Решение по дело №328/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР)

Производството е образувано е по жалба на Х. Т. Б. с [ЕГН] от гр. Силистра срещу Заповед № 3286з-3065/15.08.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация № 3697 от 02.12.2011 г. по описа на 08 РУ-СДВР, извършена на жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че административният орган неправилно и незаконосъобразно е приел, че не са налице основания за снемане на полицейска регистрация по смисъла на чл. 68 от ЗМВР, при условие, че освен регистрацията, извършена във връзка с НОХД № 23700/2011 г. на РС-София, лицето няма никакви други минали или настоящи производства. Извършено е позоваване на решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., като се посочва, че периодът от 13 години, през които се съхраняват данните на жалбоподателя в регистрите на МВР, не се явява разумен и подходящ срок по смисъла на цитирания съдебен акт. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.

Ответникът – Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерството на вътрешните работи – гр. София – не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор и да изрази становище по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Началото на административното производство по издаването на оспорената заповед е било образувано по подадено от жалбоподателя мотивирано искане за снемане на полицейската му регистрация с вх. № УРИ 342000-7315 от 09.05.2024 г. по описа на ОДМВР-Силистра (л. 51).

По искането е извършена проверка, въз основа на данните от която е изготвено Предложение рег. № 513р-72466/16.07.2024 г. на директора на СДВР до директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейската регистрация.

В предложението са обобщени резултатите от проверката. Установено е, че процесната полицейска регистрация № 3697/02.12.2011 г. на 08 РУ - СДВР е извършена по преписка ЗМ 1836/20.11.2011 г. по описа на 08 РУ – СДВР. Посочено е, че производството е приключило с протоколно определение по НОХД № 23700/2011 г. по описа на СРС, с което е одобрено споразумение между лицето и прокуратурата, като определението е влязло в сила на 12.12.2011 г. Направен е извод, че не са налице основания по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и в тази връзка е предложено да не се снема полицейската регистрация № 3697/02.12.2011 г. Към предложението е приложен заверен препис от протоколното определение на СРС по НОХД 23700/11 г., от който е видно, че на лицето са наложени наказание "пробация", включващо три пробационни мерки за срок от шест месеца до една година, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на 20.11.2011 г. в гр. София.

С оспорената Заповед № 3286з-3065/15.08.2024 г. директорът на Главна дирекция "Национална полиция" е отказал снемането на полицейска регистрация № 3697/02.12.2011 г. на 08 РУ – СДВР, извършена на жалбоподателя, поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания. В мотивите на заповедта е посочено, че прекратяване на делото при сключване на споразумение, с което е приключило производството по НОХД 23700/2011 г. по описа на СРС, не е сред лимитативно изброените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация, включително при настъпила реабилитация. Изтъкнато е още, че анализът на данните е показал, че Б. бил признат за виновен и осъден за умишлено престъпление от общ характер, като деянието не представлявало маловажен случай и не можело да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. От субективна страна деянието било осъществено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Деецът съзнавал общественоопасния характер на деянието, като предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици. Видно от справка с приложена разпечатка от информационен фонд на МВР, Х. Б. имал профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издаден един АУАН и НП по него, една принудителна административна мярка, както и шест фиша по ЗДвП за различни по вид и тежест нарушения. Въпреки че извършените административни нарушения били с по-ниска обществена опасност, все пак същите указвали трайно установено незачитане на правовия ред от негова страна. Данните от справката определяли личността на Х. Б. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. По изложените съображения и на осн. чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., с последно изменение ДВ бр. 57828.07.2015 Г.) е постановен отказ по заявлението.

Оспорването на посочената заповед е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповед № 3286з-3065/15.08.2024 г. е издадена от компетентен административен орган – директор на Главна дирекция "Национална полиция". Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи (л. 34), с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Приложено е и удостоверение, че издателят на заповедта, към датата на издаването е заемал длъжността директор на ГД „Национална полиция“ (л. 92).

Спазена е предписаната от закона форма. Заповедта съдържа задължителните реквизити - наименование на органа-издател, име и длъжност на издателя, подпис на издателя; съдържа и мотиви – фактическите и правни основания, обосноваващи волята на ответния орган и даващи възможност за проверка на материалната ѝ законосъобразност.

При издаване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Актът обаче е издаден в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му.

По съществото си полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвижват срокове за съхранение и периодична проверка, на необходимостта от съхранение на лични данни.

Националното право урежда изчерпателно предпоставките за снемане на полицейска регистрация в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВ и сред тях не е предвидена възможност за снемането ѝ, в случай като настоящия – настъпила реабилитация по право. Тоест националната уредба дава на практика неограничено право на обработване на данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680, и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му, в конкретната хипотеза, извън изброените в закона.

В случая няма спор, че на жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, заради привличането му като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК през 2011 г., за което е било образувано НОХД № 23700/2011 г. по описа на СРС, приключило със споразумение, влязло в законна сила на 12.12.2011г. Наложеното наказание "пробация" е изтърпяно окончателно до 30.05.2013 г. (видно от приложено удостоверение на л. 16), а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, поради приспадане на времето, през което лицето е било лишено по административен ред от такава правоспособност, е изтърпяно на 20.11.2012 г.; настъпила е реабилитация съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК.

От формална страна, при горната фактическа обстановка и при действащата правна уредба по националния закон ответникът е достигнал до извод, че разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР, позволяваща при определени предпоставки, извършената полицейска регистрация да бъде снета, не може да намери приложение в разглеждания случай.

Предпоставките за снемане са изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР и между тях действително не фигурира настъпила реабилитация, нито възможност за заличаване на полицейската регистрация в случаите, в които наказателното производство за извършено престъпление от общ характер е приключило със споразумение. Тоест, прилагайки националния закон, ответникът достига до извод, че не е имал правна възможност за различен извод, водещ до снемане на регистрацията, нито е могъл да приложена друга от изброените в чл. 68, ал. 6 хипотези.

При съпоставка между Правото на ЕС и българското право в областта на полицейската регистрация и обработката на лични данни за целите ѝ, СЕС достига до извод, че не е допустима подобна национална правна уредба и че тя противоречи на принципите на Директива (ЕС) 2016/680. Дело С-118/2022 г. на СЕС е образувано по повод преюдициално запитване на ВАС на РБ по дело, с предмет оспорване на отказ за полицейска регистрация, обоснован именно с това, че случаят не попада сред основанията за снемане на полицейска регистрация, изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

С решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., на СЕС (голям състав) приема, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Директива (ЕС) 2016/680, съображение 26, посветено на законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване на личните данни, изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Определя още, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. В съображение 34 изрично се сочи, че обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното разследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципи намират проявление в разпоредбите на чл. 5 (подходящи срокове за съхранение и проверка), 10 (съхранение само при абсолютна необходимост и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни) и 13 (допълнителна информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни и за критериите, използвани за определянето му и съображения за законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на тази информация на субекта на данните) от Директивата.

В цитираното решение на СЕС, т. 45, т. 70 и т. 71 се извежда, че чл. 5 от Директивата оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранение им, но сроковете следва да са подходящи и в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Подобно изискване обаче не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

В конкретния случай е безспорно установено, че се касае за извършено през 2011 г. престъпление от жалбоподателя, за което с влязло в сила на 12.12.2011 г. определение са му наложени на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК наказание "пробация", включващо три пробационни мерки за срок от 6 месеца до една година, и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, както и че е настъпила реабилитация по право. В хода на административното производство и пред съда, ответният орган не е изложил аргументи, от които съдът да достигне до извод, че съхранението на данни повече от 13 години след извършената полицейска регистрация на жалбоподателя по повод привличането му като обвиняем и осем години след реабилитацията му по право, все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани при създаването на полицейската регистрация. Не е преценено дали така посочените срокове са подходящи в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви "в" и "д" от Директивата в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата за пропорционалност на всяко ограничаване на правата. Не е правена и периодична проверка от администратора дали съхранението на личните данни на лицата с полицейска регистрация (в случаите, в които наказателното производство е приключило със споразумение) все още е необходимо. Изтъкнатите нарушения по ЗДвП не могат да обосноват такава необходимост, тъй като видно от справката на водача (л. 75 и 76), актът и издаденото въз основа на него НП са за деяние от 20.11.2011 г. (датата на престъплението, за което е било образувано наказателното производство), няма данни издадената заповед за прилагане на ПАМ да е влязла в сила, респ. да е произвела действие, нито данни във връзка с какво нарушение е издадена, а болшинството от издадените фишове са за неправилно паркиране, което деяние е несъвместимо с полицейска регистрация.

Правото на Европейския съюз е с безусловно предимство, в случай на противоречие, пред действащото национално право. При констатиране на такова противоречие между европейското и националното право, националният съдия е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В случая това противоречие е установено и с решение на СЕС, с чието тълкуване съдът е длъжен да се съобрази. В разглеждания случай обжалваният отказ е основан на разпоредба на националния закон, която като предвижда съхранение на данните от полицейската регистрация на лице, извършило престъпление от общ характер, дори и след реабилитацията му, без да се прави преценка за пропорционалност, чрез подходящи срокове за съхранение или периодични проверки за необходимост от съхранение, не е съобразена с принципите на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и поради това е незаконосъобразен. Ответникът, отказвайки снемане на регистрацията на жалбоподателя, не е изследвал въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. С оглед спазване принципите на Директивата, независимо от празнотата в националния закон, до привеждането му в съответствие с правото на ЕС, административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Изцяло в този смисъл са мотивите на Решение № 4913/18.04.2023 г. по адм. д. № 565/2022 г. на ВАС – V отделение, Решение № 11786 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2024 г., V о., Решение № 11074 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2024 г., V о., Решение № 13880 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2024 г., V о.

Изложеното налага извода, че обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението. Следва да съобрази изложеното в решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС, като конкретно извърши преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано и изминалото време, е все още необходимо съхраняване на данните от тази регистрация за целите, за които са събрани и дали толкова продължителното им съхраняване е пропорционално на преследваната с регистрацията цел и не засяга ли повече от необходимото правата на жалбоподателя.

Разноски от страна на жалбоподателя не се претендират, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 3286з-3065/15.08.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация № 3697 от 02.12.2011 г. по описа на 08 РУ-СДВР, извършена на Х. Т. Б. с [ЕГН] от гр. Силистра.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за ново разглеждане на искането на Х. Т. Б. за снемане на полицейска регистрация № 3697 от 02.12.2011 г. при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд