Р Е Ш Е Н И Е №582
14.07.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№5 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП., като е образувано по
жалба от
Й.Л.Й. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0271-000294/22.12.2022г. на Мл.автоконтрольор РУ Харманли при ОД МВР
Хасково. В
жалбата се сочи, че заповедта била издадена за временно отнемане на СР МПС, част 2,
№********* и два броя рег.табели с № *******на основание чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП. Твърди се, че
процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон,
както и при несъответствие с целта на закона. Налице били основанията за отмяна
по чл.146, т.1-5 от АПК. Фактическата обстановка не отговаряла на
действителната и не било извършено твърдяното в заповедта нарушение на ЗДвП.
Допълнително се сочи, че в административния акт няма разпоредителна част, като
не можело да се установи каква ПАМ се налагало и за какъв срок. Оспорва се, че
собствеността на процесния автомобил – като основание за налагането на ПАМ,
била доказана. В случая собствеността не била еднолична за Й.Л., а ПАМ по чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП
можело да
се наложи само на управлявалия собственик. Не бил излезнал и резултатът от кръвната
проба за употреба на НУВ, а лицето не било приело показанията на техническото средство или теста. Иска
съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0271-000294/22.12.2022г. на
Мл.автоконтрольор РУ Харманли при ОД МВР Хасково, издадена на основание чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, както и ответната
страна заплати направените по делото разноски.
Ответната страна взема становище, като
оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на направените от
жалбоподателя разноски – в случай, че съдът уважи жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените и приети по делото доказателства,
се установява, че Й.Л.Й. е управлявал автомобил Ауди А4, рег.№ *******в гр.Х., под
въздействие на НУВ. На 22.12.2022г. в 16,43ч. на Й. била извършена проверка с
техническо средство Дрегер Друг Тест 5000, фабр.№ARКF0022, като уредът отчел наличие на метамфетамин.
Издаден му бил талон за изследване с №100289, като водачът не приел показанията
на уреда и дал кръв и урина за хим.експертиза. С изложеното било счетено, че Т.
виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН му била наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, като били описани СР МПС
част 2, №*********; рег.табели с № *******– два броя. Издадена била оспорваната
в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0271-000294/22.12.2022г., като същата била връчена на адресата на посочената
дата.
Видно от представеното справка с данни за
промяна на регистрация л.а. Ауди А4, рег.*******, Й.Й. е собственик на автомобила.
Съгласно Заповед №1253з-2 от
14.01.2022г. на Директор на ОД на МВР Хасково са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1,
т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 от ЗДвП
длъжностни лица, между които длъжностните лица от звена ПК в РУ ОД МВР
Хасково.
В преписката е приложен резултат от
проверка с техническо средство на процесната дата - л.48, положителен за метамфетамин.
Представен е и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози №4446 от 22.12.22г., видно от който е издаден талон
за медицинско изследване, също приложен в преписката – л.52 от делото. Съставен
е АУАН №868601 от 22.12.2022г. за това, че на посочената дата в 16,30ч. Й. е
управлявал собствения си автомобил под въздействие на НУВ и виновно нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
нарушението е подробно описано и съответно на описаното в ЗППАМ.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок
от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като
разгледана по същество се явява основателна, тъй като оспорената заповед е
незаконосъобразна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.А, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена от компетентен орган
– мл.контрольор при ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли, който е между
оправомощените със №1253з-2 от 14.01.2022г., като по делото липсва спор относно по място и
степен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма и е
мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната
ѝ законосъобразност.
В заповедта са посочени както правното
основание за упражненото правомощие, така и релевантни факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.2а, б.Б от ЗДвП
на собственика, който е управлявал МПС под въздействие на НУВ. Въз основа на
установена от фактическа страна обстановка административният орган е издал
процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като
действително не е посочено, че Й. е собственик, но това се установява от АУАН и
от допълнително представените по делото доказателства, които не са оспорени от
жалбоподателя /справка от система за регистрация/. За законосъобразността на
оспорената заповед на посоченото правно основание е от значение, че
собственикът е лицето, управлявало МПС под въздействие на НУВ. С фактическото
прилагане на ПАМ с посоченото правно основание именно собственика на автомобила
се лишава от възможността да го ползват съобразно неговото предназначение,
защото с ПАМ се разпорежда прекратяване на регистрацията, като това ограничение
рефлектира пряко и непосредствено в собственическата правна сфера. Субект на
процесната ПАМ е единствено собственикът на МПС, без значение дали той е
изключителен собственик или има съсобственик с определена или неделима
съсобствена част, още повече че по делото няма данни за съсобственост или
изключителна собственост на трето лице към момента на проверката. Но в случая
освен, че се сочи правното основание и се разпорежда временно отнемане на СР
МПС и регистрационни табели, няма посочване на самата наложена мярка за
принуда, което съдът не приема за съществено процесуално нарушение, доколкото
мярката е определена в посоченото правно основание на чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП. Поради
изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена в съответствие с
приложимия материален закон.
Но в оспорената заповед не е определен
срокът, за който се налага принудителната административна мярка, което води до
неяснота по отношение на времето, за което следва да се търпят неблагоприятните
последици от налагането на същата. Съгласно чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП принудителната
административна мярка - прекратяване на регистрация на пътното превозно
средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози се налага за срок от 6
месеца до една година. Срокът, за който се налага принудителната административна мярка, във всеки
отделен случай трябва да е определен конкретно, в рамките на посочената граница
от 6 месеца до 1 година, както и да бъде мотивиран относно определянето на
съответния срок защо органът приема, че следва да бъде в изрично посочения
срок. Освен това при определяне на срока органът следва да съобрази срока на
мярката, така че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В процесната ЗППАМ изобщо не е посочен срок, за който се налага
мярката, поради което и по изложените съображения, съдът намира, че
административният орган е издал заповедта при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което се явява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната ѝ като
незаконосъобразна.
По изложените съображения съдът намира, че
депозираната жалба от Й.Л.Й. е основателна и оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0271-000294/22.12.2022г. на
Мл.автоконтрольор РУ Харманли при ОД МВР Хасково, следва да бъде отменена.
При този извод за основателност на
жалбата, то на жалбоподателя са дължими от ответната страна направените по
делото разноски – 10,00 лева за държавна такса, и 1000,00 лева – за
адв.възнаграждение, относно което следва да се има предвид направеното
възражение за прекомерност, но и че съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. е
съобразено с определения в наредбата минимум.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0271-000294/22.12.2022г. на
Мл.автоконтрольор РУ Харманли при ОД МВР Хасково, издадена на основание чл.171,
т.2а, б.Б от ЗДвП за наложена
ПАМ на Й.Л.Й. за прекратяване на регистрацията на ППС.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на Й.Л.Й., ЕГН **********,***
направените по делото разноски от общо 1010,00 лева.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на
обжалване.
Съдия: