Решение по дело №1879/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Г.З.Т. ***, против Заповед № 8121к-7254 от 08.08.2023г. на Министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Предупредена е, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201 ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще й бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

В жалбата се релевират доводи за допуснати при постановяването на оспорената заповед съществени процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Твърди се, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, тъй като дисциплинарно наказващият орган е вменил две отделни нарушения на служебната дисциплина, извършени през два различни периода, но е наложено едно наказание без да изложи конкретни мотиви. На следващо място счита, че заповедта е издадена след срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Жалбоподателката излага подробни съображения, че не следва да й бъде търсена дисциплинарна отговорност за периода от 31.10.2022 г. до 01.02.2023 г., поради факта, че ДП № 155/2021 г. е било без срок, считано от 30.10.2022 г. и извършването на каквито и да е процесуално-следствени действия от нейна страна би било безпредметно. Сочи, че нарушенията й са довършени на 31.12.2022 г., от която дата започва да тече едногодишният преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Твърди, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ДНО е получил предложението за налагане на дисциплинарно наказание, ведно с цялата преписка и е следвало в рамките на два месеца да изслуша жалбоподателката и да финализира производството. Според Т. началото на двумесечният срок за министъра на вътрешните работи е 21.02.2023 година и заповедта е следвало да бъде издадена най – късно до 21.04.2023 година. Счита, че в заповедта, макар да са изложени множество твърдения не става ясно какви процесуално-следствени действия и в какъв срок е следвало да предприеме, което според Т. води до липса на ясни и точни мотиви. Твърди, че в оспорения акт липсва и посочване на място на извършване на нарушението. Излагат се подробни съображения, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като при определяне на вида и размера на дисциплинарното нарушение не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици. Сочи, че не става ясно въз основа на какви критерии ДНО е направил извод за натовареността в сектор „Разследване“. Счита, че приложените по преписката таблици за натовареност на разследващите полицаи не са подробно анализирани от ДРО, тъй като е посочено само средна стойност на новообразуваните досъдебни производства. В заключение, моли заповедта да бъде отменена.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата, като по съществото на спора моли процесната заповед да бъде отменена като издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответната страна – Министърът на вътрешните работи, с депозирана молба чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли съда да я отхвърли и постанови решение, с което да потвърди процесната заповед като правилна и законосъобразна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, съгласно установената с чл.211 ЗМВР правна възможност за обжалване по реда на АПК на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на служителите в системата на МВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.08.2022 г., видно от саморъчно отразяване в акта. Жалбата срещу административния акт е депозирана на 21.08.2023 г., т.е. оспорването е в законоустановения срок. В този смисъл жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 8121К-7254/08.08.2023 г. /л. 11-16 от делото/ на Министъра на вътрешните работи на жалбоподателката инспектор Г.З.Т. – старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ в Трето РУ – Варна и РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на заповедта на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4 , чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в производство, образувано със Заповед № 8121к-1592/22.02.2023 г. /л. 1-4 от преписката/ на Министъра на вътрешните работи по Предложение за налагане на дисциплинарно наказание УРИ №365000-6580/01.02.2023 г. /л.5-6 от преписката/ от прокурор в Районна прокуратура – Варна за неизпълнение на служебните задължения и неоправдано забавяне, на Г.Т. – старши разследващ полицай в РУ – Аксаково, на разследването по ДП № 155/2021 г. по описа на РУ – Аксаково. Във връзка с предложението на прокурор при Районна прокуратура – Варна, Директорът на ОД на МВР – Варна е изпратил предложение рег. № 365р-8286/06.02.2023 г. за образуване на дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР /л.51-57 от преписката/ до Министъра на вътрешните работи, ведно с цялата преписка по дисциплинарно производство образувано със Заповед № 365з-7803/07.11.2022 година. В Заповед № 8121к-1592/22.02.2023 г. са описани действия и бездействия на Т. във връзка с разследването, които според органа представляват неизпълнение на служебните задължения – нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР и неоправдано забавяне на наказателното производство по чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Със заповедта за образуване на производството е определен дисциплинарно-разследващ орган и са дадени разпореждания относно действията на този орган. Заповедта е връчена на Т. на 14.03.2023 година.

На 08.03.2023 г. Т. е поканена да представи обяснения или възражения, както и доказателства в срок до 24.03.2023 година. Видно от Протокол /л. 44 от преписката/ не се е възползвала от това право.

Въз основа на събраните в производството доказателства е съставена обобщена справка УРИ № 439р-13137/19.05.2023 г. /л.30-36/, с която и с всички материали по проверката Г.Т. е запозната на 23.05.2023 година. За запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство и с правото да даде допълнителни писмени обяснения или възражения му е отправена и покана от 19.05.2023 г., връчена на същата дата.

Жалбоподателката е депозирала възражение УРИ № 439р-13592/25.05.2023 г. /л.21-22., с което е оспорила констатациите в обобщената справка.

На 09.06.2023 г. е издадена втора обобщена справка с УРИ № 439р-15158 /л.23-29/, с която Т. е запозната на 12.06.2023 година. С покана рег. № 439р-15162/09.06.2023 г. Т. е поканена на 12.06.2023 г. да се запознае с всички материали по дисциплинарното производство. Видно от приложения по преписката Протокол УРИ № 439р-15673/15.06.2023 г. /л.43/ Т. не се е възползвала от правото си да даде обяснения или възражения срещу обобщената справка.

На 13.06.2023 г. дисциплинарно разследващият орган представя становище до Министъра на вътрешните работи рег. УРИ № 439р-15303/13.06.2023 г. /л. 14-20/. В становището са описани процесуалните действия и материалите, събрани в производството и са обсъдени възраженията на Т.. Въз основа на тях дисциплинарно-разследващият орган е приел за установено, че досъдебното производство № 155/2021 г. по описа на РУ – Аксаково е започнато на 21.06.2021 година за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК. От 21.06.2021 г. до 13.10.2021 г. са извършени процесуално следствени действия, разпити на свидетели, възлагане на комплексна съдебно – психиатрична експертиза, справка за съдимост. От 13.10.2021 г. до 30.10.2022 г. не е извършено нито едно процесуално следствено действие, като 30.10.2022 г. досъдебното производство е без срок. Тоест по делото е работено в период по-малък от 4 месеца, а разследването до момента на подаване на сигнала е продължило повече от година и половина, без прекъсване. Всички искания за продължаване на срока, депозирани в срока на разследване, са били искания без основание, тъй като по делото не са провеждани действия по разследването. Прието е, че в резултат на посочените нарушения извършени от водещия разследването Г.Т., досъдебното производство е значително забавено и следва да се извършат нови действия по разследването. Посочено е, че това не е могло да стане своевременно предвид факта, че наблюдаващият прокурор в нито един момент през разследването не е бил запознат със събирането на доказателства по делото. Установено е, че натовареността на разследващия полицай е била съпоставима с тази на колегите му от РУ – Аксаково и не е имало конкретни причини за това, с което не е изпълнила служебните си задължения по т. ІІ от типовата длъжностна характеристика на длъжността "младши разследващ - старши полицай" № 3286р-3407/22.01.2018 г. и по чл.203 ал.1 и 2 от НПК. Това е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.201 ал.1 т.6 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност от една до три години". От кадровата справка на Т. е констатирано, че й е наложено едно дисциплинарно наказание – "порицание за срок от шест месеца", считано от 26.05.2022 г. със Заповед № 365з-3277/25.05.2022 година. С оглед установеното при дисциплинарното разследване, органът е дал предложение на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ на Г.Т..

На 19.06.2023 г. дисциплинарно разследващият орган представя становище до Министъра на вътрешните работи рег. УРИ № 439р-15933/19.06.2023 г. /л. 7-13/, с което подробно е обсъдил възраженията направени от жалбоподателката в хода на дисциплинарното производство. С оглед установеното, органът отново е дал същото предложение на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ на Г.Т..

Въз основа на предложението е издадена обжалваната заповед. След като се запознал с материалите от дисциплинарната преписка, в това число и с възраженията на служителя, които приел за неоснователни, на 08.08.2023 г. Министърът на вътрешните работи издал оспорената Заповед рег. № 8121К-7254/08.08.2023 г. /л. 11-16 от делото/, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 2 "неизпълнение на служебните задължения" (определени в т. ІІ от типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-3407/22.01.2018 г. – втори и седми абзац и чл. 203, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от НПК) от ЗМВР във вр. с чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - "неоправдано забавяне на наказателно производство по сигнал на прокурор" на инспектор Г.З.Т. - старши разследващ полицай в Сектор "Разследване" на Трето РУ – Варна и РУ Аксаково към Отдел "Разследване" при ОД на МВР – Варна е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. Със същата заповед до Т. е отправено предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще й бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

По преписката са приложени справка за ползван отпуск от жалбоподателката за периода м. 07.2021 – м. 02.2023 г. /л. 68/; график за време на разположение м. 10.2021 – м.01.2023 л.69-110/; справка за производства разследвани в МВР м. 01.2021 – 01.2023 година/л. 111-135/; кадрова справка /л. 139/; длъжностна характеристика /л. 141-144/.

Приложени са и заверени копия от материалите по ДП № 155/2021 г. по описа на РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна.

От ответната страна са представени справка от началника на сектор „Разследване“ при Трето РУ – Варна и РУ – Аксаково относно начина на разпределяне на работата по ДП и натовареността на разследващите полицаи; разпечатка от електронната система за разпределение на ДП от месец юни 2021 г. до месец януари 2023 г.; заповеди за полагане на извънреден труд.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Жалбоподателката Г.З.Т. е служител на МВР, на длъжност инспектор – старши полицай РУ /Аксаково/, на сектор „Разследване – Трето РУ и РУ – Аксаково“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Варна. Предвид това, съдът приема, че процесната заповед е издадена от материално компетентен орган – Министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Според посочената разпоредба, министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството могат да издават заповеди за налагане на наказания по чл. 197 от ЗМВР за всички държавни служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, какъвто е процесния случай.

Административният акт е издаден в писмена форма, подписан е от издателя – дисциплинарно наказващия орган, съдържа посочените в чл.210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включващи извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срока на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспореният акт е надлежно мотивиран, с посочването на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Дадено е ясно описание на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и разпоредбите, които са нарушени. Фактическите констатации в заповедта се подкрепят от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Вмененото на жалбоподателката нарушение е подробно описано от фактическа страна по начин, достатъчен за наказаното лице да разбере какво дисциплинарно нарушение му е повдигнато, което гарантира неговото право на защита. В заповедта действително не е посочено изрично мястото на извършване на твърдяното нарушение, но от всички доказателства по безспорен начин се установява, че Г.Т. е изпълнявала служебните си дейности в РУ - Аксаково. Също така, административният орган се позовава и на всички факти, обстоятелства и доказателства, установени и посочени в справката за резултатите от предварителната проверка и в обобщената справка – време, място и обстоятелства, при които е извършено дисциплинарното нарушение, поради което съдът приема, че административният акт е мотивиран, съобразно разписаното в ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Ето защо е неоснователно възражението в жалбата, че заповедта е немотивирана и не е посочено мястото на извършване на твърдяното нарушение.

Спазен е срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една години от извършването му. От комисията по проверката са изготвени две обобщени справки на 19.05.2023 г. и на 09.06.2023 година. Първата обобщена справка е съобщена на Т. на 23.05.2023 г., видно от отбелязването върху нея. Съгласно предоставената възможност на жалбоподателката в срок до 24 часа след запознаване с обобщената справка да предостави допълнителни обяснения или възражения, на 25.05.2023 г. Г.Т. е депозирала възраженията си срещу обобщената справка от 19.05.2023 година. С оглед на депозираното възражение и събраните допълнителни материали дисциплинарно разследващият орган изготвя втора обобщена справка от 09.06.2023 г., в която подробно разглежда материалите и подаденото възражение и излага мотиви за неговата неоснователност. Втората обобщена справка е съобщена на жалбоподателката на 12.06.2023 година. Съгласно протокол УРИ № 439р-15673/15.06.2023 г. /л. 43/ Т. не се е възползвала от предоставената й възможност за депозиране на писмени обяснения или възражения. Според нормата на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, която заедно с всички материали по производството се предоставя за запознаване на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, и на подпомагащите лица по чл. 205, ал. 3. Именно спазвайки цитираната разпоредба, обобщените справки са предоставени на жалбоподателката. Не могат да се споделят възраженията, направени с жалбата и по-късно с писмени бележки от Т., че след като първоначално изготвената обобщена справка е входирана в деловодството на 19.05.2023 г., то двумесечният преклузивен срок изтича на 19.07.2023 година. Напротив, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до дисциплинарно наказващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Именно в изпълнение на тези свои задължения ДРО изготвя две становища - на 13.06.2023 г. /л. 14-20/ и на 19.06.2023 г. /л. 7-13/. Действително не са посочени данни кога становищата са получени от дисциплинарно наказващия орган, но това безспорно е не по-рано от 13.06.2023 г. и от 19.06.2023 г., поради което, считано от 13.06.2023 г., съобразно чл. 196, ал. 2 и чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокът за издаване за заповед за дисциплинарно наказание е до 13.08.2023 година. Процесната заповед е издадена на 08.08.2023 г., т.е. в предвидения срок. Административният акт за налагане на дисциплинарно наказание е връчен на служителя на 10.08.2023 г., съобразно правилото на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР.

По отношение на твърденията на жалбоподателката, че не е спазен едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание настоящият състав счита, че едногодишният срок изтича на 27.01.2024 г., но дори и да се приемат за основателни възраженията на Т., че не следва да й бъде търсена дисциплинарна отговорност след 31.12.2022 г., процесната заповед отново е издадена в преклузивния едногодишен срок от извършване на нарушението.

На оспорващата е предоставена възможност да участва в производството, като даде писмени обяснения, които са съобразени от дисциплинарно наказващия орган при спазване на реда по чл. 34 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.

Не се споделят доводите на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорената заповед. Дисциплинарното производство, образувано срещу Г.Т. със Заповед № 365з-7803/07.11.2022 г. на директора на ОД на МВР – Варна, е по сигнал № А-383/2022 г. от 28.09.2022 г. на административния ръководител на Районна прокуратура – Варна, сигнал № А-8800/2021 г. от прокурор при Районна прокуратура – Варна във връзка с ДП № 161/2021 по описа на РУ – Аксаково, сигнал № 10521/2021 г. от прокурор при Районна прокуратура – Варна във връзка с ДП № 193/2021 г., ДП № 286/2019 г. и ДП № 388/2019 г. по описа на РУ – Аксаково. Това се потвърждава от приложеното по преписката Предложение за образуване на дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР /л. 51-57/. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата и впоследствие в депозираните писмени бележки, че при издаване на процесната заповед е допуснато нарушение на чл. 31, ал. 2 от АПК, тъй като с получаването на предложението на директора на ОД на МВР – Варна, министъра на вътрешните работи е следвало в срок до 2 месеца да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а не отново да образува дисциплинарно производство. По настоящото дисциплинарно производство са проверявани единствено данни, изложени в Предложение за налагане на дисциплинарно наказание № 365000-6580/01.02.2023 г. по описа на ОД на МВР – Варна, постъпили от наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура – Варна – З., по ДП № 155/2021 г. по описа на РУ – Аксаково. Този сигнал не е разглеждан от директора на ОД на МВР – Варна по дисциплинарното производство, образувано със Заповед № 365з-7803/07.11.2022 година.

Като не основателно се преценява и следващото възражение на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В настоящия случай дисциплинарната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за това, че в периода от 27.01.2022 г. до 28.03.2022 г. и от 30.03.2022 г. до 01.02.2023 г. е нарушила служебните си задължения, определени в т. II от типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-3407/22.01.2018 г., утвърдена със заповед № 3286з-332/23.01.2018 г. на директора на ГДНП – МВР, и чл. 203, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от НПК, в гр. Варна, при разследването на ДП № 155/2021 година. От Т. е допуснато нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР "... неоправдано забавяне на наказателното производство по сигнал на наблюдаващия прокурор", за което е предвидено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години ", т.е. настоящият състав на съда приема, че с процесната заповед на Г.Т. е наложено едно дисциплинарно наказание за извършено едно дисциплинарно нарушение, съответно дисциплинарно наказващият орган не е имал задължението да прилага разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР.

Гореизложеното налага извод, че производството по издаване на обжалвания индивидуален административен акт е проведено при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и АПК.

Настоящата инстанция приема, че не са налице нарушения и на материалния закон.

В хода на дисциплинарното производство е изяснена фактическата обстановка по случая. Установени са по ясен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършеното от Г.Т. дисциплинарно нарушение. Според настоящия съдебен състав в случая са налице приетите от органа основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, доколкото е установено обективно несъответствие между фактически осъщественото поведение и задълженията по служба, а именно: да провежда разследване на дела за престъпления от общ характер по реда на НПК в предвидените процесуални срокове; да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването; да събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина; да планира дейността по възложените й досъдебни производства, като набелязва действията и поредността, в която трябва да се извършват. Категорично се установява, че по ДП № 155/2021 г. е налице неизпълнение от страна на жалбоподателката на служебните й задължения - Т. не е извършвала своевременно необходимите действия по разследването, с оглед приключване на досъдебното производство в законния срок. От приложените по ДП № 155/2021 г. доказателства се установява, че в процесния период разследващият полицай единствено е изготвял еднотипни предложения за изготвяне на искане за удължаване на срока на разследването /4 бр. с дати – 20.08.2021 г., 13.10.2021 г., 21.03.2022 г. и 12.01.2023г./. От приложените по преписката материали категорично се установява, че за процесния период от страна на жалбоподателката не е извършила нито едно процесуално-следствено действие. Видно от приложените по ДП № 155/2021 г. материали многократно наблюдаващият прокурор е изискал информация по воденото ДП. С писма от 22.03.2022 г., 09.12.2022 г. и 10.01.2023 г. е разпоредено досъдебното производство да бъде изпратено в Районна прокуратура – Варна, което съгласно приложените доказателства е извършено едва на 27.01.2023 година. Липсата на извършени действия по разследването, е довело до неустановяване на факти и обстоятелства от обективната действителност, които биха довели до изясняване на фактическата обстановка по цитираното в заповедта досъдебно производство.

С оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът приема, че деянието, извършено под формата на бездействие по досъдебното производство в посочения в заповедта период, е доказано по несъмнен начин. Налице е неизпълнение на служебни задължения от страна на жалбоподателката, в качеството й на старши разследващ полицай, поради което законосъобразно й е наложено предвиденото в разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, във вр. с чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 201, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност“ се налага за срок от една до три години, като държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено за минимално разписания в чл. 201, ал. 2 от ЗМВР срок от една година.

Изложените в заповедта фактически констатации на дисциплинарно наказващия орган за неоправдано забавяне на ДП № 155/2021 г. се потвърждават от доказателствата по делото, в това число и тези, представени в хода на дисциплинарното производство. Възраженията на дисциплинарно санкционираното лице са коментирани подробно, както в становище УРИ № 439р–15933/19.06.2023 г. на дисциплинарно разследващия орган, така и в процесната заповед. Направен е анализ на натоварването на Т. като изводите на органа напълно се споделят и от настоящия съдебен състав. Твърденията, че жалбоподателката е имала по-висока натовареност от колегите си не се подкрепят от събраните доказателства. По делото са приложени различни справки, в които броят на общо разследваните от служителката, новообразувани за периода, неприключени и приключени производства се различава несъществено, като такива разлики в данните има и по отношение на колегите й, но във всички случаи от същите не се установява по – висока натовареност на служителката в сравнение с останалите разследващи полицаи в РУ - Аксаково. От представените справки за процесния период се установява, че жалбоподателката не е с най – висок общ брой разследвани дела. Категорично се опровергава и твърдението на Г.Т., че са й разпределяни голям брой новообразувани дела, видно от справките през по-голямата част от процесния период са й разпределяни по – малък или равен брой новообразувани дела в сравнение с колегите й /м. 09.2021 г., м. 10.2021 г., м. 11.2021 г., м. 12.2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022г., м. 04.2022 г., м. 05.2022 г., м. 06.2022 г., м. 09.2022 г., м. 12.2022 г./. Идентична е ситуацията и при разпределянето на бързите производства през по – голямата част от периода са й разпределяни не повече от 2 броя БП, единични са случаите, в които са й разпредели 3 броя или 4 броя бързи производства за даден месец. Действително, Т. е с най-голям брой неприключени производства, което обуславя и по-големия брой общо разследвани дела, доколкото този брой се обуславя, както от новообразуваните, така и от неприключените за предходни периоди и останали висящи, което води до извод, че разследванията по тях не се осъществят ритмично и в законовите срокове. Този извод се подкрепя и от приложеното по преписката Предложение за образуване на дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР на директора на ОД на МВР – Варна, в което са изложени данни във връзка с подавани други сигнали от прокурори от Районна прокуратура – Варна, във връзка със забавяне на други досъдебни производства. Освен това липсата на съществена разлика в натоварването между различните разследващи полицаи от РУ – Аксаково и Трето РУ се установява и от представената от ответника Справка от началника на сектор „Разследване“ при Трето РУ – Варна и РУ – Аксаково относно начина на разпределяне на работата по ДП и натовареността на разследващите полицаи. Съгласно представената справка разпределението на делата се прави пропорционално на служителите, които са физически на работа. По категоричен начин по делото е установено, че Т. през процесния период не е по-натоварена от останалите си колеги. Напротив през периода главен разследващ полицай С. И. има разпределени 154 ДП, старши разследващ полицай М.И. – 154 ДП, старши разследващ полицай Г.Т. – 162 ДП, но съгласно данните от справката същата е отведена по 9 бр. ДП или реално са й разпределени 153 ДП, старши разследващ полицай О. К. – 171 ДП и старши разследващ И.И. – 155 ДП.

Оспореният акт съответства и на целта на закона, доколкото с въздигането в дисциплинарно нарушение на служебните задължения се цели служителите на МВР да изпълняват своите задължения съвестно и отговорно. Целта на дисциплинарното наказание е да въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, както по отношение на жалбоподателя, така и по отношение на останалите служители.

Без правно значение за това налице ли са предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание и доказано ли е по безспорен и категоричен начин извършването на конкретното дисциплинарно нарушение е и обстоятелството дали разпределението на досъдебните производства, които са били на производство през посочения период в това РУ, е извършеното съобразно чл. 16, ал. 1 от ЗМВР на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването на досъдебните производства или е извършено случайно и ръчно от началника на отдела. Правно значим и доказан е фактът, че конкретното ДП е било разпределено за извършване на действия по разследването на разследващ полицай Г.Т., като за посочения в обжалваната заповед период жалбоподателката не е извършил нито едно процесуално-следствено действие по разследването.

Ирелевантно за настоящият спор е и обстоятелството, че през процесния период жалбоподателката е полагала извънреден труд, който съгласно представените докладни и издадени въз основа на тях заповеди е компенсиран чрез заплащане. Предвид спецификата на дейността, която изпълнява в качеството си на старши разследващ полицай настоящият състав на съда счита, че полагането на извънреден труд не обосновава по-висока натовареност спрямо колегите й, които са на същата длъжност. Освен това прави впечатление, че нито една от приложените по делото докладни за полагане на извънреден труд не е във връзка с ДП № 155/2021 година.

Неоснователни са твърденията в писмените бележки относно приетата от ДНО форма на вина. Приета непредпазливост - самонадеяност като форма и вид вина е правилна, тъй като от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателката е имала представа за своето неправомерно поведение и за неговите последици, предвид факта, че работи в системата на МВР от 2006 г., т.е. 17 години, но не е желаела да настъпят вредни последици и се е надявала да ги предотврати.

Изложеното налага извод, че дисциплинарният орган законосъобразно, на основание на събраните доказателства, е приел че поведението на служителя в конкретния случай представлява извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, поради което правилно е било наложено и дисциплинарното наказание по чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Оспорената заповед, като издадена от компетентен орган в съответната форма, при спазване процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването й и при съобразяване с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на направените от ответната страна разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на Министерство на вътрешните работи следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно оспорване.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 предл. последно АПК, настоящият състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.З.Т. ***, против Заповед № 8121к-7254 от 08.08.2023г. на Министъра на вътрешните работи, с която е наложено на жалбоподателката дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

ОСЪЖДА Г.З.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Съдия: