Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /20.06.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети
състав
На седемнадесети юни 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Станка Желева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№167 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника Б.С.К. от
гр.Търговище, действуващ чрез процесуалния си представител адв. С.А. *** против
решение 96/14.02.2019г. (допълнено с решение №258/19.04.2019г.) по гр.д.№1972/2017г. на Районен
съд-Търговище в частта му, с която на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е про-гласена
нищожността на договора за продажба, сключен с нот.акт №75/ 18.10.2017г., том XIII, дело
№ 2495/2017г. на СВ при ТРС между ищеца И.К.И.
*** и ответника, по силата на който първият е прехвърлил на втория собствения
си недвижим имот в гр.Тър-говище, представляващ апартамент №2 със застроена
площ от 64.66 кв.м., с идентификатор 73626.508.121.2.2 по кадастралната карта
на гр.Търго-вище, при съседи: на същия етаж: имот 73626.508.121.2.1 и
73626.508. 121.2.3, под обекта: няма, над обекта: 73626.508.121.2.5, ведно с
избено помещение № 7, с полезна площ от 3.24 кв.м., ведно с 0.89 % ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор № 73626.508.97.121.2 и правото на строеж
върху ПИ с идентификатор № 73626.508.97.121, за сумата от 9 900 лв., поради
накърняване на добрите нрави, като на ищеца са присъдени
направените по делото разноски в размер на 913.28 лв. С доводи за нарушения на закона
и за необоснованост въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на
иска.
Писмен отговор
по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил.В
съдебно заседание процесуалният й пред-ставител адв.С.М. *** оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната
му част.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.26, ал.1-2 и чл.27 от ЗЗД за
прогласяване недействителността на договора за продажба, сключен с нот.акт №75/
18.10.2017г., том XIII, дело № 2495/2017г. на СВ при ТРС между ищеца И.К.И. *** и ответника Б.С.К. от гр.Търговище, по силата на който първия е прехвърлил на втория
собствения си недвижим имот в гр.Търговище, представляващ апартамент №2 със
застроена площ от 64.66 кв.м., с идентификатор 73 626.508.121.2.2 по кадастралната
карта на гр.Търговище, при съседи: на същия етаж: имот 73626.508.121.2.1 и
73626.508. 121.2.3, под обекта: няма, над обекта: 73626.508.121.2.5, ведно с
избено помещение № 7, с полезна площ от 3.24 кв.м., ведно с 0.89 % ид.ч. от
общите части на сградата с идентификатор № 73626.508.97.121.2 и правото на
строеж върху ПИ с идентификатор № 73626.508.97.121, за сумата от 9 900 лв., са обосновани с обстоятелствата, че сделката е
съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД, с което се уговаря предварително друг
начин за удовлетворение на кредитора(ответника -по договор за заем
за сумата 3 000 лв.), различен от предвидения в закона;
евентуално-поради накърняване на добрите нрави, предвид липсата на
еквивалентност в престациите; евентуално-поради опорочаване на нотариалното
удостоверяване, предвид глухотата на ищеца и евентуално-унищожаемост на
сделката, поради измама.
С писмен отговор
по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва исковете
с възражения за липсата на което и да е от посочените основания за нищожност, респ.унищожаемост
на продажбата, сключена при спазване на всички изисквания на закона.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
С нот.акт № 75/18.10.2017г., том XIII, дело № 249/2017 год. ищецът
продал на ответника собствения си недвижим имот в гр.Търговище, представляващ
апартамент №2 със застроена площ от 64.66 кв.м., с идентификатор
73626.508.121.2.2 по кадастралната карта на гр.Търговище, при съседи: на същия
етаж: имот 73626.508.121.2.1 и 73626.508. 121.2.3, под обекта: няма, над
обекта: 73626.508.121.2.5, ведно с избено помещение № 7, с полезна площ от 3.24
кв.м., ведно с 0.89 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор №
73626.508.97.121.2 и правото на строеж върху ПИ с идентификатор № 73626.508.97.121,
за сумата от 9 900 лв., при данъчна оценка в размер на 14 842.90 лв. и
пазарна цена в размер на 45 000 лв. Предвид счетоводната документация и
свидетелски показания, към октомври 2017 год. ищецът е бил във финансово затруднение-обстоятелство,
което не се оспорва и от ответника, дължащо се на непогасени задължения към
„Профи Кредит България“ЕООД-гр.София и невъзможността на изтегли друг кредит,
преди погасяване на тези задължения. С оглед необходимостта от средства за
погасяване на парични задължения, сделката е сключена по негова инициатива,
като при изповядване на продажбата ищецът е прочел съдържанието на акта и след
разясняване на последиците му, се е съгласил с условията на договора и е
подписал същия, без събраните по делото доказателства да установяват заемно
правоотношение между страните, при което продажбата да е в нарушение забраната
по чл.152 от ЗЗД и следва да се прецени дали сделката не накърнява добрите
нрави.
Съгласно дефиницията на понятието по Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСTK на ВКС, същите са морални норми, чието нарушаване е приравнено с противоречието на
договора със закона. Тяхна основа са принципите на
справедливостта, на добросъве-стността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на пре-дотвратяване на несправедливо облагодетелстване, респ. неоправдана загуба
и на без това икономически слабата страна, чрез значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, извън рамките на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД.
В конкретния
случай, продажбата между страните е извършена
именно при значителна и явна
нееквивалентност на престациите, като продажната цена е 450 % по-ниска от пазарната цена
на имота, определена от вещото лице след оглед на място и при съобразяване
действителното фактическо състояние на имота, подробно описано в заключението. Това
съществено несъответствие, при липсата на приятелски отношения между
контрахентите, духовна близост или някаква друга емоционална обвързаност, наред
с неравноправното третиране на икономически слаб участник в гражданския оборот,
облагодетелстване за негова сметка и неоправдано допускане на материална загуба
за ищеца, тъй като ответникът е бил напълно наясно
със затрудненото
финансово положение на последния и спешната му нужда от парични средства, мотивирала го да приеме изключително ниската цена, водят до извод за явна несправедли-вост, както и за несъвместимост с добросъвестността и морала
в правоотношенията. В тази насока, районният съд е изложил
обстойни мотиви, цитирайки непротиворечива съдебна практика (решение №615/15.10. 2010г. по гр. д. № 1208/09 г. на ВКС, III г. о.решение №452/ 25.06.2010г.
по гр.д. № 4277/2008г., IV г.о.
на ВКС, решение №1444/ 04.11.1999г. по гр.д.№753/1999г. на ВКС, решение №24/09.02.2016г. по гр.д.№2419/ 2015г. на ВКС, III г.о., решение №236/24.10. 2017г. по гр.
д. № 576/2017г. на
ВКС, IV г. о. и решение
№ 62/ 04.07. 2018г. по т.д. №1490/2017г. на ВКС, I т. o)., които мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което
въззивният съд извършва препращане към тях по реда на чл.272 от ГПК.
Предвид горното,
решението на районния съд в обжалваната му част по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1
от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените
по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 639лв.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 96/14.02.2019г. (допълнено с решение
№258/19.04.2019г.) по гр.д.№1972/2017г. на Районен съд-Търговище в частта
му, с която на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е прогласена нищожността на
договора за продажба, сключен с нот.акт №75/ 18.10.2017г., том XIII, дело № 2495/2017г. на СВ при ТРС
между ищеца И.К.И. *** и ответника Б.С.К. от гр.Тър-говище, по силата на който първият е прехвърлил на
втория собствения си недвижим имот в гр.Търговище, представляващ апартамент №2
със застроена площ от 64.66 кв.м., с идентификатор 73626.508.121.2.2 по кадастралната
карта на гр.Търговище, при съседи: на същия етаж: имот 73626.508.121.2.1 и
73626.508. 121.2.3, под обекта: няма, над обекта: 73626.508.121.2.5, ведно с
избено помещение № 7, с полезна площ от 3.24 кв.м., ведно с 0.89 % ид.ч. от
общите части на сградата с идентификатор № 73626.508.97.121.2 и правото на
строеж върху ПИ с идентификатор № 73626.508.97.121, за сумата от 9 900 лв.,
поради накърняване на добрите нрави, като на ищеца са присъдени
направените по делото разноски в размер на 913.28 лв., на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.С.К. от гр.Търговище, ЕГН:****** да заплати на И.К.И. ***, ЕГН:**** направените по
делото във въззивната инстанция разноски в размер на 639лв.
В необжалваната му отхвърлителна част по чл.26, ал.1, пр.1 във вр.с чл.152
от ЗЗД решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.