№ 381
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000502369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261697 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 4462/2018
г. от Софийски градски съд, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл.
200, ал. 1 от ЗЗД е развалил сключения на 11.12.2014 г. договор за продажба
на недвижим имот, с който продавачите „УНИСЪРФЕЙС“ ООД, ЕИК
********* и „САЛВИС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, /първото
дружество, като титуляр на 2/3 ид.ч., а второ дружество на 1/3 ид.ч./ са
прехвърлили правото на собственост на Ю. С. М., ЕГН ********** на
недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж“ на самостоятелен
обект – ателие А 2 със застроена площ от 52.25 кв. м., ведно с припадащите се
ид.ч. от общите части, ведно с припадащите се ид.ч. от правото на строеж
върху мястото, с идентификатор 68134.1934.425.1.18, извършен с нотариален
акт № 8, т. ІІІ, рег. № 13215, дело № 344/2014 г. по описа на нотариус, вписан
под № 203 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Районен
съд София, вписан в Службата по вписвания с № 224332, вх. рег. № 65209 на
11.12.2014г., акт № 51, том CLIX, партидна книга стр. 49552.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е изключил от
доказателствата по делото две броя фактури, издадени от продавачите за
1
извършената продажба на ид.ч. от правото на собственост на описания имот.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника
Ю. С. М., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
„УНИСЪРФЕЙС“ ООД, ЕИК ********* и „САЛВИС БЪЛГАРИЯ“ ООД /в
ликвидация/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва:
държавна такса, в размер на сумата от 678 лева, такса за вписване на исковата
молба 67 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 2 000 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника с
доводи за недопустимост в частта, в която са изключени двете фактури от
доказателствения материал и за неправилност в частта, в която на основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален договора за продажба.
Жалбоподателят поддържа, че продавачите по договора за продажба на
недвижимия имот не са изпълнили задълженията си да прехвърлят правото на
собственост и да предадат владението на имота, поради което, като
неизправни субекти по материалното правоотношение не могат да искат
неговото разваляне с предявения конститутивен иск.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да обезсили
решението в неговата недопустима част и да отмени първоинстанционното
решение в останалата част, като вместо това да отхвърли предявения иск.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски, както и в тежест
на ищците да се възложи отговорността да заплатят адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Насрещната страна – ищците са подали отговор в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК, с който са оспорили основателността на жалбата, а техния
процесуален представител в съдебното заседание моли да се потвърди
атакуваното решение и да се възложи в тежест на ответника отговорността за
деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу валиден съдебен акт, който подлежи на обжалване по
посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
2
следното:
Ищците – „УНИСЪРФЕЙС“ ООД, ЕИК ********* и „САЛВИС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********* са предявили против Ю. С. М., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 200 от
ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че с
ответника на 11.12.2014 г. са сключили договор за продажба на недвижим
имот, с който „УНИСЪРФЕЙС“ ООД, ЕИК ********* и „САЛВИС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********* /първото дружество, като титуляр на 2/3
ид.ч., а второ дружество на 1/3 ид.ч./ са прехвърлили правото на собственост
на Ю. С. М., ЕГН ********** на недвижим имот в степен на завършеност
„груб строеж“ на самостоятелен обект – ателие А 2 със застроена площ от
52.25 кв. м., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части, ведно с
припадащите се ид.ч. от правото на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.1934.425.1.18, извършен с нотариален акт № 8, т. ІІІ, рег. № 13215, дело
№ 344/2014 г. по описа на нотариус, вписан под № 203 в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие - Районен съд София, вписан в
Службата по вписвания под № 224332, вх. рег. № 65209 на 11.12.2014г., акт
№ 51, том CLIX, партидна книга стр. 49552.
Ищците твърдят още, че купувачът се е задължил да заплати
продажната цена по посочените му банкови сметки в срок до 31.12.2016 г.,
което не е направил и дори след тази дата при изрична покана за плащане.
Неизпълнението на основното задължение на купувача да заплати
продажната цена е основание с предявения иск да се развали договора,
сключен с нотариален акт.
Поискали са присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът подал отговор на исковата молба /л. 38/, с който оспорил
основателността на предявения иск и поискал да се отхвърли с доводи, че
продавачите не са изпълнили своите задължения по договора и не са
представили доказателства с исковата молба, които да установяват, че
купувачът не е изпълнил задълженията си и е неизправен субект по
материалното правоотношение.
Изложил доводи за нищожност на договора за продажба, а след първото
по делото заседание е оспорил издадените от търговските дружества данъчни
фактури.
Поискал да се присъдят направените по делото разноски и в тежест на
ищците да се възложи отговорността да заплатят адвокатско възнаграждение
3
на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.12.2014 г.
с договор за продажба на недвижим имот „УНИСЪРФЕЙС“ ООД, ЕИК
********* и „САЛВИС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, като продавачи
/първото дружество, като титуляр на 2/3 ид.ч., а второ дружество на 1/3 ид.ч./
са прехвърлили правото на собственост на Ю. С. М., ЕГН ********** на
недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж“ на самостоятелен
обект – ателие А 2 със застроена площ от 52.25 кв. м., ведно с припадащите се
ид.ч. от общите части, ведно с припадащите се ид.ч. от правото на строеж
върху мястото, с идентификатор 68134.1934.425.1.18 за сумата от 31 600 евро
или в равностойността в български лева, платима в срок до 31.12.2016 г.
Договорът за продажба е извършен в съответствие с разпоредбата на чл.
18 от ЗЗД, с нотариален акт № 8, т. ІІІ, рег. № 13215, дело № 344/2014 г. по
описа на нотариус, вписан под № 203 в регистъра на Нотариалната камара,
район на действие - Районен съд София, вписан в Службата по вписвания под
№ 224332, вх. рег. № 65209 на 11.12.2014г., акт № 51, том CLIX, партидна
книга стр. 49552.
В договора е записано, че владението ще се предаде в деня на
подписването му пред нотариуса.
Всеки един от продавачите като търговско дружество е издал фактура с
получател купувача за съответната ид.ч. от правото на собственост в
български лева, включително с и без начислен ДДС.
Копия от фактурите са представени от ответника и приложени на л. 58
от първоинстанционното производство.
Ищците, които са издатели на тези фактури и притежаващи
оригиналите са могли да ти представят и ползват, но вместо това са ги
оспорили при представянето им от процесуалния представител на ответника.
Съдът е открил производство по тяхното оспорване и процесуалният
представител на купувача, т.е. на получателя на фактурите е представил за
констатация на съда не оригиналите, а връчените му за плащания копия.
4
В съдебното заседание, състояло се на 10.05.2021 г., л. 129 пред СГС
ответникът е представил за констатация не оригиналите на фактурите, а
връчените му копия за плащания.
Фактурите са били обект на изследване с извършена счетоводна
експертиза – л. 161, която е установила, че дружествата са включили тези
фактури в дневника за продажбите и няма плащания по тях от получателя, т.е.
от ответника – купувач по договора за продажба.
Фактурите са изключени от доказателствения материал с постановеното
решение.
Ответникът с отговора на исковата молба и в производството по делото
не е представил доказателства, че е заплатил по банковите сметки продажната
цена в срока до 31.12.2016 г., а и дори и след тази дата.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба и спорът е за основателността на иска с правно основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален.
Съгласно ал. 3 на същия член, развалянето на договорите, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, става по съдебен ред.
В разглеждания случай страните по делото са субекти на материално
правоотношение, възникнало на 11.12.2014 г. от договор за продажба на
недвижим имот с предадено владение на купувача в деня на продажбата.
5
Продавачите са изпълнили поетите задължения и всеки един от тях,
съобразно притежаваната идеални части са прехвърлили на купувача правото
на собственост върху недвижимия имот, надлежно обособен предмет на
прехвърлителна сделка – чл. 181, ал. 1 от ЗУТ.
Договорът е действителен и купувачът по него не е изпълнил основното
задължение да плати продажната цена до края на посочения в договора срок,
а той е бил уговорен в негова полза до 31.12.2016 г.
Плащане не е направено и след връчване на исковата молба.
С оглед на тези обстоятелства предявеният конститутивен иск е
допустим и основателен, поради което следва да се развали с обратно
действие сключения на 11.12.2014 г. договор за продажба на недвижим имот,
извършен с нотариален акт, съобразно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД.
Доводите на жалбоподателя за неоснователност на иска по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД не се споделят от въззивния съд.
Ето защо следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд
в частта, в която е развален договора за продажба и в частта за разноските.
Следва да се обезсили решението в частта, в която е изключил двете
фактури от доказателствения материал.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261697 от 20.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 4462/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която на
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД е развалил
сключения на 11.12.2014 г. договор за продажба на недвижим имот, с който
продавачите „УНИСЪРФЕЙС“ ООД, ЕИК ********* и „САЛВИС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, /първото дружество, като титуляр на 2/3
ид.ч., а второ дружество на 1/3 ид.ч./ са прехвърлили правото на собственост
на Ю. С. М., ЕГН ********** на недвижим имот в степен на завършеност
„груб строеж“ на самостоятелен обект – ателие А 2 със застроена площ от
52.25 кв. м., ведно с припадащите се ид.ч. от общите части, ведно с
припадащите се ид.ч. от правото на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.1934.425.1.18, извършен с нотариален акт № 8, т. ІІІ, рег. № 13215, дело
6
№ 344/2014 г. по описа на нотариус, вписан под № 203 в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие - Районен съд София, вписан в
Службата по вписвания , № 224332, вх. рег. № 65209 на 11.12.2014г., акт №
51, том CLIX, партидна книга стр. 49552.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261697 от 20.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 4462/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, за разноските.
ОБЕЗСИЛВА решение № 261697 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 4462/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е изключил от
доказателствата по делото две броя фактури, издадени от продавачите за
извършената продажба на ид.ч. от правото на собственост на описания имот.
ОСЪЖДА ответника Ю. С. М., ЕГН ********** да заплати поотделно
деловодни разноски на „УНИСЪРФЕЙС“ ООД, ЕИК ********* и на
„САЛВИС БЪЛГАРИЯ“ ООД /в ликвидация/, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7