Р Е
Ш Е Н
И Е №
80
Гр.Кюстендил,
12 .06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
МЛ.СЪДИЯ: СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретар: Мая Стойнева
и прокурор:
…Бойко Калфин…………………………
като
разгледа докладваното от .......съдия Георгиева......ВНОХД №122/2019 г. по описа на съда и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производстото пред Кюстендилски окръжен съд (КнОС) е
въззивно и е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по протест от
Дупнишка районна прокуратура срещу санкционната част на присъда № 9/11.02.2019
г., постановена по НОХД № 1670/2018 г.
по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с
която на подсъдимия К. В. Т. е наложено
наказание глоба *** лв. за извършено престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 вр. с
чл.26, ал.1 от НК. Навеждат се доводи за явна несправедливост на присъдата.
Иска се увеличаване на наказанието, като се измени от глоба на Лишаване от свобода.
По време на въззивните съдебни прения
прокурорът е поддържал протеста по изложените в него съображения и е молил за
уважаването му.
Подсъдимият
е изразил становище за оправдаването му или за потвърждаване на присъдата.
КнОС, след преценка на доводите в
протеста и на събраните от първоинстанционния съд
доказателства, и след проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе
предвид следното:
КнОС след служебна проверка на
съдопроизводствените действия на ДнРС
констатира, че те са съобразени с процесуалните норми, регламентиращи същите.
ДнРС е събрал по предвидения в НПК ред
необходимите и относими за предмета на делото доказателства.
Последните е подложил на внимателен,
задълбочен и прецизен анализ, преценил ги е поотделно и в съвкупност, като ги е
оценил според действителното им съдържание. Въз основа на правилно оценените
доказателства, ДнРС е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя от КнОС. Настоящият състав на КнОС, след собствена
преценка на събраните от ДнРС доказателства, приема за установено, следното относно фактическите обстоятелства:
Подсъдимият К. В. Т. е родена на *** ***, живее в ***, българин е , ***, със *** образование, ***. Подсъдимият е
неосъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност на осн.чл.78а от НК.
Подсъдимият
и св. А. Й. са бивши съпрузи с влошени отношения.
С решение от 22.12.2017 г.,
постановено по гр.дело № 2512/2017 г. по описа на ДнРС,подлежащо на незабавно
изпълнение и влязло в сила на 15.01.2018 г.,
подсъдимият е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие над А.Т., жилището й, находящо
се в гр.***, ул.”***” № ***, местоработата й в „***” ЕООД-гр.***……..,
местата й за социални контакти и
отдих за срок от 6 месеца. Въз
основа на решението, на 27.10.2017 г. била издадена от ДнРС
Заповед за защита, съдържаща посочените в решението задължение и забрана, както и
предупреждение към подсъдимия, че
съгл.чл.21, ал.3 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, констатирано от
полицейски орган, ще бъде задържан и незабавно уведомена прокуратурата.
С решение, влязло в сила на
15.03.2018 г., постановено по НАХД № 115/201
г. по описа на ДнРС, подсъдимият бил
признат за виновен за извършено
престъпление по чл.296, ал.1 от НК
на 05.01.2018 г. в гр.***,
изразило се в неизпълнение на
горецитираната Заповед за защита срещу домашно насилие, като се опитал да отключи вратата и проникне в жилището на съпругата си –св.А.
М. Т. , за което бил освободен от наказателна отговорност на осн.чл.78а от НК и му било наложено административно
наказание глоба *** лв.
На
03.04.2018 г. св.А. М. и св.Г. били с
внучетата си в гр.***, на детска площадка в близост до дома на св.М., находящ
се на ул.”***” №**. Наложило се св. М. да се върне до дома й, след което отново
тръгнала към детската площадка. Когато излязла на улицата от дома й подсъдимият
се затичал към нея. Св. П. го видял и
подсвирнал на св.А. М., за да я предупреди за
появата на подсъдимия. Св.А. М. Й. се обърнала и видяла подсъдимия на
крачка от нея. Той започнал да я заплашва, но видял св.П. и се отдалечил. Св. А.
М. отишла на детската площадка и седнала на пейка. Веднага след това
подсъдимият се появил до нея и с разперени ръце започнал да говори на висок тон
към свидетелката А. М.. Децата се изплашили и започнали да плачат и пищят. Св.А.
М. посегнала към телефона, но подсъдимият
и наредил да не го пипа, защото ще го счупи. Намесила се св. Г., която
му казала : „****”. Той си тръгнал, казвайки й, че ако се върне, знае ли, какво
ще стане.
След този случай подсъдимият
продължил да обикаля около къщата, в която живее св. А. М. и дъщеря им с
внучето им и да им оправя заплахи, поради което предизвикал страх у тях от
появата му.
Изложената фактическа
обстановка е установена въз основа
на горецитираните писмени доказателства
- съдебни актове и показания на свидетелите,
както и от справката за съдимост.
Спор по фактите не е налице.
Липсва и противоречие между доказателствата относно описаните действия на подсъдимия, от които са
установени. Показанията на свидетелите относно присъствието на подсъдимия на
горепосочената дата и място, и агресивното му поведение са ясни, категорични,
взаимно се и потвърждават.
Въз
основа на правилно установените
фактически обстоятелства, ДнРС правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия
като престъпление по чл.296, ал.1 от НК,
тъй като от
обективна и субективна страна е
осъществил признаците от състава му.
КнОС изцяло споделя правните съображенията
на ДнРС относно съставомерността на деянието на подсъдимия по това
престъпление, поради което няма да ги преповтаря, а ще маркира само следното:
Правилно ДнРС е посочил, че изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез действие, изразило се в
приближаване на два пъти на подсъдимия до бившата му съпруга-св.А. М. Й., в
нарушение на наложената му за това забрана по предвидения в закона ред-чрез
решение на ДнРС и издаване на заповед за защита от домашно насилие.
Престъплението е продължавано
по см.на чл.26, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е осъществил две деяния, през
непродължителен период от време, които
осъществяват един и същи състав на едно и също престъпление, всяко от деянията е извършено при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Подсъдимият е осъществил
деянието и от субективна страна, тъй като е действал с пряк умисъл по см.на чл.11,
ал.2 от НК, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги е искал. Подсъдимият е съзнавал, че няма право да
доближава бившата си съпруга, тъй като
му е забранено със заповед за защита от домашно насилие, но въпреки това я е
доближил два пъти и дори се е държал агресивно.
Причините за извършване на престъплението са
слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и нисък
оценъчен критерий на поведение.
КнОС счита, че наложеното от ДнРС
на подсъдимия наказание глоба в
размер на *** лв. не е съобразено със степента на обществената му опасност и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Така приема КнОС предвид краткия период от време от извършване на настоящето
и предходното престъпление, осъществени
съответно на 05.01.2018 г. и 05.04.2018 г.; краткия период от време от
предходното наказване на подсъдимия за същото престъпление (15.03.2018
г. ) и настоящето престъпление, извършено на
05.04.2018 г., а именно-20 дни и имотното състояние на подсъдимия, който е
безработен, с инцидентни доходи, поради което не би могъл да заплати глоба в наложения размер, нито по-малък, който не следва да е под ***
лв., в какъвто е определен размера на наложеното му адм.наказание за
предходното престъпление от същия вид.
Липсата на доходи у подсъдимия превръща в неизпълнимо, както наложено му наказание глоба *** лв. с
обжалваната присъда, така и наложеното му
адм.наказание глоба *** лв. за предходното престъпление. Освен поради това, КнОС счита, че целите на
наказанието не биха се постигнали с това наказание и тъй като вече му е
налагано наказание глоба за същото престъпление и не е изключило извършването
на настоящето престъпление, а не е налице и
критичност у подсъдимия към стореното.
Поради изложените съображения
КнОС намира протеста за основателен и счита, че следва да измени наложеното от ДнРС на подсъдимия
наказание глоба в размер на *** лв. в
лишаване от свобода в размер на 3 месеца.
Налице са предпоставките по чл.66, ал.1 от НК
за условно осъждане на подсъдимия, поради което ефективното
изпълнение на наказанието следва да се
отложи за срок от 3 години. Поради липса на съответен протест, КнОС не би
могъл да определи пробационна мярка през
изпитателния срок, макар да счита, че същата би имала значителен принос за
поправително-възпитателния ефект на наказанието по отношение на подсъдимия.
Такова по вид и размер наказание КнОС приема,
че следва да въздейства на подсъдимия
поправително-възпитателно и предупредително –възпиращо, а по отношение на
останалите членове на обществото следва да има предупредително-възпиращ ефект.
По изложените съображения КнОС счита,
че следва да измени санкционната частна присъдата и на осн.чл.337, ал.1, т.2
вр. с чл.334, т.3 от НПК
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
санкционната част на присъда № 9/11.02.2019 г., постановена по НОХД № 1670/2018 г. по описа
на Дупнишки районен съд, като увеличава
наказанието глоба от *** лв. на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца, изпълнението на което на осн.чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.
Решението не може да се обжалва или протестира. То подлежи на проверка от Софийски
апелативен съд по реда на гл.33 от НПК,
озагл.”Възобновяване на наказателните дела”, по искане на осъдения или главния
прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/