Определение по дело №1073/2024 на Административен съд - Стара Загора

С решение № 2417 от 12.06.2025 г., постановено по настоящото дело, ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на П. А. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 25, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, както и сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Постановено по делото решение е съобщено на П. А. Д. на 17.06.2025 г.

От П. А. Д., чрез процесуалния му представител по делото – адв. П. Б. Х., е постъпила молба с вх. № 3991 от 20.06.2025 г., с която се иска допълване на постановеното по делото решение в частта относно присъдените му разноски, като се сочи, че в мотивите към решението е прието, че следва да му се присъдят разноски в размер на 190 лв., а не 180 лв., колкото са му присъдени в действителност, както и че съдът е пропуснал да вземе предвид направените от него разноски за изготвяне на експертиза в размер на 640,90 лв.

От ОД на МВР Стара Загора е постъпил отговор с вх. № 4175 от 27.06.2025 г., с който искането на П. А. Д., направено с молба вх. № 3991 от 20.06.2025 г., се оспорва като недопустимо по аргумент от чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), като при условията на алтернативност е направено искане направените разноски от Дамгалиев за изготвената по делото експертиза да му бъдат присъдени съобразно уважената част от иска.

Съдът, като обсъди доводите и становищата на страните, приема следното:

В частта й, с която се твърди, че е налице противоречие между постановеното по делото решение в частта му за разноските, имащо характер на определение, и мотивите към него, молбата с вх. № 3991 от 20.06.2025 г. има характер на молба по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по нея в тази й част съдът се произнесе с определение № 2697 от 27.06.2025 г., с което на основание чл. 175 от АПК допусна поправка на очевидна фактическа грешка в решението в частта му, с която ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на П. А. Д. сумата от 180 лева, представляваща направени разноски по делото, по силата на която поправка изразът „сумата от 180 (сто и осемдесет) лева“ да се чете „сумата от 190 (сто и деветдесет) лева“.

В останалата й част, с която се иска допълване на постановеното по делото решение в частта относно присъдените на Дамгалиев разноски, поради пропуск на съда да вземе предвиди и съответно да му присъди направените от него такива за изготвяне на експертиза в размер на 640,90 лв., молбата е допустима, като направена в срок от лице с правен интерес.

В случая става въпрос за искане за допълване на решението, т. е. по чл. 250, ал. 1 от ГПК, а не за изменението му по реда чл. 248 от ГПК, както то неправилно е квалифицирано от съда в разпореждането му от 23.06.2025 г. и от ответника в отговора му на молбата. Това е така, тъй като се касае за пропуск на съда да се произнесе по искането на Дамгалиев за присъждане разноски в неговата цялост, т. е. по всички направени от Дамгалиев разноски. В този смисъл възражението на ОД на МВР Стара Загора за недопустимост на искането по аргумент на чл. 80 от ГПК, тъй като Дамгалиев не е представил списък на разноските, е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 80 от ГПК по изричното нейно предписание е приложима само към искане по чл. 248 от ГПК – за изменение на решението в частта му за разноските, каквото настоящото с оглед на изложеното не е.

Разгледано по същество, искането за допълване на решението е частично основателно. По делото е изготвена експертиза, като на вещото лице е определено възнаграждение от 640,90 лв. – л. 80, от които обаче към момента на постановяване на съдебното решение от Дамгалиев са били заплатени само 500 лв. – л. 66-67, и не е представен платежен документ, удостоверяващ заплащането на остатъка от 140,90 лв. С оглед на това постановеното по делото решение следва да бъде допълнено в частта му за присъдените на Дамгалиев разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати и сумата от 500 лева, представляваща направени разноски за изготвяне на експертиза.

В останалата му част – над уважения му размер от 500 лв. до претендирания размер от 640,90 лв., искането за допълване на решението следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Неоснователно е в случая и възражението на ОД на МВР Стара Загора за присъждане на направените от Дамгалиев разноски за изготвяне на експертиза в размер, съобразен с уважената част от иска. Съгласно изричаната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, явяваща се специална по отношение на нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, при частично уважаване изцяло или частично на иска ответникът се осъжда да заплати на ищеца разноските по производството, като съобразно уважената част от иска се присаждат само разноските за възнаграждение за един адвокат или за юрисконсулт, т. е., по аргумент на противното, останалите разноски се присъждат до размера, в който те са направени.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Решение № 2417 от 12.06.2025 г., постановено по административно дело № 1073/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта му, имаща характер на определение, с която Областна дирекция на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на П. А. Д., [ЕГН], сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото, като:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на П. А. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 25, и сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени по делото разноски за изготвяне на експертиза.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.