М О Т И В И
към присъда № 13 от 16.04.2021г.
по НОХД № 7/2021г. по описа на ТРС
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Перник
против А.И.Б. с обвинение за престъпление по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр.
ал.1 от НК за това, че на 22.08.2020 г. около 12:25 часа в землището на село Ф., общ.
Трън, обл. Перник, на около 6000 (шест хиляди) метра източно от 331 ГП, на
около 7000 (седем хиляди) метра югоизточно от 327 ГП и на около 350 (триста и
петдесет) метра от кметството на с.Ф., общ. Трън, обл. Перник, с цел да набави
за себе си имотна облага сума в размер на 200 (двеста) евро, противозаконно е
подпомогнал, като е превозвач 4 (четири) лица чужди граждани от А.ски произход
1.S. S./С. С., роден на *** г. в А., гражданин на А.;
2.M. N. H./М. Н. Х./, роден на ***г. в А.,
гражданин на А.; 3.Q.
K./К. Х., роден на ***г. в А., гражданин на А., 4.H. S./Х. С., роден на ***г. в
А., гражданин на А. да преминават в страната в нарушение на закона, а именно
на: чл.8, ал.1 от Закон
за чужденците в Република България – „чужденец може да влезе в Република
България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква'" и чл.19, ал.1,
т. 1 от Закон за чужденците в Република България: „чужденец, който влиза в
Република България или преминава през нейната територия, в зависимост от целта
на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задграничното пътуване
или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима",
като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство лек
таксиметров автомобил марка „Д.", модел „Л.", с регистрационен номер
№ ***, собственост на А.И.Б.; ЕГН:********** и по отношение на повече от едно
лице, а именно 4 (четири) лица А.ски граждани.
Представителят на Пернишката районна
прокуратура поддържа обвинението, счита го за безспорно доказано от обективна и
от субективна страна и пледира на подсъдимия да се наложи наказание към
минималния предвиден в чл. 281, ал. 2 размер - лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, както и кумулативно предвиденото наказание глоба.
Предлага на основание чл. 66, ал. 1 от НК, така наложеното наказание лишаване от свобода, да бъде отложено за
срок от три години. Взема становище по веществените доказателства, които счита,
че следва да бъдат отнети в полза на държавата.
Защитникът па подсъдимия Б., адв.Н.Ф.Н. пледира
за оправдателна присъда като излага подробни съображения за недоказаност на
обвинителната тезата от събраните по време на съдебното следствие
доказателства.
Подсъдимият А.И.Б. моли да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение като се възползва от правото си да не дава обяснения.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Съдът, след като се съобрази със събраните в
хода на съдебното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият А.И.Б. на 57 години, роден на ***г. в
гр.М., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
безработен, живущ ****А, с ЕГН **********.
В началото на
месец август 2020г. св. Х. С. (H. S. ), роден на ***г. в А., св.С. С. (S. S.) роден
на ***г. в А., св.М. Н. Х.(M. N. H.) роден на ***г. и св.К. Х. (Q. K. ), роден на ***г.в
А., заедно с още четирима имигранти един водач и един носач на багаж тръгнали
от Република Турция за Западна Европа. От гр.Истанбул до гр.Одрин отишли с два
таксиметрови автомобила. След това минали реката с плуване и водача им съобщил,
че вече са в Република Гърция. Почивали два дни и през нощта пътували. След
това водача им казал, че вече са в Република България. В района на границата
тяхната група била нападната от някакви мъже-мародери /с неустановена
самоличност по делото/ и те се разцепили на две по-малки групи. Четиримата
свидетели вървели около пет дни обикновено по тъмно. През тези дни не са ги
спирали полицаи, само питали местни жители накъде да вървят и понеже св.С. С. знаел
турски език така се разбирали. На 21.08.2020г. нощували в гора в околностите на
неустановено населено място. Сутринта на
22.08.2020г. влезли в селището и отишли до автогара, където се качили на един
микробус и така стигнали до гр.Кърджали. По този начин отишли до автогарата в
града и опитали да си купят билети за автобус до гр.София. Понеже билетните
гишета били затворени св.С. попитал местни хора откъде могат да си наемат
таксиметров автомобил и те ги напътили към една улица, където имало стоянка на
таксита в близост до автогарата. На стоянката в таксиметровият си автомобил „Д.",
модел „Л.", с регистрационен номер № *** се намирал подс. А.Б.. Той
работил като таксиметров шофьор във фирма ЕТ „**********“. Св.С. С. заговорил
подс.А.Б. на турски език като го попитал може ли да ги закара четиримата до
гр.София. Подсъдимият отговорил, че ще ги закара като уточнил цената – 100
евро. Четиримата свидетели се съгласили дали му една банкнота по 100 евро и се
качили в таксиметровия автомобил. Пътували четири, четири и половина часа. По
време на пътя с подсъдимия разговарял св.С., който при наближаване на гр.София
му съобщил, че искат да отидат до някоя
граница, уточнили се за границата със Сърбия, за да продължат пътя си. Подсъдимият
се съгласил да ги закара, но поискал още 80 евро. Те му дали още една банкнота
по сто евро, а той им върнал 20 лева. И четиримата свидетели твърдят, че не са
познавали подсъдимия Б., нито са имали предварителна уговорка да ги превози.
Наели го, защото се намирал в автомобил обозначен като таксиметров, а св.С.
прочел и таксиметровата карта на подсъдимия, която била залепена на предното
стъкло. По време на пътя в колата св.Х. С.спял на задната седалка защото бил
много уморен от пътуването през предходните дни. На задната седалка се возели и
другите двама свидетели- М. Н. Х. и К. Х.. По пътя спрели до някакъв пазар
защото били гладни и св.С. помолил шофьора да спрат. След това спирали на още
две или три места, за да пита подсъдимият за посоката на движение. На един
завой от пътя видели спрял полицейски автомобил. Когато се разминали полицаите
се качили в автомобила и последвали таксито, като го принудили да спре пускайки
светлинни и звукови сигнали. Шофьора веднага спрял. Полицаите им поискали
документите и тогава свидетелите казали, че са от А. и нямат документи. След
това били задържани и отведени в ГПУ-Трън.
Св.В.Я.Г. работи като старши полицай при
ГПУ-гр.Трън. За времето от 08.30ч. до 20.30ч. заедно със св.М.Т. / м. и./ били
на работа в участъка за охрана на граничния сектор, за който отговаря ГПУ-Трън.
Към 12.25ч. на 22.08.2020г. двамата се намирали в служебния автомобила в района
на с.Ф. по главен път 2-63. Забелязали таксиметров автомобил пътуващ от гр.Перник
към гр.Трън, който незабавно последвали и спрели за проверка като подали
съответните светлинен и звукови сигнали. Автомобила веднага отбил и спрял.
Установили, че се управлява от подс.А.Б., а автомобила е „Д. Л.“ с рег.№ ***. В
автомобила имало чужди граждани с профил на „нелегален имигрант“. Св.Г. задал въпрос откъде са те и те му
отговорили, че са от А.. Не представили документи за самоличност.
Таксиметровият автомобил бил без включен касов апарат и табелата на покрива
означаващ го като таксиметров била закрита с калъф. Поискал пътната книжка на
водача и установил, че тя не е попълнена. Обяснил, че е взел четиримата от гарата
в гр.Кърджали, не ги познава, и първоначално ги превозил до гр.София, но по
пътя те поискали да ги откара до гр.Трън. Повече не е разговарял с подсъдимия и
нелегалните имигранти, защото не знаел чужд език. Посредник при разговора с
гражданите от А. бил самият подсъдим, който говорел турски и така се разбирал с
тях. Св.Г. поискал съдействие от колегите си в ГПУ Трън, те дошли и
транспортирали всички в участъка, където ги предали на съответните служители за
снемане на обяснения и регистрация. Установили, че това са свидетелите Х. С.
(H. S. ), роден на ***г. в А., св.С. С. (S. S.) роден на ***г. в А., св.М. Н.
Х.(M. N. H.) роден на ***г. и св.К. Х. (Q. K.).
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка се прие от
съда въз основа на събраните по делото доказателства, съдържащи се в
свидетелските показания от ДП на чуждите граждани Х. С. (H. S. ), св.С. С. (S. S.), св.М. Н. Х.(M. N. H.) и св.К. Х. (Q. K.), дадени на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5
вр ал. 1, т. 4 от НПК, показанията на свидетелите В.Я.Г. и М.С.Т. пред съда, обясненията на
подс. А.И.Б., протоколи за разпити на свидетели пред съдия по реда на чл.223 от НПК, протоколи за личен обиск на лица и регистрация на чужденци, разрешително
за таксиметров превоз № 127/01.01.2020г., протокол за доброволно предаване от 22.08.2020г.,
пътна книжка, голям талон за регистрация на лек автомобил, протокол за оглед на
веществени доказателства и албум с фотоснимки, справка за съдимост.
От показанията на свидетелите В.Я.Г. и М. С.Т.
се установи, че на 22.08.2021г. към 12.25 часа в района на с.Ф. на главен път II-63 спрели лек автомобил марка "Д.", модел „Л.“,
с per. №К **** ВС, цвят жълт, и в него били открити 4 лица чужди граждани.
Видно от протокол за оглед на веществено доказателство 23.08.2020г. /стр. 89 от
ДП /и фотоснимки към него на стр. 90 от ДП, лекият автомобил марка "Д. Л."
е с обозначения на автомобил с предназначение таксиметрови превози на пътници. От
доказателствата по делото се установява още, че откритите в автомобила лица са А.ски
граждани- чужденци по смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ,
както и че са влезли в Република България по незаконен начин - не през
определените за целта места. Безспорно е установено по делото, че те не са
притежавали редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, изискващи се съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1
и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в
Република Б. /ЗЧРБ/ и позволяващи им
законното преминаване през територията на страната. В тази връзка съдът
кредитира изцяло свидетелските показания от ДП на Х. С. (H. S. ), св.С. С. (S. S.), св.М. Н. Х.(M. N. H.) и св.К. Х. (Q. K.), приобщени по реда на чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т. 4 от НПК по отношение на обстоятелствата, включващи заминаването им от А.,
престоя в Република Турция и Република Гърция, незаконното им преминаване на
територията на Република България, качването им в лекия автомобил, за който
впоследствие се установява, че е управляван от подсъдимия А.Б., и задържането
им от полицейските служители на 22.08.2021г. в него. Същите са обективни,
последователни, логични и добросъвестни, и у съда липсва каквото и да е
съмнение в тяхната достоверност. Съдът отчете, че тези свидетели не са
разпитвани в присъствието на подс.Б. и неговия защитник и те не са имали
възможност в нито един момент от производството да им зададат въпроси. В
практиката си ЕСПЧ приема, че член 6, § 3(d) ЕКПЧ съдържа принципа, че преди подсъдимият да бъде признат за виновен,
всички доказателства против него следва по принцип да бъдат представени в
негово присъствие в публично разглеждане на делото с оглед на състезателно
противопоставяне на доводи. Изключения от този принцип са възможни, но те не
следва да нарушават правата на защитата. Последното по правило изисква на
подсъдимия да се предостави подходяща възможност да оспори показанията на
свидетеля против себе си и да го разпита или в момента на даване на показания,
или на по-късен етап от производството. Използването като доказателство на
изявления на отсъстващи при съдебния процес свидетели, получени на етапа на
полицейско разследване, не е несъвместимо с член 6, § 3(d) ЕКПЧ при условие, че правата на защитата са спазени (вж. Khawaja и Tahery,
§ 118 и Schatschaschwili, §§ 103-05). Съгласно принципите, изведени в решението
Al-Khawaja и Tahery ( § 152) трябва да се провери дали:
(i) има основателна причина за неприсъствието
на свидетеля на съдебния процес ( §§ 119-25);
(ii) дали показанията на отсъстващият
свидетел са били единственото или решаващо доказателство за осъждането на
подсъдимия (пак там, §§ 119 и 126-147); и
iii) дали съществуват достатъчно балансиращи
фактори, включително строги процесуални гаранции, за компенсиране на
неблагоприятните за защитата последици от приемането на гласни доказателства,
които не са били събрани в присъствието на подсъдимия и неговия защитник (пак
там, § 147).
В случаят съществува достатъчно основателна
причини за отсъствието на свидетелите-А.ски граждани от съдебния процес-същите
са напуснали Транзитен Център с.Пъстрогор на 18.09.2020г. и тяхното
местонахождение не е известно. Съдът положи усилия за установяване
местонахождението на свидетелите и призоваването им. Когато тези усилия не
дадоха резултат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник съдът приобщи
към доказателствения материал показанията им от ДП т. е. налице доброволен
изричен отказ от правото по чл. 6, § 3, б. d от ЕКПЧ. На следващо място, установяването на авторството на
подс.Б. и неговата вина /респективно невиновност не се основава единствено или
в решаваща степен върху показанията на отсъстващите свидетели А.ски граждани
/за разлика от Trampevski v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia
(Application no. 4570/07)/.
По
настоящото делото са налице множество други преки доказателства, които не
оставят каквото и да е съмнение относно факта, че на 22.08.2021 г. именно
подсъдимият Б. е управлявал лекия автомобил, в който са били открити 4-та
мигранти. В тази насока са свидетелските показания на разпитаните в съдебно
заседание с участието на подсъдимия и неговия защитник полицейски служители В.
Г. и М.Т., които според съда са обективни, последователни, логични и
добросъвестни и съответстват на писмените доказателства по делото. От
показанията на свидетеля В.Я.Г. и М. С.Т. се установява, че в спреният от тях
автомобил на 22.08.2021г. в с.Ф., общ.Трън освен чуждите граждани, е имало само
едно лице - български гражданин, което е било задържано и това е подсъдимия. В
подкрепа на техните показания са следните писмени доказателства - заповед за
задържане на /стр. 51 ДП/, протокол за
личен обиск по чл. 80 ЗМВР /стр.
52 ДП/,протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства /стр.55
ДП/, разписка за върнати вещи /стр. 56 ДП/. Видно от приложения по делото
протокол за извършен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР,
у подсъдимия Б. са били намерени и иззети две банкноти по 100 евро подробно
описани и съвпадащи с банкнотите на които е идвършен впоследствие оглед на в.д.
/ стр.95-99 ДП /.
От доказателствения материал, преценен
поотделно и в неговата цялост, несъмнено и категорично се установява, че на 22.08.2020г.
именно подс. А.И.Б. е бил водачът на лекия автомобил марка "Д.“ модел „Л.“,
с per. №К **** ВС /негова собственост/, в който са открити 4 лица А.ски
граждани- чужденци по смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ.
ПРАВЕН АНАЛИЗ
В наказателното производство с предмет
престъпление по чл. 281 от НК
подлежат на доказване следните факти: първо да е налице подпомагане на
физически лица да преминат през територията на Република България; второ, тези
лица да са чужди граждани; трето, чуждите граждани да пребивават в страната
нелегално, в нарушение на закона; четвърто, подпомагането да е противозаконно и
пето – това подпомагане да е извършено с користна цел, с цел имотна облага.
От установените по делото и описани по-горе
факти съдът приема, че подсъдимият А.Б. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, и т. 5, вр. чл. 281, ал. 1, от НК, затова, че на на 22.08.2020 г. около 12:25 часа в землището на село Ф., общ. Трън, обл. Перник, на
около 6000 (шест хиляди) метра източно от 331 ГП, на около 7000 (седем хиляди)
метра югоизточно от 327 ГП и на около 350 (триста и петдесет) метра от
кметството на с.Ф., общ. Трън, обл. Перник, с цел да набави за себе си имотна
облага сума в размер на 200 (двеста) евро, противозаконно е подпомогнал, като е
превозвач 4 (четири) лица чужди граждани от А.ски произход 1.S. S./С. С., роден на *** г. в А., гражданин на А.; 2.M. N. H./М. Н. Х./, роден на ***г. в А.,
гражданин на А.; 3.Q. K./К. Х., роден на ***г. в А., гражданин на А., 4.H. S./Х. С., роден на ***г. в А., гражданин на А. да преминават в
страната в нарушение на закона, а именно на: чл.8, ал.1 от Закон за чужденците в Република България –
„чужденец може да влезе в Р. България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се
изисква'" и чл.19, ал.1, т. 1 от Закон за чужденците в
Република България: „чужденец, който влиза в Република България или преминава
през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да
притежава редовен документ за задграничното пътуване или друг заместващ го документ,
както и виза, когато такава е необходима", като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство лек таксиметров автомобил марка „Д.",
модел „Л.", с регистрационен номер № ***, собственост на А.И.Б.; ЕГН:**********
и по отношение на повече от едно лице, а именно 4 (четири) лица А.ски граждани.
Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият
от обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 281 НК
чрез превозването на чуждите граждани от местонахождението им в граничната зона
към град Трън, съдействайки им да преминат през територията на Република България,
като за целта е използвано моторно превозно средство. Вторият кръг от
обстоятелства, който подлежи на доказване в наказателното производство е
свързано с гражданството на превозваните лица. Установено е категорично и
безспорно, че всички лица, установени в автомобила на подсъдимия А.Б. са
граждани на чужда държава, за което няма спор по делото. Тези факти се
установяват от протоколите им за разпити, приложените по делото документи за
полицейската регистрация на лицата. Действително чуждите граждани не са
притежавали редовен задграничен документ, както и разрешение за преминаване
през територията на Република България т. е. те са пребивавали в страната
нарушение на закона. Според чл. 19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република.
България, чужденец, който влиза в
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост
от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, от 15 март 2001 година. У тях не са
намерени никакви лични документи, както и документи, които да им предоставят
правото да преминат границата на Република България. Навлизането на територията
на страната става след разрешение на съответните гранични власти и въз основа
на съответни документи включително входна виза. Установените по делото чужди
граждани не разполагат с такова разрешение. Подпомагането им от страна на подс.Б.
да преминават през страната би могло да се квалифицира като противозаконно,
защото Закона за чужденците в Република България забранява чужди граждани, които не са получили
разрешение да влязат на територията на Република България, да пребивават или да
преминават през нея. Подпомагането би могло да е извършено чрез използване на моторно превозно
средство- лек автомобил. Безспорно, че в таксиметровия автомобил управляван от
подсъдимият са се возели повече от едно лица, защото подсъдимият е превозвал в
автомобила си 4 души. Както и, че това обстоятелство би могло да се квалифицира
като такова по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от НК.
На последно място, по делото следва да се
установи, че подпомагането на нелегалните мигранти следва да е извършено с цел
имотна облага. Разпитаните свидетели-чужди граждани, чиито показания са
приобщени чрез прочитането им, заявяват в разпитите си, че за превеждане от
Турция до Сърбия са заплатили всеки от тях между 2700 и 3 500 евро. Свидетелите
заявяват, че в България те са платили с две банкноти по 100 евро на
таксиметровия шофьор /подс.Б./ да ги закара до границата със Сърбия. Но
свидетелите са категорични, че тази сума е била уговорена и заплатена за
извършване на услугата таксиметров превоз на пътници, че не са познавали
предварително с подс.Б. и никой не ги е свързвал нарочно с него, за да бъде
направен извода, че именно с цел имотна облага знаейки чуждия произход на
свидетелите и липсата на документи за пребиваване в страната подсъдимият е
извършил този превоз под прикритието на таксиметрова дейност, каквато законно
осъществявал като трудова дейност. Напротив- настоящия съдебен състав
анализирайки доказателствата по делото намира за разумен мотива да извърши такава
превозна дейност срещу заплащане като
част от осъществяване на трудовата си дейност, което разбира се е свързано с получаване
на материална облага, но не кореспондира с един от признаците на деянието –
специалната цел – получаването на материална облага. Съдът намира за логична и
достоверна версията на подс.А.Б., че същия е вършил работата си по превоз на
пътници с личния си лек автомобил пригоден и регистриран за таксиметров превоз,
че въпросната сутрин непознати за него лица се приближили до стоянката на
такситата в близост до автогарата в гр.Кърджали, понеже той бил първа кола по
ред и единия от тях го заговорил на турски език, както и обстоятелството, че на
автогарата редовно се извършват превози на турски изселници с българско
гражданство от Турция за вътрешността на Република България по различни лични
причини, както и липсата на каквито особености във външния вид на А.ските
граждани, които да ги отличава от пристигащите с автобуси, и това го е мотивирало
да се съгласи да качи чуждите граждани, са логични, подкрепят се от гласните и
писмени доказателства по делото.
От субективна страна деянието следва да е осъществено
от подсъдимия при формата на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като следва да съзнава общественоопасния му характер, предвижда
неговите общественоопасни последици и да цели тяхното настъпване. Подсъдимият не
е осъзнавал, че превозваните от него лица не са имали разрешение да преминат
границата, че са я преминали не през определените за целта гранични пунктове,
не са имали разрешения да бъдат в Република България, и въпреки това да ги
подпомагал да пребивават в страната ни в нарушение на Закона за чужденците в Република България. Външният вид на лицата и езикът, който св.С. С. говорел,
публичното място откъдето ги е взел, фактът, че същия е бил на работа като
такси и поради това се е намирал на стоянката на таксита пред автогарата в
гр.Кърджали, обстоятелството, че е качил
в него разрешения брой лица, са достатъчни да се приеме, че подс.Б. не е
съзнавал, че превозваните лица са чужди граждани, които незаконно пребивават на
територията на страната ни, както и че подпомага повече от едно лице и това се
върши чрез използване на МПС. Времето и мястото на наемането на автомобила,
обстоятелството, че на въпросната автогара пристигат редовно граждани говорещи
турски език, с изселнически корени, пребиваващи напълно законно в страната и
движещи се в нея по лични причини и желание в различни посоки и поводи,
външният им вид, който не ги отличавал от въпросните изселници, са аргументи в
подкрепа на това, че подсъдимият не е съзнавал, че превозваните лица са чужди
граждани с профил на незаконни емигранти, и той не следва да ги превозва където
и да било в страната. Подсъдимият не е бил наясно с това, че чуждите граждани
нямат разрешение да преминават през страната, както и, че не са влезли законно
на определените за това гранични понктове, а ги е възприемал единствено като
редовни клиенти, които искат да бъдат превозени от автогарата в гр.Кърджали
първоначално до гр.София, а след това и до гр.Трън, все градове на територията
на Република България срещу заплащане, по причини, които той няма
право и задължение да изследва със задаване на въпроси, водят до извода, че
подсъдимият не е съзнавал наличието на квалифициращите деятелността му обстоятелства
по ал. 2, т. 1,
и т. 5 на чл. 281 от НК. Както съдът спомена по-горе освен прекият умисъл за
извършване на престъплението, не се установява и користната цел за извършване
на деянието. В показанията си чуждите граждани описват целия си маршрут и
сумите, които са дали за цялостен превоз до съответните държави, но изрично свидетелстват,
че уговорените и платени суми за превоз през територията на страната са били единствено като резултат от
извършване на транспортна таксиметрова услуга, без каквито и предварителни
уговорки, свързващи подс.Б. с канал за транспортиране и превеждане на нелегални
емигранти през Република България. Подпомагането на свидетелите-чужди граждани от
страна на подсъдимия Б. да преминат през територията на Република България не е
част от предварително планирана дейност по превеждането на лицата от А. до
намислената от тях крайна дестинация, за която дейност са заплатени парични
суми. Обстоятелствата по срещата на свидетелите-чужди граждани и подс.Б.,
наемането му за превоз на пътници срещу съответното възнаграждение не говори за
една предварителна съгласуваност между подс.Б. с водачите на групата на
мигрантите т. е. всички те да са част от организирана дейност по подпомагане на
преминаването им през територията на Република България до Западна Европа. Това
от своя страна води до единствения логичен извод, че подсъдимият не е участвал
в тази организирана дейност с цел получаване на част от платените от чуждите
граждани пари. Подсъдимият има друг мотив да пропътува пътя от гр.Кърджали,
през гр.София до гр.Трън за да превозва чужди граждани, които не познава и той
е различен от съставомерния- той е свързан със законно упражняване на
таксиметрова дейност по занятие. Подс.Б. в обясненията си изясни подробно и
защо при превоза не е бил включен таксиметровия апарат, не е попълнен
съответния маршрут, и е била закрита указателната табела за такси монтирана на
покрива на автомобила. И тези обяснения
са логични, разумни и водят до два извода за настоящия съдебен състав - липса
на умисъл и оттам на субективна страна за извършване на престъплението, за което
е бил привлечен като обвиняем от РП.Перник, и наличие на признаци на извършено
административно нарушение по съответния Закон за автомобилните превози,
свързано с това, че е била закрита указателната табела за таксиметров
автомобил. Което нарушение се преследва по съответния административен ред. Следователно
не е налице и специфичното за този вид престъпление, а именно подсъдимият да е извършил
деянието с цел да набави за себе си имотна облага. Следва да се отбележи, че
става въпрос за цел, а не за резултат, в този смисъл е без значение дали към
момента на извършване на деянието подсъдимият вече е бил получил, или не, тази
имотна облага.
Въз основа на обстоен анализ на събрания
доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в
делото извод, че не се доказват по безспорен начин релевантните за
наказателната отговорност обстоятелства и за съставомерността на осъществената
престъпна деятелност. Събраните и проверени на съдебното следствие
доказателства не сочат, че подсъдимия е
извършил от субективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато и предявено обвинение от РП Перник.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: