РЕШЕНИЕ
№ 1824
гр. Пловдив, 16.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІV състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1441/2020
година по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на С.Р.Х.,ЕГН********** с адрес *** подадена чрез
процесуалния представител адв. А.Д. против Решение № 623 от 13.04.2020г.,
постановено по АНД № 7822/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив - II н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1030-009493/24.10.2019год., издадено от ***група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР-Пловдив за ангажирана спрямо касатора
административно – наказателна отговорност относно административно нарушение на
чл.6 j.1 от Законът за
движението по пътищата /съкр.ЗДвП/, за което основание чл.183 ал.2 т.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в размер на 20.00 лева. В жалбата се
излагат съображения,
че атакуваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен и постановен в
нарушение на съдопроизводствените правила, в която връзка се излагат аргументи,
свързани със съществени пороци на проведеното производство и неправилна
преценка на доказателствения материал. В тази връзка се сочи се, че нарушението
не е осъществено от касационния жалбоподател, като се навеждат и доводи за
съществени пороци на административно – наказателния процес, ограничаващи
правото му на защита. Иска се и приложението на разпоредбите за маловажен
случай. Редовно призован, в съдебно заседание касационният жалбоподател не се
явява и не се представлява, като в писмено становище на адв.Д. се поддържа
касационната жалба и се иска отмяна на съдебното решение и на атакувания
административен акт. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационният
ответник ОД на МВР – сектор „Пътна полиция“ чрез ***група, редовно призован в
съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага да се потвърди.
Касационният
съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените в жалбата оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е частично неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против наказателно
постановление, издадено на основание АУАН с бл.№
264287/26.09.2020г.,
с
което по отношение на касационният жалбоподател е било установено
административно нарушение на разпоредбите на чл.6 т.1
от ЗДвП, обстоятелствата по което са се изразили
в това, че на 05.07.2019г. в гр.Пловдив на ул. „Пере Тошев“ до №9 е паркирал
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА *** КНв
зоната на пътен знак В-27. Посочено е, че е съставен фиш №********* от
05.07.2019г като доказателство за нарушението, който е приложен, в едно с
възражението срещу него и докладна записка. С издаденото
наказателно постановление от 24.10.2019г. било дадено описание на осъщественото
административно нарушение, което е посочено като водач не съобразява
поведението си с пътен знак В27 или В 28, за което на нарушителя било
определено и наложено на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП административно
наказание „глоба в размер на 20.00лева“.
За да потвърди така издаденото наказателното
постановление, районният съд е приел от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, че по безспорен и несъмнен начин е изяснено от субективна и
обективна страна извършено от касационният ответник административно нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДВП.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно.
Така по отношение на направените изводи
за това дали има установено по категоричен и несъмнен начин административно нарушение,
дали е налице съставомерно виновно поведение на посочения за автор на
административното нарушение и възможността за приложимостта на санкционните разпоредби,
изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база
събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна
практика. За да потвърди
наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по административната
преписка и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на
извършеното нарушение, като е налице годен субект на нарушението, осъществил
конкретното деяние. В тази връзка изложените мотиви за законосъобразно изпълнение
на административно – производствените правила, конкретизирани в разпоредбата на
чл.57 ал.1 от ЗАНН относно изясняване на обстоятелствата по нарушението, автора
и нарушените законови разпоредби са правилни. Посочил, че е налице конкретика и
яснота относно това дали е осъществено деянието, че необходимия анализ на
доказателствата налага изводите за осъщественото нарушение. Посочил е, че установеното
при проверката деяние дава съществено отрицателно въздействие върху
охраняваните обществени отношения по движение по пътищата, поради което и
законосъобразно административно – наказващия орган е определил съответното на
него административно наказание по реда на чл.27 ал.1 -3 ЗАНН.
Следва
да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на
посочената законова разпоредба на чл.6 т.1 от ЗДвП от страна на касационния жалбоподател.
От събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства
може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице хипотезата
на несъобразяване като водач на конкретно МПС с ограниченията, наложени с пътен
знак В 27. Тези обстоятелства са били категорично и безспорно изяснени при
извършената административна проверка. Липсват съществени нарушения на
административно –наказателния процес в тази връзка. Затова законосъобразно е
наложена и административната санкция. Безспорно е, че обществената опасност на
деянието и на дееца са високи в сравнение с други подобни случай, засягат
съществено охраняваните правоотношения, а наложената санкция в един минимален
размер е оправдана с оглед на причинените общественоопасни последици. Изводите
на районния съд в тази насока са законосъобразни, защото са съобразени с
наличието на конкретни доказателства, които обосновават законосъобразността на
атакувания съдебен акт. Налице са конкретни и достатъчни доказателства за
автора на административното нарушение и за извършеното нарушение. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и
правните изводи на районния съд, се
споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се
посочи, че същите са несъответни на събраните по делото доказателства. Липсват
и основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като така установеното в НП административно нарушение
безспорно не съставлява маловажен случай на неправомерно деяние, защото
съществено засяга охраняваните обществени отношения за безопасно движение по
пътищата. С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
касационният ответник. Същият не е направил съответното искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 623
от 13.04.2020год., постановено по АНД № 7822/2019 год., по описа на Районен съд
– Пловдив - 2 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.