№ 134
гр. Дупница, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200357 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
,,МИГ ТРАНС 21“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1113,
област София, гр. София, район ,,Изгрев“, ж.к. ,,Изток“, ул. ,,Люлякова градина“ № 23А, бл.
56, ет. 7, със законен представител П.М.Х. обжалва електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено с електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** издаден от Агенция ,,Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание ,,имуществена
санкция“ в размер на 2500.00 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван в срок от санкционирания субект, като в жалбата са
наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, поради което се иска отмяната на оспорения фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. С
писмено становище по делото поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения фиш
като незаконосъобразен, издаден в противоречие с общностното право, водещо до
неправилно приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р..
Изразява становище за неоснователност на жалбата като се иска съдът да потвърди
оспорения ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения излага в писмено становище, което представя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и
1
доказателствени средства, намира за установено следното:
На 20.10.2021г. в 07:06 часа е установено нарушение №
CEC28F86E7DB6639E053031F160AE457 с ППС влекач ,,***********“, регистрационен
номер *********, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40 000, в община Бобошево за движение по път I-1 км 343+292
с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за
посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №
20702, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-1 км 343+292. След направена справка за
собствеността на превозното средство било установено, че същото принадлежи на ,,МИГ
ТРАНС 21“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1113, област
София, гр. София, район ,,Изгрев“, ж.к. ,,Изток“, ул. ,,Люлякова градина“ № 23А, бл. 56, ет.
7, със законен представител П.М.Х..
Поради това на юридическото лице бил съставен процесния електронен фиш с №
**********, с който му било наложено административно наказание ,,имуществена санкция“
в размер на 2 500.00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства, представени от страните, както и служебно изисканите от съда, всички
подробно описани и приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на информацията
обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът
безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на
подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения
ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на основание чл. 10, ал. 10
ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички
необходими реквизити предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно
средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба.
Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
2
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна
такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за
доброволното й заплащане. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване
на обжалвания ЕФ.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са
изброени и двата вида пътни такси: т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа“; т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са
предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на
МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са
собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. Няма спор, че
жалбоподателят е собственик на процесното ППС.
От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна
страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е било управлявано в
указаната посока, като за същото не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, доколкото за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. Представеният и приложен по делото
доказателствен материал установява по несъмнен начин извършването на вмененото на
санкционираното дружество нарушение. Именно затова е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП
задължение да не допуска движението на собственото му пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство.
Доколкото субект на нарушението е юридическо лице, деянието не следва да се
обсъжда и от субективна страна.
Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в съответствие с
чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако собственикът на пътното
3
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Предвид абсолютно определения от
законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на редукция от съда.
Независимо от горното, имуществената санкция е непропорционална спрямо
извършеното деяние. Съгласно решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 Член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". Решението на СЕС е
постановено по преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС.
Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62 "Държавите членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за
да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва
да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи".
Решението на СЕС по преюдициалното запитване е обвързващо за всички
национални юрисдикции на запитващата държава /Република България/ и за субектите на
правото на ЕС – държавите членки, институциите и органите на ЕС, физическите и
юридическите лица. Нормата на чл. 9а от Директивата следва да се приложи от настоящия
съд по начина, по който я е тълкувал СЕС. Това означава, че санкционната норма на 187а, ал.
2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е съответна на чл. 9а от Директива 1999/62 от СЕС,
т. к. не предвижда възможност за индивидуално определяне на наказанието в зависимост от
характера и тежестта на нарушението, а възможността за заплащане на "компенсаторна
такса" не отговаря на изискването за съразмерност на наказанието. Във вътрешното право
няма норма, която да съответства на тълкуването в решението на СЕС. С оглед на
изложеното, съобразявайки примата на правото на ЕС над вътрешното право, съдът следва
да остави неприложена посочената във фиша санкционна норма от ЗДвП. Налице е
материална незаконосъобразност на фиша, която представлява самостоятелно основание за
неговата отмяна. Към момента на постановяване на съдебното решение Република България
чрез законодателната власт, осъществявана от Народното събрание, не е привела
санкционната норма от ЗДвП в съответствие с изискванията за съразмерност на наказанията,
нито е въвела друг правен ред, съответстващ на чл. 9а от Директивата.
4
Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и
незаконосъобразен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение
установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура“, с който на ,,МИГ
ТРАНС 21“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: 1113, област
София, гр. София, район ,,Изгрев“, ж.к. ,,Изток“, ул. ,,Люлякова градина“ № 23А, бл. 56, ет.
7, със законен представител П.М.Х., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал.
3б от ЗДвП е наложено административно наказание - ,,имуществена санкция“ в размер на
2 500.00 (две хиляди и петстотин) лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5