск и ищци по
първоначалния иск Д.С.Т., и Х.Т.К. са подали отговор на исковата молба по
насрещния иск. Твърдят, че направените подобрения не увеличавали стойността на
имота, тъй като имота бил продаден на силно занижена цена. Търсенето на имоти
за построяване на жилище в селищно образование "Хоталич" било силно
увеличено през последните 5-6 години и такъв с площ от 2 432 кв.м., струвал
между 25 000 и 50 000 лв. в зависимост от местоположението. Продажната цена
била поне три пъти по-ниска от пазарната цена. Не можело да се получи
увеличение на стойността на имота, след като е продаден на занижена цена.
Направените разходи, не били необходими разноски за запазване на имота. Имотът
обслужвал наследодателите и в това си състояние и нямало нужда да се прекарват
ел. енергия, вода, да се прави дренаж и да се провеждат скъпи процедури за
това. Това били разходи, направени от купувача за негово удобство и обслужващи
желанието му да превърне тази сезонна постройка в жилище за живеене, каквато
била модата в града през последните години. Освен това с покана от 28.04.2020
г. били уведомили купувача да не прави подобрения в имота, тъй като ще бъдат за
негова сметка. Молят за отхвърляне на насрещния иск. Претендират разноски.
В съдебно заседание
ищците по главните искове и ответници по насрещните искове, лично и чрез
процесуалния си представител поддържат съображенията
в исковата молба и отговора. Допълнително уточняват, че придобивното основание на техния наследодател А. К.
К. е придобивна давност, като преди
придобИ.ето имота е даден за
ползване. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите в
исковата молба и отговора.
В съдебно заседание ответника по главния иск и ищец по обратните и насрещните искове, лично и чрез процесуалния си
представител поддържа съображенията в отговора и исковите молби по обратните и насрещните
искове. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на
доводите в отговора и исковите молби.
В съдебно заседание третите лица – помагачи на страната на ответника, лично и чрез процесуалните си
представители поддържат отговорите си.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение за наследници от 12.11.2020
г. на Т. К. Г., че същият е починал на ***г. и е оставил за наследници: А. К. К.,
починала на ***г. – съпруга; В. Т. Ц., починала на ***г. – дъщеря и Т. Т. К.,
починал на ***г. – син.
Установява се от удостоверение за наследници от ***г.
на А. К. К., че същата е починала на ***г. и е оставила за наследници: В. Т. Ц.,
починала на ***г. – дъщеря и Т. Т. К., починал на ***г. – син.
Установява се от удостоверение за наследници от ***г.
на В. Т. Ц., че същата е починала на ***г. и е оставила за наследници: Р.И.Ц. –
син и Г.И.Ц. – син.
Установява се от удостоверение за наследници от ***г.
на Т. Т. К., че същият е починал на ***г. и е оставил за наследници: Д.С.Т. –
съпруга и Х.Т.К. – син.
Установява се от удостоверение за наследници от 11.02.2019
г. на И. Х. Ц., че същият е починал на ***г. и е оставил за наследници: В. Т. Ц.,
починала на ***г. – съпруга; Р.И.Ц. – син и Г.И.Ц. *** от 06.10.2020 г. и от
приложени данъчни декларации е видно, че за процесния имот са подадени четири
данъчни декларации: през 1998 г. от В. Т. Ц., закрита до 31.12.2018 г.; през
2010 г. от Х.Т.К.; през 2019 г. от Р.И.Ц.
и през 2019 г. от В.В.В..
Установява се от удостоверение от Община Севлиево от 24.11.2020 г. и от приложени
разписни листи, че по одобрения със заповед от 20.07.2006 г. план на
новообразуваните имоти на селищно образувание „Хоталич", местност
„Крушевски баир", в землището на гр. Севлиево поземлен имот № 65927.553.140,
описан в нот. акт. № 96/2019 г. е вписан в разписния лист към неодобрения план на
имотите от 1980 г. на И. Б., със стар пл. № 558.
От представени документи за платени местни данъци
и такси за процесния имот е видно, че такива са заплащани през периода 2011 г.
– 2019 г. от Х.Т.К., а през периода 1998 г. – 2019 г. от В. Т. Ц., Р.И.Ц. и Г.И.Ц..
Установява се
от нотариален акт № 96 от 26.09.2019 г., т. ІІ, дело № 287/2019 г. на нотариус
№ 298 на НК, с район на действие – района на РС – Севлиево, че Р.И.Ц. и Г.И.Ц.,
са признати за собственици по давностно владение и наследство на следния
недвижим имот: поземлен
имот № 553.140 по плА. на новообразуваните имоти на селищно образувание
„Хоталич", местност „Крушевски баир", в землището на гр. Севлиево, с код
по ЕКАТТЕ 65927, с площ от 2 432,60 кв.м., в строителните граници, определени с
околовръстен полигон, при съседи на имота: имот № 553.135 - В- Х., Б. Д., Й. Г.
Д.; имот № 553.440 - територия на
транспорта, местни пътища Община Севлиево; имот № 553.386 - Територия на
транспорта, местни пътища Община Севлиево; имот № 553.138 - Д. И. С., Г. С. А.;
имот № 553.139 - Г. С. А., Д. И.
С.; имот № 553.383 - територия на транспорта, местни пътища Община Севлиево;
имот № 553.141 - Т. К. С. и имот № 553.142 - Д. А. Д., заедно с построените в
него жилищна сграда, масивна, на два етажа със застроена площ от 25,90 кв.м. и
жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 14 кв. м..
Установява се
от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 97 от 26.09.2019 г., т. ІІ,
дело № 288/2019 г. на нотариус № 298 на НК, с район на действие – района на РС
– Севлиево, че В.В.В., като купувач е сключил с Р.И.Ц. и Г.И.Ц., като продавачи,
договор за покупко - продажба на следният недвижим имот, а именно: поземлен
имот № 553.140 по плА. на новообразуваните имоти на селищно образувание
„Хоталич", местност „Крушевски баир", в землището на гр. Севлиево, с
код по ЕКАТТЕ 65927, с площ от 2 432,60 кв.м., в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, при съседи на имота: имот № 553.135 - В- Х.,
Б. Д., Й. Г. Д.; имот № 553.440 -
територия на транспорта, местни пътища Община Севлиево; имот № 553.386 -
Територия на транспорта, местни пътища Община Севлиево; имот № 553.138 - Д. И. С.,
Г. С. А.; имот № 553.139 - Г. С. А., Д. И. С.; имот № 553.383 - територия на
транспорта, местни пътища Община Севлиево; имот № 553.141 - Т. К. С. и имот №
553.142 - Д. А. Д., заедно с построените в него жилищна сграда, масивна, на два
етажа със застроена площ от 25,90 кв.м. и жилищна сграда, масивна, на един етаж
със застроена площ от 14 кв. м., подобрения и насаждения в имота, срещу
заплащане на цена 9 500,00 лв..
От показанията на свидетелката В. К., съпруга на ищеца
Х.К., преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни
по делото, предвид възможната ѝ заинтересованост, се установява
следното: свидетелката заявява, че имотът
е на бабата и дядото на съпруга ѝ; впоследствие, останал на свекъра ѝ
и на неговата сестра; вилата била строена от бабата и от дядото, свидетелката я
помни от както влязла в семейството – от
1981 г.; в тази вила починал дядото на съпруга ѝ – дядо Т. - 1969 г.;
свидетелката знае от свекъра си, че след смъртта на бабата и дядото, започнали
някакви допълнителни пристройки; той участвал, бил шофьор, карал с камиона
строителни материали, съпруга на свидетелката ходил, помагал; пристройката се
ползвала за инвентар, не била строена от бабата и дядото; свекъра на
свидетелката бил шофьор, заедно строили; бащата на третите лица помагачи Г. и Р.,
нямал общо с този имот, той бил на неговата съпруга, наследствен имот на леля В.;
на бащата на ответниците викали И. Ц. и И. Б.; след като починал свекъра на
свидетелката ходили в имота и тя и мъжът ѝ; много често леля В., молила съпругът
на свидетелката за помощ за превозване на вилата, защото синовете
ѝ, най-вероятно са й отказали; имало лозе, череши, ходили, брали, съпругът
на свидетелката помагал доста; имало
един период, в който леля В. се обадила на ищеца и му казала, че иска вилата да
се оправя, защото, вярва че съпруга на свидетелката ще го стопанисва; той щял
да се допита до своите братовчеди; преди
повече от десет години с Р. се видяли случайно и той подхвърлил, че има желание
за вилата, защото иска да живее на Крушевския баир, тогава свекъра на
свидетелката споделил, че Р. е ходил при него, говорили са, но свекъра казал,
че неговият син също има право на този имот и тогава Р. за да няма напрежение
си купил друг имот на Крушевския баир; съпругът
на свидетелката ходил с дъщеря им да
види в какво състояние е имота преди две години, имало насипи с пръст, някакъв
човек, ги изсипал, и съпругът на свидетелката
му направил забележка; когато ходили, ключът си имал определено място,
на което се държал - на един електромер, вземали ключа, отключвали без никакви
проблеми; в лятната пристройка, в барачката, съпругът на свидетелката имал оставени работни дрехи, където всъщност
бил инвентара; от всички се ползвал този
ключ; когато съпругът на свидетелката ходил
с дъщеря си, установили, че ключа го няма; съпругът на свидетелката плащал
данъка всяка година за имота, като декларирал имота 2010 г.; отбелязал, че не
знае на кого е партидата преди това, защото отсъствал в този период от страната,
това било под давление на неговата леля, която го търсела, за да се оправят
тези неща приживе; информацията за строенето свидетелката заявява, че не може
да бъде категорична, но дядото, на съпруга ѝ строил вилата и починал там
1969 г., поради което преди 1969 г. била строена вилата, а в последствие
пристройките; информацията свидетелката заявява, че я има от свекър ѝ,
от съпруга ѝ, от баба А. – съпругата на дядо Т., която починала 1982 г.;
в началото ходели много често в имота, защото леля В. ги викала и ходили,
защото имало гроздобер, череши, плодове за децата, съпругът на свидетелката
ходел помагал на леля В. за пръскането, за копането на лозето; съпругът на
свидетелката и свекърът ѝ ходили и без лелята да е там, свекърът си го
имал за свое.
От показанията на свидетеля И. М., се установява
следното: свидетеля е на 62 години, като се познават с Х.К. от 3-4 годишни,
живеели къща срещу къща и били приятели от деца и съседи; свидетеля знае за
вилата, като деца ходили на нея; вилата била от баба му и от дядо му; дядо му и баба му строили вилата; ходили на
вилата, когато се върнали от Испания – 2011-2012 г., да закарат леля В.; три-четири
пъти ходили след това, да берат гроздето, а Х.К. ходел постоянно; Х.К. казвал ще
ида да помогна на леля, ходел и викал ще посея другата година еди какво си; имал
намерение да си разшири градината долу и горе, където е неговото парче и да си
направи друга градина, да посее малко домати за децата; неговото парче, преди леля
му да му прехвърли половината било на баща му - половината на леля му и
половината на баща му; лелята на Х.К. била такъв човек, който по никакъв начин
не можел да налага мнението си и да казва туй не е твойто, разбирали се много
добре с леля си; ключът си стоял на едно табло, на електромера, дрехите му били там, имал пръскачка, с негова пръскачка
ходел да пръска лозето, да помага на леля си; имал дял в лозето, но да помогне
все пак и на нея; Х.К. е сменял цигли на постройките, по тока някой път
ремонтирал; къщата била строена от баба А. и дядо Т.; бащата на Х.К. ходел с
камиона и карал разни работи; баба А.
казвала на свидетеля: „Ние с дядо ти Т. сме го направили да има за
децата.“; свидетеля бил бивш колега в ДАП със съпругът на леля В. - Б. по прякор,
чието отношение към имота било да се събират да ядат и да пият на него; Б. не бил придобил имота, той бил от
баба А. и дядо Т..
От показанията на свидетеля Ц. Т., се установява
следното: свидетеля се познава с Х.К. отдавна, запознали се в Испания;
свидетеля бил от 2002 г. до 2013 г. в Испания, а Х.К. си дошъл 2009-2010 г.,
като заминал преди свидетеля за Испания; поддържали контакти със свидетеля, като имали планове
да направят градина със сливи, дръвчета, ходили там и Х.К. показал имота на свидетеля; градината трябвало да бъде до Лозарска среща в
имота на Крушевския баир, огледали имота, хубаво място, равно; Х.К. казал, че
имотът е негов и леля му го преписала; отворили вилата, Х.К. взел ключа, който бил
на електромера, отгоре; Х.К. показал помещение, къде може да си държат дрехи и инструменти; не направили нищо, защото се наложило декември
2014 г. свидетеля да замине за Испания и само плановете останали; лелята на свидетеля
не я виждал там; свидетеля не познава бабата и дядото на Х.К., последния му
разказвал за мястото там и единствено от него му била информацията.
От показанията на свидетелката Г. М., се
установява следното: свидетелката познава имота от пролетта на 2004 г., защото
тогава си закупили имот в съседство и баба В. я познавала лично от много години,
разменяли си ръкоделия; след като станали съседи се уговаряли по телефон и с тяхната
кола я возели до мястото; от разговорите, които водили знаела, че имота си е на
баба В., вилата я строили тя и съпругът й;
през годините, когато ходили освен Р. и съпругата му в сезона, когато била
усилената работа на обработване на лозята, никакви други хора не виждали; в
един момент баба В. споделила, че Р. си е закупил вила малко под пътя и двете
вили били строени по един проект и на нея й било драго, че в идентичен имот ще
е; свидетелката не познава Х.Т. и не го е виждала; баба В. обяснила на
свидетелката защо до вилата ѝ има излят бетон – за да се построи още една
стая, защото на времето над 20 квадрата не разрешавали; баба В. не споменавала
майка ѝ да има общо с този имот; само баба В. си работела лозето и ходели
Р. със съпругата му; до нейното място баба В. била разрешила под един орех да
си спират колата, и виждали само Р. и колата му; последните две-три години свидетелката
ходила два-три пъти, защото съпругът ѝ починал; баба В. не била
споделяла, че на племенник ще остави имота, даже в един разговор след като Р.
купил неговата вила, била удовлетворена, че двамата братя ще имат еднотипни
вили.
От показанията на свидетеля М. М., се установява
следното: свидетеля е на 78 години и живее на Крушевския баир, като познава Р.И.Ц.
и Г.И.Ц. и процесния имот; свидетеля знае бай И. като собственик на имота; докато
били живи баба В. и дядо И. обработвали имота, накрая Р. идвал да пръска и го
поддържал; свидетеля живее на около 200 метра; Д.Т. и Х.К., свидетеля не ги
познава и не ги е виждал, не знае да са идвали в имота; повече баба В. действала,
Р. идвал да копае и да пръска, а друг не минавал; баба В. и дядо И., казвали,
че са правили вилата, те я строили; били комшии и се събирали и си споделяли и
казали, че те са правили вилата; свидетеля
постоянно живее там от 1965 г., от тогава все там си живее; баба В. и дядо И.
си идвали, живеели в града и си идвали, обаче баба В. си идваше и оставала да
спи там и след като мъжът й починал; за баба А. свидетеля не бил чувал изобщо и
не я знаел, на И. Ц. – съпругът на В. му викали Б., години наред; имотът бил на
бай И., който казвал, че мястото, го е купувал и правил вилата, с баба В.; през
1968 г., май вилата на бай И. била вече построена; в тази вила никой не умирал,
починали в града и бай И. и баба В.; бай Т. и баба А. свидетеля не ги е виждал;
Х.К. свидетеля не го е виждал, даже и по
Зарезан, като се събирали, него не го виждал и не го познава; свидетеля чувал,
че В. има брат, обаче не го познава и не го е водила там.
От показанията на свидетелката Р. Х., се
установява следното: свидетелката познава третите лица помагачи Р., от много
отдавна, а Г. по - отскоро; на Крушевския баир, бащата и майката на ответниците
били много близки със свекъра и
свекървата на свидетелката и с още едно семейство; майка им и баща им се казвали баба В. и бай И.
– Б., Б.; тогава свидетелката нямала
вила на Крушевския баир, но свекърва ѝ имала там колиба; мъжът на свидетелката ходел да оре и
свидетелката ходела при баба В., която я учела да плете на една кука; събирали
се на баба В. на вилата и големи купони правели, големи Зарезани, почти всяка
седмица били на тяхната вила, тя била от най – големите и най - хубавите, през
1975-76 г.; като ходела на вилата освен баба В. и бай И. Б., свидетелката не
виждала други, само Р. идвал да пръска и Донка, съпругата му идвала да копае; баба В. не споделяла, че имотът е на друг,
свидетелката знае от нея, че има брат, но не знае повече нищо; братът не го
виждала на място и не го познава; свекърът на свидетелката имал снимки, които
свидетелката виждала, като изливали плочата и свекърът на свидетелката там бил
да им помага, бай И. М. и дядо И.; свидетелката живее на Крушевския баир на
около 500 метра от процесния имот; свидетелката не познава ищеца Х.К., и не го е
виждала на Крушевския баир, нито по
време на бране на лозе, нито когато се оре, и изобщо, въпреки, че почти всяка седмица била там; Р.
правил курник, правил други неща на вилата, но после си купил друг имот, преди
16-17 години.
От показанията на свидетеля Н. Ф., се установява
следното: свидетеля е запознат с процесния имот, приятел е с ответника В.; завел го още преди да го купи, за съвет; тогава
даже разчиствали драките и тръните да влязат, защото нямало достъп, на вилата
се виждало само покривче от тръни и драки; нямало ток и вода, покривът капел, била
занемарена постройката; мазилката била олющена по стените, било изоставено,
запустяло място; след като В. купил имота основно с родителите си започнал
почистване и други хора ангажирал срещу заплащане да помагат да се орежат
дърветата, идвал багер да изкореняват дънери, да копае за водомерна шахта; задействани
били институции за ток и вода да се прекарва; полагали трошляк, чакъл да
направят път да има достъп до мястото и основно почистване; трактор идвал да
изоре самото място; имотът не бил годен за ползване, трудно се достигало до
него, абсолютно негодно за ползване било мястото; ответника като собственик
започнал ремонти, да прекарва ток и вода, с намерение да разшири въпросната
постройка да стане годна за живеене; дренаж се наложило да направи, защото
влизала вода вътре в къщата, стените се лющели от влагата; дънерите премахнали,
защото нямало как да влезе трактор да изоре; имало издънки, които първо ге отрязали
и после идвал багер да вади по-големите дървета; било като гора, почти дърво до
дърво; ответника поръчвал камион с трошляк за двора, десет тона, минерал бетон.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - техническата експертиза следното: подобренията извършени след покупко
- продажбата на имота са на следните стойности: 1. такси по присъединяване към
електроразпределителната мрежа 455,66 лева; 2. такси присъединяване към
водоснабдителната мрежа 91,40 лева; 3. ел.
материали 704,64 лева; 4. кабел
-100 м. и гофрирА. тръба- 100м. 98,36
лева; 5. маркуч за вода - 80м. и други ВиК материали 185,00 лева; 6. маркуч за вода 70м. 60,00 лева; 7. изкопни и
заривни дейности, с багер свързани с присъединяване към ел. и ВиК мрежите 535,00 лева; 8. полагане на кабели,
тръби и маркуч за вода 180,00 лева; 9. наемане на багер за разчистване на двора
и засипване на пътя с минерал бетон 252,00 лева; 10. засипване с минералбетон
10 куб. м. 235,00 лева; 11. направа
на дренаж с багер/изкопни работи/ 168,00 лева; 12. облагородяване на двора с
храсторез и др. материали 558,00 лева; 13. наемане на трактор за оран и
фрезоване на двора 175,00 лева; 14. издаване на скица за присъединяване към ел.
мрежата 10,00 лева; направените разходи
по описаните СМР не влияят на имота за неговото погИ.е и повреждане твърде
много, тъй - като същите касаят захранването му с ел. енергия, вода и
транспортната достъпност; имотът е предназначен за сезонно ползване, същото е
възможно и в състоянието, в което е извършена покупко-продажбата; стойността на
имота към датата на оценката възлиза на 16 100 лева в т.ч. конкретно с
увеличението на стойността с оглед извършените СМР – 3 150 лева /без
стойността на направените разноски за такси/; стойността на изразходвания труд
и материали за извършените СМР възлиза на 2 418 лева, за облагородяване на
дворното място са изразходвани 733 лева и за такси са изразходвани 557 лева; средната
пазарна цена на недвижимия имот към момента на продажбата е 13 000 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
стрА.:
Уважаването на предявения иск по чл. 108 ЗС
предполага установяването от страна на ищците Д.С.Т. и Х.Т.К., с оглед доказателствената им тежест съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че са собственици
на процесния имот на соченото основание, както и че имота се владее или държи
именно от ответника В.В.В.. От друга
стрА., в тежест на ответника е да докаже, че това владение или държане се
основава на наличието на правно основание.
Установи се по делото от приложените удостоверения
за наследници от 12.11.2020 г. и
от ***г., че твърдяната в исковата молба
наследодателка на ищците А. К. К., е починала на ***г. и е оставила за
наследници: В. Т. Ц., починала на ***г. – дъщеря и син – Т. Т. К., починал на ***г.,
оставил от своя стрА. за наследници именно ищците: Д.С.Т. – съпруга и Х.Т.К. –
син. Не се установява по делото обаче
твърдяната наследодателка на ищците А. К. К. да е придобила собственост върху
процесния имот. Още с определението за насрочване на делото в открито съдебно
заседание и с изготвяне на проекта за доклад по делото, съдът указа на ищците,
че следва да посочат в срок до откритото съдебно заседание твърдяното
придобивно основание на сочения техен наследодател А. К. К., както и че е в
тяхна тежест да докажат, че са
собственици на описания в исковата молба имот на соченото основание. В откритото
съдебно заседание ищците уточниха, че придобивното основание на техния
наследодател А. К. К. е придобивна давност, като преди придобиването имота ѝ
е даден за ползване. Възможно е да бъде придобито право на собственост върху
недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на
давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите
наследници в съдебен процес по спор за собственост /в този смисъл е тълкувателно решение № 4 от
17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС/. За придобИ.е процесния
имот по давност от А. К. К., а и за
предоставянето му за нейно ползване по делото, обаче не е налично нито едно
писмено доказателство. Въпреки обемните гласни доказателства ангажирани от
ищците в същите данни за упражнявА. фактическа власт по отношение на процесния
имот от А. К. К. на практика не се съдържат. Единствено в показанията на
свидетелите В. К. и И. М., се съдържат сведения за изявления пред тях от страна
на А. К. К., че тя е строила къщата в имота, но преки впечатления от това строителство
или от други действия, които могат да се възприемат, като проявление на
упражнявана фактическа власт върху процесния имот от твърдения наследател, тези
свидетели не твърдят да имат. При съпоставяне на посочените сведения в показанията
на свидетелите В. К. и И. М., с показанията на свидетеля М. М., живущ в
съседство на процесния имот от 1965 г., заявяващ, че А. К. К., а и съпруга
ѝ, не ги е чувал и не ги е виждал, при преценка, по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други
данни по делото, на показанията на
първата свидетелка – съпруга на ищеца Х.К., при съобразяване и на удостоверението
от Община Севлиево от 24.11.2020 г., на приложените разписни листи, от които е
видно, че в разписния лист към неодобрения план на имотите от 1980 г.,
процесния имот е вписан на лице различно от А. К. К., а именно на И. Б., следва
да се приеме, че показанията на свидетелите К. и М. в обсъжданите части са
недостоверни, поради което съдът не ги кредитира.
По делото
ищците не са основали предявените искове за собственост на придобивна давност,
упражнявана от тях и наследодателя им - Т. Т. К. след смъртта на А. К. К., но дори и да би могло да се приеме, че
същите са основали исковете си на такива факти, предвид и ангажираните от
ищците гласни доказателства в тази насока, това не би променило извода за
недоказаност собствеността на ищците по отношение на процесния имот. По
отношение упражнявана от ищците и прекият им наследодател Т. Т. К., фактическа
власт върху процесния недвижим имот сведенията в събраните показания на
свидетелите могат да се разделят на две групи. В първата група са показанията
на свидетелите В. К. – съпруга на ищеца Х.К. и на И. М., които подробно дават
сведения за извършвани от ищеца К. и неговия баща, строителни и земеделски
дейности в процесния имот. Към тази
група условно е възможно да се причислят
и показанията на свидетеля Ц. Т., въпреки
оскъдните относими по делото данни в показанията на този свидетел, който
присъствал на едно посещение в имота, при което ищеца Х.К. взел ключа, който
бил на електромера и му показал имота. В другата група свидетелски показания -
отричащи упражнявА. от ищците и прекият им наследодател Т. Т. К., фактическа
власт върху процесния недвижим имот са показанията на свидетелите Г. М., М. М.
и Р. Х., всички те съседи на процесния имот,
имащи преки, непосредствени и в значителна степен по – продължителни
впечатления от свидетелите от първата група върху спорния имот. Свидетелите от
втората група еднозначно заявяват, че не са виждали ищците и прекият им
наследодател Т. Т. К. в процесния имот, а строителни и земеделски дейности в
имота са извършвани единствено от третото лице помагач на страната на ответника
Р.И.Ц. и от родителите му - И. Х. Ц. и В. Т. Ц.. При съпоставяне на посочените
сведения в показанията на свидетелите от двете групи, при преценка, по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, на показанията на свидетелката В. К. –
съпруга на ищеца Х.К., при съобразяване и на удостоверението от Община Севлиево
от 24.11.2020 г., на приложените разписни листи, от които е видно, че в
разписния лист към неодобрения план на имотите от 1980 г., процесния имот е
вписан на И. Б., както се установи от показанията на втората група свидетели,
че е наричан И. Х. Ц., следва да се
приеме, че показанията на първата група свидетели и в тези си обсъждани части
са недостоверни, поради което съдът не ги кредитира. Същият извод се налага и
при преценка на представения по делото нотариален акт № 96 от 26.09.2019 г., т.
ІІ, дело № 287/2019 г. на нотариус № 298 на НК, с който Р.И.Ц. и Г.И.Ц., са
признати за собственици по давностно владение и наследство на процесния
недвижим имот. Посоченият нотариален
акт се ползва от обвързваща доказателствена сила и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, поради което оспорващата
го страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право, а по настоящото дело това не бе сторено. В
посочения смисъл е и тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. В
конкретния случай с оглед гореизложеното не се установи праводателите на ответника - третите лица
помагачи Р.И.Ц. и Г.И.Ц., да са
придобили фактическата власт върху съсобствен с ищците имот, вследствие
наследяване от общ наследодател, поради което неприложими са постановките в тълкувателно
решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС и не следва да се възлага в тяхна и на ответника тежест
да доказват преобръщане на владението чрез действия, манифестиращи по несъмнен
начин отричане на владението на други съсобственици, промяната в намерението им
за своене на чужди части, и достигане тези действия до знанието на други съсобственици.
Предвид изложеното установи се, че ищците не са
доказали наличието на първата предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 ЗС
– че са собственици на процесният имот
на посоченото основание.
С оглед изложеното, при установяване предвид
липсата на спор за това, че процесния имот се владее именно от ответника, съдът
не намира за необходимо да обсъжда наличието на третия елемент от фактическия
състав на исковата претенция по чл. 108 ЗС – дали владението или държането на
ответника върху спорният имот се основава на наличието на правно основание. Не
се налага подробно обсъждане и на доводите на ищеца релевирани с писмената
защита, доколкото същите са относими към придобиването на право на собственост
от ответника върху процесния имот, което с оглед установените обстоятелства и
правните изводи по – горе е ирелевантно за основателността на предявения иск.
По изложените съображения предявеният иск по чл.
108 ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на иска по чл. 108 ЗС,
по евентуално съединените насрещни искове, с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС
и чл. 72, ал. 2 ЗС и обратни искове, с правно основание чл. 189, ал. 1 вр. чл.
87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съдът не следва да се произнася.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника по иска по чл. 108 ЗС, като ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят
платеното от същия адвокатско възнаграждение
– 600,00 лв., за което е посочено в договора за правна защита, че е
заплатено само по този иск и разноски за държавна такса, относима по
разгледания иск в размер на 5,00 лева, за издадено съдебно удостоверение или
общо разноски в размер 605,00 лева. Когато помагачът е и ответник по обратен
иск, той има право на разноските, направени за защитата срещу този иск
съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК и при прекратяване на производството по същия.
Неразглеждането на този евентуален иск от съда поради несбъдване на
процесуалното условие, под което е предявен /уважаването на първоначалния иск/,
по същество е равнозначно на прекратяване на производството по обратния иск
/оставяне без разглеждане/, поради което по делото на всеки от ответниците по
обратния иск следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца по обратния иск, разноски
за заплатено от същите адвокатско възнаграждение в размер на по 500,00 лева
/в този смисъл определение № 724/15.12.2015
г. по дело № 1280/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Д.С.Т., с ЕГН **********,*** и Х.Т.К., с ЕГН **********,***
срещу В.В.В., с ЕГН **********,***, искове, с правно основание чл. 108 ЗС, за
признаване на собствеността и предаване на владението на 1/2 идеална част от
следния имот: поземлен имот № 553.140 по плана на новообразуваните имоти на
селищно образувание „Хоталич", местност „Крушевски баир", в землището
на гр. Севлиево, с код по ЕКАТТЕ 65927, с площ от 2 432,60 кв.м., в
строителните граници, определени с околовръстен полигон, при съседи на имота:
имот № 553.135; имот № 553.440; имот № 553.386; имот № 553.138; имот № 553.139;
имот № 553.383; имот № 553.141 и имот № 553.142, заедно с построените в него
жилищна сграда, масивна, на два етажа със застроена площ от 25,90 кв.м. и
жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 14 кв. м..
ОСЪЖДА Д.С.Т.,
с ЕГН **********,*** и Х.Т.К., с ЕГН **********,*** да заплатят на В.В.В., с
ЕГН **********,***, сумата 605,00 лева
за разноски по делото.
ОСЪЖДА В.В.В.,
с ЕГН **********,*** да заплати на Р.И.Ц., с ЕГН **********,***, сумата 500,00 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА В.В.В.,
с ЕГН **********,*** да заплати на Г.И.Ц., с ЕГН **********,***, сумата 500,00 лева за разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на Р.И.Ц., с ЕГН **********,*** и В.В.В., с ЕГН **********,***,
като трети лица помагачи на страната на ответника В.В.В., с ЕГН **********,***.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: