№ 225
гр. Стара Загора, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901264 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Б. Н. Т. от с. Р., общ. К. срещу „***“,
чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Б.“ АД, гр. С..
В исковата молба се сочи, че ищцата Б. Н. Т. е живяла на семейни
начала с починалия на територията на Г., вследствие на ПТП Г.С.А., на 42
години.
На 08.06.2018 г. на територията на Г., между Р. и М.-С., се движил л.а.
„Опел Агила“, с рег.№ ***, управляван от А.М.Х. в посока на движение М.,
която предизвикала ПТП като при изпреварване нарушила правилата за
движение по пътищата и блъснала движещия се л.а. „Волво В 40“, с perг №
***, управляван от водача А.Р.. Следствие ПТП пътуващият в л.а. „Волво В
40“ Г.С.А. е получил тежки телесни увреждания, в резултат на което е бил
настанен в клиника „Ф.“, но по - късно, на 13.06.2018 г. е починал. Причина за
настъпилото произшествие са допуснатите от водача на л.а. „Опел Агила“
А.М.Х. нарушения на правилата за движение по пътищата, с оглед на което, в
случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача и
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Г.С.А..
Твърди се, че процесното ПТП е настъпило на територията на Г.,
причинено е от МПС с чужда регистрация и в резултат на същото е пострадал
1
български гражданин. В този случай, съгласно КЗ са налице основания за
ангажиране отговорността на ,,***“, чрез представителя си за уреждане на
претенции ЗАД „Б.“ АД, гр. С., ***.
Във връзка със спазване на процедурата и правото на ищцата да
претендира обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени
вреди, са били предявени претенции пред НББАЗ и ЗАД „Б.“ АД, гр. С..
С оглед на изложеното, в случая за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск пред съда за определяне на справедлив размер
на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Г.С.А.
следствие от процесното ПТП, като в конкретния случай счита, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на „***“, чрез представителя си
за уреждане на претенции ЗАД „Б.“ АД, гр. С., ***.
В исковата молба се излагат съображения, че ищцата Б. Н. Т. е живеела
на семейни начала с починалия Г.С.А.. Същият е бил ерудиран мъж в
работоспособна възраст - 42 години, деен, активен и в отлично здравословно
състояние. Двамата са съжителствали заедно дори и без сключен граждански
брак, като много се обичали и уважавали. Връзката им е била много силна,
основана на взаимна обич, доверие и подкрепа, взаимно са разчитали един на
друг. Внезапната загуба на Г. била изключителна трагедия за ищцата, която
много тежко приемала загубата на своя съпруг. Той е бил нейната опора в
живота, като е разчитала на него да й помага във всичко. Към настоящия
момент ищцата не е преживяла загубата на Г. и продължавала да търпи много
болки и страдания във връзка с причинената му смърт. Мъката й била голяма
и непреодолима, като неочакваната и несвоевременна загуба на Г. никога
нямало да може да бъде преживяна и ще я съпътства през целия й живот.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищцата
следвало да бъдат компенсирани. Посочва, че обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните
последици от извършеното деяние.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „***“,
чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Б.“ АД, гр. С., ***, да
заплати на Б. Н. Т. сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв. като
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
2
претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на Г.С.А..
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 16.06.2018 г.-датата
на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане.
Моли за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
изцяло исковете по основание и размер.
Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответното дружество като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" относно л.а. „Опел Агила“, с peг. № ***.
Оспорва изцяло твърденията, че са допуснати нарушения на правилата
за движение по пътищата от страна на водачката А.М.Х., управлявала л.а.
„Опел Агила“, с peг. № *** и нейната вина за настъпването на вредоносния
резултат. Оспорва наличието на причинна връзка между поведението на
водачката А.М.Х. и настъпването на произшествието, респективно наличието
на причинна връзка между поведението й и уврежданията на ищеца.
Твърди, че вина за настъпване на произшествието има водачът А.Р.,
който при управление на лек автомобил марка „Волво“, модел „В40“ с peг. №
*** е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат
на които е настъпил инцидента, при който е пострадал Г.С.А..
Независимо от горното, при условията на евентуалност, ответникът
прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия
Г.С.А., като твърди, че същият е пътувал в л.а. „Волво“ без поставен
предпазен колан, с което е допринесъл за настъпилите травми, довели до
смъртта му.
Оспорва твърденията за наличие на отношения между ищцата и
загиналия, които да обуславят ангажиране на отговорност за вреди,
вследствие смъртта на г-н А..
Оспорва претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по размер. Счита същите са прекомерно завишени и не съответстващи
на приложимото материално право, което не допуска определяне на
обезщетения за неимуществените вреди в размерите, претендирани с исковата
3
молба и на поддържаните основания.
Твърди, че с оглед неоснователността на главния иск, е неоснователна и
претенцията за лихва.
Посочва, че независимо от липсата на яснота относно начина на
настъпване на произшествието и вината на посочения от ищците водач, с
намерения да се избегнат съдебни спорове, ответното дружество е отправило
до ищцата, с което се предлага обезщетение, съобразено с приложимото
право на Федерална република Г.. С писмо изх. № 1958/09.03.2020 г.
ответното дружество чрез кореспондента си е уведомило ищцата, че съгласно
приложимото право немско право й е определено обезщетение в размер на
5000 евро.
Твърди се, че ищцата не е приела това обезщетение.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Евентуално моли съда да постанови решение, с което да определи
обезщетение съобразено приложимото право на Федерална република Г..
Моли, на дружеството-ответник да бъдат присъдени направените по
делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата оспорва
всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
Твърди, че неоснователно се оспорва от ответника механизма на ПТП и
вината за настъпването на ПТП на водача на увреждащия л.а. Опел Агила“.
Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ответното
дружество, че вина за ПТП има другия водач на л.а. А.Р..
Счита, за неоснователни оспорванията от страна на ответника на
причинно - следствената връзка между поведението на водачката А.Х. и
настъпилите неимуществени вреди за ищцата, на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Г. А.,
оспорването на претендирания размер на обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди, както и оспорването на дължимостта на
претендираната лихва за забава от страна на ответника, като излага
съображения в тази връзка.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
4
поддържа изложеното в отговора на исковата молба досежно основанието на
иска. Поддържа и заявените оспорвания и възражения за принос на
пострадалия.
В съдебно заседание на 21.10.2022 г. е съдът е допуснал изменение на предявения иск
за неимуществени вреди като увеличава същия от 26 000 лв. на 150 000 лв. – частичен от 200
000 лв. за причинените на Б. Н. Т. неимуществени вреди - болки и страдания в следствие от
смъртта на Г.С.А., ведно със законната лихва върху сумата
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че с писмо изх. № 1958/09.03.2020 г.
ответното дружество, чрез кореспондента си е уведомило ищцата, че
съгласно приложимото немско право й е определено обезщетение в размер на
5000 евро. Ищцата не е приела това обезщетение.
Наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност относно
л.а. „Опел Агила“, с peг. № *** при ответното дружество като застраховател.
Видно от препис извлечение от акт за смърт издаден въз основа на акт
за смърт № 0354/02.07.2018 г. от Община К., Г.С.А. е починал на 13.06.2018
г.. в Република Г. и има постоянен адрес в Р България.
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетелят Д.Я.А. сочи, че познава Б. от 10 години, тъй като са от едно
село - съседи. Познава Г. от малък, от едно село са. От 4 години Б. и Г.
живеели заедно в неговата махала в къщата на Б.. Свидетелства, че нямали
граждански брак и след това отишли в Г.. Всеки божи ден ги виждал,
постоянно си ходили на гости. Добре се отнасяли един към друг, много добре
се разбирали, не са се карали никога. Г. бил много добър човек, обичал да
помага на всеки, нямал с никой проблеми. Не го е виждал да се напива.
Много здрав човек бил. Научил за катастрофата от Б. Т.. Когато станала
катастрофата чул един глас да пищи и плаче и отишъл у тях, а тя му казала
„батко ти направи катастрофа и е в много тежко състояние в болницата“.
Дали й вода да се успокои да не плаче. Г. починал 2019г. в началото на юни.
Ищцата му казала, че след няколко дни след катастрофата е починал.Тя
плачела доста, в много тежко състояние била. Сочи, че още не е преодоляла
мъката, постоянно говори за него. Скоро не я е виждал да плаче. Твърди, че
не живее с друг мъж.
5
Свидетеля Т. СА.а ТокА.а, леля на ищцата установява, че познава Б. от
детството, заедно пораснали. Познава Г. от едно село са. Б. и Г. заедно
живеели от 4 – 5 години, а от преди били приятели. Живеели заедно в къщата
на Б., нямали граждански брак. Твърди, че всяка седмица почти идвали на
гости у дома й. Никога не е присъствала да се карат, не ги чувала да имат
дрязги за нещо. Много добре си живеели, били в добри отношения. Сочи, че
се познават от ученическите години. Б. по принцип си живее в България, Г.
също живеел в България, но от време на време пътували за Г., след което пак
си идвали. Г. работел в „А.“ – К., осигурявал ги финансово. Той бил много
добър човек, на всички да помагал. Не е чувала да се е кара с някой или да се
напива. Бил млад здрав човек. Б. й казала за ПТП в началото на юни 2019г..
Току що била оперирана. Казала й плачейки „лельо Г. направи катастрофа в
Г.“. Много зле била. Същия ден я изписали. През това време всеки ден се
молела на Бога, да се възстанови, да се оправи и след това се обадила, че е
починал. В много лошо състояние била, сринала се. След катастрофата се
усложнила и до ден днешен често в изпада кома. Спряла да яде, затворила се
в себе си, не е същия човек. Преди смъртта на Г., била весел човек. Между
катастрофата и смъртта била в много тежко състояние, прясно оперирана,
целият род ходили да я успокояват. До ден днешен е много зле. След смъртта
му не спяла, отслабнала много. Всеки път посещава гробът му. Още не е
преодоляла мъката по него и постоянно за него приказва. За друг мъж не
издумва. Живее сама. От време на време внуците й помагат, но нищо не я
радва, не празнува рождени дни, нищо не прави.
От назначената по делото комплексна САТЕ се установява, че на
08.06.2018 г., около 14:20 ч на територията на Г., между Р. и М.-С., се е
движил л.а. „Опел Агила“, с рег.№ ***, управляван от А.М.Х., с посока на
движение М. и в дясната лента. Скоростта на движение на автомобила към
този момент е била около 88 km/h, а опасната зона за спиране около 72 т. В
същото време и в същата посока, предприемащ изпреварване в съседната лява
лента се е движел л.а. „Волво В 40“, с per. № ***, управляван от водача А.Р.
със скорост на движение около 100 km/h и опасна зона за спиране около 90 м.
Водачката на Опел предприема навлизане в лентата за движение на Волво,
където настъпва удар между дясната страница на Волво и лявата на Опел.
Мястото на удара между леките автомобил Опел и Волво е в граници от 4-6 м
преди отлагане на следите от странично плъзгане на гуми и в лентата за
6
движение на лекия автомобил Волво. Мястото на удара отстои на около 38,3
м преди мерната линия (южно от мерната линия) и на около 0,4 - 0,5 m на
ляво (западно) от прекъснатата осева линия на лентите за движение в посока
М.. Към момента на удара, лекия автомобил Волво се намира в дясната част и
изцяло в лентата си за движение, а лекия автомобил Опел с предна лява
ъглова част в лентата за движение на Волво под ъгъл до около 5°. Скоростта
на движение на л.а. Волво към момента на удара е била около 100 km/h, а на
Опел около 88 km/h. Вследствие на удара и закона за изменение на
количеството на движение, лекия автомобил Волво придобива кинетичен
момент. Вследствие на него настъпва загуба за управление за водача и
движение към лентата за насрещно движение с отлагане на следи от
странично плъзгане на гуми по асфалтовата настилка. Към този момент в
лентата за насрещно движение се е движел л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. №
*** *, управляван от Т.К. със скорост на движение около 90 km/h и опасна
зона за спиране около 74 м. Към момента на навлизане на л.а. Волво в лентата
за движение на Фолксваген, последния се е намирал на около 11,4 м преди
мястото на удара. Настъпва удар между челната дясна част на л.а. Волво и
лявата спрямо посоката му на движение мантинела. Предвид характерните
увреждания по мантинелата и челната част на Волво, първоначалния контакт
се е реализирал от около 3 - 4,5 m южно от МЛ. Скоростта на л.а. Волво към
момента на удара с мантинелата е била около 76 km/h. Във фаза на
последващо движение на Волво, след удара с мантинелата се реализира удар
между челната част на Фолксваген и дясната страница на Волво в областта на
задната дясна врата и десен калник. Ударът между тях се е реализирал в
лявата половина на лентата за движение на Фолксваген, на около 1,8 m
северно от мерната линия (МЛ), в граници от 0,55 m до 2,3 m западно от нея.
Надлъжните оси към момента на удара са сключвали помежду си ъгъл близък
до 90°, като към момента на удара л.а. Фолксваген е бил с надлъжна ос около
2-3° на ляво спрямо оста на платното за движение, а Волво около 85° спрямо
същата ос. Към момента на удара цялата челна повърхнина на Фолксваген е
контактувала с дясната страница на Волво, като деформацията за Волво
започва на около 0,2-0,3 m в посока напред, мерено по дясната му страница.
Скоростта на движение на Фолксваген към момента на удара с Волво е била
около 27 km/h, а на Волво около 43 km/h. Вследствие на настъпилото ПТП,
возещият се на задната седалка в л.а. Волво - Г.С.А. получава тежки телесни
7
увреждания и на 13.06.2018 г в клиника „Ф.“ почива. Техническата причина
за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. Опел в съседната лента за
движение при наличие на движещо се и в опасна близост по нея МПС - л.а.
Волво. Водачката на л.а. Опел има техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като не навлиза в съседната лента за движение при
наличие на движещо се и в опасна близост по нея МПС. Лицето Г. А. при
процесното ПТП е получил: Тежка черепно-мозъчна и лицева травма. Тежка
гръдна травма. Причината за смъртта при А. е тежката черепно-мозъчна и
лицева травма.Съгласно данните по делото допустимата скорост на движение
в този пътен участък е 100 km/h.Скоростта на движение на Волво към
момента на удара с Опел и преди настъпване на ПТП е около 100 km/h.
Скоростта на движение на Опел към момента на удара с Волво и преди
настъпване на ПТП е около 88 km/h. Скоростта на движение на Фолксваген
преди настъпване на ПТП е около 90 km/h, а към момента на удара около 27
km/h. Водачът на Волво Авдо Расланян е нямал техническата възможност да
спре след реализиране на удара с лекия автомобил Опел. Идентификацията на
движението на автомобила Волво след реализиране на този удар определя
движение със загуба на управление от водача. Лекият автомобил Фолксваген
се е намирал на около 11,4 m преди мястото на удара към момента на
навлизане на Волво в лентата му за движение. Водачът на Фолксваген няма
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. Той е
реагирал своевременно чрез задействане на спирачната уредба. По делото
няма данни за наличие на техническа неизправност по л.а. Волво в причинна
връзка с настъпването на ПТП. Данните по делото сочат, че л.а. Волво преди
настъпване на ПТП е бил технически изправен. Лекият автомобил Волво
фабрично е бил оборудван с колани за всички пътници в автомобила. Леките
автомобили Волво и Фолксваген фабрично са били оборудвани с въздушни
възглавници, които сработват съобразно предварително зададена крива на
изменение на отрицателното ускорение. От фотоматериалите по делото е
видно, че въздушните възглавници на л.а. Фолксваген (за водача и спътника в
дясно) са сработели вследствие на настъпилото ПТП. По делото няма данни
за сработели въздушни възглавници в л.а. Волво. Съгласно данните по
делото, към момента на ПТП А. е бил с поставен обезопасителен колан.
Травматични увреждания довели до летален изход и установени при
извършените медицински манипулации са концентрирани в дясната част на
8
главата и тялото на пострадалия, където елементи от конструкцията на
автомобила са били в контакт при поставен обезопасителен колан. В
конкретната ситуация задействането, или не задействането на дясната
въздушна възглавница не променя механизма на причиняване на тези
увреждания. Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
В случая са налице всички елементи от фактическия състав за
реализиране на отговорността на ответника за причинените неимуществени
вреди, а именно - виновно и противоправно поведение на водача на
увреждащия автомобил, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, вреди, както и компетентност на ответника, предвид
характера на пътнотранспортното произшествие на територията на Република
Г., причинено от водач на МПС, чиято отговорност е била валидно
застрахована в Република Г..
По размера на обезщетението: Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ лице, с което починалото лице е било в
съжителство на семейни начала, има право на обезщетение при смърт на
близък. Лицето, което е съжителствало на съпружески начала с пострадалия,
без да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала, е легитимирано да
получи обезщетение за неимуществени вреди.
То има право на обезщетение, ако докаже естеството, обема и
трайността на фактическите отношения с пострадалия, както и настъпване на
вредите, за чието обезщетение претендира исковата сума.
По отношение на предявения иск от ищцата съдът намира следното:
Разпитаните по делото свидетели относно преживените от ищцата болки и
страдания установяват, че са живели на семейни начала от 4 години. Ищцата
тежко е преживяла загубата му, променила се, затворила се, не искала да яде,
сринала се. Сочат, че скърби за пострадалия, ходи на гробищата и плаче,
което е характерно за такава връзка, което обаче не сочи на висок интензитет
на моралните болки и страдания, надхвърлящи обичайните в подобна
ситуация.
Действително, при такъв инцидент като настоящия със смъртен изход се
9
оказва негативно въздействие върху близките на починалия, свързано с болки
и страдания от загубата му, от погребението, неговата липса, накърняване на
физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания, че ищцата тежко е преживяла загубата му не
доказва твърденията за изключителна близост. Това е нормална реакция при
почти всяка загуба на близък роднина, но това обстоятелство не е категорията
на тези, които да разкриват изключително дълбока връзка.
Липсват конкретни факти от живота на ищцата и починалия, от които да
се направи извод, че връзката име била особено близка и различна от
нормалните взаимоотношения на обич и привързаност характерни за
традиционните за българското общество семейни отношения. Впечатленията
на свидетелите са за един малък период от живота на починалия и ищцата с
оглед, че същите твърдят, че са заедно от 4 години. Пострадалия и ищцата
често са отсъствали когато са били в чужбина, включително и по времето на
настъпилото ПТП, когато пострадалия е бил в Г., а ищцата в България.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че отношенията между
починалият и ищцата са се характеризирали с особена изключителна връзка,
надхвърляща обичайната такава, която да е прекъсната с неговата смърт. Не
се установиха толкова сериозни по интензитет и продължителност болки и
страдания, които да сочат на основателност на предявения иск, поради което
същия следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на претенцията за главницата, съдът намира, че
не следва да се произнася по направеното възражение за съпричиняване,
неоснователна се явява и претенцията за лихва за забава.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените от него разноски. По направеното възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на ответника съдът намира, че същото е
неоснователно, тъй като е съобразено с чл.7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адв. възнаграждения, след изменението от
04.11.2022 г., тъй като договора за правна помощ на ответника е сключен на
07.03.2023 г.. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират
разноски в размер на 13237,40 лв., които следва да му бъдат присъдени.
10
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Н. Т., ЕГН **********, от с. Р., общ. К.,
***, чрез адв. П. К. против ***“, ***, чрез представителя си за уреждане на
претенции ЗАД „Б.“ АД, гр. С., чрез адв. Д. М., иск за неимуществени вреди,
болки и страдания от смъртта на Г.С.А., вследствие ПТП на 08.06.2018 г. за
сумата 150 000 лв., частичен от 200 000 лв., ведно със законната лихва от
16.06.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. Н. Т., ЕГН **********, от с. Р., общ. К., ***, чрез адв. П.
К. да заплати на ***“, ***, чрез представителя си за уреждане на претенции
ЗАД „Б.“ АД, гр. С., чрез адв. Д. М., сумата от 13 237,40 лв., разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд П..
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
11