Решение по дело №15/2020 на Районен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е

30/16.1.2020г.

 

№...................                                             16.01.2020 г.                                              гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На петнадесети януари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         

                                                                                               Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 15 по описа на ШРС за 2020 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-1729-000605/17.12.2019 г. на Началника на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.П.З., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен това, моли съда на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – гр. Шумен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б.П.З. на 13.11.2019 г. в 10.30 часа управлявал собствения си лек автомобил, марка “Форд Екскорт”, без поставени регистрационни табели, с номер на рамата № WF0АХХGСААРG35555, като се движел по улиците на            с. Върбак, обл. Шумен. В близост до кръговото кръстовище на ул. ”Баба Тонка“ с            ул. “Дружба“ жалбоподателят бил спрян за извършване на полицейска проверка от служители на РУ към ОД на МВР – гр. Шумен, които забелязали, че автомобила е без поставени регистрационни табели. Същите поискали да им бъде представена и полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за посочения автомобил, но валидна такава липсвала. Полицейските служители извършили справка на място в съответните регистри дали има валидна застраховка в Гаранционния фонд, при която било констатирано, че по отношение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на извършваната проверка. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 605 на Б.П.З. за това, че управлява собствения си лек автомобил, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за моторното превозно средство, валидна към датата на проверката. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-1729-000605/17.12.2019 г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.П.З., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Б.Г.М., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Б.М., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията му са еднопосочни, непротиворечиви и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното № 19-1729-000605/17.12.2019 г. е издадено от компетентен орган - Началника на РУ - Шумен към ОД на МВР - Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на чл. 461 от КЗ като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т. 10. 1 от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Т. е. застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата същият е управлявал собствения си лек автомобил по улиците на            с. Върбак, обл. Шумен, във връзка с чието притежаване и използване не е бил сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В тази насока са показанията на свидетелят Б.М., от които става ясно, че към момента на проверката именно жалбоподателя е управлявал процесния автомобил, както и че жалбоподателят не е притежавал валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Също така, видно от материалите по делото, а и от показанията на свидетеля М., жалбоподателят е собственик на бракуван автомобил със снета регистрация, както и безспорно е установено, че е ползвал автомобила по пътища отворени за обществено ползване – централна улица на селото.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя, управлявайки посоченото МПС, по отношение на което е нямал валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 638,          ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховане КЗ/.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че не се дължи сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, тъй като същото не е регистрирано и е спряно от движение, съответно, че нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ визира единствено и само регистрираните МПС, които не са спрени от движение. Възприемането на подобно тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните собственици, изпълнили законовите изисквания за регистрация на притежаваните от тях превозни средства, съответно лицата, които управляват такива автомобили, спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от движение МПС. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване /арг. от чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. След като обаче водачът управлява неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. /в т. см. Решение от 28.03.2019 г.по КАНД № 22/2019 г. по описа на ШАС и др./.

На следващо място, предвиденото в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ административно наказание за визираното в него административно нарушение, извършено от физическо лице, е „глоба“ в размер на 250 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в абсолютния законов размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без да има право да извършва преценка досежно размера на наказанието.

Неотносими към настоящия казус са доводите за проведено наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 1 и ал. 2 от НК, предвиждащ наказателна отговорност за лице, което си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС, или с табела, неиздадена от съответните органи /ал. 1/, респ. за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /ал. 2/. Това е така, доколкото отговорността за използване на регистрационна табела за друго МПС, за използване на табела, неиздадена по съответния ред или за управление на нерегистрирано МПС, не поглъща отговорността за административното нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като описаните в чл. 345 от НК престъпни състави не засягат обществените отношения, обект на защита от предвидената в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ санкция.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019 г., ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/.

В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган по делото - ОД на МВР – гр. Шумен, в размер на 100 /сто/ лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя Б.З. по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Предвид изложеното  и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 19-1729-000605/17.12.2019 г. на Началника на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.П.З., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ, като правилно и законосъобразно.

 ОСЪЖДА Б.П.З., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                  

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: