Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8359 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „Е.СБ”
ЕООД, твърди, че е собственик на обект, представляващ фотоволтаична
електрическа централа с инсталирана мощност от 5 000 kWp,
находяща се в имот пл. № 000669 в местност „Душкевица”, землището на Сепарева
Баня и е производител на електрическа енергия. Посочва, че на основание решение
№ Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР е заплатил на ответника месечни цени за достъп
до електроразпределителната мрежа за периода от 31.10.2012 г. до 30.11.2013 г.,
които възлизат в общ размер на 101 100, 09 лв. Твърди, че това решение, в
частта, с която са определени временни цени за достъп до електропреносната
и електроразпределителната мрежа, е отменено с влязло в сила решение на ВАС от
21.11.2013 г., постановено по жалба, подадена от друг производител на
електрическа енергия. С оглед на това и доколкото решението на съда, с което е
отменен административния акт, има действие по отношение на всички, което се
състои в отпадане с обратна сила на разпоредените с
него правни последици, ищецът счита, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и сумата, която е платил на ответника въз
основа на отменения индивидуален административен акт, се явява получена на
отпаднало основание и подлежи на връщане. Твърди, че ответникът дължи и
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от датата на изпадане в забава – 07.02.2014 г. до датата на подаване на
исковата молба. Поради изложеното „Е.СБ” ЕООД моли „Ч.Р.Б.” АД да бъде осъдено
да му заплати сума в размер на 101 100, 09 лв., представляваща такава получена
за периода от 12.11.2012
г. до 08.11.2013 г. на
отпаднало основание за това, както и сума в размер на 28 492, 55 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
07.02.2014 г. до 15.11.2016 г. Претендира
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът - „Ч.Р.Б.” АД, оспорва предявените
искове. Твърди, че е получил процесните суми на
правно основание, а именно договор за използване на разпределителната мрежа на
производител № **********/ 17.10.2012 г., който е действал за процесния период. Освен това счита, че за ищеца е налице и
нормативно установено задължение за заплащане на услугата достъп до
разпределителната мрежа, регламентирано в чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ЗЕ, поради
което той дължи да заплати тази цена на ответното дружество, което е изпълнило
своето задължение по сделката като е осигурило правото на ползване на
преносната и/или разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия.
Твърди, че дори и да се приеме, че в сключения между страните договор не е
уговорена цена за предоставената услуга, то получателят й дължи тази, която
обикновено се плаща при сключване на сделка, като процесната,
като се позовава на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ. Посочва, че ищецът е
използвал правото си да приспадане данъчен кредит за размера на начисления по
описаните в исковата молба фактури ДДС, който е в размер на 16 850, 02 лв.,
поради което и не е налице обедняване с тази сума, което е основание за
отхвърляне на иска в тази му част. Прави възражение за погасяване по давност на
иска за връщане на получената без основание сума, както и на иска за заплащане
на обезщетение за забава, като се позовава на изтичане на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД по отношение както на главния, така и на акцесорния иск. Поради
изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
С решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР е взето решение за определяне, считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Е.С.О.” ЕАД, „ЕВН България Е.” АД, „Е.-П.М.” АД, „Ч.Р.Б.” АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, като в раздел IV, т. 6 е определена цената, която следва да се заплаща от фотоволтаичните електрически централи с инсталирана мощност над 200 kWp до 10 000 kWp, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/ 28.06.2012 г. на ДКЕВР, която възлиза на 11, 85 лв./МВтч.
С Решение № 6188 от 08.05.2013 г., постановено адм.д. № 2542/ 2013 г. по описа на ВАС, IV отделение, е отменено Решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по Раздел IV, т. 6. Това решение е оставено в сила с решение № 15399/ 21.11.2013 г., постановено по адм.д. № 9441/ 2013 г. по описа на петчленен състав на ВАС, което е окончателно.
По делото е представенo писмо, съставено от „Е.СБ” ЕООД, с което това дружество се е позовало на описаните рещения на ВАС и е поискало от „Ч.Р.Б.” АД да му възстанови незабавно сума в общ размер на 101 100, 09 лв., която е заплатена в негова полза като цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа за периода от 2012 г. до 2013 г. Писмото е получено от адресата „Ч.Р.Б.” АД на 07.02.2014 г., на която дата му е поставен номер за входирането му в деловодството на това дружество.
От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Е.СБ” ЕООД е ползвало правото на данъчен кредит за доставките, за които са издадени процесните фактури, в размер от 16 850, 02 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.
По делото е безспорно, че за периода от 12.11.2012 г. до 08.11.2013 г. ответникът „Ч.Р.Б.” АД е получил от ищцовото дружество „Е.СБ” ЕООД сумата от 101 100, 09 лв., която представлява платена цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на „Ч.Р.Б.” АД, начислена съгласно раздел IV, т. 6 от решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Това се установява и от приетите по делото платежни нареждания, от които е видно, че за периода от 12.11.2012 г. до 08.11.2013 г. ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер от 101 100, 09 лв. От вписаните в тези документи основания за извършените плащания, е видно, че престирането на паричните суми е извършено за погасяване на задълженията по фактурите, описани в исковата молба, които са издадени за осчетоводяване на услугата, предоставена от „Ч.Р.Б.” АД на „Е.СБ” ЕООД, изразяваща се в осигуряване на достъп на последното дружество до електроразпределителната мрежа. С оглед на това, съдът приема, че в производството се доказа настъпването на първата от посочените две предпоставки за уважаване на предявения главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът дали за „Ч.Р.Б.” АД съществува правно основание да получи тези парични средства в общ размер от 101 100, 09 лв., което с оглед твърденията на ответника представлява сключен между страните договор за използване на разпределителната мрежа на производител № 1*********/ 17.10.2012 г., по силата на който за ищеца е възникнало задължение да заплаща цена за осигурения му достъп до електроразпределителната мрежа.
От представените по делото доказателства е видно, че между страните по спора е сключен писмен договор от 17.10.2012 г., който е подписан от представител на всеки един от съдоговорителите, по силата на който едно от задълженията, които „Ч.Р.Б.” АД е поело, е това да осигурява достъп до електроразпределителната мрежа, както и пренос през разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от съоръженията на „Е.СБ” ЕООД. С изрични клаузи, които са част от съдържанието на този договор, страните са постигнали съгласие за това какви права и задължения ще възникват в тежест на всяка една от тях, сред които, обаче, няма постигната уговорка, че в тежест на производителя на електрическа енергия ще възникне задължение да заплаща на електроразпределителното дружество цена за осигурения достъп и за това какъв ще е нейният размер.
Съдът намира, че задължение за заплащане на цена за предоставен достъп не възниква в тежест на производителя на електрическа енергия, какъвто е ищеца, и въз основа на някоя законова норма, която да урежда задължително съдържание на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, включително и въз основа на тези разпоредби, на чието приложение в случая се позовава ответника – чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ЗЕ. В чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ЗЕ е предвидено единствено задължение за производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителната мрежа, в който да бъдат уредени правата и задълженията на страните по него, но в тях не е регламентирано нито едно от задълженията, които са част от съдържанието на тази сделка, включително и такова за заплащане на цената на предоставения достъп, а още по-малко пък същото е определено по размер.
Размерът на цената, като елемент от съдържанието на възмездната сделка за предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, освен че не е уговорен от страните и не е предвиден в закон, се установява и че изобщо не подлежи на договаряне по волята на страните по договора за достъп. Съдържанието на това задължение се определя принудително по административен ред от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен регулатор. Това следва от разпоредбата на чл. 30, т. 13 ЗЕ, в която е предвидено, че цената за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи се регулира по административен ред от ДКЕВР /сега КЕВР/. Този регулаторен орган е единствено компетентен да определи размера на цената за достъп, която ще дължи производителя на електрическа енергия на оператора на мрежата, като така установената по административен ред цена става част от съдържание на сключения между страните договор за осигуряване на достъп. С оглед на изложеното, се налага изводът, че задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп, което се твърди, че е основанието въз основа на което процесната сума от 101 100, 09 лв. е преминала от патримониума на ищеца в този на ответното дружество, възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп, като такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора, и административноправен елемент - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. В тази насока се е произнесъл и ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 157/ 11.01.2016 г., постановено по т. д. № 3018/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 155 от 11.01.2016 г., постановено по т.д. № 2611/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 28 от 28.04.2016 г., постановено по т.д. № 353/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. В тези съдебни актове се приема, че при този сложен фактически състав за възникване на задължението за заплащане на цена за достъп, липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на такава цена и за нейното заплащане.
В случая, както беше посочено, се установи, че е налице първият елемент от сложния фактически състав, при който за купувача възниква задължението за заплащане на цена за осигурения достъп до електроразпределителната мрежа – сключен договор, поради което следва да се разгледа и дали съществува вторият администативноправен елемент, а именно взето ли е решение от контролния административен орган за определяне на размера на тази престация, дължима от производителя на електрическа енергия.
По делото се установява, че с решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР от компетентния съгласно чл. 30, т. 13 ЗЕ административен орган са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.” АД, като в раздел IV, т. 6 е определена цената, дължима от производителите на електрическа енергия от фотоволтаичните електрически централи с инсталирана мощност над 200 kWp до 10 000 kWp, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/ 28.06.2012 г. на ДКЕВР, каквото качество има и ищеца в настоящото производство, което обстоятелство не е спорно по делото. Установява се, обаче, че това решение на ДКЕВР, имащо характера на индивидуален административен акт съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, е отменено в описаната част с влязло в сила решение на съда, което съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта, т.е. има действие и по отношение на ищцовото дружество „Е.СБ” ЕООД, въпреки, че последното не е участвало като страна в производството, в хода на което съдебното решение е постановено.
Влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя индивидуален административен акт, има обратно действие, т.е. действа от момента на издаването на акта и се приема, че той изобщо не е произвел правни последици. Този извод следва по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК, като той е направен и в цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които съдът е длъжен да се съобрази при произнасянето си.
Следователно, в настоящия казус следва да се приеме, че с отмяната от съда на решението на ДКЕВР в частта, с която са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които ищецът следва да заплаща на ответното дружество, се заличават с обратно действие последиците на този индивидуален административен акт, като това негово действие е по отношение на всички субекти, за които с него се създават права и задължения, т.е. в случая и за ищеца, който е производител на електрическа енергия от фотоволтаична електрическа централа. Това означава, че в отношенията между страните по спора отмененият административен акт не е произвел присъщите му последици, считано още от датата на неговото издаване – 14.09.2012 г., и административноправният елемент, който определя съдържанието на договорното задължение на производителя на електрическа енергия за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, липсва – той е отпаднал с отмяна на решението на ДКЕВР от съда.
Доколкото, както беше посочено, цената, като съществен елемент на сключения между страните договор за достъп до електроразпределителната мрежа, не може да се определя по размер по волята на съдоговорителите, а единствено въз основа на акт на компетентния административен орган – ДКЕВР /сега КЕВР/, то в облигационните отношения, възникнали от тази сделка, не е приложима нормата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, на която се позовава ответника. Тази разпоредба намира приложение само в случаите, при които размерът на цената по един договор за продажба се определя по съгласие на страните, а не когато се регулира по административен ред. Само, когато тази престация се уговаря свободно между съдоговорителите по даден вид сделка може да се говори за обичайно договаряна и заплащана цена за определена стока, съответно услуга, която да се използва за критерий тогава, когато липсва изрична уговорка за размера на това задължение. Изводът за неприложимост на чл. 326, ал. 2 ТЗ по отношение на правоотношения, като това предмет на настоящото дело, е направен и в цитираната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед на това, че по делото се установи, че процесните суми са заплатени на „Ч.Р.Б.” АД за периода от
12.11.2012 г. до 08.11.2013 г., като цена за достъп до електроразпределителната
мрежа въз основа на индивидуален административен акт, издаден от ДКЕВР, както и
че по делото се доказа, че този акт е отменен
с влязло в сила съдебно решение, която отмяна има обратно действие, то следва
да се приеме, че основанието, на което те са получени от ответника е отпаднало
и е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Не се установява за посоченото време
от административния орган да е постановен друг валиден и законосъобразен акт, с
който да е определена дължимата от производителите на електрическа енергия цена
за достъп, поради което и предвид изводът за неприложимост към процесните облигационни отношения на чл. 326, ал. 2 ТЗ, то
следва да се приеме, че липсва правно основание за осъщественото разместване на
имуществени права и „Ч.Р.Б.” АД дължи да върне на „Е.СБ” ЕООД получените на
основание отмененото решение на ДКЕВР парични средства в пълен размер от 101
100, 09 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че от тази сума следва да се приспадне сума в размер на 16 850, 02 лв., която представлява стойността на данъка за доставените от „Ч.Р.Б.” АД услуги, за който в полза на ищеца е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Това е така, доколкото при отпадане на основанието за едно лице да получи определена сума, той дължи връщането й изцяло, доколкото с нея се е увеличило неговото имущество и съответно е намаляло това на престиралото я лице. Този извод не се променя и в случаите, когато тази сума е била заплатена като цена на получена доставка, която е облагаема по Закона за ДДС, какъвто е настоящия, доколкото изпълнението на публичното задължение към държавата за заплащане на данък за добавената стойност, който съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС е дължим от доставчика по облагаемата доставка, който в случая е „Ч.Р.Б.” АД, и възникването и упражняване на правото на получателя на съответната доставка, който в случая е „Е.СБ” ЕООД, да приспадне данъчен кредит, са факти, които са без значение в отношенията между страните, възникнали както въз основа на правното основание, което впоследствие е отпаднало, така и в отношенията, възникнали с оглед настъпилото неоснователно обогатяване. Тези обстоятелства имат значение единствено за отношенията, които съществуват между доставчика и получателя на облагаемата услуга и държавата във връзка с начисления данък по ЗДДС. При отпадането на основанието, на което е извършена доставката, отношенията във връзка с платения ДДС и с ползвания данъчен кредит ще следва да се уредят между всяко едно от регистрираните по ЗДДС лица и държавата, а не по между им. В тази връзка и в чл. 78 ЗДДС е предвидено задължение за регистрираното лице, което е ползвало данъчен кредит, какъвто е ищецът „Е.СБ” ЕООД, да извърши корекция на размера му при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, към който случай може да се причисли и процесната хипотеза. Следователно за ищеца с оглед отпадане на основанието, на което е заплатил цената за достъп до електроразпределителната мрежа, и което е довело до намаляване на декларираната от него данъчна основа за периода, за който е ползвал данъчен кредит, възниква задължение да извърши корекция на размера на ползвания от него данъчен кредит, като отрази намаляването му със сумата от 16 850, 02 лв., посочена в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, и в резултат на това тази сума ще следва да се възстанови в държавния бюджет. Ето защо и твърденията на ответника, че за ищеца ще настъпи обогатяване, като получи тази сума два пъти – веднъж от доставчика по чл. 55 ЗЗД и веднъж като ползван данъчен кредит, са напълно неоснователни. Това, че след като извършеното без основание плащане включва цената и начисленото върху нея ДДС, обогатилото се лице дължи по чл. 55 ЗЗД връщане на цялата платена сума, формирана като сбор от цената и от ДДС, се приема и в практиката на ВКС - Определение № 103/ 25.02.2014 г., постановено по т.д. № 2852/ 2013 г. по описа на ВКС, II т.о.
С оглед всичко изложено следва да се заключи, че по делото се установи, че в тежест на „Ч.Р.Б.” АД е възникнало задължението да върне на „Е.СБ” ЕООД сума в размер на 101 100, 09 лв., която е получило на отпаднало правно основание. В производството не се представиха доказателства ответникът да е погасил това свое парично задължение. Той, обаче, е направил в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване по давност на предявеното вземане за получаване на сумата от 101 100, 09 лв., което възражение следва да бъде разгледано.
Искът с правно основание чл. 55 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност. Давността тече от момента на възникване на вземането за връщане на получената сума, което в хипотезата на отпаднало основание, е от деня на отпадане на основанието. В тази насока са задължителните указания, дадени с т. 7 от Постановление № 1/ 28.05.1979 г. на Пленума на ВС.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че основанието, на което е престирана сумата от 101 100, 09 лв., е отпаднало с влизане в сила на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт, издаден от ДКЕВР, с който е определена цената за достъп до електроразпределителната мрежа, дължима от ищеца, т.е. считано от 21.11.2013 г. От този момент започва да тече петгодишният давностен срок за възникналото за ищеца вземане за получаване на всички платени въз основа на него суми и изтича на 21.11.2018 г. С оглед на това и предвид датата на постъпване на исковата молба в съда – 15.11.2016 г., следва да се заключи, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за присъждане на сумата от 101 100, 09 лв. е предявен преди изтичане на давността, поради което и направеното възражение от страна на ответника за погасяването му по давност, е напълно неоснователно.
Следователно предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в пълния заявен с исковата молба размер.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за връщане на получената без основание сума, възникнало по силата на закона в тежест на ответника е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед липсата на предвиден в закона срок за изпълнение на задължението на обогатилото се лице по чл. 55 ЗЗД да върне полученото без основание, то ще изпадне в забава след като бъде поканено от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищецът е отправил покана до „Ч.Р.Б.” АД да изпълни възникналото в негова тежест по силата на закона задължение да му върне сума в общ размер от 101 100, 09 лв., която е получена при липса на правно основание за това. Доказа се, че тази покана е получена от представител на „Ч.Р.Б.” АД на 07.02.2014 г., на която дата документът, в който е обективирана, е заведен в деловодството на дружеството и му е поставен входящ номер. Следователно ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня, следващ деня на получаване на поканата, т.е. от 08.02.2014 г. Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК за периода от 08.02.2014 г. до 15.11.2016 г. върху главница от 101 100, 09 лв., възлиза на 28 477, 28 лв. Това прави предявеният акцесорен иск основателен за посочения размер и период, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 28 492, 55 лв. и за 07.02.2014 г. трябва да се отхвърли като неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер от 15 745, 20 лв., от които 5 183, 71 лв. – платена държавна такса и 10 561, 49 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Ответникът, обаче, е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, по което съдът дължи да се произнесе.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като възнаграждението, което ищецът е заплатил на упълномощения да го представлява в производството адвокат, е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, в което участието на адвоката се изразява в подаване на искова молба и допълнителна искова, както и в участието му само в две съдебни заседания, в които са извършени всички действия по изясняване на спора от фактическа страна. В производството не е имало никакви усложнения в процеса по събиране на доказателства и делото е приключено бързо. С оглед на това съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство в размер по - нисък от заплатения. Той не може да бъде намален под минимално определения размер съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, като съгласно задължителните указания по приложение на закона, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС нормата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата не се прилага.
Предвид изложеното се налага извода, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да присъди адвокатско възнаграждение под размерите, посочени в чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., т.е. в случая под 4 121, 85 лв. При съобразяване на това ограничение, както и на вида на извършената защита в производството от адвоката защита, съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 4 500 лв.
При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 9 682, 57 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***
Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.СБ” ЕООД, с ЕИК: *******,
със съдебен адрес:***/А, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 101 100, 09 лв. /сто и една хиляди и сто
лева и девет стотинки/, представляваща заплатена за периода от
12.11.2012 г. до 08.11.2013 г. на
отпаднало основание сума за цена за осигурен достъп до
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.” АД, начислена за периода от 31.10.2012 г. до 30.11.2013
г., съгласно раздел IV, т. 6
от Решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР, което е отменено с влязло в сила
съдебно решение, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 15.11.2016 г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума
в размер на 28 477, 28 лв. /двадесет и осем хиляди четиристотин седемдесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 101 100, 09 лв., начислена за периода от
08.02.2014 г. до 15.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с права квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 28 477, 28 лв. до пълния предявен
размер от 28 492, 55 лв. и за 07.02.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.Р.Б.” АД да заплати на „Е.СБ” ЕООД сума в размер на 9 682, 57 лв. /девет хиляди шестстотин осемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: