№ 19360
гр. С., 01.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110118370 по
описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу О.С., ЕИК .. и адрес на управление:
гр. С., общ. Т., ул. „А.“ № 22, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 68.71
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.12.2018 г. - 30.04.2021г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, 19.47 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 17.01.2022 г., 2.21 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода 01.01.2019г. –
30.09.2020г. и 0.88 лв. – мораторна лихва за забава за върху главницата за дялово
разпределение за периода 03.03.2019 г. – 17.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
/25.01.2022 г./ до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. 3522/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че между О.С. и „ДРУЖЕСТВО” ЕАД не бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за
сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера обедняването. Сочи, че дружеството било изпратило писмо-покана до ответната
страна за заплащане на дължимите суми, а именно: ./08.09.2021г., получена на 08.09.2021 г.,
но към датата на исковата молба плащане не било предприето. Твърди, че ответникът е
потребител на ТЕ за стопански нужди съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката
/ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./, в
качеството си на собственик на процесния имот. Посочва, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на
основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Сочи, че за
процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ./12.07.2002 г. на
1
КЕВР, Решение № ./06.03.2006 г. на КЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ./08.10.2007
г. на КЕВР, като същите били в сила от датата на решението. Твърди, че ответникът
следвало да заплаща месечните дължими суми в срок до 20 число на месеца, следващ месеца
на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на
последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за тази сумата по фактурата. Сочи,
съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ,
сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от “ДРУЖЕСТВО” ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата– „Б.“
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За
топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки.
С оглед гореизложеното моли съдът да постави решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи посочените по-горе суми, за които на 01.02.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. 3522/2022 г. по описа на СРС, 145
състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че през процесния
период имотът не бил използван, бил е необитаем и не са искали да им бъде доставяна
топлинна енергия от ищеца. Оспорва да е получавал фактури от ищеца. Твърди, че не било
налице неоснователно обогатяване. Прави възражение за погасяване на задълженията по
давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че
последният е консумирал тази енергия и е използвал посочената услуга, както и наличието
на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и услугата са доставяни до
имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава – че е поканен да
2
плати, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Наред с посоченото съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Б.“
ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК по
отношение на третото лице-помагач.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Ищецът е поискал да бъдат допуснати съдебно-техническа експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, което искане следва да бъде уважено.
Искането за допускане на и съдебно-счетоводна експертиза като ненеобходимо
следва да се отхвърли.
Ответникът е направил искане по чл. 183 ГПК ищецът да представи оригинал от
протокол от 27.09.2011 г., заедно с приложение към него, което искане е основателно, тъй
като не кореспондира с възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата
молба.
Ответникът е оспорил част от представените от ищеца писмени документи, които
представляват частни документи, поради което съдът счита, че следва да се произнесе
относно тяхната доказателствена стойност с акта по същество.
Ответникът е поискал да му бъде допуснат един свидетел при режим на довеждаме,
който да докаже, че обектът е бил необитаем през процесния период, като искането следва
да се уважи.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване
на процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания на основание чл. 140, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи изрично с
писмена молба оспорва ли да е собственик и фактически ползвател на процесния имот с
абонатен номер . за периода от 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „Б.“ ООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
3
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 3522/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Б.“ ООД в едноседмичен срок от
съобщението да представи намиращите се у него документи, посочени в исковата молба,
касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в топлоснабдения имот за
процесния период.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Б.“ ООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани
с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 300 лв., вносими от ищеца по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Т., който да бъде уведомен след представянето на
доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението си след представен
документ за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в
оригинал протокол от 27.09.2011 г., заедно с приложение към него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.09.2022 г. от 11:25
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца отговор на
исковата молба, а на третото лице помагач – и препис от исковата молба.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила
на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане
на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че, ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4